Колко различен е ЕкзоМарс след руското участие?
И по този начин, на 14 март от космодрума Байконур излетя ракета “Протон-М ” с ускорителен блок “Бриз-М ”, които сполучливо изведоха на път към Марс автоматизираната станция “ЕкзоМарс ”.
Но този “ЕкзоМарс ”, който излетя, е много друг от в началото плануваното. Първоначално той се разработваше взаимно от Европейската галактическа организация (ЕКА) и американската галактическа организация НАСА. Това продължи в интервала 2009-2011 година, след което заради разнообразни търкания НАСА не съумя да задели пари за присъединяване си. “ЕкзоМарс ” беше на ръба да бъде преустановен и на процедура включването на Русия като пълновръстен сътрудник на мястото на НАСА обезпечи старта на задачата.
Но какви са главните разлики, с изключение на обстоятелството, че вместо на американска ракета “Атлас ” беше употребена съветска “Протон ”? На процедура бяха сменени съвсем всички научни принадлежности. Разбира се, в случай че първичният проект сред НАСА и ЕКА беше непокътнат, нямаше да има български инструмент – нашият уред лети заради съдействието ни с Русия.
Инструментите, които бяха определени в началото от НАСА и ЕКА бяха следните: инфрачервен спектрометър NOMAD, издигнат под управлението на белгийския институт по галактическа аерономия, инфрачервен спектрометър MATMOS под управлението на калифорнийския софтуерен институт, инфрачервен радиометър за проучване на праховата конюнктура, водните пари и химичният състав на атмосферата EMCS под управлението на Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА, две камери – една стереокамера HiSCI с резолюция 2 m/pixel под управлението на университета в Аризона и широкоъгълна мултиспектрална камера MAGIE под управлението на галактическия център Малин (източник).
На процедура беше непокътнат единствено един от инструментите след напускането на НАСА – белгийския инфрачервен спектрометър NOMAD. Всички останали принадлежности бяха изцяло сменени.
Отпаднаха инфрачервеният спектрометър MATMOS, няма го и инфрачервеният радиометър EMCS. На тяхно място лети съветският теоретичен пакет ACS под управлението на Олег Корабльов от ИКИ-РАН. Този инструмент е подобен с два сходни инструмента, летяли на несполучливите задачи “Марс 96 ” и “Фобос-Грунт ”, както и с един инструмент, летял до “Международната галактическа станция ” в интервала 2009-2012 година. Всъщност този теоретичен пакет ACS е много мощен, състои се от общо три спектрометъра. Този съветски теоретичен пакет, дружно с останалия европейски уред NOMAD, ще търсят редки газове в атмосферата на Марс като метан.
Руснаците включиха на “ЕкзоМарс ” и неутронния детектор FREND, към който е прикован нашият инструмент “Люлин-МО ”. FREND ще картографира водорода на марсианската повърхнина за установяването на точното местоположение на воден лед и на тези минерали, съдържащи вода.
Напълно отпаднаха двете американски камери HiSCI и MAGIE. На тяхно място понастоящем лети друга камера – CaSSIS, създадена в университета в Берн, Швейцария. За страдание тази камера фотография с разграничителна дарба от 4.5 -5 m/pixel – т.е. тя е по-малко мощна от американската HiSCI. Въпреки това ще е задоволително добра, с цел да прави фотоси, които да оказват помощ при по-нататъшното сортиране тук-там за спускаеми апарати.
Както виждате, разликите са в действителност фрапантни, само че все пак задачата на задачата остава същата – да бъдат открити редките газове на Марс и техните източници на повърхността, което ще помогне на откривателите да схванат къде вероятно има живи организми.
