Проф. Пламен Киров: Нито едно от 5-те изменения на Конституцията не е дало положителен резултат
И в днешното предаване ще продължим да разясняваме плана за промени в главния ни закон – в Конституцията. В края на месец юли депутатите от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ и Движение за права и свободи внесоха план за промени в Конституцията, а в понеделник народните представители одобриха и правила, по които ще се преглеждат и разискват измененията в главния закон. Те бяха подкрепени от 107 народни представители, 48 бяха " срещу “ – " Възраждане “, Българска социалистическа партия и " ИТН “, а един народен представител от ПП-ДБ се въздържа. Същинското разискване обаче на промените в Конституцията на Република България ще стартира след 6 октомври. Интервю в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с проф. Пламен Киров – началник на Катедрата по конституционноправни науки в Софийския университет " Свети Климент Охридски “ и някогашен парламентарен арбитър
Проф. Киров, узряла ли е обстановката в България за смяна в Конституцията?
На този въпрос могат да отговорят единствено политиците, защото в техни ръце са самодейността и надлежно процедурата за изменение на главния ни закон по глава 9 от Българската конституция от 1991 година Всъщност ние приказваме за конституционни промени от дълго време, и то все във връзка с главата за правосъдната власт.
Досега Конституцията има пет промени, като четири от тях са отдадени точно на главата за правосъдната власт. Само едно изменение беше обвързвано с участието на България в Европейския съюз и дотолкоз, доколкото подписването на Договора за участие изискваше някои корекции в обособени текстове, те бяха осъществени 2006 година Всички останали промени са отдадени на правосъдната власт. Досега нито едно от тях не е дало позитивен резултат и правосъдната власт продължава да бъде обект на офанзиви от позиция на нейното действие от страна на политиците.
Как обаче би следвало да се промени обстановката, в случай че правосъдната власт бъде разграничена на две – на правосъдна и на прокурорска?
Така подложен въпросът, незабавно ни отпраща към условията на глава 9 от Конституцията. Ако това имат желание да осъществят политиците, то тогава би трябвало да свикат Велико национално заседание дотолкоз, доколкото по решение №3 на Конституционния съд от 2003 година изрично е постановена визията на Конституционния съд, че това съставлява смяна във формата на държавно ръководство, което попада в изключителната подготвеност на Великото национално заседание. Т.е. в случай че актуалният парламент извърши това делене и в България се появят на мястото на правосъдната власт още две управляващи, т.е. ние ще имаме законодателни, изпълнителна, правосъдна и прокурорска власт, това трансформира формата на държавно ръководство и попада в изключителната подготвеност на Великото национално заседание.
Проф. Киров, имаше мнения от Българска социалистическа партия, че е редно и президентът да предложи един собствен вид за смяна в Конституцията. Според вас би трябвало ли това да се случи?
Не, не би трябвало да се случва. И тук става въпрос и за формално-юридическа, и за политическата целенасоченост, защото има импортиран законопроект – той е импортиран още в края на юли месец, с цел да мине съответният период, с цел да може да бъде подложен на разискване, по процедурата, която е разказана в самата Конституция. И откакто тази процедура е рестартирала, без да се организира един необятен публичен спор, в това число и с покана президентът да внесе вероятно своите хрумвания за изменение що се отнасят до изработването на един общ план, защото в действителност самодейност за изменение на Конституцията имат не по-малко от 1/4 от народните представители и президентът на Републиката.
Но съгласете се, че в случай че бъдат импортирани два независими плана, те могат да не обгръщат една и съща материя и на последващо място, могат да имат спорни нормативни решения. Вече е късно президентът да внася подобен законопроект. Най-вероятно има направен подобен, само че дотолкоз, доколкото всички политически партии, може би с някакви изключения, са отрицателно настроени към президентската институция и дотолкоз, доколкото към този момент са обезпечени 2/3 от гласовете, които да поддържат плана, импортиран от " некоалицията “ – дано да я назовем по този начин, защото стана известен този термин, който е правно неправилен, само че въпреки всичко е известен и се употребява.
Така нареченото " конституционното болшинство “.
Точно по този начин. Така, че няма смисъл президентът да внася какъвто и да е план, който да отразява неговите хрумвания. Макар че в някои детайли на мечтаните конституционни промени – да вземем за пример, въвеждането на директна конституционна тъжба за жителите пред Конституционния съд, мисля, че няма огромни разнообразни сред концепциите на президентската институция и на вносителите на сегашния законопроект.
Проф. Киров, казахте обаче нещо основно доскоро – че всичко това се е случило, този план за промени, който е препоръчан, без необятен публичен спор, което може би в действителност е доста значимо. Защо съгласно вас е трябвало да се случи подобен спор и какви вреди са нанесени поради неналичието му към този миг?
Щетите ние ще ги установим в следствие, в случай че бъда гласуван и влезе в действие този план – той се трансформира в изменение на Конституцията. Що се отнасят до нуждата от необятен публичен спор, в това число и в научните среди, в това число и в юридическите среди, в това число и в гилдиите на магистратите, защото той ще засегне главно активността на магистратите.
Самият парламент е определен единствено с 40% от имащите право на глас български жители. Т.е. при тази ниска изборна интензивност на последните парламентарни избори, въпреки да е образуван 240-членният състав на Народното събрание, той няма нужната демократична легитимност, с цел да се нагърби с тази много сложна и деликатна задача – да промени главния закон. Поради това неналичието на тази демократична легитимност може да бъде обезщетена с един прелиминарен и целеустремен, не припрян необятен спор, от позиция на участващите в този спор субекти.
Всичко това да се случи, с цел да избистрят визията, т.е. задачите на конституционната смяна, т.е. какви цели се преследват с конституционните промени, както и съответните на тези цели средства за тяхното реализиране, юридически средства.
Всъщност това не беше направено. Законопроектът беше импортиран небрежно и в този момент чакам сред двете четения, дотолкоз, доколкото в Народното събрание ще се организират диспути и разисквания и ще има опция за внасяне на спомагателни оферти за усъвършенстване на текста на законопроекта. Това да се случи, т.е. да се съгласуват първо текстове, които явно не са съгласувани, или пък някои други, които будят съществени подозрения, че се прибързва и се пускат от позициите на политическата целенасоченост.
Проф. Киров, доскоро вие казахте, че доста партии са настроени враждебно към президента Румен Радев. Обсъдихме и разновидността дали той би трябвало да предложи негов вид за смяна в Конституцията. Според вас това не би трябвало да се случи или в случай че е трябвало да се случи, то към този момент е късно. Как обаче би реагирал съгласно вас Румен Радев, в случай че има някакви засягания на пълномощията на президента като цяло?
Естествено, че ще реагира остро и по този начин би следвало да постъпи всеки президент – тук се абстрахираме от това, че сега Румен Радев реализира функционалностите на президент на Република България.
Така.
Тъй като ограничението на президентските пълномощия, както във връзка с правосъдната власт, те не са обилни, не са мощни пълномощия. Става въпрос за назначението на тримата висши магистрати – ръководителите на двете висши съдилища и на основния прокурор, в случай че орган на правосъдната власт, т.е. Висшият правосъден съвет (ВСС), предлага, а президентът издава декрет. Той може да възрази, само че в случай че Висш съдебен съвет предложи още веднъж същото лице за назначение, президентът не може да откаже. Т.е. в тази ситуация президентът може в тази процедура да изрази някакви съображения по отношение на предлаганото лице, само че той не може да предотврати след категоричността на Висш съдебен съвет от позиция на предлагането, да предотврати назначението на върховен магистрат. Що се отнася до служебното правителство…
Също имаше оферти – този институт да отпадне, така наречен длъжностен кабинет.
Да, да.
Предложения от Венецианската комисия. Да, по какъв начин го коментирате?
Дали да отпадне, дали да не отпадне – първо, тук Венецианската комисия не може да дава препоръки, дотолкоз, доколкото би следвало такива препоръки да насочи и към нашата южна съседка Гърция, защото и при тях има фигурата на служебно държавно управление. И в действителност още далечната 1991 година, когато се обсъждаше какво да бъде решението на парламентарна рецесия, подбудена от невъзможността на политическите сили в Народното събрание в три поредни опита да образуват държавно управление, тогава се възприе фигурата на служебното държавно управление и ние почерпихме опита на Гърция.
Тази Конституция продължава да бъде настояща в Гърция, както и на Конституцията на Турция от 1983 година, която към този момент не работи, дотолкоз, доколкото Турция към този момент е президентска република, а не при остарелия режим – парламентарна република. Така че служебното държавно управление има място в българския парламентарен модел дотолкоз, доколкото то е опция на продължение функционалностите на едно държавно управление, което въпреки и да е излъчено по парламентарен път, няма парламентарна поддръжка, дотолкоз, доколкото процедурата за образуване на ново държавно управление не се е осъществила по член 99 от Конституцията.
Т.е. ние ще имаме едно държавно управление в оставка, което ще бъде изцяло безконтролно, което ще работи в един много нескончаем интервал от време. Всъщност, в случай че би трябвало да бъдем точни, единственото българско държавно управление, което си отиде след сполучлив избор на съмнение, това е с министър-председател Кирил Петков. Трябваше година и половина, откакто му беше гласуван избор на недоверие…
Още да ръководи, да.
Нима това се счита за естествена обстановка, в случай, че той е в оставка след гласуван избор на съмнение, т.е. гласувано неодобрение, политическо неодобрение от Народното събрание, и в действителност той ръководи, освен това без да може върху него да се осъществя парламентарен надзор. Е това е алтернативата на премахването на служебното държавно управление. Ако това им харесва на народните представители – дано да го одобряват.
Тогава, проф. Киров, съгласно вас до каква степен противоречив е този план за промени в Конституцията?
Ами, отново споделям – тук всичко зависи от политическата воля, която сякаш е налице в Народното събрание, дотолкоз, доколкото се събира належащо по Конституция болшинство за осъществяване на конституционните промени, т.е. 2/3 гласове в поддръжка на законопроекта сякаш са обезпечени. Казвам " сякаш “, тъй като несъмнено, това ще стане ясно, когато се пристъпи към гласоподаване на законопроекта на три четения. Само че тук би трябвало да се държи сметка на едно известно предписание още от древността, когато решенията са взимани от болшинството и малцинството е било длъжно да се подчинява на решенията на болшинството. Мнозинството не е застраховано от неточности, от допускането на неточности. И не всяко решение на болшинството е умно.
Така че би трябвало към сериозните неща, свързани с ръководството на страната, да се подхожда съществено, а не да бъде плод на някаква политическа обстановка и до някаква сглобка, при която много разнопосочни политически сили и модели по някакви съображения работят дружно. Предстои да забележим, защото се чуват разнообразни гласове в Народното събрание по повод поддръжката на едни други нормативни решения, които се съдържат в оферти законопроект. Предстои просто да изчакаме и да забележим дали това болшинство в последна сметка ще се осъществя.
Проф. Киров, узряла ли е обстановката в България за смяна в Конституцията?
На този въпрос могат да отговорят единствено политиците, защото в техни ръце са самодейността и надлежно процедурата за изменение на главния ни закон по глава 9 от Българската конституция от 1991 година Всъщност ние приказваме за конституционни промени от дълго време, и то все във връзка с главата за правосъдната власт.
Досега Конституцията има пет промени, като четири от тях са отдадени точно на главата за правосъдната власт. Само едно изменение беше обвързвано с участието на България в Европейския съюз и дотолкоз, доколкото подписването на Договора за участие изискваше някои корекции в обособени текстове, те бяха осъществени 2006 година Всички останали промени са отдадени на правосъдната власт. Досега нито едно от тях не е дало позитивен резултат и правосъдната власт продължава да бъде обект на офанзиви от позиция на нейното действие от страна на политиците.
Как обаче би следвало да се промени обстановката, в случай че правосъдната власт бъде разграничена на две – на правосъдна и на прокурорска?
Така подложен въпросът, незабавно ни отпраща към условията на глава 9 от Конституцията. Ако това имат желание да осъществят политиците, то тогава би трябвало да свикат Велико национално заседание дотолкоз, доколкото по решение №3 на Конституционния съд от 2003 година изрично е постановена визията на Конституционния съд, че това съставлява смяна във формата на държавно ръководство, което попада в изключителната подготвеност на Великото национално заседание. Т.е. в случай че актуалният парламент извърши това делене и в България се появят на мястото на правосъдната власт още две управляващи, т.е. ние ще имаме законодателни, изпълнителна, правосъдна и прокурорска власт, това трансформира формата на държавно ръководство и попада в изключителната подготвеност на Великото национално заседание.
Проф. Киров, имаше мнения от Българска социалистическа партия, че е редно и президентът да предложи един собствен вид за смяна в Конституцията. Според вас би трябвало ли това да се случи?
Не, не би трябвало да се случва. И тук става въпрос и за формално-юридическа, и за политическата целенасоченост, защото има импортиран законопроект – той е импортиран още в края на юли месец, с цел да мине съответният период, с цел да може да бъде подложен на разискване, по процедурата, която е разказана в самата Конституция. И откакто тази процедура е рестартирала, без да се организира един необятен публичен спор, в това число и с покана президентът да внесе вероятно своите хрумвания за изменение що се отнасят до изработването на един общ план, защото в действителност самодейност за изменение на Конституцията имат не по-малко от 1/4 от народните представители и президентът на Републиката.
Но съгласете се, че в случай че бъдат импортирани два независими плана, те могат да не обгръщат една и съща материя и на последващо място, могат да имат спорни нормативни решения. Вече е късно президентът да внася подобен законопроект. Най-вероятно има направен подобен, само че дотолкоз, доколкото всички политически партии, може би с някакви изключения, са отрицателно настроени към президентската институция и дотолкоз, доколкото към този момент са обезпечени 2/3 от гласовете, които да поддържат плана, импортиран от " некоалицията “ – дано да я назовем по този начин, защото стана известен този термин, който е правно неправилен, само че въпреки всичко е известен и се употребява.
Така нареченото " конституционното болшинство “.
Точно по този начин. Така, че няма смисъл президентът да внася какъвто и да е план, който да отразява неговите хрумвания. Макар че в някои детайли на мечтаните конституционни промени – да вземем за пример, въвеждането на директна конституционна тъжба за жителите пред Конституционния съд, мисля, че няма огромни разнообразни сред концепциите на президентската институция и на вносителите на сегашния законопроект.
Проф. Киров, казахте обаче нещо основно доскоро – че всичко това се е случило, този план за промени, който е препоръчан, без необятен публичен спор, което може би в действителност е доста значимо. Защо съгласно вас е трябвало да се случи подобен спор и какви вреди са нанесени поради неналичието му към този миг?
Щетите ние ще ги установим в следствие, в случай че бъда гласуван и влезе в действие този план – той се трансформира в изменение на Конституцията. Що се отнасят до нуждата от необятен публичен спор, в това число и в научните среди, в това число и в юридическите среди, в това число и в гилдиите на магистратите, защото той ще засегне главно активността на магистратите.
Самият парламент е определен единствено с 40% от имащите право на глас български жители. Т.е. при тази ниска изборна интензивност на последните парламентарни избори, въпреки да е образуван 240-членният състав на Народното събрание, той няма нужната демократична легитимност, с цел да се нагърби с тази много сложна и деликатна задача – да промени главния закон. Поради това неналичието на тази демократична легитимност може да бъде обезщетена с един прелиминарен и целеустремен, не припрян необятен спор, от позиция на участващите в този спор субекти.
Всичко това да се случи, с цел да избистрят визията, т.е. задачите на конституционната смяна, т.е. какви цели се преследват с конституционните промени, както и съответните на тези цели средства за тяхното реализиране, юридически средства.
Всъщност това не беше направено. Законопроектът беше импортиран небрежно и в този момент чакам сред двете четения, дотолкоз, доколкото в Народното събрание ще се организират диспути и разисквания и ще има опция за внасяне на спомагателни оферти за усъвършенстване на текста на законопроекта. Това да се случи, т.е. да се съгласуват първо текстове, които явно не са съгласувани, или пък някои други, които будят съществени подозрения, че се прибързва и се пускат от позициите на политическата целенасоченост.
Проф. Киров, доскоро вие казахте, че доста партии са настроени враждебно към президента Румен Радев. Обсъдихме и разновидността дали той би трябвало да предложи негов вид за смяна в Конституцията. Според вас това не би трябвало да се случи или в случай че е трябвало да се случи, то към този момент е късно. Как обаче би реагирал съгласно вас Румен Радев, в случай че има някакви засягания на пълномощията на президента като цяло?
Естествено, че ще реагира остро и по този начин би следвало да постъпи всеки президент – тук се абстрахираме от това, че сега Румен Радев реализира функционалностите на президент на Република България.
Така.
Тъй като ограничението на президентските пълномощия, както във връзка с правосъдната власт, те не са обилни, не са мощни пълномощия. Става въпрос за назначението на тримата висши магистрати – ръководителите на двете висши съдилища и на основния прокурор, в случай че орган на правосъдната власт, т.е. Висшият правосъден съвет (ВСС), предлага, а президентът издава декрет. Той може да възрази, само че в случай че Висш съдебен съвет предложи още веднъж същото лице за назначение, президентът не може да откаже. Т.е. в тази ситуация президентът може в тази процедура да изрази някакви съображения по отношение на предлаганото лице, само че той не може да предотврати след категоричността на Висш съдебен съвет от позиция на предлагането, да предотврати назначението на върховен магистрат. Що се отнася до служебното правителство…
Също имаше оферти – този институт да отпадне, така наречен длъжностен кабинет.
Да, да.
Предложения от Венецианската комисия. Да, по какъв начин го коментирате?
Дали да отпадне, дали да не отпадне – първо, тук Венецианската комисия не може да дава препоръки, дотолкоз, доколкото би следвало такива препоръки да насочи и към нашата южна съседка Гърция, защото и при тях има фигурата на служебно държавно управление. И в действителност още далечната 1991 година, когато се обсъждаше какво да бъде решението на парламентарна рецесия, подбудена от невъзможността на политическите сили в Народното събрание в три поредни опита да образуват държавно управление, тогава се възприе фигурата на служебното държавно управление и ние почерпихме опита на Гърция.
Тази Конституция продължава да бъде настояща в Гърция, както и на Конституцията на Турция от 1983 година, която към този момент не работи, дотолкоз, доколкото Турция към този момент е президентска република, а не при остарелия режим – парламентарна република. Така че служебното държавно управление има място в българския парламентарен модел дотолкоз, доколкото то е опция на продължение функционалностите на едно държавно управление, което въпреки и да е излъчено по парламентарен път, няма парламентарна поддръжка, дотолкоз, доколкото процедурата за образуване на ново държавно управление не се е осъществила по член 99 от Конституцията.
Т.е. ние ще имаме едно държавно управление в оставка, което ще бъде изцяло безконтролно, което ще работи в един много нескончаем интервал от време. Всъщност, в случай че би трябвало да бъдем точни, единственото българско държавно управление, което си отиде след сполучлив избор на съмнение, това е с министър-председател Кирил Петков. Трябваше година и половина, откакто му беше гласуван избор на недоверие…
Още да ръководи, да.
Нима това се счита за естествена обстановка, в случай, че той е в оставка след гласуван избор на съмнение, т.е. гласувано неодобрение, политическо неодобрение от Народното събрание, и в действителност той ръководи, освен това без да може върху него да се осъществя парламентарен надзор. Е това е алтернативата на премахването на служебното държавно управление. Ако това им харесва на народните представители – дано да го одобряват.
Тогава, проф. Киров, съгласно вас до каква степен противоречив е този план за промени в Конституцията?
Ами, отново споделям – тук всичко зависи от политическата воля, която сякаш е налице в Народното събрание, дотолкоз, доколкото се събира належащо по Конституция болшинство за осъществяване на конституционните промени, т.е. 2/3 гласове в поддръжка на законопроекта сякаш са обезпечени. Казвам " сякаш “, тъй като несъмнено, това ще стане ясно, когато се пристъпи към гласоподаване на законопроекта на три четения. Само че тук би трябвало да се държи сметка на едно известно предписание още от древността, когато решенията са взимани от болшинството и малцинството е било длъжно да се подчинява на решенията на болшинството. Мнозинството не е застраховано от неточности, от допускането на неточности. И не всяко решение на болшинството е умно.
Така че би трябвало към сериозните неща, свързани с ръководството на страната, да се подхожда съществено, а не да бъде плод на някаква политическа обстановка и до някаква сглобка, при която много разнопосочни политически сили и модели по някакви съображения работят дружно. Предстои да забележим, защото се чуват разнообразни гласове в Народното събрание по повод поддръжката на едни други нормативни решения, които се съдържат в оферти законопроект. Предстои просто да изчакаме и да забележим дали това болшинство в последна сметка ще се осъществя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ