И най-големите антисемити, исторически и в наши дни (както и

И най-големите антисемити, исторически и в наши дни (както и по нашите земи) в никакъв случай не са считали евреите за простаци. Напротив, евреите били прекомерно хитри, прекомерно даже умни, заради което надали не командват света и заслужават да бъдат наказ(в)ани за тази смелост да са по умни (от нас). На тази тъпа платформа се гради цялата заостреност на антисемитизма.

Е, пита се в задачата по какъв начин по този начин точно в подобен сериозен миг за интернационалния авторитет на Израел, който завоюва с кръвта на своите своите жители невиждани преди благосклонности и състрадание по света поради осъществените от “Хамас ” зверства против стотици израелски поданици, внезапно евреите оглупяха до цялостно безумие. Само извънредно малоумен евреин, който не може да сметне две и две (но командва ракетни войски, примерно), би наредил да се бомбардира баптистка черква в пренаселената Ивица Газа и с един удар да върне Израел на стената на позора, където стои разпънат посред големия мюсюлмански и арабски свят от десетилетия, без значение от обстоятелството, че извоюваните от него войни против арабите като предписание стартират с арабски набези, а Израел живее и оцелява през десетилетията в режим на непрекъсната самозащита.
Имам много въпроси.
Например: къде са в този момент феновете на тайни теории да позволен най-малко за момент, че “Хамас ” сами и преднамерено са си взривили болничното заведение, както другояче са уверени, че евреите са взривили кулите в Ню Йорк, с цел да натопят арабите.
И още: търпят ли сериозен прочит от самостоятелен източник изказванията на “Хамас ” за 500 убити при гърмежа (с повишаване на броя междувременно)? Защото фотографията от въздуха демонстрира изгорели коли на паркинга пред болничното заведение, където е паднала ракета. Успях да преброя 15-16 отчасти унищожени автомобила. Може и да са повече отвън фрагмента, само че дали това значи 500 (непреброени и непоказани натрупа, в случай че не към този момент и 1000, съгласно “Хамас ”)?
Най-вече би трябвало да си зададем класическия въпрос “кой има изгода ”. Да забележим резултата от него.
Сравнително умерената реакция в арабския и мюсюлманския свят след поръчката на Израел да отмъсти на “Хамас ” беше детонирана по света с нормалния гърмеж на всеобщия яд.
Махмуд Абас, президентът на интернационално приетата Палестинската автономност, който се изрече против нападението на “Хамас ” от 7 октомври, в този момент се върна към реториката на заклеймяването на Израел.
Саудитска Арабия прекъсна договарянията за сдобряване с Израел и го упрекна (без доказателства отвън изказванията на “Хамас ”) за нещастието в убитите цивилни палестинци.
Турция на Ердоган направи същото с още по-остър звук откакто в последно време извървя също толкоз сложен път на последователно възстановяване на връзките си с Израел.
ОАЕ, арабската страна, където израелските туристи са добре пристигнали с хиляди (нещо немислимо единствено до преди няколко години) също жигосах Израел, базирайки се на версията на “Хамас ”, с която не си другарува, само че по този начин и не загатва израелското опровергаване.
Дори Египет, където “Хамас ” са омразни на управляващите колкото и тяхната локална организация майка “Мюсюлмански братя ”, се причисли към общия арабски хор.
Американският президент Байдън, запътил се към Близкия изток, се оказа по средата на пътя нежелателен посетител в Йордания, най-лоялния арабски сътрудник на Израел от доста години насам.
Изобщо Израел се върна към 30 години обратно в положението на пропагандно обсадена страна и зачерта с една ракета десетилетните си старания да се измъкне от блокадата посред арабското море от ненавист към себе си, в случай че повярваме на вересия в описа на “Хамас ” и пренебрегнем израелската версия. Така излиза. Но дали е допустимо Държавата Израел да си направи сходно харакири?
Ужасно жалко, нали! Просто да “повярваш ”, че израелците са мазохисти, самоубийци и чудовища, по-лоши от тези, които клаха израелски бебета на рождения ден на Путлер на 7 октомври.
Не виждам да надигат глас и обичайните фенове на “другата позиция ” у нас, за които е пъклен значимо да се чуват и оправдават лъжите на путлеризма по отношение на експанзията му против Украйна.
А би трябвало ли да повярваме безусловно на израелската позиция съгласно която става дума за аварирала ракета на организацията “Ислямски джихад ”, изстреляна против Израел? Не е наложително, въпреки да е необикновено да помислим, че израелците сами са се гръмнали в крайници (както споделят американците). Но е целесъобразно да се замислим най-малко по прилика.
Помните ли първите известия за сваления на 17 юли 2014 година над Източна Украйна пътнически аероплан на „ Малайзия Еърлайнс “, при който починаха всички намиращи се на борда му 298 човешки същества? Сепаратистите в Украйна първо ликуваха, че са блъснали украински аероплан, както си мислеха. После се снимаха триумфално (на снимката) с останките на самолета и сами се похвалиха със фотографията в обществените мрежи. Но се оказа неточност.
Когато убийците изтрезняха и прозряха сериозността на ситуацията цялата рашистка агитация ревна, че в действителност украинците са изстреляли ракета против мирния аероплан. Не отстъпиха от тази позиция даже и откакто дългогодишното интернационално следствие потвърди в Хага и съдът произнесе неоправдателни присъди на съответните извършите (задочно, схваща се), че за злополуката са отговорни проруските “ракетчици ” в узурпираната от тях благодарение на московията украинска територия.
Да не се връщам в тази връзка и до настойчиво популяризираната неистина в Съюз на съветските социалистически републики, че хилядите полски военни били разстреляни в Катин от германците, а не от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) по заповед на Сталин (ненавиждащ всичко, обвързвано с Полша).
Не съм самичък в разсъжденията по тематиката, както проличава от метода на отразяване на събитията в медиите с интернационален авторитет. Те не се хванаха на уловката да повтарят безмозъчно версията на “Хамас ”. Съобщават за гърмеж, а не за израелски удар
КАДЪР ОТ ЕКРАНА НА НОВИНАРСКАТА “ЕВРОНЮЗ “, ОЗАГЛАВЕН ” Удар против болничен комплекс в град Газа ”
Ако не беше тази сензация, евентуално водеща вест щеше да бъде по какъв начин канцлерът на могъщата Германия Шолц пълзи по пистата на летище “Бен Гурион ” в Тел Авив под предупредителния писък за ракетна офанзива на “Хамас ”.
В добавка потребителите на новините (у нас?) щяха да научат, че това е първият международен водач изпитал на гърба си опасността от терора на екстремистите, който се е убедил персонално (и благодарно) в успеваемостта на израелската Противовъздушна отбрана, унищожила изстреляните по летището ракети. А за похлупак – Германия се обрисува като покупател на системата “Железен купол ”, с която Израел брани небето си, само че отхвърля да изнася (вкл. за Украйна) от опасения, че може тайните й да попаднат във противников ръце.
Давам си сметка що за реакции ще пожъна от страна на (пред)убедени читатели, за които всичко написано нагоре няма значение, вярвайки абсолютно на изказванията на терористите. Тяхна си работа. Моята работа е да споделя разумните изводи, които върша от позицията на дълготраен (вкл. пряк) наблюдаващ на процесите в Близкия изток.
Оставям за край нещо, което не желая да подчертавам първоначално, защото е значимо единствено за мен на фона на цялата покруса: постоянно съм подкрепял правото на палестинския народ на своя страна. Ако ми е разрешено малко самоирония в тази конюнктура, която по никакъв начин не е смешна, президентът Байдън ме поддържа по този въпрос. И президентът Махмуд Абас-също. С тях съм. Но няма по какъв начин да съм с главорезите от “Хамас ”, които не считам за представителни за многострадалния палестински народ.
Палестинците, които познавам, въпреки да изповядваха преди доста години мнението за нуждата от унищожаването на Израел, еволюираха и стигнаха до мирни договаряния с израелците. Никога не съм споделял концепцията “чифутите да бъдат изхвърлени в морето ”, поради което съм изпадал в борба и с българи в Ливан през 80-те години на предишния век (един от тях ме заплаши, че щял да ме изхвърли през прозореца заради това наше разногласие).
Не съм в извинителен, а в контранападателен режим против тези, които конюнктурно и гръмко “откриват ” с днешна дата правото на палестинците на своя страна, само че очевидно считат също по този начин за свещено право на терористите да отвличат, изнасилват, изтезават, колят и употребяват като робска разменна монета евреи.
Тези бранители на тероризма не трябва да се надяват да вляза в разговор с тях. Защото не се договаря с терористи. С техните симпатизанти-също.

Коментарът на Иво Инджев е оповестен във фейсбук профила му. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!