Има ли бъдеще за космическия туризъм?
И в действителност, пристигнало ли е времето за галактически туризъм? Това е десетилетна фантазия. Мечта, копняна и лелеяна откогато съществува научна фантастика. Да пожелаеш да летиш в космоса, да отидеш на космодрума, да си купиш билет, да летиш до космоса и да се върнеш. Трагедията със “СпейсШипТу ” ни научи това, което знаехме от години – че галактическите полети са сложни и рискови, че това не се е трансформирало през последните години, че за голямо страдание мечтаното галактическо бъдеще към момента няма да се сбъдне. Ние се надявахме и вярвахме (о да, в действителност вярвахме), че следващата година хора ще пътуват в космоса рутинно. Признаците бяха на всички места – безспорния напредък на частната космонавтика, триумфите на Елон Мъск, “космическите ” скокове – първи по рода си от Юстас и Баумгартнер. Тази година доживяхме и първата частна безпилотна експедиция до Луната. Как да не повярва човек?
Но в този момент е очевидно, че въпреки и да продължим да сме очевидци на прогрес на галактическите частници, дълго чаканият миг на галактическия туризъм няма да се случи скоро. Няма да се случи тази година, няма да се случи следващата година. Ще се случи най-рано след няколко години. Ако въобще се случи в близко бъдеще.
Първите часове след нещастието бяхме очевидци на страховита рецензия по отношение на Върджин Галактик. Че компанията не се вслушва в препоръките на другите, че е било предупреждавано за опцията да се случи покруса, че новото гориво не е било тествано. Медиите бяха безкомпромисни.
Започна и рецензия към самата концепция на галактическия туризъм. Адам Роджърс от Wired написа публикация – “Не си коства да умираш за галактическия туризъм “. Накратко, създателят споделя, че обича космоса и обича галактически полети, само че Олсбъри не е умрял за напредъка на космонавтиката. “СпейсШипТу ” не е предопределен да покорява далечни светове, а е туристическо возило за богаташи, които желаят да дадат $250 000, с цел да си начешат крастата. Толкова коства галактическият билет.
Нормално е да разберем за какво някои хора мислят по този начин. Несправедливо наподобява да живеем в свят, в който бедните гладуват, а богатите летят в космоса. Да – в случай че галактическият туризъм на Върджин Галактик се сбъдне, в космоса ще полетят Леонардо Ди Каприо и Джъстин Бийбър. А даже и без Върджин Галактик, следващата година Сара Брайтман ще полети в космоса. Защото има повече от $20 милиона и нейният персонален избор е да ги даде на руснаците, които да я изстрелят в орбита до “Международната галактическа станция ”. Тя го може, създателят на публикацията в Wired не го може. Аз също не го мога, въпреки че работя и си разпределям душа и сърце в работата, която правя. А не получавам огромно заплащане. Завистта е човешко възприятие.
Но както загатва Кевин Бойд, това е единствено едната страна на нещата. Ако Адам Роджърс счита, че най-хубавият метод да се учи космоса, е чрез централно обмисляне и социализъм, а пък шоумени като Елон Мъск не могат да бъдат взети насериозно, то е хубаво да си напомним, че централното обмисляне не е това, което ще води хората към звездите. Достатъчно е да погледнем към пенсионираната галактическа совалка на НАСА. Или към “Международната галактическа станция ”. Това са планове, които са осъществени с доста пари, не са дали отговор на упованията и са осъществени с големи забавяния и отлагания. Освен това – в случай че държавното управление дава пари, има галактически полети. Ако не дава пари – е, всички видяхме краха на “Аполо ” и прекратяването на пилотируемите лунни задачи.
Частната космонавтика, при все цялата рецензия към нея, фрапантно снижава цените. Ракетата “Фолкън 9 ”, която от няколко години лети сполучливо и към момента не е претърпяла неуспех, изстрелва кораби постоянно до “Международната галактическа станция ” с потребен товар – освен това за по-малко пари спрямо цената.
Дори и единствено заради това, счита Бойд, си коства да загине човек.
Струва си.
Компания Върджин Галактик към този момент е преживявала повреда с човешки жертви един път – преди няколко години, при тест на ракетен мотор. Компанията е уверена, че ще премине и през тази рецесия.
Това е и посланието на страниците на Върджин Галактик: Ще продължим напред.
Някой ден галактически туризъм ще има и всеки ще може да доближи до космоса.
