И не са сами: от Дамаск и Техеран до Хавана,

„ И не са сами: от Дамаск и Техеран до Хавана, през последните 13 месеца, властническите режими, които преди този момент се възползваха от тесни връзки с Кремъл, откриха, че съветска поддръжка липсва, когато е най-важна “, се споделя в публикацията.

Сирийският деспот Башар ал-Асад избяга в Москва, откакто съветската военна поддръжка понижа. Куба, останала без настойник, е изправена пред филантропична рецесия. Иран беше бомбардиран от Съединени американски щати предходната година, а в този момент висшият водач аятолах Али Хаменей е изправен пред необятно публикувани вътрешни митинги и опасността от по-нататъшни военни дейности на Съединени американски щати.

Но най-яркият знак на съветското нехайство може би е обстановката с Николас Мадуро във венецуелски затвор:

„ Въпреки многократните обществени изказвания на президента Доналд Тръмп за желанието му да в профил Мадуро, чиновници в Каракас се оплакват, че кубинските и съветските разследващи служби, на които са разчитали за сигурност, не са съумели да разпознават уязвимости или каквато и да е съответна информация за опасност за венецуелския водач. “

Те също по този начин показват минусите на съветските системи за противовъздушна защита С-300 и Бук-М2 в отбраната на венецуелското въздушно пространство. Според публични лица Русия не е предоставила задоволителна техническа поддръжка, с цел да подсигурява оперативната успеваемост на системите. Киберзащитата на Венецуела, настояват те, е разчитала на съветска техническа поддръжка, която се е оказала несъответстваща за следващ път, защото американски хакерски атаки са предизвикали спирания на електрозахранването в огромни региони на Каракас.

 

Резултатът беше разпад на доверието в партньорството за сигурност сред Венецуела, Куба и Русия.

 

Според източници, осведомени със обстановката, съветските управляващи са били възмутени от продължаващата интервенция на Тръмп за залавяне на Мадуро. Въпреки това, връзките със Съединени американски щати сега са по-важни за Москва от връзките с Венецуела, сподели източник, осведомен с позицията на Кремъл.

 

Това не е злополука за Русия, само че не е и злополучие, сподели източникът. Иран, въпреки това, съставлява по-сериозен проблем, защото съветското съдействие с тази страна е доста по-силно, в това число във военната сфера, означи източникът. Макар Русия обществено да поддържа Иран, е малко евентуално тя да взе участие интензивно в даването на помощ на Техеран, поради лимитираните му благоприятни условия и целта на войната с Украйна.

 

„ Това не вещае нищо положително за другите стратегически партньорства на Русия и допуска, че Кремъл е още по-ангажиран да реализира всичките си цели в Украйна, без да прави отстъпки на масата за договаряния. Това от своя страна би могло да затрудни още повече Тръмп да реализира неуловимо спокойно съглашение “, написа Bloomberg.

Както изясни военният специалист Денис Попович, митингите в Иран са от изгода за Украйна, защото в случай че режимът в страната се смени, Техеран може да прекъсне доставките на ракети „ Шахед “ и муниции за Москва.

 

Атлантическият съвет обаче отбелязва, че няма признаци, че Кремъл е подготвен съществено да се ангажира с дипломатическите старания, водени от Съединени американски щати. Вместо това Русия наподобява е решена да печели време, до момента в който ескалира нашествието си.