Жан Маре завел Елка Димитрова в “Лидо“
И до през днешния ден филми като “Красавицата и звярът”, “Граф Монте Кристо”, “Фантомас”, “Тримата мускетари”, “Чудото на вълците”, “Парижките потайности” не престават да бъдат едни от най-хубавите филми, създадени в киното, а Жан Маре е изиграл към 100 функции в киното и театъра.
Този филм директно ме върна към една същинска история, като че ли извадена от френски филм
Между огромните ни преводачи, които към този момент ги няма на този свят, е и Елка Димитрова, чието име срещахме преди време като преводач на френски филми, прожектирани и по малкия екран, и по кината у нас. В един диалог тя ми описа за невероятната си среща със самия Жан Маре.
През 1968 година Елка Димитрова приключва френска лингвистика в Софийския университет. Като студентка тя има преписка с Катрин от Париж. И не щеш ли в един благополучен ден отпътува на посетители на фамилията в Париж. По това време Париж е наводнен от емигранти от Чехословакия след събитията от “Пражката пролет” през август на 1968 година
Журналисти, студенти, преподаватели от Пражкия университет, писатели са потърсили леговище във Франция.
“Видях тези хора, подслонени в студентските общежития - ми описа Елка Димитрова. - Някой тогава ми сподели писателя Милан Кундера, който щеше години по-късно да издава книгите си във Франция и да стане знаменит.
„ Лидо” през 60-те години на предишния век
Майката на моята френска другарка Катрин ми беше осигурила месеци по-рано билет за театъра на самия Жан Маре - “Театър дьо Пари”, на който той беше по едно и също време и шеф, и реализатор, и постановчик. Сам беше художник на декорите и костюмите за своите представления, притежаваше разнообразни гении.
В Париж не можеш от през днешния ден за на следващия ден да си купиш билет за зрелище. Какво остава това да е за театъра на Жан Маре, знаменит с функциите си от френски филми.
Затова със ужасно неспокойствие потеглих доста по-рано за театъра. Там представленията стартират късно, от 21 часа, и съвсем няма човек, който да върви самичък на спектакъл.
В антракта излязоха артистите, сред тях и Жан Маре, с цел да събират в кутии помощи за монумент на починалите френски артисти в Първата международна война. Като се знае с какви пари разполагат елементарните българи в чужбина, аз напряко прибледнях, тъй като пуснах в кутията последните си 10 франка.
Неочаквано до мен спря самият Жан Маре и ме попита: “Защо сте сама?”
Загубих мозъка и дума, само че се овладях и обясних, че приятелката ми Катрин има нощна промяна, работи на летището. Тогава Жан Маре напълно по роднински ме попита: “Имате ли нещо срещу да отидем след представлението да пием кафе? Така и по този начин не мога да заспя след края”.
Аз споделих, че за мен това е сякаш виждам филм. Той се засмя. Минаваше среднощ, когато тръгнахме нанякъде. Непрекъснато поздравяваха Жан Маре. В кафенето ме срещна с Франсис Ле, композиторът на фамозния по това време филм на Клод Льолуш “Един мъж и една жена”, а по-късно и на кино лентата “Лав стори”.
Като чуха, че съм българка, започнаха да ме питат какво става там в Прага?
Едва ли в този миг знаех повече от тях, имайки поради информацията в България. По-късно Жан Маре реши да отидем на друго място, тъй като било доста шумно. И каква бе изненадата ми, когато таксито спря пред фамозното кабаре “Лидо”. Не имах вяра на очите си, нито на шанса си. Това и на сън не бих могла да го измечтая.
Кокто и Маре
Юрнаха се да ни отварят вратите. Бях като някаква принцеса. До мен вървеше самият Жан Маре, за който мечтаеха милиони дами по света.
Докато гледах какъв брой пари пръсна той в близост, помислих си, че с тях можех да изкарам най-малко още два месеца в Париж. Настаниха ни на централна маса. Сервираха ни водка и хайвер. Тогава беше доста фешън да се пие водка. Келнерът ни пошепна, че в прилежащото сепаре са пристигнали Жаклин Кенеди и Онасис. Джаки беше доста красива, повече, в сравнение с фотосите, от които я познавахме. Наоколо всички бяха в скъпи тоалети и с изумителни бижута. Чак ми беше неловко от моята семпла черна рокличка.
Говорихме с Жан Маре за Жан Кокто - той беше откровено изумен, сюрпризиран, че съм го чела и знам толкоз доста за него
Каза ми, че Кокто му е посветил стихове. Сподели, че самият той също написа стихове, само че нямал желание да ги разгласява. Заговорихме за други тематики из френската просвета, изключително грамотен човек. Питах го за кино лентата “Фантомас”, където той играе дружно с Луи дьо Фюнес, филмът беше сензация по това време в киносалоните по целия свят. Жан Маре ми описа с усмивка по какъв начин на Московския кинофестивал фанатизирани почитателки му откъснали ръкава на сакото, при съществуване на сериозна защита.
Някъде към 4 часа сутринта Жан Маре ме изпрати до адреса на Катрин, даде ми и подпис. Почти не мигнах в трепетно очакване да се разсънят в къщата и аз да им опиша за моята сензация. На сутринта бабата на Катрин ми направи кафе. Аз захванах в едно замайване и задъхано говорене да описвам за това, което ми се е случило със самия Жан Маре. Баба й на Катрин изслуша моето възторжено словоизлияние и царствено сподели:
В Париж всичко е допустимо, моето момиче!!!
Аз въпреки всичко си останах на моето мнение, че ми се е случило нещо извънредно и фантастично. Мечта, за която не съм и мечтала. Същия ден излезе във вестник “Пари ентранзижан” на най-видно място каре с информация: “Тази нощ в “Лидо” бяха Жаклин Кенеди и Онасис. Жан Маре беше съпроводен от непозната млада дама в черен тоалет...”
Жалкото е, че кучето на моята другарка Катрин препика вестника, който желаех да демонстрирам дълги години като най-ценната си светиня. Като удивителен спомен за моята невероятна среща.”
Савка ЧОЛАКОВА
/вестник "Над 55 "/
Този филм директно ме върна към една същинска история, като че ли извадена от френски филм
Между огромните ни преводачи, които към този момент ги няма на този свят, е и Елка Димитрова, чието име срещахме преди време като преводач на френски филми, прожектирани и по малкия екран, и по кината у нас. В един диалог тя ми описа за невероятната си среща със самия Жан Маре.
През 1968 година Елка Димитрова приключва френска лингвистика в Софийския университет. Като студентка тя има преписка с Катрин от Париж. И не щеш ли в един благополучен ден отпътува на посетители на фамилията в Париж. По това време Париж е наводнен от емигранти от Чехословакия след събитията от “Пражката пролет” през август на 1968 година
Журналисти, студенти, преподаватели от Пражкия университет, писатели са потърсили леговище във Франция.
“Видях тези хора, подслонени в студентските общежития - ми описа Елка Димитрова. - Някой тогава ми сподели писателя Милан Кундера, който щеше години по-късно да издава книгите си във Франция и да стане знаменит.
„ Лидо” през 60-те години на предишния век Майката на моята френска другарка Катрин ми беше осигурила месеци по-рано билет за театъра на самия Жан Маре - “Театър дьо Пари”, на който той беше по едно и също време и шеф, и реализатор, и постановчик. Сам беше художник на декорите и костюмите за своите представления, притежаваше разнообразни гении.
В Париж не можеш от през днешния ден за на следващия ден да си купиш билет за зрелище. Какво остава това да е за театъра на Жан Маре, знаменит с функциите си от френски филми.
Затова със ужасно неспокойствие потеглих доста по-рано за театъра. Там представленията стартират късно, от 21 часа, и съвсем няма човек, който да върви самичък на спектакъл.
В антракта излязоха артистите, сред тях и Жан Маре, с цел да събират в кутии помощи за монумент на починалите френски артисти в Първата международна война. Като се знае с какви пари разполагат елементарните българи в чужбина, аз напряко прибледнях, тъй като пуснах в кутията последните си 10 франка.
Неочаквано до мен спря самият Жан Маре и ме попита: “Защо сте сама?”
Загубих мозъка и дума, само че се овладях и обясних, че приятелката ми Катрин има нощна промяна, работи на летището. Тогава Жан Маре напълно по роднински ме попита: “Имате ли нещо срещу да отидем след представлението да пием кафе? Така и по този начин не мога да заспя след края”.
Аз споделих, че за мен това е сякаш виждам филм. Той се засмя. Минаваше среднощ, когато тръгнахме нанякъде. Непрекъснато поздравяваха Жан Маре. В кафенето ме срещна с Франсис Ле, композиторът на фамозния по това време филм на Клод Льолуш “Един мъж и една жена”, а по-късно и на кино лентата “Лав стори”.
Като чуха, че съм българка, започнаха да ме питат какво става там в Прага?
Едва ли в този миг знаех повече от тях, имайки поради информацията в България. По-късно Жан Маре реши да отидем на друго място, тъй като било доста шумно. И каква бе изненадата ми, когато таксито спря пред фамозното кабаре “Лидо”. Не имах вяра на очите си, нито на шанса си. Това и на сън не бих могла да го измечтая.
Кокто и Маре Юрнаха се да ни отварят вратите. Бях като някаква принцеса. До мен вървеше самият Жан Маре, за който мечтаеха милиони дами по света.
Докато гледах какъв брой пари пръсна той в близост, помислих си, че с тях можех да изкарам най-малко още два месеца в Париж. Настаниха ни на централна маса. Сервираха ни водка и хайвер. Тогава беше доста фешън да се пие водка. Келнерът ни пошепна, че в прилежащото сепаре са пристигнали Жаклин Кенеди и Онасис. Джаки беше доста красива, повече, в сравнение с фотосите, от които я познавахме. Наоколо всички бяха в скъпи тоалети и с изумителни бижута. Чак ми беше неловко от моята семпла черна рокличка.
Говорихме с Жан Маре за Жан Кокто - той беше откровено изумен, сюрпризиран, че съм го чела и знам толкоз доста за него
Каза ми, че Кокто му е посветил стихове. Сподели, че самият той също написа стихове, само че нямал желание да ги разгласява. Заговорихме за други тематики из френската просвета, изключително грамотен човек. Питах го за кино лентата “Фантомас”, където той играе дружно с Луи дьо Фюнес, филмът беше сензация по това време в киносалоните по целия свят. Жан Маре ми описа с усмивка по какъв начин на Московския кинофестивал фанатизирани почитателки му откъснали ръкава на сакото, при съществуване на сериозна защита.
Някъде към 4 часа сутринта Жан Маре ме изпрати до адреса на Катрин, даде ми и подпис. Почти не мигнах в трепетно очакване да се разсънят в къщата и аз да им опиша за моята сензация. На сутринта бабата на Катрин ми направи кафе. Аз захванах в едно замайване и задъхано говорене да описвам за това, което ми се е случило със самия Жан Маре. Баба й на Катрин изслуша моето възторжено словоизлияние и царствено сподели:
В Париж всичко е допустимо, моето момиче!!!
Аз въпреки всичко си останах на моето мнение, че ми се е случило нещо извънредно и фантастично. Мечта, за която не съм и мечтала. Същия ден излезе във вестник “Пари ентранзижан” на най-видно място каре с информация: “Тази нощ в “Лидо” бяха Жаклин Кенеди и Онасис. Жан Маре беше съпроводен от непозната млада дама в черен тоалет...”
Жалкото е, че кучето на моята другарка Катрин препика вестника, който желаех да демонстрирам дълги години като най-ценната си светиня. Като удивителен спомен за моята невероятна среща.”
Савка ЧОЛАКОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ