Учен, общественик и писател - кой е д-р Асен Златаров?
И тази неделя ще ви срещнем с популярен деятел, заслужен да бъде овековечен в улиците, по които всеки ден вървим и караме. Днес е ред на Асен Златаров - един от най-значимите български учени, държавник, публицист и извънреден популяризатор на науката. Той е учредител на биохимията и броматологията у нас, професор в Софийския университет, публичен деятел и създател, оставил диря в научната, културната и публичната история на България.
Златаров е роден на 4 (16) февруари 1885 година в Хасково, в фамилията на Теофана и Христо Златарови. В църковните и общински регистри е записан като Иван-Асен, само че избира да носи единствено второто си име.
Баща му е преподавател, аптекар и публичен деятел, един от създателите на читалище „ Заря “ – първото в Южна България.
Асен учи първо в родния си град, а през 1903 година приключва действителна гимназия в София. След малко образование в Софийския университет продължава химия в Женевския университет, където през 1907 година се дипломира. Година по-късно пази докторска степен в Гренобълския университет. Специализира в Мюнхен химия на храненето и правосъдна химия.
По време на Балканските войни и Първата международна война Златаров служи като хигиеничен доброволец и уредник на хигиеничната защита. По-късно оглавява индустриалния отдел в Дирекцията за икономически грижи и социална далновидност.
През 1910 година става помощник в катедрата по органична химия на Софийския университет при проф. Пенчо Райков. В идващите десетилетия минава през академичната подчиненост – от доцент до постоянен професор.
Златаров е ръководител на Съюза на химиците в България и основен редактор на списание „ Химия и промишленост “. Той основава и развива ново направление в науката – броматологията, изследва питателните качества на обичайни български артикули като кисело мляко, сирене, кашкавал, баница, таратор, боза. Работи и в региона на фитобиохимията, като изследва химичните процеси в растенията, стареенето на семената и хранителната стойност на соята.
Негови писания като „ Фитобиохимични студии “ и „ Фалшификация и разруха на съестните артикули “ остават основополагащи за науката в България.
През 20-те и 30-те години посещава научни центрове в Париж, Мюнхен, Москва, Ленинград и Мадрид. Среща се с учени като Рихард Вилщетер и Иван Павлов, взе участие в интернационалните конгреси и пази престижа на българската просвета в Европа.
Златаров е освен академик, само че и деен публицист и журналист. Член е на Съюза на българските писатели и литературния кръг „ Стрелец “. Автор е на стотици публикации, есета и книги, някои от които подписва с псевдонима Аура. Пише лирика, журналистика, научно-популярни писания, в това число „ Очерки по философия на биологията “ (1911), „ Трагедията на П. К. Яворов “ (1925), „ Гибелни блаженства “ (1929).
Той е един от най-талантливите популяризатори на науката – изнася над 1000 сказки и лекции из страната и чужбина, трансформирайки комплицираните научни хрумвания в налични за необятната аудитория.
Златаров се включва интензивно в публичния живот. Той е съосновател на българския ПЕН клуб, основател за преименуването на Орхание на Ботевград, съучредител на Българо-съветското сдружение и на комитет за отбрана на евреите в Германия през 1933 година
Активно взе участие в акции за мир, за развиването на радиото в България и за културното и научното просвещение.
През 1910 година се дами за Евдокия Атанасова – Дуня. Имат двама сина – Асен и Светозар. През 1935 година, по време на пътешестване в Съюз на съветските социалистически републики, се демонстрират признаци на тежко заболяване. Въпреки лекуване във Виена, на 22 декември 1936 година той умира от рак на стомаха на едвам 51 години. Погребението му в София се трансформира в многолюдна национална демонстрация на респект.
Името на Асен Златаров остава обвързвано с развиването на българската химия и с популяризацията на науката. Днес, с изключение на улици в десетки градове в страната ни, неговото име носят учебни заведения, даже и Бургаският държавен университет.
Златаров е роден на 4 (16) февруари 1885 година в Хасково, в фамилията на Теофана и Христо Златарови. В църковните и общински регистри е записан като Иван-Асен, само че избира да носи единствено второто си име.
Баща му е преподавател, аптекар и публичен деятел, един от създателите на читалище „ Заря “ – първото в Южна България.
Асен учи първо в родния си град, а през 1903 година приключва действителна гимназия в София. След малко образование в Софийския университет продължава химия в Женевския университет, където през 1907 година се дипломира. Година по-късно пази докторска степен в Гренобълския университет. Специализира в Мюнхен химия на храненето и правосъдна химия.
По време на Балканските войни и Първата международна война Златаров служи като хигиеничен доброволец и уредник на хигиеничната защита. По-късно оглавява индустриалния отдел в Дирекцията за икономически грижи и социална далновидност.
През 1910 година става помощник в катедрата по органична химия на Софийския университет при проф. Пенчо Райков. В идващите десетилетия минава през академичната подчиненост – от доцент до постоянен професор.
Златаров е ръководител на Съюза на химиците в България и основен редактор на списание „ Химия и промишленост “. Той основава и развива ново направление в науката – броматологията, изследва питателните качества на обичайни български артикули като кисело мляко, сирене, кашкавал, баница, таратор, боза. Работи и в региона на фитобиохимията, като изследва химичните процеси в растенията, стареенето на семената и хранителната стойност на соята.
Негови писания като „ Фитобиохимични студии “ и „ Фалшификация и разруха на съестните артикули “ остават основополагащи за науката в България.
През 20-те и 30-те години посещава научни центрове в Париж, Мюнхен, Москва, Ленинград и Мадрид. Среща се с учени като Рихард Вилщетер и Иван Павлов, взе участие в интернационалните конгреси и пази престижа на българската просвета в Европа.
Златаров е освен академик, само че и деен публицист и журналист. Член е на Съюза на българските писатели и литературния кръг „ Стрелец “. Автор е на стотици публикации, есета и книги, някои от които подписва с псевдонима Аура. Пише лирика, журналистика, научно-популярни писания, в това число „ Очерки по философия на биологията “ (1911), „ Трагедията на П. К. Яворов “ (1925), „ Гибелни блаженства “ (1929).
Той е един от най-талантливите популяризатори на науката – изнася над 1000 сказки и лекции из страната и чужбина, трансформирайки комплицираните научни хрумвания в налични за необятната аудитория.
Златаров се включва интензивно в публичния живот. Той е съосновател на българския ПЕН клуб, основател за преименуването на Орхание на Ботевград, съучредител на Българо-съветското сдружение и на комитет за отбрана на евреите в Германия през 1933 година
Активно взе участие в акции за мир, за развиването на радиото в България и за културното и научното просвещение.
През 1910 година се дами за Евдокия Атанасова – Дуня. Имат двама сина – Асен и Светозар. През 1935 година, по време на пътешестване в Съюз на съветските социалистически републики, се демонстрират признаци на тежко заболяване. Въпреки лекуване във Виена, на 22 декември 1936 година той умира от рак на стомаха на едвам 51 години. Погребението му в София се трансформира в многолюдна национална демонстрация на респект.
Името на Асен Златаров остава обвързвано с развиването на българската химия и с популяризацията на науката. Днес, с изключение на улици в десетки градове в страната ни, неговото име носят учебни заведения, даже и Бургаският държавен университет.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ