И днес в поредицата си 100 въпроса за тоталитарната държава

И през днешния ден в поредицата си " 100 въпроса за тоталитарната страна " продължаваме да отговаряме на въпроси на младежи за времената на комунистическия режим 1944-1989 година в България.  " Каква е разликата сред социализъм и комунизъм? ", пита ни на публицистичната поща младеж от София, който обаче избира да остане неизвестен.

Отговорът на този въпрос има два аспекта – научен и удобен.
Теория
Понятието социализъм се отнася до огромна група теории за организацията на стопанската система и обществото, учредена на обществената благосъстоятелност и ръководство на средствата за произвеждане и систематизиране на богатствата. Терминът се отнася и до общество, характеризиращо се със свободен и еднакъв достъп до запаси за обособения субект, с способи за отплата, целящи реализиране на тъждество.

Най-общо социалистите споделят възгледа, че капитализмът незаслужено концентрира власт и благосъстояния у дребна част от обществото, която управлява капитала посредством употреба на труда на наемния служащ, основава неравноправие в обществото, не дава на всички равни благоприятни условия за увеличение на личния капацитет и не използва технологиите и ресурсите в оптималната степен в полза на всички. Поради това социалистите се застъпват за основаване на общество, позволяващо необятното приложение на модерните технологии за усъвършенстване на стопанската система, елиминирайки анархията в производството на капитализма,  както и за по-справедливо систематизиране на властта и благосъстоянията на база на количеството работа, изразходвана за производството.

Комунизмът е обществено и политическо придвижване, поставящо си за цел основаването на безкласово общество, учредено на общата благосъстоятелност на средствата за произвеждане, свободен достъп до предметите за ползване, унищожаване на наемния труд и на страната.

Според марксистката доктрина комунизмът е стадий от историческото развиване, който поражда като неминуем резултат от развиването на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материално благосъстояние. И даващо опция за систематизиране, учредено на потребностите и за публични връзки, основани на свободното сдружаване на индивидите, което допуска отмирането на страната като инструмент на политическата насила.

Според руския марксизъм социализмът е временен стадий сред капитализма и същинския комунизъм. Младежите в България преди 1989 година бяха учени по този начин: при социализма е " от всекиго съгласно качествата, на всекиго съгласно труда ", до момента в който при комунизма ще бъде " от всекиго съгласно качествата, на всекиго съгласно потребностите ".
Практика
Първата страна, нарекла себе си " социалистическа " е Съюз на съветските социалистически републики. Тя се появява след революцията от 1917 година След Втората международна война на картата на Европа се появяват още няколко страни, които назовават себе си социалистически. Те са в Източна Европа и една от тях е Народна Република България.

Във всички тези страни социалистическите теории си останаха единствено и само положителни пожелания. Хората в тях не бяха равни, а всички техни свободи бяха лимитирани до прекаленост. Имаше изкуствена уравниловка на приходите, само че елитът на ръководещите комунистически партии бе по-скоро от средновековен вид - " алена аристокрация ".

" Всички сме равни, само че някои са по-равни ", както се споделяше в известна по това време сентенция.

Социалистическият лагер не бе нищо друго, с изключение на колониална империя на Кремъл. След Втората международна война Източна Европа бе просто плячката на Сталин, която Западът бе заставен да му отстъпи. Така грубоватият грузинец надмина достиженията на всички изтънчени съветски императори преди него.

Войната, която Владимир Путин стартира в Украйна за него е единствено първи стадий към възвръщането на съветските колонии в Източна Европа. Това сподели той самият малко след нейното начало. Засега обаче смелите украинци и обединеният зад тях Запад съумяват да осуетят проектите на кремълския тиранин.

Съюз на съветските социалистически републики и социалистическият лагер не са първият случай в историята, в който политици популяризират послания за обществено тъждество, след което се трансформират в диктатори. Такъв е казусът и на Хитлер, а сходни има още от древността. Въобще, когато някой политик приказва прекомерно доста за обществено тъждество, това би трябвало да е алена лампичка за обществото за заплаха от бъдеща тирания.
Социализмът на Запад
Социалистическите хрумвания обаче не би трябвало да се отхвърлят въобще. Те са интегрална част от днешната Западна цивилизация. На Запад не одобряват концепцията, че всички сме равни, само че с помощта на социализма са осъзнали, че обществените неравенства би трябвало да се притъпяват и минимизират. В противоположен случай заплахата демокрацията да бъде сменена с тирания е доста огромна.

Борбата на пролетариите - наемните служащи - за по-високи приходи и човешко отношение от страна на капиталистите и работодателите, е изцяло законна битка във всяка западна народна власт. Актуалният образец за това са събитията във Франция и вълната от митинги във връзка увеличението на възрастта за пенсиониране.

Стъпвайки върху българското пренебрежение към несъществуващото преди 1989 година обществено тъждество, днешните капиталисти и работодатели у нас постоянно манипулират напълно обективни и основателни обществени претенции към тях с изказванието, че това е комунизъм. И се възползват от страховете на хората, с цел да не престават с практиката, при която заплатите са им последното перо в бюджета. Но са първото, което са склонни да понижат, когато се постановат съкращения на разноските.

Общественият спор за това, че приходите у нас са доста под европейските, а цените постоянно са над европейските, е изцяло законен и либерален. И няма нищо общо с това, в което живяхме преди 1989 година Най-малкото тъй като тогава публични диспути нямаше, тъй като нямаше независимост на словото.

През втората половина на XX в. елитите на западните страни полагаха доста старания в обществената област, най-много заради страха от това, че " алената чума " може да се стигне и до тях. Когато Съюз на съветските социалистически републики, източникът на тази болест рухна, Западът сякаш реши, че заплахата е отминала. И позабрави за обществените неравенства.

Краят на историята обаче се оказа фантазия. Постепенно се стигна до това, че актуалното потомство е първото след Втората международна война, което не живее по-добре от предходното потомство. Това е едно от главните пояснения за някои публични катаклизми на Запад - " Брекзит ", избора на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати, възходът на популистките обединения в Западна Европа, а и в България.

Не е инцидентно, че точно от Европейски Съюз идват хрумвания и начинания за обезпечен най-малък приход във всички страни членки, който да обезпечава порядъчен стандарт на живот. Работещите небогати са голяма заплаха за всяка народна власт.
Обобщение
Това, което се случваше в България и в Източна Европа в интервала 1944-1989 година не е нито социализъм, нито комунизъм, а чисто и просто съветско иго. Мечтата на Путин е тази нежелана за нас обстановка да се върне. И той към този момент работи по въпроса.

Може да си извършите сами следния тест - в случай че желаете МОЧА (Паметникът на Съветската армия) да си остане в центъра на София, вие несъмнено сте комунист, освен това съветски. Ако обаче настоявате за притъпяване на обществените неравенства, вие сте социалист. При това европейски.

Комунизмът няма по какъв начин да бъде осъществен. Той е изначално неправилен, тъй като разчита на това, че всички хора са положителни. И когато собствеността е обща ще царува социална естетика.

Истината обаче е известна още от Древния Рим - човек за индивида е вълк. Като цяло хората се егоисти, които се водят от личните си ползи, а в допълнение по-голямата част от тях са недостатъчно образовани и заради това некомпетентни за доста области от живота. Затова тази " проклетия " би трябвало да се управлява посредством избрани институционални механизми. Да се разчита на положителното у хората, с цел да се построи цялостен публичен строй, е извънредно неуместно - както демонстрира близкото ни минало, оня строй всъщост извади най-лошото у хората и за жалост поносим наследството му и през днешния ден.

Социалистическите хрумвания са неизменима част от западните демокрации, в които обществените неравенства са съществена грижа. Именно по тази причина тези страни и до момента са привлекателни за доста емигранти, в това число българи.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата