И някак апропо научихме, че тя към този момент е била шампионка на България рекордните 10 пъти и е на 3 място в света за девойки, а ние си имаме пет федерации по шах и свадите с тях не стихват
Нургюл Салимова се прибра в България, откакто взе сребърния орден на Световното по шах в Баку. За това разбрахме от постни мнения по медиите, които не бяха изпратили свои представители, с цел да го отразят. Всъщност евентуално е самите медии да са разбрали за нейното връщане от евродепутата от Движение за права и свободи Илхан Кючюк, който разгласява в обществените мрежи пост, от който излиза наяве, че той е отишъл да я посрещне, като дружно с него са били кметът на Белица Радослав Ревански и народните представители на Движение за права и свободи от Бургас Севим Али и Фатме Рамадан.
Нургюл След като разбрахме, че надали не, по думите на спортния министър вършат компромис Салимова да получи
бонус, тъй като финансиране персонално на нея не може да има заради това, че „ Министерството работи с стратегии, наредби и проекти за заплащания и финансиране ”, а пък федерацията ни е записана едвам предходната година, медиите също се заинтересуваха от протичащото се в шахмата и целокупният български народ разбра, че си имаме 5 федерации по шах (да, за България говорим), а през годините драмите и свадите не стихват.
Някак апропо научихме и че тя към този момент е била шампионка на България рекордните 10 пъти в другите възрастови групи, а от години печели и разнообразни шахматни надпревари по света, а когато е на 16, оглавява международната класация при девойките до тази възраст г. Към момента е класирана на 3-то място в света за девойки-шахматистки. Казвам апропо, тъй като цялата тази информация беше в действителност поднесена много постно, а за медиите най-важното беше да преекспонират слуховете по какъв начин се говорило (от вида ЕЖК), че към нея към този момент имало интерес от Турция и Азербаджйн и тя щяла да смени България.
Оказа се, че това изобщо не е правилно, в което беше безапелационен и нейният татко. Нещо повече, съгласно него тематиката, че била сама на шампионата се преекспонира – „ От 10-годишна отива по шампионатите сам-самичка. Можеше и ние да сме до нея, само че мисля, че не е толкоз огромен проблем, добавяйки: „ Тя е доста горда, че съставлява България. Винаги гордо е носила знамето на България. Тя ще продължи да играе за България “.
Трактора и Черепа
За разлика от някак изкуствения интерес, който демонстрираха медиите ни към шаха и персонално към Салимова, чиято престореност си пролича и по клюките, които изфабрикуваха, и по акцентирането на това по какъв начин била сама на шампионата, както и по слабата заинтригуваност към чисто шахматната фактология, по този начин и към неналичието на каквото и да е отразяване на идването ѝ, не по този начин стояха нещата с други две събития, случили се съвсем по същото време – убийството на Алексей Петров и завръщането на Васил Божков. Разбира се, без да желая да подценявам смисъла на ликвидирането на Трактора и прибирането на Черепа, което значение сигурно е несъмнено за преразпределението на дялове от сенчестия бизнес, а за какво не и следващото разбъркване на политическите пласотве у нас, само че за разлика от достижението на Салимова, което популяризира България, даже самите прякори на въпросните, ясно приказват за равнището на качеството.
Това обаче не попречи на плеяди публицисти трепетно да пишат разбори, мнения, други да разгласяват в публикации късите си записки с Петров (Кристина Патрашкова), трети да носят бели китки на погребението му, въпреки да се оправдаваха, че това било в границите на осъществяването на служебните им отговорности (Миролюба Бенатова, която в случай че беше правилно казаното от нея, нямаше да се крие зад коли, с цел да не я видят сътрудниците ѝ). Започнаха да ни заливат със мемоари на негови близки, чиновници, другари и впрочем, които ни обясняваха какъв добър човек бил, какво бил направил за страната си, какъв брой дарения направил и така нататък Със същия възторг в този момент чакаме кой топ публицист ще успее пръв да се докопа до изявление с Божков или ще успее да изтръгне разкриването на някаква от дълго време чакана истина.
Интересен факт, характерен най-вече за нашите географски ширини, е наличието и на други известни лица от всички сфери – шоубизнес, стопанска система, бизнес, спорт, адвокатура, прокуратура и впрочем, което приказва за безспорната съгласуваност на лица от ъндърграунда с всички други сфери. Липсваше единствено някой настоящ политик, с цел да е цялостна картинката. Абсолютно немислимо е сходна панорама в съвремието да наблюдавате в Германия да вземем за пример – лице от подземния свят (колкото и през последните години Петров да се опитваше да си почисти имиджа) да бъде целокупно изпратено от плеяда скърбящи, някои от които са по върховете на областите, в които работят.
Границата сред значимото и клюките
И отново бързам да кажа – несъмнено е, че и двете събития, касаещи Петров и Божков, имат и ще имат въздействие върху значими знакови събития, които са и които ще се случат в страната ни, само че някак не може да направи усещане, че родните ни медии, сред анализите, къде несъзнателно, къде изцяло преднамерено идеализират и двата облика. А след това някой ще се възмути от чалгизирането на нацията. Е, то този развой, уважаеми, включва и непрекъснатото запознаване на целокупния български народ с житието и битието на тази или онази изгряваща или залязваща звезда от родния ъндърграунд, както и изкарването и коментирането и на белите им гащи по медиите – за разлика от достиженията на Нургюл през годините, които едва ли някой от вас може да каже на примависта без да ги потърси в нета, уверена съм, че множеството знаят или най-малко са чували имената на съпругите на Петров и Божков, както и имената на спряганите през годините за техни любовници, знаят и техните ползи, увлечения, къде са живели, какви коли са карали, какъв брой защита са имали, на какво стойност се пресмята положението им. И все такава - жизненоважна - за ограмотяването ни и извисяването ни като хора информация.
Да, има значими въпроси, свързани с Петров и Божков, само че те не са: от какъв брой метра е стреляно по Петров (или най-малко този въпрос би трябвало да е значим единствено за проверяващите, не за всеобщия лаладжия); украинци или българи са видели стрелеца; с какво е бил облечен той; какъв брой милиона остава Петров и дали жена му или някоя от любовниците, в случай че са го дарили с наследници, ще се доберат до тях; какъв брой парцела е имал приживе той, както и не са: Божков в коя от къщите си ще се прибере; дали още е с последната си държанка или към този момент има нова звезда; жена му дала прошка ли му е; и впрочем нелепости, които на момента взимат превес сред сериозните и значими питания, касаещи въздействието им върху политиката и политиците ни, произхода на средствата им, обвиняванията против тях.
Употребата на триумфите на Салимова за пердах по врага с партиен билет
За да бъдем изцяло справедливи, би трябвало да споменем, че успехите на Нургюл бяха уместно отразени даже от наши така наречен публични, в това число и настоящи министри, които обаче използваха представянето ѝ, с цел да ударят по политическите си съперници или идеологически врагове, като по този метод напълно умишлено принизиха и възприятието на горделивост на елементарните хора.
Въпросният министър употребява триумфа ѝ, с цел да ни изясни, че тя с изключение на българка, била и туркиня (?), а пък българите сме прогонил преди 35 години стотици турци и къде в този момент сме тръгнали да се гордеем с Нургюл.
А по този начин, споделиха ли ви го, жалки българи, я си стойте добродушно по ъглите и не се радвайте за триумфите на едно момиче, които е родено тук и показва страната си по международните конгреси, само че съгласно създателя на въпросния господин, ние носим историческа виновност и нямаме право даже изразим страстите си. Къде сте тръгнали да се радвате, наведете ниско глави и се покайте, както ни се скара министърът!
Не се забавиха и други сходни известни – най-вече от Facebook лица, които също доста държаха да натъртят, че тя била с турски генезис, като редом с това тричаха политически си врагове. Въобще самата мисъл да вкараш в един статус триумфите на Салимова и редом с това да плюеш по някой различен, е много шизофренична концепция, само че знаейки по какъв начин разсъждава една част от родните така наречен публични и известни лица, та дори и политици – не трябва да сме учудени.
Журналистика или клюкаристика
Самият факт, че публицистите трепетно следяха статусите на Черепа от последните часова преди прибирането му, самият факт, че като стадо овчици блееха пред терминала, самият факт, че в този момент леят безбройни статуси, касаещи особата му – постоянно цялостни с много пикантерии, които изобщо не би трябвало да участват в мненията на всеки самоуважаващ се и наричащ себе си журналист, ясно приказва както за равнището на медиите у нас, по този начин и за цялостното равнище на политиката ни, а и на всички ни.
Защото да се интересуваш от генезиса на бизнеса на Божков и Петров, както и въздействието им върху основни процеси, касаещи политиката и властта в страната, е едно, а сякаш апропо да се опитваш да героизираш или идеализираш Черепа или Трактора – напълно друго. Всъщност и прекомерното и непрестанно споменаване на който и да е двамата в подтекста на знакови събития от последните години, неизбежно води както и да преекспонирането на въздействието им, по този начин и до втълпяването в главите на всеобщия българин, че надали не няма нищо по-естествено от това такива хора да са измежду имащите най-голяма власт. А след това някой ще изхлипа жално, постоянно същите публицисти, за какво младите с такива темпове се опростачват... 
