Гоце Делчев и знамената на победата
И това се случи. „ Отбелязахме “ 151 години от рождението на македонския бунтовник Гоце Делчев и успяхме да минем без нито една жертва, без нито един изстрел. Някога се е стреляло в възхвала на битката и успеха, а днес
в Македония се стреля в символ на ненавист и жадност за принуждение
срещу другите от нас. Знамената пък са обособена история.
Цял живот пребивавам в Скопие и съм осведомен с всички празнувания отдадени на Гоце. Много рядко в предишното някой е отивал при саркофага му на 4 май, деня на гибелта му, и съвсем никой не е отивал на 4 февруари, рожденият ден на революционера. Така е при нас православните, повече честваме гибелта, в сравнение с живота, повече Великден, страданията на Исус и Възкресението, в сравнение с Коледа, Рождество Христово и живота за всички нас. Днес почитането на живота и гибелта на македонските революционери, най-малко на тези, които македонците признават и си присвояват, съставлява поле за безкомпромисно политическо състезание в услуга на идващите избори, когато и да се случат.
Тази година " Почитането на Гоце " стартира доста по-рано, с яростни
апели за линчуване на българите,
най-вече посредством обществените мрежи и утринните контактни стратегии на съвсем всички малките екрани. Ние, македонците, победени от силата на гръцката дипломация и силата на албанското оръжие, останахме ненаказани (поне засега) да се бием против единствения останал зложелател - българите. Затова контактните утринни излъчвания са картина на подправеното национално предимство, подправено с простата политическа долнопробност на участниците, тези, които слушат и тези които разясняват.
Полицията и службите за сигурност бяха най-малкият проблем в деня на самото поклонение. Те не бяха участници, а единствено дейни наблюдаващи на това, което се виждаше. И можеше да се види същинска оргия на политическа проституция на тези, които трябваше да водят част от участниците и да се грижат за личното си достолепие и достолепието на героя. Да дойдеш да почетеш Гоце Делчев или някой от героите на Вътрешна македонска революционна организация, без значение дали е ляв или десен, и да развееш флагове със признака на Вергина е същинско светотатство. Това е засегнатост за жертвата, само че и
засегнатост за цялата революционна битка
на македонците за тяхната независимост. Наши поробители не са единствено османците, има и гръцко духовно иго, андартски зверства и принуждение, сменени по-късно от сръбската окупация на територията на Вардарска Македония. Преди всичко изказванията, като че ли копирани на лента, че " през днешния ден връзките сред България и Македония са най-лошите от всеки път " са перверзна заигравка с паметта на по-старите генерации, имали обикновен опит в политиката... дано пристигна някой и ни кажете по кое време тези междудържавни връзки като цяло са били най-малко ненапълно положителни и сносни. Никога, безусловно в никакъв случай! Това беше заблуда, подхранвана от пасивността на софийските институции по повод правата на македонските българи и безмълвното единодушие за тяхното унищожаване. Това беше югославска политика, която играеше със личните си привилегии по отношение на Москва и пленничеството на българските институции и хора от същата тази Москва. Прикритият сталинист Тито беше другарски признат от сталинистите в Източния блок, а жертви на това другарство бяха апропо македонските българи и албанците. Тук са корените на нашето приемане на сталинистките култове към Тито, Георги Димитров, Енвер Ходжа, някои китайски водачи и най-важното – възхищението на някои структури у нас и в България от облика на сатрапа и най-големия сталинист до момента. Владимир Владимирович...
не успяхме да преодолеем сантимента към нашето иго!
Гоце Делчев е македонски бунтовник, както Тадеуш Костюшко и Лафайет са американски борци за независимост. Но Делчев остава с българската си етническа идентификация, както Костюшко си остава поляк, а Лафайет си остава французин. Това са научни обстоятелства и никакви интернационалните комисии не могат да ги трансформират!
Родното място на Гоце е град Кукуш, изцяло опожарен, разграбен и изселен от гръцката войска през Втората балканска война през 1913 година Оцелялото население бяга към Струмица и Петрич, по тази причина и до през днешния ден се назовава " бежанци ". Повечето от тях са родственици и имат идентични семейства. Тези в Петрич постоянно са се разгласявали за българи, а нашите струмичани са били първо българи, след това южни сърби, след това югославяни, след това македонци, след това отново югославяни и македонци. Повечето през днешния ден са с българско поданство и паспорти, само че са мъдри, мълчат и не се афишират. Трагедията, излъчена от потомство на потомство в фамилията, ги научи да бъдат деликатни и да се изправят пред действителността. В последна сметка това е цялата фамилна мъдрост в днешна Македония, мъдрост, основана от опита на личните нещастия.
Българската делегация, водена от министър Демерджиев, даде културни и допустими отговори на въпросите на македонските публицисти. Коментарите му до момента бяха най-откритият апел за другарство сред двата народа е декларира, само че той не изрази мнение за самото удостояване. Само няколко часа по-късно Министерството на външните работи на България популяризира за медиите лично изказване, в което кардинално осъди организирането на празника, неизпълнените отговорности на македонската страна и метода, по който бе осъществено визитата на българската делегация. Като нещо, което заслужи най-голяма осъда беше македонският отвод за взаимното полагане на венци пред саркофага на Гоце в „ Св. Спас “.
В цялата тази дивотия и гротеска на отбелязването на Гоце тази година изплува единствено един ярък лъч. Народният представител Елисавета Белобрадова посети на 4 февруари Кукуш, родния град на нашия неоспорим общ кумир. Във видеото, което показа, тя сподели, че от оня Кукуш в Гоце Делчев не е останало нищо, с изключение на църквата „ Св. Георги “, която по това време е униатска черква и в която евентуално е кръстен самият Делчев. На видеото ясно се вижда църквата и Белобрадова, която се движат към нея.
Нейното видео и настроението в него бяха единственото удостоверение, единствените флагове за успеха на една от дълго време изгубена заблуда за независимост, народна власт и тъждество!
в Македония се стреля в символ на ненавист и жадност за принуждение
срещу другите от нас. Знамената пък са обособена история.
Цял живот пребивавам в Скопие и съм осведомен с всички празнувания отдадени на Гоце. Много рядко в предишното някой е отивал при саркофага му на 4 май, деня на гибелта му, и съвсем никой не е отивал на 4 февруари, рожденият ден на революционера. Така е при нас православните, повече честваме гибелта, в сравнение с живота, повече Великден, страданията на Исус и Възкресението, в сравнение с Коледа, Рождество Христово и живота за всички нас. Днес почитането на живота и гибелта на македонските революционери, най-малко на тези, които македонците признават и си присвояват, съставлява поле за безкомпромисно политическо състезание в услуга на идващите избори, когато и да се случат.
Тази година " Почитането на Гоце " стартира доста по-рано, с яростни
апели за линчуване на българите,
най-вече посредством обществените мрежи и утринните контактни стратегии на съвсем всички малките екрани. Ние, македонците, победени от силата на гръцката дипломация и силата на албанското оръжие, останахме ненаказани (поне засега) да се бием против единствения останал зложелател - българите. Затова контактните утринни излъчвания са картина на подправеното национално предимство, подправено с простата политическа долнопробност на участниците, тези, които слушат и тези които разясняват.
Полицията и службите за сигурност бяха най-малкият проблем в деня на самото поклонение. Те не бяха участници, а единствено дейни наблюдаващи на това, което се виждаше. И можеше да се види същинска оргия на политическа проституция на тези, които трябваше да водят част от участниците и да се грижат за личното си достолепие и достолепието на героя. Да дойдеш да почетеш Гоце Делчев или някой от героите на Вътрешна македонска революционна организация, без значение дали е ляв или десен, и да развееш флагове със признака на Вергина е същинско светотатство. Това е засегнатост за жертвата, само че и
засегнатост за цялата революционна битка
на македонците за тяхната независимост. Наши поробители не са единствено османците, има и гръцко духовно иго, андартски зверства и принуждение, сменени по-късно от сръбската окупация на територията на Вардарска Македония. Преди всичко изказванията, като че ли копирани на лента, че " през днешния ден връзките сред България и Македония са най-лошите от всеки път " са перверзна заигравка с паметта на по-старите генерации, имали обикновен опит в политиката... дано пристигна някой и ни кажете по кое време тези междудържавни връзки като цяло са били най-малко ненапълно положителни и сносни. Никога, безусловно в никакъв случай! Това беше заблуда, подхранвана от пасивността на софийските институции по повод правата на македонските българи и безмълвното единодушие за тяхното унищожаване. Това беше югославска политика, която играеше със личните си привилегии по отношение на Москва и пленничеството на българските институции и хора от същата тази Москва. Прикритият сталинист Тито беше другарски признат от сталинистите в Източния блок, а жертви на това другарство бяха апропо македонските българи и албанците. Тук са корените на нашето приемане на сталинистките култове към Тито, Георги Димитров, Енвер Ходжа, някои китайски водачи и най-важното – възхищението на някои структури у нас и в България от облика на сатрапа и най-големия сталинист до момента. Владимир Владимирович...
не успяхме да преодолеем сантимента към нашето иго!
Гоце Делчев е македонски бунтовник, както Тадеуш Костюшко и Лафайет са американски борци за независимост. Но Делчев остава с българската си етническа идентификация, както Костюшко си остава поляк, а Лафайет си остава французин. Това са научни обстоятелства и никакви интернационалните комисии не могат да ги трансформират!
Родното място на Гоце е град Кукуш, изцяло опожарен, разграбен и изселен от гръцката войска през Втората балканска война през 1913 година Оцелялото население бяга към Струмица и Петрич, по тази причина и до през днешния ден се назовава " бежанци ". Повечето от тях са родственици и имат идентични семейства. Тези в Петрич постоянно са се разгласявали за българи, а нашите струмичани са били първо българи, след това южни сърби, след това югославяни, след това македонци, след това отново югославяни и македонци. Повечето през днешния ден са с българско поданство и паспорти, само че са мъдри, мълчат и не се афишират. Трагедията, излъчена от потомство на потомство в фамилията, ги научи да бъдат деликатни и да се изправят пред действителността. В последна сметка това е цялата фамилна мъдрост в днешна Македония, мъдрост, основана от опита на личните нещастия.
Българската делегация, водена от министър Демерджиев, даде културни и допустими отговори на въпросите на македонските публицисти. Коментарите му до момента бяха най-откритият апел за другарство сред двата народа е декларира, само че той не изрази мнение за самото удостояване. Само няколко часа по-късно Министерството на външните работи на България популяризира за медиите лично изказване, в което кардинално осъди организирането на празника, неизпълнените отговорности на македонската страна и метода, по който бе осъществено визитата на българската делегация. Като нещо, което заслужи най-голяма осъда беше македонският отвод за взаимното полагане на венци пред саркофага на Гоце в „ Св. Спас “.
В цялата тази дивотия и гротеска на отбелязването на Гоце тази година изплува единствено един ярък лъч. Народният представител Елисавета Белобрадова посети на 4 февруари Кукуш, родния град на нашия неоспорим общ кумир. Във видеото, което показа, тя сподели, че от оня Кукуш в Гоце Делчев не е останало нищо, с изключение на църквата „ Св. Георги “, която по това време е униатска черква и в която евентуално е кръстен самият Делчев. На видеото ясно се вижда църквата и Белобрадова, която се движат към нея.
Нейното видео и настроението в него бяха единственото удостоверение, единствените флагове за успеха на една от дълго време изгубена заблуда за независимост, народна власт и тъждество!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ