В Америка се отказват да вярват в еднополюсния свят
И от кое място ви хрумна, че еднополюсният (тоест американският) свят е приключил пред очите ни и се е възцарила многополюсността? Няма по какъв начин да се случи нещо сходно. Америка ще е хегемон вечно.
Това изявление е на двама професори от много известния лицей „ Дартмут “ (Ню Хемпшир, САЩ) в публикацията им в новия брой на „ Форин Афеърс “. И е отлично като учебник на тематика: „ Ако не можеш, само че доста искаш, значи можеш “. И в действителност желаят светът да бъде вечно американски.
Доказателственият способ пръв взор наподобява безапелационен, тъй като е цялостен с аритметиката. Авторите излагат знаци за мощ, изключително военна мощност, и присъждат точки за всеки индикатор. Оказва се, че най-близкият съперник - Китай - в продължение на няколко десетилетия няма да бъде еднакъв на Съединени американски щати по всички индикатори на военна мощност. Къде в действителност са 12-те шумни китайски атомни подводници против 68 американски тихи? Освен това Китай може и да има огромен Брутният вътрешен продукт, само че съгласно изчисленията числата са повишени - още веднъж аритметични правила.
Тук, апропо, не става дума за многополюсност, а единствено за два полюса, както през предишния век. Но даже аритметиката не ни демонстрира два – на Китай не му се получава. Ами в случай че е дружно с Русия? И по този начин не става. Е, да има още няколко „ полюса “ - някаква си там Индия, да не приказваме за другите... Направо е смешно.
Тогава ни убеждават да не се разстройваме. Многополюсният свят, да вземем за пример, през XIX век или сред двете международни войни е доста неприятен, има непрекъснати войни. (А през днешния ден няма ли?) Тъй като има няколко водещи страни, почти сравними във връзка с военна мощност, всички те се клатушкат напред-назад, създавайки нежни обединения и пактове. Освен това технологиите по това време работят бързо: 10 години - и се превъоръжат, в този момент е по-бавно. Като цяло, в действителност ли желаеме още веднъж в това нежно време?
А в този момент отстъпка: добре, през днешния ден властта на Съединените щати не е толкоз безспорна, колкото преди, т.е. природата на еднополюсността се промени. Но до там.
За лековерния четец е елементарно да не забележи главния замърсен трик, който му сервират безусловно в първите редове на творбата: това са причини за това какво е мощ. Мнозина, става известно, считат, че силата е въздействие, т.е. „ способността да накараш другите да вършат това, което искаш “. Но в реалност не е напълно по този начин: силата и мощта са в ресурсите, изключително военните и икономическите.
Много забавно. А какво ще кажете за способността на страната да живее както желаете, без да питате никого за позволение за нищо - това не е ли мощ? Не, нашите двама създатели, фенове на простата аритметика, възприемат всичко единствено като физическа дарба на някой да завоюва война. И в случай че няма дарба, тогава няма мощ, няма да принудите никого да направи нищо и не сте полюс на въздействие в света.
В края на краищата тази магия на простите цифри замъглява елементарно мозъците. Средата на 30-те години на предишния век: Британската империя, съгласно всички аритметични калкулации, е толкоз по-силна от всички други основни страни, че никой в действителност не оспорва, че ще бъде суперсила в продължение на епохи. Никакви сюжети даже не допускат, че някой даже може да разклати тази военна мощност с нейните запаси от Индия, Африка, Близкия изток. Но къде е тази суперсила в средата на 40-те? А през 50-те? Невероятно стичане на събитията, нали знаете. Не се брои.
И това не е всичко. Лесно се вижда, че двамата професори мислят даже не за предишното, а за предходния век: има народи, огромни и дребни, всяка нация има страна, страната има военна мощност и ние я съпоставяме.
Но днешният свят е доста по-сложен, с разнообразни лобита, настоящи през границите - осведомителни, финансови, медицински, петролни и газови, зелени и доста други. И към момента не сме почнали дългия и комплициран диалог за силата на концепциите или подобен фактор като умората на един народ или нации от безкрайната обработка на мозъците. Дори висшата математика няма да е задоволителна, с цел да се изведат общи формули от това.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това изявление е на двама професори от много известния лицей „ Дартмут “ (Ню Хемпшир, САЩ) в публикацията им в новия брой на „ Форин Афеърс “. И е отлично като учебник на тематика: „ Ако не можеш, само че доста искаш, значи можеш “. И в действителност желаят светът да бъде вечно американски.
Доказателственият способ пръв взор наподобява безапелационен, тъй като е цялостен с аритметиката. Авторите излагат знаци за мощ, изключително военна мощност, и присъждат точки за всеки индикатор. Оказва се, че най-близкият съперник - Китай - в продължение на няколко десетилетия няма да бъде еднакъв на Съединени американски щати по всички индикатори на военна мощност. Къде в действителност са 12-те шумни китайски атомни подводници против 68 американски тихи? Освен това Китай може и да има огромен Брутният вътрешен продукт, само че съгласно изчисленията числата са повишени - още веднъж аритметични правила.
Тук, апропо, не става дума за многополюсност, а единствено за два полюса, както през предишния век. Но даже аритметиката не ни демонстрира два – на Китай не му се получава. Ами в случай че е дружно с Русия? И по този начин не става. Е, да има още няколко „ полюса “ - някаква си там Индия, да не приказваме за другите... Направо е смешно.
Тогава ни убеждават да не се разстройваме. Многополюсният свят, да вземем за пример, през XIX век или сред двете международни войни е доста неприятен, има непрекъснати войни. (А през днешния ден няма ли?) Тъй като има няколко водещи страни, почти сравними във връзка с военна мощност, всички те се клатушкат напред-назад, създавайки нежни обединения и пактове. Освен това технологиите по това време работят бързо: 10 години - и се превъоръжат, в този момент е по-бавно. Като цяло, в действителност ли желаеме още веднъж в това нежно време?
А в този момент отстъпка: добре, през днешния ден властта на Съединените щати не е толкоз безспорна, колкото преди, т.е. природата на еднополюсността се промени. Но до там.
За лековерния четец е елементарно да не забележи главния замърсен трик, който му сервират безусловно в първите редове на творбата: това са причини за това какво е мощ. Мнозина, става известно, считат, че силата е въздействие, т.е. „ способността да накараш другите да вършат това, което искаш “. Но в реалност не е напълно по този начин: силата и мощта са в ресурсите, изключително военните и икономическите.
Много забавно. А какво ще кажете за способността на страната да живее както желаете, без да питате никого за позволение за нищо - това не е ли мощ? Не, нашите двама създатели, фенове на простата аритметика, възприемат всичко единствено като физическа дарба на някой да завоюва война. И в случай че няма дарба, тогава няма мощ, няма да принудите никого да направи нищо и не сте полюс на въздействие в света.
В края на краищата тази магия на простите цифри замъглява елементарно мозъците. Средата на 30-те години на предишния век: Британската империя, съгласно всички аритметични калкулации, е толкоз по-силна от всички други основни страни, че никой в действителност не оспорва, че ще бъде суперсила в продължение на епохи. Никакви сюжети даже не допускат, че някой даже може да разклати тази военна мощност с нейните запаси от Индия, Африка, Близкия изток. Но къде е тази суперсила в средата на 40-те? А през 50-те? Невероятно стичане на събитията, нали знаете. Не се брои.
И това не е всичко. Лесно се вижда, че двамата професори мислят даже не за предишното, а за предходния век: има народи, огромни и дребни, всяка нация има страна, страната има военна мощност и ние я съпоставяме.
Но днешният свят е доста по-сложен, с разнообразни лобита, настоящи през границите - осведомителни, финансови, медицински, петролни и газови, зелени и доста други. И към момента не сме почнали дългия и комплициран диалог за силата на концепциите или подобен фактор като умората на един народ или нации от безкрайната обработка на мозъците. Дори висшата математика няма да е задоволителна, с цел да се изведат общи формули от това.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ