Защо земетресенията в Турция бяха толкова смъртоносни и опустошителни?
И двете трусове бяха по-силни от всички, регистрирани до момента в Източноанадолския разлом - даже след информация с исторически данни отпреди хиляда години.
Земетресенията с магнитуд 7,8 и 7,6 в южната част на Турция предишния понеделник рано сутринта удариха видимо без предизвестие - и въпреки всичко геолозите от години знаят за капацитета за смъртоносни земетресения в този район.
Земетресенията в дейни разломи са неизбежни, само че нередовни. Източноанадолският разлом, който се раздвижи е ситуиран сред два тектонични блока, които се придвижват с към 10 милиметра един по отношение на различен всяка година и това е по този начин от милиони години. Този немилостив развой, задвижван от тектониката на плочите, разтяга земната кора към всеки блокиран разлом с по малко всяка година. В последна сметка напрежението върху разлома става прекомерно огромно, с цел да устои, и той се срутва. В 4:17 ч. сутринта на 6 февруари стартира разлом на към 30 км. северозападно от град Газиантеп. Този разлом започва верижна реакция, която мина през повече от 200 км. от разломната линия и в последна сметка провокира земетресение с магнитуд 7,8.
Незабавно други разломи в региона започнаха да се приспособяват към тази дисторция, предизвиквайки други трусове - вторични земетресения. Тези вторични земетресения нормално са с умерена мощ, до момента в който към девет часа след първото земетресение не настъпи нов срив на към 100 км. северно от първия епицентър. Това събитие започва нова верижна реакция по разлома Сюргю, която прерастна в земетресение с магнитуд 7,6.
Условия, които утежняват последствията от бедствието
И двете трусове са по-силни от всички регистрирани до момента в Източноанадолския разлом, даже и при съществуването на исторически данни отпреди хиляда години. Това не е необикновена обстановка: Разломите са непредсказуеми и мудни. Не е извънредно да има шпации от стотици или даже хиляди години сред земетресенията с максимален магнитуд по разломите на всички места по света. Известните до момента трусове в този район са достигнали приблизителни магнитуди от 7,0-7,4, да вземем за пример през 1893 година, 1872 година, 1822 година и 1626 година Тъй като всички разкъсвания на земетресенията са били много плитки, в близките региони са се получили доста мощни земни земетресения.
Опустошенията са шокиращи. Последните земетресения станаха през най-студената част на годината, в ранните утринни часове. Милиони хора са спели умерено в леглата си. Когато трусовете удариха, тези, които съумяха да избягат от домовете си, се оказаха неподготвени за хапещия мраз и снега. Други, блокирани в срутените здания, бяха изложени на стихиите по същия метод и имаха още по-кратък период за оцеляване от нормално. Снегът и мразовитите условия затрудниха избавителните действия. Студът принуди някои от хората да се върнат в развалените здания, което усили заплахата за живота им при последвалите вторични земетресения.
Площта, наранена от едно мощно земетресение, е огромна; две трусове удвояват казуса. Комбинацията от огромна зона на провали и необятно публикувано спиране на пътищата заради разломи и свлачища доста затруднява идването на помощ. Опитът демонстрира, че доста региони може да не получат външна помощ за известно време. Отново неприятното време задълбочава този проблем.
Важно е да се означи, че въпреки самите трусове да са естествени бедствия, разрушенията са частично породени от индивида. Ужасяващите фрагменти на рушащи се здания демонстрират риска от несъответстващо строителство в земетръсен район. В международен мащаб многоетажните здания от бетонни плочи с незадоволителна арматура се оказват извънредно рискови. Въпреки че в Турция съществуват модерни строителни правила, доста от структурите са отпреди тяхното битие. Модернизацията на съществуващите здания е скъпа и сложна, само че без нея доста милиони хора ще останат изложени на риск. Освен това има доказателства, че доста от по-новите здания не са отговаряли на строителните стандарти - някои от тези здания се срутиха до основи. Прилагането на съществуващите сеизмични строителни правила и оправянето с заплахата, която съставляват по-старите здания, ще бъде от решаващо значение отсега нататък. Тези трусове демонстрират по какъв начин строителните амнистии могат да наподобяват практични в кратковременен проект, само че са рискови в дълготраен, защото забавят единственото действително решение пред заплахата от трусове.
Какви поучения можем да извлечем от земетресението в Турция и Сирия?
Тази покруса е блестящо увещание за сеизмичната заплаха, която съществува в доста елементи на Турция и близките райони. По време на дългите, спокойни интервали сред трусовете е елементарно да забравим, че Земята може да се раздвижи когато и да е. Дори и в този момент в южната част на Турция не престават да се следят спорадични вторични земетресения. Съществува заплаха от нови трусове както в засегнатия район, по този начин и в граничещите с него разломи, доста от които са били подложени на напън от тези разбърквания на земната кора. При това събитие към този момент е следено активиране на трусове, само че евентуално ново злополучие може да се случи след доста по-дълъг период от време. Такава поредност от събития е следена в Северна Турция по Северноанадолския разлом. Започвайки от 1939 година, задействането на напрежението е довело до серия от 10 спомагателни мощни трусове, чиято кулминационна точка е земетресението с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер през 1999 година
Освен това сриванията на здания, които наблюдавахме при земетресенията в този момент акцентират, че нормалните препоръки за дейности на жителите при трусове, които допускат, че постройките няма да се срутят, може да не са подобаващи за региони, в които те се срутват. Подробните изследвания и разбори на сриванията след неотдавнашните трагични събития следва да се употребяват за създаване на ясни проекти за реакция. След това тези проекти следва да бъдат необятно публикувани и практикувани на всички равнища на ръководство и измежду обществеността, тъй че всеки да има ясна визия какво би трябвало да прави, когато усети трус. Системите за ранно предизвестие за трусове (СРПЗ) може да са в положение да предизвестяват хората, които са по-далеч от сеизмичния източник, само че към момента са в зоната на накърнимост, задоволително бързо, с цел да могат те да подхващат дейности.
Земетресенията са неизбежни, само че вредите и смъртните случаи, които те предизвикват, могат да бъдат сведени до най-малко. Първият приоритет сега би трябвало да бъде даването на помощ на засегнатите от смъртоносните събития предишния понеделник. Вторият приоритет би трябвало да бъде да се огледа оттатък - какво може да се направи преди идващ трус, който може да се случи след 100 години или още на следващия ден./БГНЕС
----------------------------------------------------------------------------
Д-р. Джудит Хюбърт*, Анадолска организация
*Джудит Хюбърт е гостуващ доцент учител в катедрата по науки за Земята и атмосферата в университета " Корнел " в САЩ
Земетресенията с магнитуд 7,8 и 7,6 в южната част на Турция предишния понеделник рано сутринта удариха видимо без предизвестие - и въпреки всичко геолозите от години знаят за капацитета за смъртоносни земетресения в този район.
Земетресенията в дейни разломи са неизбежни, само че нередовни. Източноанадолският разлом, който се раздвижи е ситуиран сред два тектонични блока, които се придвижват с към 10 милиметра един по отношение на различен всяка година и това е по този начин от милиони години. Този немилостив развой, задвижван от тектониката на плочите, разтяга земната кора към всеки блокиран разлом с по малко всяка година. В последна сметка напрежението върху разлома става прекомерно огромно, с цел да устои, и той се срутва. В 4:17 ч. сутринта на 6 февруари стартира разлом на към 30 км. северозападно от град Газиантеп. Този разлом започва верижна реакция, която мина през повече от 200 км. от разломната линия и в последна сметка провокира земетресение с магнитуд 7,8.
Незабавно други разломи в региона започнаха да се приспособяват към тази дисторция, предизвиквайки други трусове - вторични земетресения. Тези вторични земетресения нормално са с умерена мощ, до момента в който към девет часа след първото земетресение не настъпи нов срив на към 100 км. северно от първия епицентър. Това събитие започва нова верижна реакция по разлома Сюргю, която прерастна в земетресение с магнитуд 7,6.
Условия, които утежняват последствията от бедствието
И двете трусове са по-силни от всички регистрирани до момента в Източноанадолския разлом, даже и при съществуването на исторически данни отпреди хиляда години. Това не е необикновена обстановка: Разломите са непредсказуеми и мудни. Не е извънредно да има шпации от стотици или даже хиляди години сред земетресенията с максимален магнитуд по разломите на всички места по света. Известните до момента трусове в този район са достигнали приблизителни магнитуди от 7,0-7,4, да вземем за пример през 1893 година, 1872 година, 1822 година и 1626 година Тъй като всички разкъсвания на земетресенията са били много плитки, в близките региони са се получили доста мощни земни земетресения.
Опустошенията са шокиращи. Последните земетресения станаха през най-студената част на годината, в ранните утринни часове. Милиони хора са спели умерено в леглата си. Когато трусовете удариха, тези, които съумяха да избягат от домовете си, се оказаха неподготвени за хапещия мраз и снега. Други, блокирани в срутените здания, бяха изложени на стихиите по същия метод и имаха още по-кратък период за оцеляване от нормално. Снегът и мразовитите условия затрудниха избавителните действия. Студът принуди някои от хората да се върнат в развалените здания, което усили заплахата за живота им при последвалите вторични земетресения.
Площта, наранена от едно мощно земетресение, е огромна; две трусове удвояват казуса. Комбинацията от огромна зона на провали и необятно публикувано спиране на пътищата заради разломи и свлачища доста затруднява идването на помощ. Опитът демонстрира, че доста региони може да не получат външна помощ за известно време. Отново неприятното време задълбочава този проблем.
Важно е да се означи, че въпреки самите трусове да са естествени бедствия, разрушенията са частично породени от индивида. Ужасяващите фрагменти на рушащи се здания демонстрират риска от несъответстващо строителство в земетръсен район. В международен мащаб многоетажните здания от бетонни плочи с незадоволителна арматура се оказват извънредно рискови. Въпреки че в Турция съществуват модерни строителни правила, доста от структурите са отпреди тяхното битие. Модернизацията на съществуващите здания е скъпа и сложна, само че без нея доста милиони хора ще останат изложени на риск. Освен това има доказателства, че доста от по-новите здания не са отговаряли на строителните стандарти - някои от тези здания се срутиха до основи. Прилагането на съществуващите сеизмични строителни правила и оправянето с заплахата, която съставляват по-старите здания, ще бъде от решаващо значение отсега нататък. Тези трусове демонстрират по какъв начин строителните амнистии могат да наподобяват практични в кратковременен проект, само че са рискови в дълготраен, защото забавят единственото действително решение пред заплахата от трусове.
Какви поучения можем да извлечем от земетресението в Турция и Сирия?
Тази покруса е блестящо увещание за сеизмичната заплаха, която съществува в доста елементи на Турция и близките райони. По време на дългите, спокойни интервали сред трусовете е елементарно да забравим, че Земята може да се раздвижи когато и да е. Дори и в този момент в южната част на Турция не престават да се следят спорадични вторични земетресения. Съществува заплаха от нови трусове както в засегнатия район, по този начин и в граничещите с него разломи, доста от които са били подложени на напън от тези разбърквания на земната кора. При това събитие към този момент е следено активиране на трусове, само че евентуално ново злополучие може да се случи след доста по-дълъг период от време. Такава поредност от събития е следена в Северна Турция по Северноанадолския разлом. Започвайки от 1939 година, задействането на напрежението е довело до серия от 10 спомагателни мощни трусове, чиято кулминационна точка е земетресението с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер през 1999 година
Освен това сриванията на здания, които наблюдавахме при земетресенията в този момент акцентират, че нормалните препоръки за дейности на жителите при трусове, които допускат, че постройките няма да се срутят, може да не са подобаващи за региони, в които те се срутват. Подробните изследвания и разбори на сриванията след неотдавнашните трагични събития следва да се употребяват за създаване на ясни проекти за реакция. След това тези проекти следва да бъдат необятно публикувани и практикувани на всички равнища на ръководство и измежду обществеността, тъй че всеки да има ясна визия какво би трябвало да прави, когато усети трус. Системите за ранно предизвестие за трусове (СРПЗ) може да са в положение да предизвестяват хората, които са по-далеч от сеизмичния източник, само че към момента са в зоната на накърнимост, задоволително бързо, с цел да могат те да подхващат дейности.
Земетресенията са неизбежни, само че вредите и смъртните случаи, които те предизвикват, могат да бъдат сведени до най-малко. Първият приоритет сега би трябвало да бъде даването на помощ на засегнатите от смъртоносните събития предишния понеделник. Вторият приоритет би трябвало да бъде да се огледа оттатък - какво може да се направи преди идващ трус, който може да се случи след 100 години или още на следващия ден./БГНЕС
----------------------------------------------------------------------------
Д-р. Джудит Хюбърт*, Анадолска организация
*Джудит Хюбърт е гостуващ доцент учител в катедрата по науки за Земята и атмосферата в университета " Корнел " в САЩ
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ