Вълшебната петвековна история на Спасовото кладенче с най-чистата вода в България
И тази година на Спасов ден доста хора ще се съберат на огромната поляна към Спасовото кладенче. Мястото е емблематично за град Златица и целия район и от незапомнени времена хората са отивали там с молитва за здраве, и с цел да почетат целебната мощ на природата, осведоми БНР
Спасовата могила, където се намира самият извор, е в подножието на планината. До него се стига елементарно по добре обозначена и асфалтирана пътека. За възхвала на Свети Спас тук е построен дребен каменен параклис, който локалните поданици са поддържали с персонални средства през годините.
И през днешния ден, за църковния празник Възнесение Христово, край кладенчето ще се съберат стотици хора, ще си налеят от лековитата вода и ще възпламенят свещ за здраве, както са правили предците ни. Малцина обаче знаят, че мястото е било почитано и посещавано светилище епохи наред преди Христа.
Бистрата вода на кладенчето извира надълбоко от земните глъбини, чиста е като сълза, а температурата й не се трансформира от зимния мраз и летните горещини. От антични времена разнообразни нации са идвали тук и в символ на респект са оставяли своя монета. Водила ги е може би същата религия, с която и през днешния ден хвърляме монета в извори и фонтани с вярата да се извърши някакво наше предпочитание.
Поколенията са си отивали, само че дребните монетки останали, с цел да описват за тях. Така преди години, при изкопни работи за хващане на водата и изработката на чешма тук, намерихме към 80 на брой монети, като най-старата е от времето на траките, споделя Борис Гечев, гражданин на Златица, който със личен труд облагородява мястото, а от находките основава дребен музей, с цел да ги запази за поколенията.
И добавя: Защо се споделя Спасово кладенче? Заради тесните проходи и високите върхове, които обкръжават целия регион, нашите прародители са съумели да удържат напора на османските нашественици повече от 30 години и по този начин Златица е измежду последните, които падат под турско иго.
В региона има доста укрепления, само че когато пада и Голямото кале, в местността Жеков вир, останалите живи дами, деца и мъже се отдръпват за избавление в дребната цитадела над гр. Златица до връх Голеш. Имало е двама огромни войводи – Спас и Салко.
При отдръпването Салко повежда жителите, а Спас челник с две чети съумява да задържи потерята, която ги преследва. В местността Брусовете, среща се тъкмо против Спасовото кладенче, се разразила борба. Една чета минава в тил на турската потеря и я разрушава. Тогава Спас челник бива тежко ранен. Другарите му го завеждат до кладенчето и с водата промиват раните. Така те бързо заздравяват. Тогава четниците нарекли това изворче в възхвала на подвига на техния лидер.
Фактът за заздравелите рани има своето пояснение. До него стигнах, когато тук бяха инженер-химици от Старозагорския институт. Те работеха към Медодобивния комбинат, само че по моя молба направиха обстоен микробиологичен разбор на кладенчовата вода. Анализът изрично откри, че тя спада към групата на минералните води. В нея няма никакви микроорганизми и е нещо като дестилираната вода. Затова тази вода е предпазила от зараза раните на Спас челник.
Най-старите ръкописи, в които се загатва за мястото на кладенчето, са от XV в. на двамата братя Георги и Панчо Дуралиеви. Те имат семеен бележник, който е съхранил родовата памет в продължение на 5 епохи, като последно е дописван през 1943 година
Още за историята на Спасовото кладенче:
Най-старата открита на дъното на кладенчето монета е сребърна тракийска монета, споделя Борис Гечев.На лицевата й страна е изобразен Дионис – древногръцкия господ на виното, лозарството и веселието. На противоположната страна на монетата е Херакъл – изобразен е без облекла, в дясната си ръка държи боздуган, а в лявата има преметната лъвска кожа. Това е обожествен мъж, прочут със своята мощ и с дванайсетте си подвига, един от които е борбата с лъва.
Друга монета е от I век прочие н. е., сечена е на остров Тасос, а почти от същото време е и римски сребърен денар, както и още няколко римски и византийски монети от по-късно време. Има и корубеста монета от Второто българско царство, сечена по времето на цар Иван Асен II. Тук са открити и монети и от Първото българско царство, които са владеене на Националния исторически музей.
Сред находките е и древен седефен кръст с изображение на Христос, както и други декорации, а също и келтски артефакти. И в този момент хората не престават да пускат монети в Спасовото кладенче. Част от тях ще останат тук с години и несъмнено ще бъдат открити след време. Всичко, което сме намерили до момента, свидетелства, че това място е било светилище от антични времена.
Спасовата могила, където се намира самият извор, е в подножието на планината. До него се стига елементарно по добре обозначена и асфалтирана пътека. За възхвала на Свети Спас тук е построен дребен каменен параклис, който локалните поданици са поддържали с персонални средства през годините.
И през днешния ден, за църковния празник Възнесение Христово, край кладенчето ще се съберат стотици хора, ще си налеят от лековитата вода и ще възпламенят свещ за здраве, както са правили предците ни. Малцина обаче знаят, че мястото е било почитано и посещавано светилище епохи наред преди Христа.
Бистрата вода на кладенчето извира надълбоко от земните глъбини, чиста е като сълза, а температурата й не се трансформира от зимния мраз и летните горещини. От антични времена разнообразни нации са идвали тук и в символ на респект са оставяли своя монета. Водила ги е може би същата религия, с която и през днешния ден хвърляме монета в извори и фонтани с вярата да се извърши някакво наше предпочитание.
Поколенията са си отивали, само че дребните монетки останали, с цел да описват за тях. Така преди години, при изкопни работи за хващане на водата и изработката на чешма тук, намерихме към 80 на брой монети, като най-старата е от времето на траките, споделя Борис Гечев, гражданин на Златица, който със личен труд облагородява мястото, а от находките основава дребен музей, с цел да ги запази за поколенията.
И добавя: Защо се споделя Спасово кладенче? Заради тесните проходи и високите върхове, които обкръжават целия регион, нашите прародители са съумели да удържат напора на османските нашественици повече от 30 години и по този начин Златица е измежду последните, които падат под турско иго.
В региона има доста укрепления, само че когато пада и Голямото кале, в местността Жеков вир, останалите живи дами, деца и мъже се отдръпват за избавление в дребната цитадела над гр. Златица до връх Голеш. Имало е двама огромни войводи – Спас и Салко.
При отдръпването Салко повежда жителите, а Спас челник с две чети съумява да задържи потерята, която ги преследва. В местността Брусовете, среща се тъкмо против Спасовото кладенче, се разразила борба. Една чета минава в тил на турската потеря и я разрушава. Тогава Спас челник бива тежко ранен. Другарите му го завеждат до кладенчето и с водата промиват раните. Така те бързо заздравяват. Тогава четниците нарекли това изворче в възхвала на подвига на техния лидер.
Фактът за заздравелите рани има своето пояснение. До него стигнах, когато тук бяха инженер-химици от Старозагорския институт. Те работеха към Медодобивния комбинат, само че по моя молба направиха обстоен микробиологичен разбор на кладенчовата вода. Анализът изрично откри, че тя спада към групата на минералните води. В нея няма никакви микроорганизми и е нещо като дестилираната вода. Затова тази вода е предпазила от зараза раните на Спас челник.
Най-старите ръкописи, в които се загатва за мястото на кладенчето, са от XV в. на двамата братя Георги и Панчо Дуралиеви. Те имат семеен бележник, който е съхранил родовата памет в продължение на 5 епохи, като последно е дописван през 1943 година
Още за историята на Спасовото кладенче:
Най-старата открита на дъното на кладенчето монета е сребърна тракийска монета, споделя Борис Гечев.На лицевата й страна е изобразен Дионис – древногръцкия господ на виното, лозарството и веселието. На противоположната страна на монетата е Херакъл – изобразен е без облекла, в дясната си ръка държи боздуган, а в лявата има преметната лъвска кожа. Това е обожествен мъж, прочут със своята мощ и с дванайсетте си подвига, един от които е борбата с лъва.
Друга монета е от I век прочие н. е., сечена е на остров Тасос, а почти от същото време е и римски сребърен денар, както и още няколко римски и византийски монети от по-късно време. Има и корубеста монета от Второто българско царство, сечена по времето на цар Иван Асен II. Тук са открити и монети и от Първото българско царство, които са владеене на Националния исторически музей.
Сред находките е и древен седефен кръст с изображение на Христос, както и други декорации, а също и келтски артефакти. И в този момент хората не престават да пускат монети в Спасовото кладенче. Част от тях ще останат тук с години и несъмнено ще бъдат открити след време. Всичко, което сме намерили до момента, свидетелства, че това място е било светилище от антични времена.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ