Идеите на Достоевски за Велика евразийска империя под егидата на

Идеите на Достоевски за Велика евразийска империя под егидата на Русия и за православието като противотежест на западния демократизъм звучат надали не като знамение. Защото през днешния ден Путин преследва точно тези цели.

Името, концепциите и творчеството на великия съветски публицист Фьодор Михайлович Достоевски в последно време все по-често се вплитат в разгорещената полемика за политиката на Руската федерация и на нейния президент Владимир Владимирович Путин. Преди няколко месеца да вземем за пример Държавният департамент на Съединени американски щати саркастично разяснява изказванията на Путин, като ги назова „ най-сензационната съветска литература след Достоевски ”. Парадоксално е, че напълно неотдавна холандският преводач на Достоевски Ханс Боланд в символ на митинг против дейностите на Кремъл отхвърли да одобри почетния Пушкински орден, който трябваше да му връчи персонално Путин, а в това време неколцина западни журналисти виждат в политиката на съветския президент точно няколко централни хрумвания на Достоевски.

Феликс Филип Инголд напомня на страниците на „ Нойе Цюрхер Цайтунг ”, че в тогавашния Съветски съюз десетилетия наред Достоевски не се радва на публично утвърждение, а в някои интервали управляващите напряко го низвергват. Сега обаче интелектуалните, духовните и политическите елити на Русия го афишират надали не за оракул, с визия за бъдещето на страната, за „ народа ” и за „ духа ” на Русия, визия, която в този момент се трансформира в действителност, счита Инголд.

Фьодор Достоевски (1821-1881)

Великоруската идеология на Достоевски

Хората, живели по времето на руския режим, добре помнят, че комунистическите функционери обявяваха писателя за „ консерватор ”, за национал-шовинист, за расист и войнолюбец, който в религиозната си обсебеност напълно отхвърля разсъдъка. Днес всички тези рецензии се премислят и ненадейно се оказват със знак плюс, а огромните романи и публицистиката на Достоевски се трансформират в вътрешност на настоящата великоруска идеология.

Според Инголд, тази имперска идеология се крепи върху отвесната подчиненост на властта и върху хоризонталната „ евразийска ” ос, замислена като континентална „ общественост на народите ”, която ще „ приюти ” освен тогавашните руски републики, само че и някогашните „ приятелски страни ” от Източна Европа. Така под егидата на Русия ще възникне нов съюз в старите параметри: от Източна Германия и Балканите, през Кавказ до Урал, от Урал през Сибир до китайската граница и Тихия океан. Руското православие ще пази духовните и религиозните ползи на тази велика евразийска империя и ще отблъсква корозивното въздействие на западното свободомислие. Сегашната вътрешна и външна политика на Руската федерация, както и формалната културна и църковна политика не оставят никакво подозрение, че евразийският път се следва неразделно.

Швейцарският журналист с известно пресилване назовава Достоевски „ апологет на царизма и агитатор на автократичната държавна теория ”, само че е прав, че през 70-те години на 19-и век писателят разгласи православните балкански страни за съветска сфера на въздействие, на която би трябвало да се окаже военна поддръжка. И че отново той прикани за завръщане на Константинопол „ в лоното ” и разгласи, че очакванията и спасението на Русия са в Азия. Това може би не го прави чак „ оракул ”, само че неговите хрумвания във всички случаи подхранват сегашната съветска политика на агресия. Инголд напомня едно факсимиле на сталинистката литературна рецензия: „ И приживе, и през днешния ден Достоевски беше и е в авангарда на реакционерството ”. Според публициста, тази нелепа присъда през днешния ден придобива изненадваща, в случай че не и заплашителна новост. Разликата обаче се състои в това, че през днешния ден в Русия реакционерството е не просто авангард - с течение на времето то се трансформира в сплотяващ фактор за политическите, военните и интелектуалните елити, които се спояват във съдбовна амалгама от неосталинистки и неофашистки детайли.

Възгледите на Достоевски за евреите

В своето есе за Достоевски швейцарският създател написа още: „ Огромна е ролята на Достоевски за образуване на великоруския метод към историята, а и на днешното съзнание на съветското население. Най-ясно я илюстрира едно огромно платно (три на шест метра) от „ националния художник ” Иля Глазунов, който през 90-те години на предишния век увековечи десетки исторически персони. На неговата картина „ Вечна Русия ” са изобразени исторически персони - властелини, светци, духовници, философи, хора на изкуството, а над тях се издига разпнатият Исус. В подножието на разпятието, на централно място Глазунов е нарисувал точно Достоевски - умислен, със запалена свещ в ръката. Всички съветски царе, че даже и Пушкин, който се счита за най-великия съветски класик, отстъпват на назад във времето, а това акцентира неповторимата позиция на Достоевски. Преклонението пред писателя напряко граничи с идолопоклонничество.

Нека да си напомним, че измежду смущаващите размисли на Достоевски са текстовете му по еврейския въпрос в късните публикации и в романа „ Юноша ”. Великият хуманист Достоевски, в чието лице още Ницше вижда един от най-големите психолози, по това време свири на всички струни на антисемитската изразителност и без съмнение употребява всевъзможни клишета, с цел да потвърди моралната и расова непълноценност на евреите. На другия полюс Достоевски вижда типичните съветски качества: мощна религия, радушност, мъченичество, благотворителност, братска безрезервност. Според Достоевски, евреинът е човек без корени, за него не важат нито общочовешките, нито патриотичните полезности, залегнали в основата на съветското християнство, което е призвано да победи западноевропейската концепция за просветената цивилизация. В визиите на писателя тази цивилизация е инфектирана от демократичното мислене и е изтощена от капиталистическата употреба. Либерализмът и капитализмът, счита Достоевски, са залегнали в основата на един еврейски империализъм, който си е сложил задачата да пороби целия свят. ”

Писалището на Достоевски

В края на есето си Инголд въпреки всичко ревизира някои от своите крайни оценки и приканва читателите да не причисляват Достоевски към кохортата на тези, които проповядват ненавист към евреите без връзка с основния мозък. Авторът напомня, че великият хуманист полемизира освен против „ евреите ”, неговото перо не щади и „ католиците ”, „ социалистите ”, „ западняците ”, „ германците ”, „ поляците ”, „ швейцарците ”. Същото важи даже за „ руснаците ”, неговите лични сънародници, които писателят освен величае като „ народ-богоносец ”, само че и най-безмилостно наказа като жалко стадо, като пропаднали, брутални, егоистични, отмъстителни, анархистични получовеци, на които нищо животинско и нищо сатанинско не им е непознато.

Мизантропия и хуманизъм

Според Инголд, всичко това не омаловажава антисемитските подхлъзвания на Достоевски, само че демонстрира, че той не е просто някакъв юдомразец, а в действителност най-много човек, податлив към мизантропия и назадничавост - нищо, че с огромна литературна мощност се застъпва за християнския хуманизъм. Авторът обобщава, че Достоевски не може да одобри месианската концепция на юдейската вяра, тъй като тя се сблъсква с месианизма на съветското православие. А „ определеният народ ” може да бъде единствено един.

За връзката сред днешна Русия и Русия от времето на Достоевски още преди пет години писа и американският журналист Дейвид Игнейшъс: „ Модерна Русия на Владимир Путин към момента се бори против същите политически несъгласия, които преди 130 години разказва Фьодор Михайлович Достоевски. Хората с лека ръка се отхвърлят от независимостта си поради хляба и сигурността, написа Достоевски във „ Великия инквизитор ”, който подменя човешката независимост с „ чудеса, мистерии и престиж ”. Днешна Русия се гърчи от боязън. Един съветски антрополог написа, че обществото е прегрято и претрупано. Руснаците са нервни и обръщат тил на свободата, твърди водещ социолог, а един професор по архитектура споделя, че Русия е като осакатена след разпадането на Съветския съюз ”, написа Игнейшъс в австрийския „ Винер Цайтунг ”.

Русия на Достоевски и Русия на Путин - паралелите са повече политически, в сравнение с литературни…