И Герасимов и Шойгу схващат, че във всеки момент могат

И Герасимов и Шойгу схващат, че във всеки миг могат да бъдат не просто отстранени, а може и нещо по-лошо да им се случи

Руската страна губи своя основополагащ монопол над насилието, споделя анализаторът пред Радио „ Совобда “ основният редактор на уеб страницата „ Агентура “

Интервю на Сергей Медведев

-Кой Стои зад Евгений Пригожин? Защо Путин мълчи, до момента в който той заплашва елитите и висшето управление на армията? Самостоятелен състезател ли е той или е марионетка в нечии ръце? Готов ли е „ готвачът на Путин “ да оглави протест против Кремъл?

Андрей Солдатов: Честно казано, на мен ми се коства, че Пригожин не е подобаващ за ролята на независим политически състезател. За това той въпреки всичко не разполага с задоволително запаси в съветската политика. Да, зад него стои бизнес-империята му, само че тя 100% зависи от държавните поръчки – военни или държавни. ЧВК " Вагнер " е задоволително мощна военна конструкция, само че също 100% зависи от Министерството на защитата.

- А поддръжката от популацията? Той намира мощна поддръжка измежду недоволните, измежду „ патриотите “, измежду командирите?

- Той става все по-популярна фигура, изключително измежду читателите на военните телеграм-канали, в районите също е много известна фигура, само че в сериозната политическа игра той е единствено един от многото фактори и сигурно не най-решаващия. Освен това той е доста деликатен в промотирането на хората си. Например, ние нищо не знаем за командирите на „ Вагнер “. И, коства ми се, това се прави умишлено, с цел да не се пораждат непотребни страсти, както във военната среда, по този начин и измежду политическия хайлайф, с цел да не поражда неодобрение от евентуална конкуренция.

- А за какво мълчи Путин? Нито един път не е споделил и дума, да не приказваме за рецензия по отношение на Пригожин?

- Смятам, че негласната поддръжка от Путин за това, което прави Пригожин е основна му мощ. Ако Кремъл не искаше Пригожин да прави това, което прави, той от дълго време щеше, в най-хубавия случай да бъде отсечен от всичките си медийни запаси.
Пригожин основава декор, на който Путин наподобява изцяло разумен.
И има минимум две пояснения за какво Пригожин към този момент е необходим на Путин. Първото, нормалната за Путин система на квазисдържане и противотежести. Против не изключително ефикасния боен хайлайф Путин демонстрира този „ Жокер “, който подлага на критика елита, по този начин както Путин не може, и по едно и също време с това демонстрира, че има и някакви военни запаси, които могат да бъдат употребявани за решаването на дилемите, с които военните не се оправят доста добре в Украйна.
Второто – това е обръщение освен към жителите. И тук, коства ми се, също има игра на Путин, „ антинегативен популизъм “. Пригожин споделя неща, от които им настръхват косите и на елитите, и на жителите, а след това се появява Путин и успокоява всички, че нещата няма да са толкоз брутални. И в този смисъл, Пригожин основава декор на който Путин наподобява изцяло разумен, рационален и сдържан политик.

- Това някаква дълготрайна политическа игра ли е, игра, в която Пригожин е просто марионетка, чучело за елитите?

- Пригожин е марионетка, освен това персонална марионетка на Путин. Пригожин знае кой е. Той знае, че всички запаси, цялото въздействие, което има, политическия си растеж е получил посредством единствено на един единствен човек - Владимир Путин. Зад него не стоят кланове, или политици, или районни елити, или още някой, който би могъл да му помогне с политически запас, или с пари, с финанси.
В този смисъл той не е систематична мощ, той е човек, който извършва заповедите персонално на Путин, употребява се с персоналното му доверие, а от време на време извършва не просто заповедите му, а с незаконното си мислене, той умее да предугажда желанията на господаря си два хода напред. Това е неговата психическа същина, която доста подхожда на Путин.
Ролята му е да сдържа Министерството на защитата, доколкото армията се показа много позорно в първия стадий на войната, първичните цели на интервенцията бяха изцяло провалени. С това, което направи Пригожин в Бахмут Путин показваше на армията: би трябвало да си знаете мястото.
Путин не може да направи нищо на МО с законни средства, с изключение на да уволни Шойгу, само че това в този момент не е най-хубавият ход. Затова той насъсква против него Пригожин. И Герасимов и Шойгу схващат, че във всеки миг могат да бъдат не просто отстранени, а може и нещо по-лошо да им се случи.

- Но може Пригожин да задвижи махалото на гражданскикте безредици, да активизира недоволните?

- Не виждам никакви признаци за това, също както и за някакъв прелом против Путин, който може да възникне измежду елитите. Но, доколкото се води война, обстановката се сменя динамично, всеки ден, и с времето може да се появят такива предпоставки.
Пригожин, единствено по себе си, не може да бъде подобен мощен фактор, който да разклати лодката и да вдигне национален протест. Още повече той не разполага с запаси, а мисля и, че в никакъв случай няма да ги получи, тъй като, в случай че се опита да направи нещо, незабавно ще изгуби поддръжката на Путин.

- С какво въобще разполага ЧВК „ Вагнер “, Пригожин твърди, че може със своите 600 подготвени полеви командири да сътвори войска от 60 хиляди души, която ще бъде най-силната в Русия. Блъфира ли?

- Мисля, че блъфира. Ако вярно си припомням, безусловно преди седмица той безусловно се молеше за 200 хиляди. Той понесе чудовищни загуби в Бахмут, минимум 20 хиляди. Гиркин твърди, че минимум по две.

- Доколко тези хора са лоялни към Пригожин? Това са наемници, които служат за пари, само че подготвени ли са да вдигнат оръжие против страната?

- Има обща човешка маса, по този начин нареченото „ месо “. Тези хора са лоялни към Пригожин. Но не те вземат решение обстановката на бойното поле, а тези, които дават отговор за артилерията и планирането на интервенциите. Такива във " Вагнер " са професионални военни, които се управляват от съответните служби във военното разузнаване. Много от тях имат опит в подразделенията със особено предопределение и са лоялни към тези структури. Затова ми се коства пресилване да чакаме от тях в някакъв миг да щурмуват Кремъл със знамето на ЧВК " Вагнер ".

-До каква степен страната е изгубила монопола си над насилието?

- По-точно е да приказваме за „ децентрализация “. Сега всички огромни корпорации в Русия имат някакъв боен запас, който постоянно се употребява в Украйна, да не приказваме за Кадиров, който не просто е районен водач, само че и началник на силова конструкция.

- Доколко те водят действителни военни дейности? Наричат ги инстаграм-войска, хора, които или стаят в заградителните отряди, или ги употребяват за „ зачистване “ и се фотографират на фона на руините?

-Мисля, че в огромна степен е по този начин, само че това може да се промени. Така или другояче съществува " Вагнер ". Доколко газпромските ЧВК ще съумеят да се трансфорат в тяхно сходство – ще забележим. Но структурите на Кадиров са изцяло действителни въоръжени структури, които също така са изцяло покорни на своя пълководец, на командирите си. В този смисъл тяхното потребление в политическо почистване на сметки може да не е безусловно във типа „ поход към Кремъл “.
Това са просто мощни карти, които ката или другояче ще бъдат вземани поради в играта, когато и в случай че изчезне основният състезател.
Казахме, че Пригожин е персоналната марионетка на Путин, само че на практика същото може да се каже за болшинството играчи на политическата сцена на Русия. Когато изчезне Путин, когато обстановката се промени, финансовият, медиен и силов запас ще бъде рещаващ мотив в битката за власт.
Феноменът „ Пригожин “, появяването на човек с каменарския чук, както и на другите силови играчи (и всевъзможни ЧВК, и кадировци, и казаци, и появяването на територията на Русия на по този начин наречените „ външни силови сътрудници “, партизани) сочи единствено едно: страната губи своя основополагащ монопол над насилието.
А това е удостоверение, че Путин, започвайки тази война искаше да унищожи една страна – Украйна, само че всъщност, пред очите ни унищожава друга – Русия.