Когато животните скърбят
И те тъгуват, когато почине техен непосредствен: горилите разнасят с дни мъртвите си бебета, някои кучета стоят с години до гроба на стопанина си, а гарваните престават да се хранят. Hяколко сърцераздирателни подиуми:
Неразделни
Тази женска горила от зоопарка в Мюнстер не могла да се помири със гибелта на бебето си. В продължение на дни тя разнасяла със себе си натрупа на Клаудио и не допускала никой да припари до него. За човекоподобните маймуни това държание не е извънредно – в продължение на седмици те отхвърлят да се разделят с умрелите си чеда, нищо че телата им в това време съвсем са се мумифицирали.
Почетна стража
Неслучайно хората приказват за „ слонска памет “: тези животни са известни с това, че показват скръбта си по мъртвите изключително дълго и интензивно. Почине ли някой слон, цялото стадо застава на почетна стража край натрупа му. Дори и слонове от непознати стада идват да си вземат „ последно довиждане “.
Гарваново заравяне
Гарваните реагират извънредно прочувствено при гибелта на себеподобен. Със специфични звуци те привикват останалите, събират се към натрупа на птицата и за известно време престават да се хранят. Гъските, както и редица пойни птици, които нормално живеят моногамно, тъгуват по изгубения си сътрудник изключително дълго. Някои от тях отхвърлят да се хранят и също умират.
Муши и Миши
Животните от време на време тъгуват и по свои приятели от напълно различен тип – както в тази ситуация с котката Муши от Берлинския зоопарк. Тя била близка другарка с мечката Миши. Когато мечката умряла, дребната й другарка не желала да напусне мечото скривалище и не преставала сърцераздирателно да мяука.
Край гроба на обичания човек
Всеки човек, който загуби обичаното си куче, дълго тъгува по него. Същото обаче важи и за кучетата, разделили се с обичания си собственик. Тази немска овчарка в продължение на години стояла край гроба на своя собственик в аржентинския град Виля Карлос Пас.
Пощенето като утешение
Когато някой непосредствен приятел почине, павианите показват признаци на мощен стрес. Учените са открили, че в кръвта им бързо се повишава равнището на хормона на напрежението. За да преодолеят това напрежение, животните търсят непосредственост със себеподобни или се посвещават на успокоителни ритуали като пощенето.
Морска разлъка
Акулите, делфините и други морски животни постоянно тъгуват дни наред по своите умряли деца като ги носят със себе си – задача, която във водна среда не е по никакъв начин лесна. Учените следили по какъв начин майки дълго време се опитвали да балансират с натрупа, побутвайки го с носа си. При всяко поглъщане на тялото, майките също се потапяли надолу.
Трогателната обич на Хачико
Историята на Хачико даже е увековечена във филм: всеки ден това японско куче идвало да посреща в един и същи час влака, с който нормално се прибирал умрелият му към този момент собственик. И по този начин в продължение на 10 години.
