Да си спомним за Георги Славков: На този ден преди 12 години...
Точно преди 12 години на този ден по пътя към вечността пое един от най-хубавите футболисти в историята на пловдивския футбол. Носителят на Златната обувка за голмайстор №1 на Европа за 1981 година Георги Славков си потегли от този свят единствено на 56 години. Замина си непретенциозно и безшумно, до момента в който си вървеше по една от най-хубавите улици на обичания му град в едно студено януарско утро на 2014 година Бенкса, както е прочут на феновете на обичаната игра, беше непознат на суетата, в никакъв случай не натрапваше наличието си, не парадираше с величието на гения си, с който Бог го бе дарил прещедро.
Ето и някои от най-значимите обстоятелства от живота на Георги Славков:
Роден е на 11.04.1958 година в село Мусомище, Неврокопско. В ранна детска възраст фамилията му се мести в град Стамболийски. Там носителят на " Златната обувка " прави първите си стъпки във футбола, а години по-късно Бенкса е притеглен в школата на " Ботев " Пловдив, откъдето стартира славния му път в най-популярната игра.
През 1981 година с екипа на Ботев (тогава Тракия), става голмайстор на елитния ни ешелон и втория българин, печелещ влиятелния на времето приз „ Златната обувка “. Бенкса осъществя 31 гола, като единствено 5 от тях са от дузпи.
В сезона, в който покорява голмайсторския връх в Европа, той вкарва 4 гола в мача със Спартак (Плевен), два пъти се регистрира с хеттрик – против Беласица (Петрич) и Сливен, а в 8 срещи приключва с дубъл – против Черноморец, Академик (София), Марек (двата мача), Славия (двата мача), Миньор (Перник) и ЦСКА. Славков осъществя тези 31 попадения едвам в 23 мача, като пропуща 7 от мачовете в шампионата.
На два пъти в кариерата си облича екипа на ЦСКА – на първо време играе за армейците чартърен през 1980-а, а по-късно и сред 1982 и 1986 година. Славков е повторен първенец на България с Червените (1980 и 1983 година). Печели три пъти Купата на Съветската войска през 1981 г с Тракия и Купата на България през 1983-а и 1985-а с ЦСКА.
Наслаждава се на сполучлива каериера зад граница. През сезон 1986/1987 носи екипа на френския гранд Сент Етиен, а межди 1987 и 1991 е измежду звездите на португалския Шавеш. Следва сезон в Апоел (Тел Авив), а по-късно и къс престой и в различен израелски отбор – Нес Сиона.
Има 37 мача и 11 гола за националния тим. В евротурнирите записва 17 мача и 6 гола. Футболист №2 на България през 1980, №3 през 1981-а.
След привършване на спортната си кариера два пъти е бил шеф на Локомотив Пловдив като през лятото на 1994 година изиграва основна роля, с цел да не се разпадне тима след отдръпването на президента Николай Гигов. Славков персонално се попречва на Гигов да вземе в Локо (Сф) най-хубавите играчи на черно-белите.
На 24 април 2015 година градският стадион в Стамболийски е преименуван с името „ Георги Славков “
Светъл път, майсторе!
Ето и някои от най-значимите обстоятелства от живота на Георги Славков:
Роден е на 11.04.1958 година в село Мусомище, Неврокопско. В ранна детска възраст фамилията му се мести в град Стамболийски. Там носителят на " Златната обувка " прави първите си стъпки във футбола, а години по-късно Бенкса е притеглен в школата на " Ботев " Пловдив, откъдето стартира славния му път в най-популярната игра.
През 1981 година с екипа на Ботев (тогава Тракия), става голмайстор на елитния ни ешелон и втория българин, печелещ влиятелния на времето приз „ Златната обувка “. Бенкса осъществя 31 гола, като единствено 5 от тях са от дузпи.
В сезона, в който покорява голмайсторския връх в Европа, той вкарва 4 гола в мача със Спартак (Плевен), два пъти се регистрира с хеттрик – против Беласица (Петрич) и Сливен, а в 8 срещи приключва с дубъл – против Черноморец, Академик (София), Марек (двата мача), Славия (двата мача), Миньор (Перник) и ЦСКА. Славков осъществя тези 31 попадения едвам в 23 мача, като пропуща 7 от мачовете в шампионата.
На два пъти в кариерата си облича екипа на ЦСКА – на първо време играе за армейците чартърен през 1980-а, а по-късно и сред 1982 и 1986 година. Славков е повторен първенец на България с Червените (1980 и 1983 година). Печели три пъти Купата на Съветската войска през 1981 г с Тракия и Купата на България през 1983-а и 1985-а с ЦСКА.
Наслаждава се на сполучлива каериера зад граница. През сезон 1986/1987 носи екипа на френския гранд Сент Етиен, а межди 1987 и 1991 е измежду звездите на португалския Шавеш. Следва сезон в Апоел (Тел Авив), а по-късно и къс престой и в различен израелски отбор – Нес Сиона.
Има 37 мача и 11 гола за националния тим. В евротурнирите записва 17 мача и 6 гола. Футболист №2 на България през 1980, №3 през 1981-а.
След привършване на спортната си кариера два пъти е бил шеф на Локомотив Пловдив като през лятото на 1994 година изиграва основна роля, с цел да не се разпадне тима след отдръпването на президента Николай Гигов. Славков персонално се попречва на Гигов да вземе в Локо (Сф) най-хубавите играчи на черно-белите.
На 24 април 2015 година градският стадион в Стамболийски е преименуван с името „ Георги Славков “
Светъл път, майсторе!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ