И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат

" И споделям ви, че за всяка празна дума, която кажат индивидите, ще дават отговор в съдния ден: тъй като по думите си ще бъдеш оневинен, и по думите си ще бъдеш наказан " (Мат. 12:36,37).

Да вземем три изцяло инцидентно определени тематики. Между тях няма нищо общо, също така че дефилираха из медиите относително неотдавна, и това че образуваха почти еднообразно пълен пласт пяна в общественото пространство. От онази пяна, която отделят, когато се пенят, прочувствените представители на будната гражданска съвест. Става дума за това по какъв начин Христо Грозев попаднал в някакъв съветски наказателен лист, по какъв начин Българска национална телевизия излъчила някакъв аматьорски, запъхтян и некадърен (по преобладаващото мнение) филм за Ботев и по какъв начин малкия екран на Слави Трифонов основала и популяризирала обидна ария за Лена Бориславова.

В момента не ни интересуват нито Лена, нито Слави, нито Максим Генчев, нито Христо Грозев, а само насладата, с която индивидът сквернослови по адрес на близък си. Вижте единствено няколко неща (и надалеч не най-драстичните, че е срамотия!), прихванати напосоки в границите на не повече от десетина-петнайсет минути:

"...жалките мъжки проститутки, обслужвали цялостен живот не даже това кагебистче на токчета, а подлогите му в България...; тая всякога наподобява надрусана или пияна с тези сенки под очите...; нека младата жена и индивидът до нея внезапно и бързо се отръскат от вонята на тия шоу-чичаци...; самозадоволяване на няколко жалки изпадняци...; " копейка " е прекомерно възвишено за тези мъжки курви...; котенца, я признайте какъв брой от вас нощес се преебаха да гледат бълвоча на Максим Генчев?...; човекОт е тъп като г@з, без безусловно никакво опрощение...; характерен безгръбначен и безумен плазмодий...; презрян рогоносец...; мекотело...; мата космата...; анцузлии...; негодници...; грозила, крокозъмбел (това към този момент е за дъщерята на Радев)...; влечуго някакво...; джендър...; чалгари... ".

Давам си сметка, че цитирайки тези прочувствени импресии, аз също сквернословя и апелирам за амнистия. Моля за амнистия и поради това, че ми доставя наслаждение - няма да се върша на засегнат или скандализиран. В човешката душа има някакво привнесено увлечение към гнилоча. Някакъв ентусиазъм да обидиш другия човек, да му причиниш болежка, да го злепоставиш, да го изложиш, да му покажеш, че доста добре знаеш слабостите му, дето се мъчи да ги скрие, и да му ги натриеш в мутрата пред всички, та да разбере какъв е " жалкар ".

Успокояваме се с мисълта, че в последна сметка не го убиваме, не му пускаме кръв, не го нараняваме физически, а единствено душевно, а душевните рани не се броят, тъй като и без друго не е несъмнено дали въобще съществува нещо такова като душа. И щом не го нараняваме физически, можем да продължим да се утешаваме, че сме безупречно положителни, пък и освен това, ами и доста остроумни и духовити в добавка. И си мислим, че в случай че стъпчем с думи някого, той ще се възхити от нас, ще си каже: " Леле, какъв брой е интелигентен тоя! Леле, какъв брой ме превъзхожда! ", и гузно ще се свие в мизерната си черупка. Не. Нищо такова няма да се случи. Много рядко някой признава, че различен е повее от него. Когато наскърбяваме, не вършим друго, с изключение на да отглеждаме ненавист към себе си.

Думите не са нещо безобидно, словото не е нещо условно. Помня в един епизод на " Мъпет шоу ", който гледах някъде в гимназията, двама от героите се срещнаха на двубой " с оръжието на обидите " и започнаха: ти си противен, устата ти мирише, никой не те обича и така нататък В общи линии относително леки обиди, само че след всяка от тях афектираният воин се сгърчваше, като че ли го бяха проболи с същинска шпага. Въпреки хиперболата и комичната опаковка, този очерк сподели на децата простичката истина, че думите в действителност нараняват.

И не е напълно художествена небивалица, че словото може да оказва влияние и да води до физически резултати. И през днешния ден движимости ходжи скапват вълшебства, а магията е словесно приканване на зли сили. И през днешния ден съсухрени бабички проклинат с люти обети. Помня, имах един комшия, който като дребен обичаше да краде на баба си пенсията, а пък тя я криеше на най-различни места. " Дай пари! ", споделяше немирникът и след упования отвод, започваше да рови из възможните скривалища на баба си. И тогава се получаваше нещо като играта на топло-студено. Докато юнакът беше надалеч от скривалището, баба му го заплашваше: тази вечер ще кажа на майка ти. Ако се приближеше, започваха закани от рода на: ще те пребия, ще ти откъсна главата и прочие Когато обаче се окажеше напълно покрай скривалището, бабата пускаше в приложимост клетвите като последна мярка: " Чумата да те тръшне! ", " Черната да те глътне! ", " Стените да пипаш! " (демек да ослепееш) и така нататък Очевидно бабата е била от село и е гледала на клетвите съществено, като на нещо, което се използва в краен случай. Комшията ми не стартира да пипа стените, нито черната го глътна, само че знаеше, че щом баба му стартира да кълне, значи е покрай задачата. Разказах го не за друго, а с цел да покажа традицията словото да се употребява като оръжие. И това не са единствено бабини деветини. Не са единствено фолклорен отзив от времената на настоящи табута и евфемизми. Нали знаете - табуто е цялостна възбрана да се изговарят дадени думи, тъй като това може да довлече несгоди. Например в " Хари Потър " не загатват името на Волдемор. Това е табу. Впрочем, същинското има на Бог също не се загатва и дори не се знае, доколкото Той въобще има име в този смисъл. Евфемизмът пък е заместването на рискова дума с друга, по-безопасна. Това за което се сещам незабавно е съветската дума за мечка - медведь (медвѣ́дь, медоед, този, който яде мед). Някои германци пък използват Herr Braun (г-н Кафяв). То е поради убеждението, че в случай че назовеш обекта с същинското му име, ще го привлечеш към себе си. Тоест имената, думите не са просто звуци. С времето се заместват освен рискови, само че и неприлични думи, а в последните времена - и политически неточни. Например " ром " е евфемизъм за " ром ", " афроамериканец " - за " чернокож ", а пък " гей "... Но хайде да спрем дотук (за сведение на най-любознателните: премълчаването, обозначено в нашия случай с многоточие, не е евфемизъм, а се назовава " апосиопеза " ).

Сквернословието е тежък грях. Особено когато става дума за хули, псувни и " мръсни " думи. То идва от езичеството и демонослужението, обвързвано е с култовете към Астарта, Ваал и прочие Някои назовават сквернословието " молитва към демоните ", принасяне на " противоестествена словесна жертва ", а не просто празни звуци, които идват и отлитат. И в случай че това е по този начин, то медиите и най-много тези, които дават опция за мнения под изявленията, са катедралният храм, в който тези молебствия се принасят и възнасят. Тези молебствия, с изключение на словесни, могат да бъдат и графични. Всички знаем оня лаф, дето българинът каквото не успее да открадне, написа " кǘр " върху него.

Самият аз, в качеството си на малоумен и високомерен езиковед, съм твърдял, че мръсни, неприятни думи няма. Думите са си думи - знаци. Така бяхме учени. В университета приемахме структурализма не като правоприемник на екзистенциализма и предтеча на постмодернизма, а като нещо съвременно, напредничаво, доста мъдро и надали не дисидентско. Тогава изглеждаше доста некомунистическо да си структуралист, а какво се оказа в следствие! Самият аз съм си правил опити, говорейки пред публика, когато видя, че изгубвам вниманието ѝ, да вкарам някоя " мръсна " дума и аудиторията незабавно се ободрява. И съм твърдял, че когато искаш да маниерничиш и да изглеждаш възпитан в писмената си връзка, по-готино е да напишеш не г@з, а гѫзъ. Сега се разкайвам за това.

Поне за половината от отвратителната обществена атмосфера, в която живеем, са отговорни не незаконните каузи на този или оня, а думите. Вредата от думите не е някаква отвлечена, не е нещо, което минава и отпътува, без да има никакво значение, а напълно съответна вреда. Някъде бях чел, че скоро в Япония ще има към милион и половина хора на възраст над 100 години и то не тъй като ядат риба и водорасли, а тъй като не се наскърбяват един другиго.

Затова, както е споделил Апостолът: " А в този момент и вие отхвърлете от себе си всичко: яд, гняв, завист, злоречие, злословие от устата си " (Кол. 3:8). Сигурен съм, че домът ни ще стане по-уютен и няма да гледаме по този начин катастрофично на житейските компликации, търсейки кой е отговорен за едно или друго и кой би трябвало да бъде линчуван.

Това е. Предупредени сте. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.