И до днес, толкова години след смъртта му, някои негови

По-лесно се прощава бездарността, отколкото талантът - ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ

И до през днешния ден, толкоз години след гибелта му, някои негови сътрудници се мъчат да омаловажат гения му.

Пишат се другари, описват какви ли не занимателни случки и пикантерии, само че като стане дума за актьорското му майсторство, са подготвени да обяснят невероятната у известност надали освен с това, че приказва смешно.

А Парцалев не се задоволява просто да разсмива. Той доста грижливо се отнася към типизацията на образите, дълго търси тяхната точна характерност и постоянно внимава за художествената мярка.

Навремето режисьорът Методи Андонов , като чува такива намеци за Пацо , взема решение да потвърди, че артистът е комичен освен тъй като говори смешно, а тъй като има театрално наличие от най-висока класа.

През 1962 година Парцалев играе Нуц в неговата режисура „ Свинските опашчици “. Всъщност Нуц има всичко на всичко две реплики, само че Методи Андонов му лишава и тях и ги слага в устата на Златина Дончева , която играе неговата брачна половинка.

Така Пацо по време на цялостен театър не споделя нито дума, само че при всяко негово появяване на сцената публиката стартира да се смее неудържимо и да ръкопляска. Съпругата на Методи Андонов, актрисата Цветана Гълъбова си спомня:

Въпреки че не произнасяше нито дума, смехът на публиката при неговата игра беше до задушаване. На всеки театър Парцалев показваше нови и нови импровизации. Имаше толкоз смешни находки, че и ние на сцената едвам се удържахме. Зрителите ни прекъсваха с ръкопляскания и тропаха с крайници от екстаз при неговата игра. Това беше още един образец, че Парцалев освен приказва смешно, а просто е един огромен, незаместим и недостигнат актьор Всеки театър на „ Свинските опашчици “ беше същински сценичен празник. Режисьорът Рангел Вълчанов не пропускаше нито едно зрелище.

Парцалев , естествено, страда, когато усеща завистта на свои сътрудници, само че и се забавлява. Обича да споделя, че по-лесно се прости бездарността, в сравнение с геният. Или:

Предпочитам неприятелите ми да ми завиждат, в сравнение с аз на тях.

А когато един път неговият най-хубав другар в Сатирата Константин Коцев му се оплаква, че техен сътрудник споделил нещо злобно по негов адрес, Пацата го успокоява:

Не се опасявай от завистниците. Те страдат по-силно от теб, когато те атакуват.

По това време назовават Парцалев и Коцев Големия и Малкия Пацо, защото един до различен на сцената двамата наподобяват на Крачун и Малчо.

Голям другар на Пацата е и Енчо Багаров . Те двамата са най-известният артистичен тандем в началото на 60-те години на предишния век. Двамата, плюс Стоянка Мутафова и Невена Коканова , са дружно и във съдбовния ден на 1963-та, когато колата, шофирана от Багаров, се хлъзва и се забива в крайпътно дърво. Багаров умира на място. Парцалев и Стояна се отървават с леки охлузвания и нарязани от стъклата лица. Най-леко наранена е Невена. /До края на живота си Парцалев катастрофира още осем пъти, само че постоянно оцелява като по знамение. Това му дава мотив постоянно да се шегува, че в ориста му, популярност богу, се намесва „ дребният демон “/.

Приказките, че Калоянчев му подлива вода, май са правилни. Цели 23 години след гибелта на Парцалев дали поради напредналта си възраст или просто тъй като е решил, че му е пристигнал моментът, Калата изтърси в предаването „ Директно “ на Карбовски:

За Парцалев не желая да кажа какво мисля, тъй като ще ме намразят доста хора, тъй като не е подобен, какъвто го разказват. Гей? Абе и подобен беше. Не обичаше децата. Тупаше ги по главата и ги гонеше от себе си.

Актрисата Златина Дончева , която се снима с Парцалев във кино лентата „ С деца на море “, обаче споделя друго:

Любовта на Пацо към децата беше пословична. Тогава, през трите месеца фотоси на морето, цялата тайфа му отвръщаше със същото. Една вечер той предложения децата в най-скъпия ресторант в Несебър. Още на другия ден децата изврънкаха пари от родителите си и му върнаха жеста.

Веднага скочи и Стоянка Мутафова :

Калоянчев в никакъв случай не е обичал Парцалев. Абе, сякаш не понасяше неговата известност. Парцалев знаеше да се държи с хората. Да направи по този начин, че да не го ненавиждат, а да го обикват. А нашият – противоположното. Прави всичко допустимо, с цел да го ненавиждат. А той не е толкоз неприятен, колкото се показва.

В ефира на „ Всяка неделя “ тя изрично отхвърли да е забелязвала в Парцалев злост към децата:

Напротив, доста обичаше децата. Даже искаше да си осинови. Казваше ми: „ Искам да ги облека като господинчета. Две момченца да си взема “. Но би трябвало, не би трябвало да се човърка. Щом не може да стане да се отбрани, не го човъркай. Парцалев нямаше да елементарни на Калата, само че и нямаше нищо да му направи. Беше по-добър човек.

За по-младите читатели ще кажа, че Калата в тези години е любим на Тодор Живков и че двамата си пият кафето с уиски всеки четвъртък. Вярно е също, че Калата ходатайства пред Тато този или оня да стане заслужил или национален актьор. Но надали на него се дължи безумието, че Пацата – най-яркият, най-оригиналният, най-обичаният, финален от водещите актьори хумористи, става „ заслужил “ и чак след седем години – „ национален “.

Живков определено не го обича, може би поради странностите в персоналния му живот. Или пък заради това, че Пацо в никакъв случай не се натиска да се добере до него на обществени места и да му бъде шут.

Разправят, че всяка година в навечерието на 24 май Парцалев е очевидно обезпокоен, нервозен, а след като разгласят листата с удостоените и за следващ път не вижда името си сред тях, му става погрешно. Въпреки това се мъчи да си дава тип, че никак не му пука, за да не доставя наслаждение на враговете си.

Със Стоянка Мутафова са другари. Двамата непрестанно сякаш спорят за нещо, само че си проличава, че се майтапят и не си връзват недостатъци. Мутафова става толкоз известна с помощта на Парцалев . Впрочем и тя самата признава това:

Парцалев ме накара да оценявам естрадата, която си е едно характерно изкуство. Всеки не може да го прави. Много ми стана тъжно, когато си отиде. Защото без него аз престанах да върша сцена.

Стояна доста цени Пацата освен като сътрудник на сцената, но и като рядко образован човек, а тя, с нейните три висши образования и огромен креативен опит, знае защо става дума.

С какво да си разбираем, че през последните години от живота си Парцалев играе във все по-малко постановки на Сатирата?

Пак с гения на завистта! От 1971 до 1974 година той не получава нито една нова роля. Просто функциите се разпределят по партиен аршин, а Пацо не влиза в играта. На няколко пъти го карат да стане член на Българска комунистическа партия, само че той намира метод да откаже.

Негови сътрудници по този начин и не могат да преглътнат обстоятелството, че навсякъде, където театърът пътува, хората желаят на първо време до него да се докоснат и да му кажат какъв брой доста го харесват. Уникалният комедиен гений и характерният му глас приживе го трансформират в легенда.

Залата в Сатирата постоянно е цялостна, когато той играе в „ Дървеница “, „ Суматоха “, „ Януари “… Класическо е осъществяването му в телевизионната режисура „ Криворазбраната цивилизация “. Той е най-голямата звезда на така наречената сцена, когато актьорите обикалят страната със скечове. В средата на 80-те години Пацо непрекъснато пътува по естрадите из цяла България с последната си партньорка Латинка Петрова и на всички места хората го посрещат с екстаз.

Колкото и необикновено да звучи, великият комедиант в никакъв случай не е учил в Театралната академия, а в Медицинския факултет на Софийския университет. Родителите му мечтаят да го видят лекар и не дават дума да се изрече за „ карагьозлък “. Пацата философски устоя два-три семестъра, само че органичен не може да понася занятията в моргата – става му лошо, припада.

Освен това към този момент се занимава с спектакъл. Така постепенно следването минава на назад във времето, навърта сума ти отсъствия и невзети изпити и през 1948 година го изключват. Но в това време изкарва къс стаж в Театъра на трудовата тегоба и е измежду първите артисти, назначени в новосъздадения Сатиричен спектакъл през 1956 година

Таз изиграва незабравими функции в „ Големанов “, „ Ревизор “, „ Смъртта на Тарелкин “. През 1958 година във филма „ Любимец 13 “ е и първата му роля в киното. Следват участия в „ Привързаният балон “, „ Кит “, „ Петимата от Моби Дик “, „ С деца на море “, „ Сиромашко лято “, „ Баща ми бояджията “, „ Два диоптъра далекогледство “, „ 13-тата избраница на принца “. Най-силната му роля обаче е на съботянина Иван Стайков в „ Тримата от запаса “ на режисьора Зако Хеския по сюжет на Павел Вежинов .

Навремето Кеворкян направи интервю с огромния артист, в което той признава, че се е сбогувал с фантазията си да играе Дон Кихот :

Не ми повериха ролята. Аз ще си остана идеалист като Дон Кихот.

Неговият биограф Илия Ангелов споделя, че една вечер Парцалев споделя, че в киноцентъра „ Бояна “ ще се снима филм по книгата на Сервантес и че доста се надява да бъде определен аз ролята на Дон Кихот, тъй като отговарял на много от чертите на героя – висок, слаб, леко грозноват, само че по своему обаятелен.

Парцалев се готви с години за тази роля, препрочита книгата и запаметява цели фрагменти от нея. А когато през 1977-а посещава Испания, се снима пред статуите на Дон Кихот и Санчо Панса . Въпреки това не е предпочетен – филмът се снима, но без негово присъединяване.

След години се появява и мюзикълът на Сатиричния спектакъл „ Човекът от Ламанша “ с режисьор Уляна Матева . Тогава му дават ролята, но с сакат текст. Мюзикъл е въпреки всичко. Затова, колкото и да се пробва да направи образа по-жив и забавен, Пацо няма успех, тъй като и музиката, въпреки и на композитора Димитър Вълчев, не е добра. Илия Ангелов споделя:

Една зимна вечер Парцалев взе книгата на Сервантес, целуна я и я затвори. Сълзи проблеснаха в очите му. Повече в никакъв случай не видях книгата нито в ръцете му, нито в дома му. Такъв беше този Дон Кихот.

Негови другари описват, че цялостен живот зад безконечната усмивка на лицето му се крие един уединен и печален човек. Въпреки че е безгрижник до мозъка на костите, че бича гуляите и хората към него се смеят до пристъп. Самият той назовава себе си печален смешник и пред най-близките си от време на време изплаква мъката си, трупана през годините в неговата необикновено сензитивна душа. Особено му тежат злобните намеци зад тила му поради неговата полова ориентировка.

Тук е мястото да кажа, че въпреки всичко в живота му има дами. И то какви! На първо място две от най-големите звезди на родното кино – Невена Коканова и Катя Паскалева . В началото на 80-те години пък го пленява богата и весела вдовица с имение в Лондон. Тя носи баналната фамилия Смит, само че всички приятели на артиста й викат Смитица. Според някогашния импресарио на комика „ това било единственото създание от женски пол, като изключим майка му Веселина и сестра му Сия, което може да се похвали, че е живяло цяла година под един покрив с Парцалев “. Но до брак не се стига.

Преди това артистът има връзка с наша емигрантка в Париж, която се споделя Галя Димова. Тя е родена в село Драгойна в Източните Родопи, но из френската столица „ мадам Димоф “ се движи като грандама и се показва за фактор в парфюмерийния бизнес. В Париж мадам Димоф се хвърля да ухажва естрадната звезда Емил Димитров , който по това време прави та блестяща кариера, само че удря на камък. По-късно, вече на българска земя, Емил среща светската лъвица с другари си Парцалев.

Разправят, че на едно публично честване на 24 май в резиденция Бояна Парцалев показва мадам Димоф на Тодор Живков . „ ООО, Георги, хайде към този момент, време е и ти да се задомиш. Пък аз ще ви стана кум, ха-ха! “, гръмва на висок глас Тато. Актьорът си глътва езика. Успява единствено да промърмори: „ Да, да, работим по въпроса… “ А Галя изчуруликва: „ Ако това е предложение, моят отговор е „ Да! “. До брак и този път не се стига.

През целия си живот живее в общински жилища, които превръща в нещо като музей на старинни предмети, които колекционира. Има огромна библиотека със събрани и определени творби на най-големите класици на българската и международната литература.

След гибелта му не откриват наследство. Неговият биограф Илия Ангелов твърди, че малко преди да издъхне, Парцалев му споделя:

Тези дни ще направя нещо, което доста от дълго време съм замислил. Аз и сестра ми нямаме наследници, няма на кого да оставя всичко, което владея. Ще взема да го оставя на съгражданите ми в Левски, да ме запомнят.

Някои от тези движимости са дарени от майка му на къщата музей на актьора в град Левски. Но огромна част от сбирката му – икони, картини, кристални сервизи, антични вази, големи кристални огледала, самовари на жарава, стари бижута, мебели от 19 век и колосален брой книги – изчезва…

А ето и някои от най-запомнящите се цитати на клоуна аристократ:

Смехът е съществено нещо. Не можем да караме хората да се смеят на нелепости.

Кари Грант и Шарл Боайе бяха доста хубави мъже, със забележителна хубост, а аз… Бях доста по-слаб, в сравнение с в този момент, косата ми стърчеше на всички направления и единственото, което имах бяха очите, които светеха в тъмнината. Грозен, та противен! По едно време дори се питах – а, бе, какъв артист може да стана аз?

Чувствам се еднообразно добре на всички места. Киното основава известност, то е една промишленост. В него сълзата може да се сътвори и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно деяние би трябвало да воюваш още от първото.