КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? Пловдив и Бургас също искат да махат руските автоматчици
И в Бургас, и в Пловдив има настроения за ремонт на паметниците на Съветската войска. В останалите градове локалните политици не са поставяли въпроса, въпреки че съперници на постаментите са ги боядисвали в алено.
В Бургас, където тече полемика от дълги години, дори са признати правила за пренасяне на паметници. Най-важното изискване е да има най-малко 1000 подписа на жители в поддръжка на настояването. Никой не ги е събрал до момента. Многократно обаче е поставян въпросът за преместването на Альошата от центъра на града.
Стефан Петров от Организацията за протекция на българските жители твърди, че е неприемливо монументите на велики българи като Христо Ботев и Васил Левски да са дребни, а руският боец да се извисява над всички, и то в центъра на града. Трябвало да бъде изместен, изключително в подтекста на войната в Украйна. Но самодейността не е стигнала до дъно. Засега общината продължава да се грижи за почистването на Альошата.
Бургаският Альоша стърчи с внушителните си 18 метра.
Много по-яростен е абсурдът в града под тепетата, където даже се е стигнало до решение за ремонт, което обаче е анулирано. Последно регионалният шеф през август тази година разгласи, че топката е в ръцете на общинарите.
Там обаче съгласно локалния историк Димитър Райчев премахването би било огромен проблем. Първо, мястото е нависоко, нямало по какъв начин кранът да стигне до горе, или трябвало да е 200-метров. Второ, цялата площадка преди стълбите на тепето изпод е куха, тъй като е имало воден контейнер за напояване и за шадравана. Това значи, че подемното оборудване може да пропадне, в случай че се качи там. Освен в случай че не нарежат Альошата на части. Според документите му те са 85 на брой.
През 1955 година тайно на инспекция преди откриването пристигнал руският водач Никита Хрушчов, който кипнал от гняв, че два детайла в стойката опонират на руския военен правилник. Войникът не държал вярно шпагина - виси надолу като револвер, а не притиснат начело, само че към този момент били хвърлени пари и нямало по какъв начин да се промени. Другата неточност е, че кепето на боеца е наклонено наляво, а по руския правилник е надясно.
Във Варна няма претенции за ремонт и пренасяне на Паметника на българо-съветската дружба. Но също като в София под него е изкопано подземно противобомбено укритие на " Гражданска отбрана ". Монументът е открит през 1978 година Освен тях в подземията е имало кино- и зала за конференции. Намира се в могилата Турна тепе, на 110 метра надморска височина. Догоре водят 301 стъпала, наречени от варненци " стълбата на спечелилите ".
Днес паметникът е безстопанствен и близките пространства са застроени. Той е останал като остров, към който няма нови кооперации.
На 200 м от него пък се строи новият стадион.
Точно противоположното е в Стара Загора. Паметникът е в положително положение. В града под липите дори е имало самодейност за търсене на имената на починалите бойци. Проверка на Регионалния исторически музей преди няколко години обаче не съумява да откри кои са те. Няколко са умряли, откакто са били ранени в Румъния, други са били убити от Народния комисариат по вътрешните работи (НКВД) поради мародерства над българи в региона.
От музея даже са потърсили информация за бойците в съветските архиви в Москва, само че се натъкват на противоречие в имената и семействата им и в последна сметка гражданското съдружие, подело самодейността, се отказало.
В Стара Загора паметникът няколко пъти е осъмвал протестно оцветен в алено. Същото се е случвало и с монумента на руския боец в Добрич. Проектиран е още в 1948 година В документите се приказва за " починали " бойци, въпреки че от Регионалния исторически музей са безапелационни, че на територията на Южна Добруджа не са се водили бойни дейности против Съветската войска. 42-ма бойци са умряли от рани от сражения отвън страната, а трима - в автомобилна злополука.
Само два паметника в страната са отстранени преди софийския, освен това първоначално след 1990 година Първият е на Альошата в Плевен, където е нарязан и претопен дефинитивно. А вторият е в Ямбол. Той е единственият с женска фигура, наричана от локалните " Дебелата ". Общински съветници, свързани с русофилското придвижване, са поискали връщането на монумента, само че до момента развиване по проблема няма.
В Бургас, където тече полемика от дълги години, дори са признати правила за пренасяне на паметници. Най-важното изискване е да има най-малко 1000 подписа на жители в поддръжка на настояването. Никой не ги е събрал до момента. Многократно обаче е поставян въпросът за преместването на Альошата от центъра на града.
Стефан Петров от Организацията за протекция на българските жители твърди, че е неприемливо монументите на велики българи като Христо Ботев и Васил Левски да са дребни, а руският боец да се извисява над всички, и то в центъра на града. Трябвало да бъде изместен, изключително в подтекста на войната в Украйна. Но самодейността не е стигнала до дъно. Засега общината продължава да се грижи за почистването на Альошата.
Бургаският Альоша стърчи с внушителните си 18 метра.
Много по-яростен е абсурдът в града под тепетата, където даже се е стигнало до решение за ремонт, което обаче е анулирано. Последно регионалният шеф през август тази година разгласи, че топката е в ръцете на общинарите.
Там обаче съгласно локалния историк Димитър Райчев премахването би било огромен проблем. Първо, мястото е нависоко, нямало по какъв начин кранът да стигне до горе, или трябвало да е 200-метров. Второ, цялата площадка преди стълбите на тепето изпод е куха, тъй като е имало воден контейнер за напояване и за шадравана. Това значи, че подемното оборудване може да пропадне, в случай че се качи там. Освен в случай че не нарежат Альошата на части. Според документите му те са 85 на брой.
През 1955 година тайно на инспекция преди откриването пристигнал руският водач Никита Хрушчов, който кипнал от гняв, че два детайла в стойката опонират на руския военен правилник. Войникът не държал вярно шпагина - виси надолу като револвер, а не притиснат начело, само че към този момент били хвърлени пари и нямало по какъв начин да се промени. Другата неточност е, че кепето на боеца е наклонено наляво, а по руския правилник е надясно.
Във Варна няма претенции за ремонт и пренасяне на Паметника на българо-съветската дружба. Но също като в София под него е изкопано подземно противобомбено укритие на " Гражданска отбрана ". Монументът е открит през 1978 година Освен тях в подземията е имало кино- и зала за конференции. Намира се в могилата Турна тепе, на 110 метра надморска височина. Догоре водят 301 стъпала, наречени от варненци " стълбата на спечелилите ".
Днес паметникът е безстопанствен и близките пространства са застроени. Той е останал като остров, към който няма нови кооперации.
На 200 м от него пък се строи новият стадион.
Точно противоположното е в Стара Загора. Паметникът е в положително положение. В града под липите дори е имало самодейност за търсене на имената на починалите бойци. Проверка на Регионалния исторически музей преди няколко години обаче не съумява да откри кои са те. Няколко са умряли, откакто са били ранени в Румъния, други са били убити от Народния комисариат по вътрешните работи (НКВД) поради мародерства над българи в региона.
От музея даже са потърсили информация за бойците в съветските архиви в Москва, само че се натъкват на противоречие в имената и семействата им и в последна сметка гражданското съдружие, подело самодейността, се отказало.
В Стара Загора паметникът няколко пъти е осъмвал протестно оцветен в алено. Същото се е случвало и с монумента на руския боец в Добрич. Проектиран е още в 1948 година В документите се приказва за " починали " бойци, въпреки че от Регионалния исторически музей са безапелационни, че на територията на Южна Добруджа не са се водили бойни дейности против Съветската войска. 42-ма бойци са умряли от рани от сражения отвън страната, а трима - в автомобилна злополука.
Само два паметника в страната са отстранени преди софийския, освен това първоначално след 1990 година Първият е на Альошата в Плевен, където е нарязан и претопен дефинитивно. А вторият е в Ямбол. Той е единственият с женска фигура, наричана от локалните " Дебелата ". Общински съветници, свързани с русофилското придвижване, са поискали връщането на монумента, само че до момента развиване по проблема няма.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ