Васко Кеца: Не ща подаяние, искам си пенсията!
И дребните деца знаят, че Васил Найденов е артист №1 на България. Затова няма да изреждаме музикалните му триумфи, единствено ще отбележим, че с изключение на талантлив реализатор, той е и извънреден мъдрец – размислите му за заобикалящата ни реалност са впечатляващи. Традиция е във всеки великденски „ Уикенд ” да публикуваме изявление с Кеца. Спазваме този бит и в този момент – предлагаме ви впечатляваща негова изповед, направена в навечерието на Възкресението и в разгара на имунизацията.
- Г-н Найденов, остават броени дни до Великден. Как ще отпразнувате Възкресението Христово?
- Нямам никакви специфични проекти. По-добрият и безвреден вид е човек да прекара празника у дома и по опция да не се среща с доста хора. Живеем по ексцентричен метод към този момент повече от година. Може би ние, артистите, сме измежду най-ощетените от Ковид-19. Наскоро минах през Студентски град и се оказа, че още виси билборд на концерт, който е продаден от предходната година. Променя му се единствено датата поради пандемията. Сега на 29 май се надявам да се състои в зала „ Джой Стейшън клуб ”, нека да не го отсрочат още веднъж. Преди години мен даже ме бяха поканили да открия същата тази зала. Бил съм 4-5 пъти на сцената й. Тя е най-близко до понятието концерт във връзка с аудитория, размер на сцена и инсталация. Капацитетът й е над 2000 души. Много добре знам, какво значи концерт, макар че в последните години работя повече по пиано питейни заведения и клубове. Все отново пътувам по участия от 18-19-годишен. Ако Лили Иванова, аз и „ Диана Експрес ” не сме пътували задоволително, не знам кой го е правил (смее се).
- Не делите концертите на огромни и дребни...
- Не ги разделям на концерти и неконцерти. Човек в случай че е експерт, може да направи атмосфера даже в зала с 250-300 места. Не размера на салона дефинира качеството. Аз съм работил вечери наред в най-големия състезателен комплекс в Москва, обикалял съм летни театри и игрища. През кариерата ми се е случвало, какво ли не. И когато някой ме попита по кое време ще направя един сериозен концерт, ми е необичайно. Каква е разликата сред сериозен и лекомислен концерт? Ако ги разделям по този начин, няма да имам аудитория. Където и да съм, давам всичко от себе си, глезя на тези, които са пристигнали да ме слушат. Случва се да ме викат на бис, и макар че съм изтощен, се връщам още веднъж на сцената. Хората щом ти пеят песните, щом са отделели от съня и работата си, би трябвало да ги уважиш. Длъжен си да си безрезервен. Спазвам тези правила и може би това е една от аргументите и до момента да е цялостно на мои участия. Важна е връзката „ Публика – актьор ”. Ако я няма, и най-голямата международна звезда е изцяло изгубена, без значение на каква реклама и билбордове разчита.
- Липсват ли ви срещите с публиката в пандемията?
- Проблем е това. Не се включих в модела пеене по интернет. Няколко пъти ми предложиха, само че отхвърлих. Тази яловост - да не виждаш никого, ми е непозната. Публиката когато е против теб, се получава атмосфера. За мен е значимо хората да са в близост, да има реципрочност като пеене и реакция. Дори и да не те харесват в някоя ария, отново се реагира. Не е и належащо с всяко нещо да си харесван.
- Ваксинирахте ли се?
- Да. Преди 2 седмици ми сложиха първата доза. В началото на май ще ми сложат и втората. Дразнил съм се от време на време, когато по чудноват български бит да нямат доверие на нищо някои хора разясняват, че не съществува Ковид-19 и, видите ли, с имунизацията щели да ни чипират. Подобно подмолно мислене за жалост е особено за част от сънародниците ни. Не бива, когато измират хиляди, да се демонстрира съмнение. Това е тип неначетеност. Да ви дам ли един забавен образец за това какъв брой доста се съмняват българите?
- Да, несъмнено...
- Преди години имах концерт в Стара Загора и едно момиче пристигна при мен на сцената, даже изпълнихме двамата част от ария. След това ми сервира цветя. Накрая ме чакаше зад кулисите с подарък и ме попита: „ На живо ли пяхте? ”. Отвърнах й: „ Да, нали и вие пяхте с мен ”. Момичето изясни - в медиите пишело, че изпълнителите не пеят онлайн, та по тази причина решило да попита. Представете си доколко медиите могат да въздействат на хората! Това важи и за Ковид-19. Много е смешно, че всеки е способен, всеки приказва и разисква с другари, всеки е осведомен със здравето и заразяването, та чак и с имунната система. Една известна наша актриса, която е била в Америка, сподели, че там на локалните като им се подреди, незабавно извършват. И в Германия е по този начин, а нашенецът разсъждава и дава препоръки. Това си е част от натюрела на българина.
- Получихте ли към този момент първата пенсия-награда в размер на 500 лв., която би трябвало да взимате всеки месец в продължение на 3 години?
- О, не! Нищо не съм получил нито аз, нито някой различен. Дори не знам дали това е пенсия. Моето почитание към министъра, който единствен се постара да направи нещо в тази посока. Много хора обаче не схванаха, че настояванията бяха за друго – тези, които са работили в Държавно обединяване „ Музика ” и са правили най-голямата концертна активност години наред в България, да получат своите пенсионни права. Ние бяхме под шапката на Министерството на културата, даже счетоводителите му измислиха нашата материална конструкция, по която да работим. Архивите били наводнени, били изгорени... Хиляди разновидности се измислиха, които съгласно мен са си цялостна нелепост. Никой от нас не е отговорен за това, че са изчезнали архивите. „ Щурците ”, Лили Иванова и някои други актьори, сред които мога да се похваля, че съм и аз, имахме шанса да оцелеем до ден сегашен и да изкарваме някакви пари, освен това не неприятни. Ами другите сътрудници, които са работили старателно години наред, само че нямат нашия шанс, макар, че не са по-лоши музиканти? Публиката не може да обича безусловно всички дълго време. Колко са по света артистите като Елтън Джон? В България работиш самичък, без импресарио и уредници, а внезапно спираш, оставаш без пари за прехранване и отиваш на улицата. Това си е проблем и го обясних на министъра и на неговия заместител. Голяма част от сътрудниците не получиха нищичко. Например в група „ Диана Експрес ” не сме били единствено ние двамата с Митко Щерев, имаше и доста други - басист, китарист и така нататък
- За тях единствено студена вода...
- Нямало пенсионни права, били изчезнали. Липсват 10, 15, 20 години от живота ни. Богдана Карадочева ми сподели, че прочела някъде по какъв начин, видите ли, на мен и на нея все не ни стигали парите. Не, на мен парите ми стигат, а в случай че трябваше да се уредя, може би трябваше да приказвам персонално за себе си и за още двама-трима и от дълго време да съм в действителност пенсиониран от следващия министър, който познавам. Тук става дума за принцип, само че се оказа вярна поговорката, че няма ненаказано положително. Изкараха ме отговорен, вместо да ми благодарят...
- Никой ли не ви сподели едно благодаря?
- Е, имаше и актьори, които се обадиха да благодарят. Измисли се най-после вид да осчетоводят някакви пари с министъра на финансите, въпреки, че още не сме получили нищо. Реши се да се взема премия 3 години, само че не и да се отпусне пожизнена пенсия - това, което заслужаваме. Може да са алегорични и смешни пенсиите, само че те ще покажат, че малко или доста и ние сме живели в оня интервал, работили сме в България и сме носили немалки доходи. Оказа се, че страната ни се отблагодари по един доста чудноват. Колко сме тези актьори, които сме били в обединяване „ Музика ”? Не съм приказвал за тези, които са се водели на щат в ГУСВ и „ Кремиковци ”, тъй като на тях им дадоха някакви пенсии, въпреки и дребни. Конкретно съм приказвал за ДО „ Музика ”! Имаше даже съревнование кого да впишат в листата с премиите, което си е различен тип комизъм.
- В последна сметка нямате пожизнени пенсии...
- Да, оказа се, че не получаваме пенсия, а някакво краткотрайно заплащане ли е, благодеяние ли е... Не желаем тези подаяния! Ние сме заслужили правото на пенсия. Работили сме в държавно дружество въпреки всичко. Знае се казусът с Борето Гуджунов, който нямаше пари и трябваше да му събираме, та най-малко да почине в болница. Гадно и гнусно е да се оставят актьори в такова състояние. Мен ме махнете, аз не преставам да работя. Имам някакви пари и мога да пребивавам умерено що годе. Просто няма да закупувам хеликоптер и остров (смее се – б.а.).
- Щом са ви правили удръжки за пенсия, би трябвало да си я вземете, без значение че можете да живеете и без нея...
- Попитах заместник-министъра: „ Вие инцидентно да познавате една ниска жена, която дълго време беше с къса коса и се споделя Лили Иванова? Да сте чували за нея? А да сте чули за един по-висок човек, който живее на ул. „ Оборище ”, свири с китара и се споделя Кирил Маричков? ”. „ Защо ми говорите по този начин? ”, отвърна ми обиден той, а аз продължих: „ А да знаете Митко Щерев, Васил Найденов и така нататък? ”. Обясних му, че в случай че в действителност архивите са изгорели, могат да сметнат какви са били нашите заплати на основата на заплащанията и да дадат някаква минимална или междинна пенсия, само че пожизнена. Парите не са огромни, тук става въпрос принцип. Нас и кучетата ни знаят, а страната не ни познава. За да бъда още по-точен, ще кажа, че ни задължиха да сме на щат към обединяване „ Музика ”, тъй като преди мен доста актьори са работили на хонорар. Прецениха, че с цел да не ни заплащат доста пари, ще ни сложат на заплата. Имахме избран брой концерти, против които я получавахме. И чак откакто изпълнехме щатната норма, можехме да работим и на хонорар. Държавата гледаше оптимално да ни употребява, да ни изцеди като лимони, а внезапно се оказа, че нито щатната заплата я има, нито хонорарите. Все едно не си бил жив по това време. Парадокс - 30 години от живота ми ги няма.
- Обидно ви е доста това отношение...
- Беше пъклен обидно и травматично за мен. А в този момент го одобрих. Някои питат, за какво не сме се самоосигурявали. Можело е да го направя, въпреки че акълът ми не е бил в тази посока, тъй като сме работили всеки ден на концерти от 18 и 20 часа. Пък и за какво да се самоосигурявам, в случай, че съм на щат? Няма да загатвам имена, само че съм осведомен, че хора са се водели фиктивно към земеделците и към кой ли освен и единствено да могат да оцелеят след това във времето. Проблемът с пенсионните ни права от дълго време трябваше да се позволи - въпреки всичко става дума за 80-100 индивида. Тук не поставям останалите актьори, които са били на щат на други места. Моето почитание към всеки от сътрудниците в листата с тригодишните награди, само че настояването ми и първичният ми подтик бяха разнообразни. Може да се окаже примерно, че на 74 години съм жив, а нямам никакви приходи. Как да постъпя тогава? Да застана с касичка пред входа на Министерството на културата и да крънкам или да върша стриптийз? Ако нямам спестени пари и не ме търсят за участия, в случай че нямам апартамент, къде отивам?
- Докъде стигнахте с ремонтите в дома ви?
- Това е извънредно комплициран въпрос. Мои сътрудници и другари като се поинтересуват, какво става с ремонтите ми, все споделям: „ Не питайте, тъй като ставам злобен и по-агресивен, в сравнение с когато приказвам по проблема с нашето пенсиониране! ”. Ремонтирам и сега. Боядисва се и така нататък Без да наскърбявам майсторите, тях все едно една майка ги е раждала. Направо са с диагноза. Голяма част от кадърните се изнесоха да работят в чужбина. Жалко е, че и лекари, и други хора със познания и умения напущат страната. Това си е огромен проблем, както този с пенсионирането и ротацията на българска музика.
- Говори се, че сте имал две огромни любови в живота си - с Людмила Котарова и с Ани Върбанова… Бил сте пред брак с тях...
- Истината е, че и досега сме другари с Ани Върбанова, само че не сме стигали до брак нито с нея, нито с Людмила Котарова. Дори неотдавна разбрах, че Людмила е умряла. Бог да я елементарни, не я бях чувал много време, живеела е в Чехия. Като възпитаник в трети клас в днешната Френска гимназия мен, Людмила и още няколко деца ни поканиха да участваме в първия филм на Невена Коканова – „ Бъде щастлива, Ани ”. В Киноцентъра снимахме, от там получих своя първи хонорар. Купих си с парите колело, нов черно-бял тв приемник, а останаха и за отмора на море. Людмила беше най-красивото момиче в нашия клас. Бяха я поставили на първия ред с чиновете, а аз бях по-назад - може би не съм бил толкоз прекрасен. Учехме дружно до 8 клас, след това пътищата ни се разделиха. Аз се записах като частен възпитаник в музикалната гимназия, а паралелно с това бях и в строителния колеж „ Христо Ботев ”. С Ани Върбанова се срещнах доста по-късно - в Естрадния отдел на Консерваторията. Бях компетентност „ Пиано ”, а тя - „ Пеене ”. С нея се виждаме от време на време в Гърция. Тя е съседка на импресариото ми Ивайло - живее в същото гръцко село, където и той има къща.
- Най-незабравимите ви прекарвания с почитатели?
- Случвало се е даже с някои фенове да стана другар през годините. Няма да загатвам имена на известни артисти, които преди време са висели пред вратата ми. Имаше даже едно момиче, което спеше на килимче пред нас. Какво ли не ми се е случвало! Блокът, в който живеех тогава, беше издраскан с „ Обичам ” и какво ли още не. Беше като градска тоалетна. Живеех на 5-я етаж и цялата врата беше нашарена. Пишеше даже „ Лили Иванова + Васил Найденов = Щурче с кецове ”. Веднъж пристигна ядосан домоуправителят и изиска да боядисам от партера до 5-я етаж. Какво съм отговорен аз, та да оправям стените?
- Боядисахте ли от партера до 5-я етаж?
- Не, по какъв начин да стане? Да хвана една баданарка и да оцветявам? Всичко беше изписано, даже входната врата! Бях я боядисал с блажна багра, с цел да скрия надписите, само че още веднъж си драскаха. Хубава обич е това - поисквам я и на по-младите сътрудници. Никакви пиари, билбордове и спонсори не могат да създадат по този начин, че човек да бъде обичан. Изключително значимо е хората да те харесват, да ти имат вяра, да идват поради теб в театъра, на концерт и така нататък
- Винаги изглеждате съвършено на сцената. Кой се грижи за стайлинга ви?
- Благодаря за комплимента, само че не мога да не си призная, че в никакъв случай не съм се занимавал с дизайнери. Помагали са ми мои приятелки със препоръки и съм разчитал на личния си усет. Обичах спортната мода преди време и може би това е повода да разпространявам кецовете. Много от младежите не знаят, само че аз ги направих съвременни в България, та даже и в Русия, където много пътувах в миналото. Аз и Косьо Марков, Бог да го елементарни. За първи път обухме кецове на песента „ Ако имаш време ”. Пеехме я в група „ Тангра ”, където бях пианист. Текстът е на Миряна Башева - друга наша огромна персона. Лично ходех в тях. Живееше на „ Орлов мост ” и с дни й надувах главата, с цел да може да направи думичките. Тя и Маргарита Петкова са гениални поетеси, само че когато би трябвало да съвпаднат метрично и ритмично нещата, не е толкоз елементарно. Поезията не постоянно става за пеене, по тази причина съм им седял на главите.
- Да поговорим и за политика. Очаквахте ли партията на Слави да получи толкоз доста гласове на изборите, да стане втора мощ в Народното събрание?
- Лично аз не съм очаквал. От друга страна обаче Слави има ужасно доста аудитория. На концерт в Лондон той беше след мен и съм чувал от уредниците, че е претъпкано. Аудиторията му, в това число тази в чужбина, очевидно извънредно доста харесва това, което вършат той и групата му. Има някаква логичност гласоподавателите да го поддържат. А да не забравяме и нещо друго - хората толкоз са лъгани защо ли не, че търсят разновидности. Явно към този момент стигнахме до разновидността да вършим демонстративно шоу. Слави Трифонов е задоволително образован, та допускам, че ще постави способени лица по ресорите.
- Г-н Найденов, остават броени дни до Великден. Как ще отпразнувате Възкресението Христово?
- Нямам никакви специфични проекти. По-добрият и безвреден вид е човек да прекара празника у дома и по опция да не се среща с доста хора. Живеем по ексцентричен метод към този момент повече от година. Може би ние, артистите, сме измежду най-ощетените от Ковид-19. Наскоро минах през Студентски град и се оказа, че още виси билборд на концерт, който е продаден от предходната година. Променя му се единствено датата поради пандемията. Сега на 29 май се надявам да се състои в зала „ Джой Стейшън клуб ”, нека да не го отсрочат още веднъж. Преди години мен даже ме бяха поканили да открия същата тази зала. Бил съм 4-5 пъти на сцената й. Тя е най-близко до понятието концерт във връзка с аудитория, размер на сцена и инсталация. Капацитетът й е над 2000 души. Много добре знам, какво значи концерт, макар че в последните години работя повече по пиано питейни заведения и клубове. Все отново пътувам по участия от 18-19-годишен. Ако Лили Иванова, аз и „ Диана Експрес ” не сме пътували задоволително, не знам кой го е правил (смее се).
- Не делите концертите на огромни и дребни...
- Не ги разделям на концерти и неконцерти. Човек в случай че е експерт, може да направи атмосфера даже в зала с 250-300 места. Не размера на салона дефинира качеството. Аз съм работил вечери наред в най-големия състезателен комплекс в Москва, обикалял съм летни театри и игрища. През кариерата ми се е случвало, какво ли не. И когато някой ме попита по кое време ще направя един сериозен концерт, ми е необичайно. Каква е разликата сред сериозен и лекомислен концерт? Ако ги разделям по този начин, няма да имам аудитория. Където и да съм, давам всичко от себе си, глезя на тези, които са пристигнали да ме слушат. Случва се да ме викат на бис, и макар че съм изтощен, се връщам още веднъж на сцената. Хората щом ти пеят песните, щом са отделели от съня и работата си, би трябвало да ги уважиш. Длъжен си да си безрезервен. Спазвам тези правила и може би това е една от аргументите и до момента да е цялостно на мои участия. Важна е връзката „ Публика – актьор ”. Ако я няма, и най-голямата международна звезда е изцяло изгубена, без значение на каква реклама и билбордове разчита.
- Липсват ли ви срещите с публиката в пандемията?
- Проблем е това. Не се включих в модела пеене по интернет. Няколко пъти ми предложиха, само че отхвърлих. Тази яловост - да не виждаш никого, ми е непозната. Публиката когато е против теб, се получава атмосфера. За мен е значимо хората да са в близост, да има реципрочност като пеене и реакция. Дори и да не те харесват в някоя ария, отново се реагира. Не е и належащо с всяко нещо да си харесван.
- Ваксинирахте ли се?
- Да. Преди 2 седмици ми сложиха първата доза. В началото на май ще ми сложат и втората. Дразнил съм се от време на време, когато по чудноват български бит да нямат доверие на нищо някои хора разясняват, че не съществува Ковид-19 и, видите ли, с имунизацията щели да ни чипират. Подобно подмолно мислене за жалост е особено за част от сънародниците ни. Не бива, когато измират хиляди, да се демонстрира съмнение. Това е тип неначетеност. Да ви дам ли един забавен образец за това какъв брой доста се съмняват българите?
- Да, несъмнено...
- Преди години имах концерт в Стара Загора и едно момиче пристигна при мен на сцената, даже изпълнихме двамата част от ария. След това ми сервира цветя. Накрая ме чакаше зад кулисите с подарък и ме попита: „ На живо ли пяхте? ”. Отвърнах й: „ Да, нали и вие пяхте с мен ”. Момичето изясни - в медиите пишело, че изпълнителите не пеят онлайн, та по тази причина решило да попита. Представете си доколко медиите могат да въздействат на хората! Това важи и за Ковид-19. Много е смешно, че всеки е способен, всеки приказва и разисква с другари, всеки е осведомен със здравето и заразяването, та чак и с имунната система. Една известна наша актриса, която е била в Америка, сподели, че там на локалните като им се подреди, незабавно извършват. И в Германия е по този начин, а нашенецът разсъждава и дава препоръки. Това си е част от натюрела на българина.
- Получихте ли към този момент първата пенсия-награда в размер на 500 лв., която би трябвало да взимате всеки месец в продължение на 3 години?
- О, не! Нищо не съм получил нито аз, нито някой различен. Дори не знам дали това е пенсия. Моето почитание към министъра, който единствен се постара да направи нещо в тази посока. Много хора обаче не схванаха, че настояванията бяха за друго – тези, които са работили в Държавно обединяване „ Музика ” и са правили най-голямата концертна активност години наред в България, да получат своите пенсионни права. Ние бяхме под шапката на Министерството на културата, даже счетоводителите му измислиха нашата материална конструкция, по която да работим. Архивите били наводнени, били изгорени... Хиляди разновидности се измислиха, които съгласно мен са си цялостна нелепост. Никой от нас не е отговорен за това, че са изчезнали архивите. „ Щурците ”, Лили Иванова и някои други актьори, сред които мога да се похваля, че съм и аз, имахме шанса да оцелеем до ден сегашен и да изкарваме някакви пари, освен това не неприятни. Ами другите сътрудници, които са работили старателно години наред, само че нямат нашия шанс, макар, че не са по-лоши музиканти? Публиката не може да обича безусловно всички дълго време. Колко са по света артистите като Елтън Джон? В България работиш самичък, без импресарио и уредници, а внезапно спираш, оставаш без пари за прехранване и отиваш на улицата. Това си е проблем и го обясних на министъра и на неговия заместител. Голяма част от сътрудниците не получиха нищичко. Например в група „ Диана Експрес ” не сме били единствено ние двамата с Митко Щерев, имаше и доста други - басист, китарист и така нататък
- За тях единствено студена вода...
- Нямало пенсионни права, били изчезнали. Липсват 10, 15, 20 години от живота ни. Богдана Карадочева ми сподели, че прочела някъде по какъв начин, видите ли, на мен и на нея все не ни стигали парите. Не, на мен парите ми стигат, а в случай че трябваше да се уредя, може би трябваше да приказвам персонално за себе си и за още двама-трима и от дълго време да съм в действителност пенсиониран от следващия министър, който познавам. Тук става дума за принцип, само че се оказа вярна поговорката, че няма ненаказано положително. Изкараха ме отговорен, вместо да ми благодарят...
- Никой ли не ви сподели едно благодаря?
- Е, имаше и актьори, които се обадиха да благодарят. Измисли се най-после вид да осчетоводят някакви пари с министъра на финансите, въпреки, че още не сме получили нищо. Реши се да се взема премия 3 години, само че не и да се отпусне пожизнена пенсия - това, което заслужаваме. Може да са алегорични и смешни пенсиите, само че те ще покажат, че малко или доста и ние сме живели в оня интервал, работили сме в България и сме носили немалки доходи. Оказа се, че страната ни се отблагодари по един доста чудноват. Колко сме тези актьори, които сме били в обединяване „ Музика ”? Не съм приказвал за тези, които са се водели на щат в ГУСВ и „ Кремиковци ”, тъй като на тях им дадоха някакви пенсии, въпреки и дребни. Конкретно съм приказвал за ДО „ Музика ”! Имаше даже съревнование кого да впишат в листата с премиите, което си е различен тип комизъм.
- В последна сметка нямате пожизнени пенсии...
- Да, оказа се, че не получаваме пенсия, а някакво краткотрайно заплащане ли е, благодеяние ли е... Не желаем тези подаяния! Ние сме заслужили правото на пенсия. Работили сме в държавно дружество въпреки всичко. Знае се казусът с Борето Гуджунов, който нямаше пари и трябваше да му събираме, та най-малко да почине в болница. Гадно и гнусно е да се оставят актьори в такова състояние. Мен ме махнете, аз не преставам да работя. Имам някакви пари и мога да пребивавам умерено що годе. Просто няма да закупувам хеликоптер и остров (смее се – б.а.).
- Щом са ви правили удръжки за пенсия, би трябвало да си я вземете, без значение че можете да живеете и без нея...
- Попитах заместник-министъра: „ Вие инцидентно да познавате една ниска жена, която дълго време беше с къса коса и се споделя Лили Иванова? Да сте чували за нея? А да сте чули за един по-висок човек, който живее на ул. „ Оборище ”, свири с китара и се споделя Кирил Маричков? ”. „ Защо ми говорите по този начин? ”, отвърна ми обиден той, а аз продължих: „ А да знаете Митко Щерев, Васил Найденов и така нататък? ”. Обясних му, че в случай че в действителност архивите са изгорели, могат да сметнат какви са били нашите заплати на основата на заплащанията и да дадат някаква минимална или междинна пенсия, само че пожизнена. Парите не са огромни, тук става въпрос принцип. Нас и кучетата ни знаят, а страната не ни познава. За да бъда още по-точен, ще кажа, че ни задължиха да сме на щат към обединяване „ Музика ”, тъй като преди мен доста актьори са работили на хонорар. Прецениха, че с цел да не ни заплащат доста пари, ще ни сложат на заплата. Имахме избран брой концерти, против които я получавахме. И чак откакто изпълнехме щатната норма, можехме да работим и на хонорар. Държавата гледаше оптимално да ни употребява, да ни изцеди като лимони, а внезапно се оказа, че нито щатната заплата я има, нито хонорарите. Все едно не си бил жив по това време. Парадокс - 30 години от живота ми ги няма.
- Обидно ви е доста това отношение...
- Беше пъклен обидно и травматично за мен. А в този момент го одобрих. Някои питат, за какво не сме се самоосигурявали. Можело е да го направя, въпреки че акълът ми не е бил в тази посока, тъй като сме работили всеки ден на концерти от 18 и 20 часа. Пък и за какво да се самоосигурявам, в случай, че съм на щат? Няма да загатвам имена, само че съм осведомен, че хора са се водели фиктивно към земеделците и към кой ли освен и единствено да могат да оцелеят след това във времето. Проблемът с пенсионните ни права от дълго време трябваше да се позволи - въпреки всичко става дума за 80-100 индивида. Тук не поставям останалите актьори, които са били на щат на други места. Моето почитание към всеки от сътрудниците в листата с тригодишните награди, само че настояването ми и първичният ми подтик бяха разнообразни. Може да се окаже примерно, че на 74 години съм жив, а нямам никакви приходи. Как да постъпя тогава? Да застана с касичка пред входа на Министерството на културата и да крънкам или да върша стриптийз? Ако нямам спестени пари и не ме търсят за участия, в случай че нямам апартамент, къде отивам?
- Докъде стигнахте с ремонтите в дома ви?
- Това е извънредно комплициран въпрос. Мои сътрудници и другари като се поинтересуват, какво става с ремонтите ми, все споделям: „ Не питайте, тъй като ставам злобен и по-агресивен, в сравнение с когато приказвам по проблема с нашето пенсиониране! ”. Ремонтирам и сега. Боядисва се и така нататък Без да наскърбявам майсторите, тях все едно една майка ги е раждала. Направо са с диагноза. Голяма част от кадърните се изнесоха да работят в чужбина. Жалко е, че и лекари, и други хора със познания и умения напущат страната. Това си е огромен проблем, както този с пенсионирането и ротацията на българска музика.
- Говори се, че сте имал две огромни любови в живота си - с Людмила Котарова и с Ани Върбанова… Бил сте пред брак с тях...
- Истината е, че и досега сме другари с Ани Върбанова, само че не сме стигали до брак нито с нея, нито с Людмила Котарова. Дори неотдавна разбрах, че Людмила е умряла. Бог да я елементарни, не я бях чувал много време, живеела е в Чехия. Като възпитаник в трети клас в днешната Френска гимназия мен, Людмила и още няколко деца ни поканиха да участваме в първия филм на Невена Коканова – „ Бъде щастлива, Ани ”. В Киноцентъра снимахме, от там получих своя първи хонорар. Купих си с парите колело, нов черно-бял тв приемник, а останаха и за отмора на море. Людмила беше най-красивото момиче в нашия клас. Бяха я поставили на първия ред с чиновете, а аз бях по-назад - може би не съм бил толкоз прекрасен. Учехме дружно до 8 клас, след това пътищата ни се разделиха. Аз се записах като частен възпитаник в музикалната гимназия, а паралелно с това бях и в строителния колеж „ Христо Ботев ”. С Ани Върбанова се срещнах доста по-късно - в Естрадния отдел на Консерваторията. Бях компетентност „ Пиано ”, а тя - „ Пеене ”. С нея се виждаме от време на време в Гърция. Тя е съседка на импресариото ми Ивайло - живее в същото гръцко село, където и той има къща.
- Най-незабравимите ви прекарвания с почитатели?
- Случвало се е даже с някои фенове да стана другар през годините. Няма да загатвам имена на известни артисти, които преди време са висели пред вратата ми. Имаше даже едно момиче, което спеше на килимче пред нас. Какво ли не ми се е случвало! Блокът, в който живеех тогава, беше издраскан с „ Обичам ” и какво ли още не. Беше като градска тоалетна. Живеех на 5-я етаж и цялата врата беше нашарена. Пишеше даже „ Лили Иванова + Васил Найденов = Щурче с кецове ”. Веднъж пристигна ядосан домоуправителят и изиска да боядисам от партера до 5-я етаж. Какво съм отговорен аз, та да оправям стените?
- Боядисахте ли от партера до 5-я етаж?
- Не, по какъв начин да стане? Да хвана една баданарка и да оцветявам? Всичко беше изписано, даже входната врата! Бях я боядисал с блажна багра, с цел да скрия надписите, само че още веднъж си драскаха. Хубава обич е това - поисквам я и на по-младите сътрудници. Никакви пиари, билбордове и спонсори не могат да създадат по този начин, че човек да бъде обичан. Изключително значимо е хората да те харесват, да ти имат вяра, да идват поради теб в театъра, на концерт и така нататък
- Винаги изглеждате съвършено на сцената. Кой се грижи за стайлинга ви?
- Благодаря за комплимента, само че не мога да не си призная, че в никакъв случай не съм се занимавал с дизайнери. Помагали са ми мои приятелки със препоръки и съм разчитал на личния си усет. Обичах спортната мода преди време и може би това е повода да разпространявам кецовете. Много от младежите не знаят, само че аз ги направих съвременни в България, та даже и в Русия, където много пътувах в миналото. Аз и Косьо Марков, Бог да го елементарни. За първи път обухме кецове на песента „ Ако имаш време ”. Пеехме я в група „ Тангра ”, където бях пианист. Текстът е на Миряна Башева - друга наша огромна персона. Лично ходех в тях. Живееше на „ Орлов мост ” и с дни й надувах главата, с цел да може да направи думичките. Тя и Маргарита Петкова са гениални поетеси, само че когато би трябвало да съвпаднат метрично и ритмично нещата, не е толкоз елементарно. Поезията не постоянно става за пеене, по тази причина съм им седял на главите.
- Да поговорим и за политика. Очаквахте ли партията на Слави да получи толкоз доста гласове на изборите, да стане втора мощ в Народното събрание?
- Лично аз не съм очаквал. От друга страна обаче Слави има ужасно доста аудитория. На концерт в Лондон той беше след мен и съм чувал от уредниците, че е претъпкано. Аудиторията му, в това число тази в чужбина, очевидно извънредно доста харесва това, което вършат той и групата му. Има някаква логичност гласоподавателите да го поддържат. А да не забравяме и нещо друго - хората толкоз са лъгани защо ли не, че търсят разновидности. Явно към този момент стигнахме до разновидността да вършим демонстративно шоу. Слави Трифонов е задоволително образован, та допускам, че ще постави способени лица по ресорите.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ