Иън Лесли живее в Лондон и съчетава кариерата си в

Иън Лесли живее в Лондон и съчетава кариерата си в рекламния бизнес с писателското занятие. Пише за политика, просвета, маркетинг и логика на психиката за Guardian, BBC и The Times. Дискутира същите тематики и в блога си Marbury, разгласен от авторитетния Observer за един от 50-те най-влиятелни блога в света. За лъжата и можем ли без нея, споделено в книгата му „ Родени лъжци ”.

Змията ме подмами, та ядох. ~ Ева (Бит. 3:14.)

В Библията е казано, че тя води до падението на индивида. Философи от Кант до Опра я жигосват абсолютно. Учим децата си в никакъв случай да не я употребяват. Тя е извращение, илюзия, злина. Малко неща са ни по-ненавистни от лъжата.

Разбира се, лъжци са непроменяемо другите. Любовници пред разлъка се упрекват взаимно в измама; гласоподаватели афишират всички политици за мошеници; религиозните хулят безбожниците като врагове на истината, а атеистите винят богомолците, че подхранват най-голямата съществувала в миналото илюзия. Без значение на чия страна сте в тези разногласия, граматиката на изрече е все една: аз говоря истината, а ти се опитваш да ме баламосаш с измислици, подклаждани от персоналния ти интерес.
Странно, само че за разлика от кражбата, половото посягане или убийството лъжата е морално закононарушение, което всички ние вършим, освен това най-редовно. Психоложката Бела де Пауло моли 147 души да водят дневник на обществените си контакти в течение на седмица, като означават всички случаи, когато умишлено са подвели някого. Избраните от нея лица споделят, че лъжат приблизително по 1,5 пъти дневно. Това може да се одобри за непретенциозен резултат. Друг откривател, Робърт Фелдман, открива, че непознати, които за пръв път се срещат лице в лице, са склонни да излъжат три пъти в границите на 10 минути.

Лъжем, когато споделяме: " Добре съм, благодаря ", а в действителност се усещаме нещастни. Лъжем и когато споделяме: " Какво красиво бебе ", а вътрешно се удивяваме на приликата му с извънземни форми на живот. Готови сме да изречем неистина, още до момента в който раздираме хартиената опаковка, с която вуйна Мойра грижовно е увила порцелановата статуетка на принцеса Даяна. Повечето от нас симулираме яд, горест, обвързаност или изричаме " обичам те ", без да го мислим. Почти няма човек, който да не е показал подправен възторг във връзка на нечии готварски умения. Съветваме децата си да се ухилен и да се постараят да наподобяват признателни за " практичния " подарък на баба за рождения им ден, а може и да додадем, че в случай че не вложат задоволително усърдие, тази година Дядо Коледа няма да пристигна. " Всеки лъже – написа Марк Твен. – Всеки ден, всеки час; до момента в който е безсънен, до момента в който спи, в сънищата си, в насладата си, в скръбта си ".

Не единствено вършим компромис със възбраната да лъжем; случва се и горещо да поддържаме неискреността. Ако лекарят каже на съкрушения брачен партньор, че авариралата му брачна половинка е умряла на място, като по този метод му спести истината – че дамата е претърпяла последните си часове в адска болежка, – бихме приветствали състрадателността на професионалиста. Когато треньорът по футбол, въпреки и самичък за себе си обезверен, твърди тима в стопроцентовата си увереност, че са способни да извърнат резултата макар двата гола във вратата им през първото полувреме, го назоваваме въодушевяващ лидер (или най-малко в случай че в последна сметка тимът спечели). Насърчаваме и лъжите, които ни оказват помощ да продължим дружно макар компликациите. Да благодарим на човек, към който изпитваме откровена благодарност, е не толкоз демонстрация на положително образование, колкото метод да изразим себе си; положителното образование ни е нужно точно тогава, когато би трябвало да кажем нещо, което не изпитваме. Когато утвърждаваме една неистина, я наричаме бяла, само че в случай че бъдем помолени да определим какво по-конкретно трансформира лъжата в дипломация, бързо се оплитаме в спорни ангажименти.

Лъжата е всичко друго, само че не и недвусмислена, а през последните години от ден на ден учени от разнообразни специалности изследват комплицираната роля, която тя играе в живота ни. Изследователите означават престореното държание на децата, наблюдават какво се случва в мозъка на човек, който лъже, и съпоставят нашето лукавство с това на най-близките ни роднини от животинския свят. Откритията им обръщат с краката нагоре обичайните показа за лъжата. Пристъпих към тази тематика с настройката, че пристрастеността към лъжата е съзнателно вложен в индивида минус, който един ден ще се изглади; наместо това открих, че това наше несъвършенство движи еволюцията на типа ни. Мислех, че незабавно бих разпознал лъжеца, само че се оказа, че бъркам. Приемах лъжата за белег на умствена променчивост, само че се оказа, че изкусните лъжци по предписание са по-уравновесени от множеството от нас. Вярвах, че постоянно съм откровен със себе си; никой от нас не е. Установих, че самоизмамата е по-скоро нужда, в сравнение с проблем и че тя води до триумф в работата, по-добро здраве и по-сполучливи взаимоотношения. Научих, че лишени от лъжите си, ние се поболяваме, изпадаме в меланхолия или отстъпваме пред лудостта.

Накратко, лъжата не е извращение на нашата природа; тя е неин главен детайл. Способността да лъжем умишлено и да долавяме лъжата е неподражаемо човешка и има своята роля във всяка наша връзка с различен човек. Невъзможно е да разберем обществото и даже себе си, без преди този момент да сме проумели измамата.

По-горе цитирах Ева, която изрича обвинявания в Едемската градина. Кой обаче е измамникът в тази история? Не и змията. Тя единствено е насърчила очарователната млада двойка да вкуси плода. Ако тук някой лъже, то това е Той. Бог споделя на Адам и Ева, че ще умрат в деня, в който опитат плодовете на ябълковото дърво. Така или другояче, те го вършат, само че не падат покосени на място. Най-малкото бихме споделили, че Бог не е изцяло прям. А щом Бог не може да мине без машинация, кой от нас би се справил?

Превод: Елика Рафи
От " Родени лъжци ", Изд. " Жанет 45 "

Снимки: Ian Leslie