НЯМАЛО ХОРА? НЯМАЛО ХОРА, БЕ! АЙ СИКТИР!
Иде отново часът на президента Румен Радев. Досега три пъти счупи стомната – с Герджиков и два пъти със Стефан Янев, респективно с Кирил Петков & Асен Василев. Четвъртият път в действителност отново си беше негов час, тъй като планът Политическа партия бе продуциран, натрапен и рекламиран и с негово присъединяване. Даже най-много с негово присъединяване. Сега топчето на рулетката отново застопори на неговата поста.
Въпреки че наподобява като устойчиво занитен за институцията си, Румен Радев е в извънредно тежко състояние. Първо, тъй като е заобиклен от купища предатели. Второ – тъй като е заобиколен най-вече от лица, които са там само поради персонален и кариеристичен интерес, лица – семпли откъм качества, да не кажем по-острото – некадърни, лица, към пък които гъмжи от купища нефелници, чакащи своите пет минути популярност, с цел да се нагъчкат и те във властта, па въпреки и за малко. Трето – тъй като всички партии са очевидно или не очевидно – на нож с него. Четвърто – тъй като е под менгемето на напън на американците, а с цел да тропнеш с крайник на Херо Мустафа се желае геройство балканско, което е отвън „ стандарта “.
Брилянтните източници на АФЕРА от Високите Порти осведомят съчувстващо, че Радев е направил очевидно „ разбъркване в доверието “ към някои лица от обкръжението си. И има вяра само на двама – трима, които може и да са му правилни, само че са отново нефелни.
Радев си дава сметка, че това служебно държавно управление, което следва да разгласи, е последния му късмет за реабилитация след неуспехите с Герджиков и Стефан Янев. Впрочем, и Янев е регистриран като „ не става “, само че късно, както нормално се случва с президентските работи. Доверениците към Радев обаче му пласират и внушават една комфортна и подла мантра: „ Няма хора “.
Нямало хора? Няма хора, бе! Ай сиктир!
Извън „ сиктир “ -а дано невъзмутимо да проучваме „ неналичието на хора “. Дали има аргумент в тази удобничка „ мантра “?!
Предвид това, че от години в „ политическата фракция “ (както я назовава Кеворк Кеворкян) се въртят едни и същи лица, разумно е „ да няма хора “. „ Отвън “ в тази фракция не е допускан никой, който може да разджурка Блатото, с изключение на „ нови играчи “, агентурно спуснати от американското посолство, като Простоидиотите Кирчо и Кокорчо. Спуснати тъкмо в точния момент, незабавно след пагубния неуспех на пишман „ революционерите протестъри “ от едно „ трио “, които бяха употребени и режисирани удачно, само че народа на мига ги усети какъв брой са пробити още по време на „ революцията “, която сами торпилираха.
В тази политическа Секта „ нови хора “ няма по какъв начин да бъдат позволени, тъй като в нея и власт, и съпротива, без значение кой е в тази роля, си менкат далаверите и аферите на караминьол и отвън светлината на прожекторите на слугинските медии са в действителност едно свърталище – алчно, продажно и вкопчено в консумирането на власт.
В този смисъл „ няма хора “ е напълно резонно като мантра за лица, на които липсва освен храброст, само че и самоубийствено всеотдаване да счупят с пестник матрицата.
„ Няма хора “, тъй като описът с „ хора “ е еднакъв. В него едни и същи лица се въртят като в рулетка – веднъж са на алено, различен път – на черно и доста рядко някой попада на нулата.
За „ да има хора “ е необходим някой, който да реши, че НАИСТИНА си поставя главата в торбата и направи избора, ВЪПРЕКИ американското посолство – първо и ВЪПРЕКИ – пасмината отпадъци, която го е налазила като „ екип “ и „ стратези “.
Иначе Сектата ще се възпроизвежда до безконечност.
Чуват се вопли „ Ах, за какво България няма своя Виктор Орбан “. Няма, тъй като единствено в България господства поговорката „ преклонена главица сабя не я сече “ и тъй като единствено в България – когато излязат десетина войводи да я освобждават, те са предадени не от врага, а от българи.
Има и още един доста значим подробност.
В България с цел да направиш партия, или както е съвременно да се назовава „ нов план “ – трябват пари. Много пари. В България главно има два Центъра, откъдето текат големите пари за тази цел. Не, че всеки доста богат човек не може да помогне за основаване на нова партия, само че в България всеки доста богат човек избира по умря на „ преклонена главица сабя не я сече “ да си накупува на аЛАнгро нормалните играчи от политическата фракция, вместо да рискува да заложи на нов план, който да разтури кочината. Защото Кочината е преференциална както на всички доста богати, по този начин и на всички от Сектата.
На този декор, историческите условия и Съдбата сервираха на тепсия няколко пъти Шансове на президента Румен Радев да отиграе ексцентрични ходове, разчупвайки Матрицата на Сектата. До този миг той проигра всичките му подарени шансове от Божията ръка. Предстои му следващия късмет.
Народът не е не запомнил и няма толкоз бързо и елементарно да не помни Простоидиотите, които доведоха България до тотална злополука, както и водят на бял кон Боко Тиквата и кохортата му, нещо, което прочее бе единственото им „ достижение “ от пребиваването във Властта. Народът няма да не помни елементарно и бързо, че тези измамници бяха доведени за ръчичка от Румен Радев и прокламирани, и възхитително рекламирани от него. Това, че той го е направил под натиска на американците и Херо Мустафа никого не интересува – автогола остава вечно във вратата на Радев. Даже и тъй като той не е бил мъж на място като президент на България, а не на колонията на Съединени американски щати – България.
Новото служебно държавно управление се обрисува с пай интервал на ръководство, само че е значимо за провеждането на избори. Вече е регистриран налагания медийно Даниел Вълчев, че „ не става “. Гълъб Донев – също „ не става “.
Ах, „ няма хора… “…
Нямало хора? Няма хора, бе! Ай сиктир!
„ Няма хора “ е само за оня, който самичък се е сложил в „ буркан “ с липса на необятен небосвод към себе си и е разрешил шепа хрантутници към него да му бършат късчета мироглед от стъкления буркан, налагайки му „екип“ от хора, които евентуално добре работят на бюро, бъркайки си в хабилитиравните носове, само че хабер нямат от терена на действителността. И който самичък е направил избора си – да коленичи пред Господарите на матрицата.
А когато няма и народ, който да ОСЪЗНАЕ ролята си, основната си роля, ситуацията е безнадеждно. Като горчива карма, която би трябвало да се изпие докрай.
Точно тази плашливост, меко казано, да не употребим тежка дума, тази липса на дейности „а ла Орбан“, бетонира матрицата на политическата фракция. „Няма хора“ се превърща в опрощение на мекушавостта да издириш, рискуваш и да наложиш хора, които никой не желае да види и чуе от Сектата и води до лесното прогнозиране на следващите избори. Много ниска изборна интензивност, угодна за Сектата, а доста ниска – тъй като истината е, че хората не излизат да гласоподават, тъй като са отвратени от препоръчаните им на тезгяха от Сектата едни и същи „играчи“. Същото „разпределение“ плюс – минус от СОФТУЕРА на машините, тъй като в случай че някой си мисли, че фалшификациите с хартиените бюлетини са по-големи от тоталната имитация със софтуера на машините, значи е цялостен глупак.
А всичко стартира от ЛИЧНОСТТА. Когато не залагаш на Личности, с темперамент, със сърце и качества, а залагаш на безлични лица само „бляскащи“ с дипломи и биографии, и хабилитирани приноси, залагаш на мишоци. Без афектиран смисъл – мишокът е нерешителен, той в никакъв случай не е вървял по сокаци, той не знае какво е да оцеляваш на терен и единственото, което го вълнуват са парите – веруюто на матрицата. Прибавяйки и комлексарството за кариера и власт и запечатката е подготвена.
Ако аз бях на Радев щях да играя ва банк, тъй като времето за маньоври завърши. И щях да заложа на рискови, само че качествени персони, персони „спорни“, само че единствено за „политкоректните идиоти“, персони сърцати и с ХАРЕКТЕР, персони „лоши“, само че стотици хиляди по-качествени от сякаш „добрите“, персони отвън Матрицата.
Но!
Затова не съм Радев.
Веселина Томова
Въпреки че наподобява като устойчиво занитен за институцията си, Румен Радев е в извънредно тежко състояние. Първо, тъй като е заобиклен от купища предатели. Второ – тъй като е заобиколен най-вече от лица, които са там само поради персонален и кариеристичен интерес, лица – семпли откъм качества, да не кажем по-острото – некадърни, лица, към пък които гъмжи от купища нефелници, чакащи своите пет минути популярност, с цел да се нагъчкат и те във властта, па въпреки и за малко. Трето – тъй като всички партии са очевидно или не очевидно – на нож с него. Четвърто – тъй като е под менгемето на напън на американците, а с цел да тропнеш с крайник на Херо Мустафа се желае геройство балканско, което е отвън „ стандарта “.
Брилянтните източници на АФЕРА от Високите Порти осведомят съчувстващо, че Радев е направил очевидно „ разбъркване в доверието “ към някои лица от обкръжението си. И има вяра само на двама – трима, които може и да са му правилни, само че са отново нефелни.
Радев си дава сметка, че това служебно държавно управление, което следва да разгласи, е последния му късмет за реабилитация след неуспехите с Герджиков и Стефан Янев. Впрочем, и Янев е регистриран като „ не става “, само че късно, както нормално се случва с президентските работи. Доверениците към Радев обаче му пласират и внушават една комфортна и подла мантра: „ Няма хора “.
Нямало хора? Няма хора, бе! Ай сиктир!
Извън „ сиктир “ -а дано невъзмутимо да проучваме „ неналичието на хора “. Дали има аргумент в тази удобничка „ мантра “?!
Предвид това, че от години в „ политическата фракция “ (както я назовава Кеворк Кеворкян) се въртят едни и същи лица, разумно е „ да няма хора “. „ Отвън “ в тази фракция не е допускан никой, който може да разджурка Блатото, с изключение на „ нови играчи “, агентурно спуснати от американското посолство, като Простоидиотите Кирчо и Кокорчо. Спуснати тъкмо в точния момент, незабавно след пагубния неуспех на пишман „ революционерите протестъри “ от едно „ трио “, които бяха употребени и режисирани удачно, само че народа на мига ги усети какъв брой са пробити още по време на „ революцията “, която сами торпилираха.
В тази политическа Секта „ нови хора “ няма по какъв начин да бъдат позволени, тъй като в нея и власт, и съпротива, без значение кой е в тази роля, си менкат далаверите и аферите на караминьол и отвън светлината на прожекторите на слугинските медии са в действителност едно свърталище – алчно, продажно и вкопчено в консумирането на власт.
В този смисъл „ няма хора “ е напълно резонно като мантра за лица, на които липсва освен храброст, само че и самоубийствено всеотдаване да счупят с пестник матрицата.
„ Няма хора “, тъй като описът с „ хора “ е еднакъв. В него едни и същи лица се въртят като в рулетка – веднъж са на алено, различен път – на черно и доста рядко някой попада на нулата.
За „ да има хора “ е необходим някой, който да реши, че НАИСТИНА си поставя главата в торбата и направи избора, ВЪПРЕКИ американското посолство – първо и ВЪПРЕКИ – пасмината отпадъци, която го е налазила като „ екип “ и „ стратези “.
Иначе Сектата ще се възпроизвежда до безконечност.
Чуват се вопли „ Ах, за какво България няма своя Виктор Орбан “. Няма, тъй като единствено в България господства поговорката „ преклонена главица сабя не я сече “ и тъй като единствено в България – когато излязат десетина войводи да я освобждават, те са предадени не от врага, а от българи.
Има и още един доста значим подробност.
В България с цел да направиш партия, или както е съвременно да се назовава „ нов план “ – трябват пари. Много пари. В България главно има два Центъра, откъдето текат големите пари за тази цел. Не, че всеки доста богат човек не може да помогне за основаване на нова партия, само че в България всеки доста богат човек избира по умря на „ преклонена главица сабя не я сече “ да си накупува на аЛАнгро нормалните играчи от политическата фракция, вместо да рискува да заложи на нов план, който да разтури кочината. Защото Кочината е преференциална както на всички доста богати, по този начин и на всички от Сектата.
На този декор, историческите условия и Съдбата сервираха на тепсия няколко пъти Шансове на президента Румен Радев да отиграе ексцентрични ходове, разчупвайки Матрицата на Сектата. До този миг той проигра всичките му подарени шансове от Божията ръка. Предстои му следващия късмет.
Народът не е не запомнил и няма толкоз бързо и елементарно да не помни Простоидиотите, които доведоха България до тотална злополука, както и водят на бял кон Боко Тиквата и кохортата му, нещо, което прочее бе единственото им „ достижение “ от пребиваването във Властта. Народът няма да не помни елементарно и бързо, че тези измамници бяха доведени за ръчичка от Румен Радев и прокламирани, и възхитително рекламирани от него. Това, че той го е направил под натиска на американците и Херо Мустафа никого не интересува – автогола остава вечно във вратата на Радев. Даже и тъй като той не е бил мъж на място като президент на България, а не на колонията на Съединени американски щати – България.
Новото служебно държавно управление се обрисува с пай интервал на ръководство, само че е значимо за провеждането на избори. Вече е регистриран налагания медийно Даниел Вълчев, че „ не става “. Гълъб Донев – също „ не става “.
Ах, „ няма хора… “…
Нямало хора? Няма хора, бе! Ай сиктир!
„ Няма хора “ е само за оня, който самичък се е сложил в „ буркан “ с липса на необятен небосвод към себе си и е разрешил шепа хрантутници към него да му бършат късчета мироглед от стъкления буркан, налагайки му „екип“ от хора, които евентуално добре работят на бюро, бъркайки си в хабилитиравните носове, само че хабер нямат от терена на действителността. И който самичък е направил избора си – да коленичи пред Господарите на матрицата.
А когато няма и народ, който да ОСЪЗНАЕ ролята си, основната си роля, ситуацията е безнадеждно. Като горчива карма, която би трябвало да се изпие докрай.
Точно тази плашливост, меко казано, да не употребим тежка дума, тази липса на дейности „а ла Орбан“, бетонира матрицата на политическата фракция. „Няма хора“ се превърща в опрощение на мекушавостта да издириш, рискуваш и да наложиш хора, които никой не желае да види и чуе от Сектата и води до лесното прогнозиране на следващите избори. Много ниска изборна интензивност, угодна за Сектата, а доста ниска – тъй като истината е, че хората не излизат да гласоподават, тъй като са отвратени от препоръчаните им на тезгяха от Сектата едни и същи „играчи“. Същото „разпределение“ плюс – минус от СОФТУЕРА на машините, тъй като в случай че някой си мисли, че фалшификациите с хартиените бюлетини са по-големи от тоталната имитация със софтуера на машините, значи е цялостен глупак.
А всичко стартира от ЛИЧНОСТТА. Когато не залагаш на Личности, с темперамент, със сърце и качества, а залагаш на безлични лица само „бляскащи“ с дипломи и биографии, и хабилитирани приноси, залагаш на мишоци. Без афектиран смисъл – мишокът е нерешителен, той в никакъв случай не е вървял по сокаци, той не знае какво е да оцеляваш на терен и единственото, което го вълнуват са парите – веруюто на матрицата. Прибавяйки и комлексарството за кариера и власт и запечатката е подготвена.
Ако аз бях на Радев щях да играя ва банк, тъй като времето за маньоври завърши. И щях да заложа на рискови, само че качествени персони, персони „спорни“, само че единствено за „политкоректните идиоти“, персони сърцати и с ХАРЕКТЕР, персони „лоши“, само че стотици хиляди по-качествени от сякаш „добрите“, персони отвън Матрицата.
Но!
Затова не съм Радев.
Веселина Томова
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ