И зная – ако Бог ме попита: Дете, на обичане

„ И зная – в случай че Бог ме попита: „ Дете, на обичане кой те научи? ”,
ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче! “ - Ники Комедвенска

Кучето е определяно за най-хубавия другар на индивида. Тези животни са толкоз откровени, предани и обичащи стопаните си повече, в сравнение с обичат самите себе си. Освен да подаряват наслада и позитивни страсти, четириногите любимци могат и да лекуват.

“Канистерапията е дефинирана от експертите като поддържаща терапия, реализирана благодарение на наличието на куче. Всеки позитивен резултат, който едно куче носи на човек, прекарващ време с него, може да се смята за канистерапия. ”

Лечението с кучета се организира с добре подготвени и готови животни, които оказват помощ на деца и възрастни със специфични потребности да опознават света, да поддържат връзка с него, да го обичат. Кучето е освен другар за тях, то влиза и в ролята на техен доктор. Този характерен метод придобива все по-важно значение измежду методите на психотерапия и социотерапия. Проучвания демонстрират, че кучетата могат да бъдат средство за предварителна защита на редица обществени проблеми, свързани с неявяване от учебно заведение, меланхолия, корист с опиати, младежка престъпност и други.

“Канистерапията влияе върху разнообразни области от развиването на детето: физиология, връзка, внимание и съгласуваност. ”

По време на особено проведените класове кучетата дават на децата чувство за наслаждение, деликатност и благополучие. Комуникацията на детето с кучето (под наблюдението на канистерапевт) предизвиква развиването на моторните умения, сензорни чувства, преодоляване на страсти, облекчава мускулното напрежение и психически стрес, понижава тревогата.

Методът на лекуване с куче е подобаващ и като спомагателна лечебна процедура в лечението на деца и възрастни с психологични разстройства, физически увреждания, нарушавания в интелектуалното развиване, превъзмогване на боязън от кучета. Канистерапията работи сходно на терапиите със спорт, музика и изобразяване. Деца с аутизъм, некомуникативни и отрицателни могат да открият контакт със света по-лесно благодарение на четириногия си другар и да станат по-активни, а хиперактивните деца се успокояват от общуването с кучето.

Положителните резултати от тези способи са впечатляващи – за няколко месеца работа с куче, доста деца демонстрират доста усъвършенстване в психичното си положение, смяна в държанието, превъзмогване на възприятието за подозрение в себе си, основават нова позитивна визия за техните благоприятни условия.



Канистерапията се реализира в няколко стадия:

Първият стадий е концентриран върху социализацията на пациента с кучето. Изборът на кучето-терапевт се основава на самостоятелните характерности на пациента. Този стадий е един от най-важните и слага основите за триумф още на напълно ранен етап.

Вторият стадий е виновен за развиването на връзката сред клиента и кучето. Това се прави посредством забавни действия, които се основават на позитивните стремежи на пациента. Тези действия са подбрани по този начин, че да могат да свържат детето или възрастния с кучето: те играят дружно, споделят вана, возят се дружно в кола, разхождат се. В резултат на това пациентът усъвършенства визията, слуха, концентрацията, отпущането и е в положение да взаимодейства с околната среда, с хората към него и с други кучета. Всичко това оказва необикновен резултат върху хората, участващи в характерната терапия, тъй като им разрешава да се усещат смели и по-уверени в способността си да вършат нещата сами.

През третия стадий пациентът развива мощно възприятие за значимост. Това е извънредно потребно за връзката му с кучето. На този стадий пациентът би трябвало да се научи да насочва кучето с думи, жестове, специфични сигнали и звуци. Той или тя придобива способността да поддържа връзка вярно с кучето-терапевт и в последна сметка придобива цялостен надзор над животното. Тази фаза води до огромни лечебни резултати, защото участващият в лечението усеща способността да бъде самостоятелен, да ръководи и подчинява.

Последният стадий е трансформирането на пациента, смяната на държанието му с разбирането за грижата, която той или тя обезпечава на своя обичан четириног другар. Този стадий включва разбирането за нуждата от ежедневни разходки в сходство с потребностите на обичаното му куче. След това участващият в канистерапията схваща, че разходката не е единствено игра, тя е нужна за кучетата и би трябвало да се прави постоянно. Този сегмент води до цялостна промяна в пациента.

Контактът с кучето повлиява в няколко значими аспекта:

Психологически аспект – детето или възрастният получава същински другар, който му демонстрира неограничена обич и лоялност, понижава или даже отстранява чувството за самотност и обезпечава физическо стимулиране, когато клиентът допира и прегръща кучето;

Социален аспект – в индивида, съпроводен от куче, се разсънва състрадание - той или тя открива по-лесно контакт с хората, а кучето като негов страж покачва възприятието за сигурност на клиента;

Технически аспект - кучето може да оказва помощ: да вземем за пример на човек с инвалидна количка в това да бъде самостоятелен, може да му обезпечи по-дълги разходки, да издърпа инвалидната количка благодарение на специфичен колан, да носи предмети в чанта на гърба и така нататък

В България също има опция за реализиране на Канистерапия. Сдружение " Канистерапия – България " е лицензиран снабдител на обществени услуги с лиценз на ДАЗД за Център за обществена рехабилитация и интеграция на деца. На уеб страницата на сдружението може да се информирате по-подробно за метода на работа. Развъдници на разнообразни породи кучета в България също спомагат, включвайки се в канистерапията. Това да вземем за пример е развъдникът за бернско овчарско куче в град София – „ Aberash ”, който предлага специфични лечебни занятия с кучетата си, които се организират от инструктор и психотерапевт, в наличието на родителите.