„Неизбежният съюз Берлин – Рим – Москва“ – книга предупреждение
И през днешния ден, както през 1938 година, западните демокрации демонстрират колебливост във връзка с властническите режими. Това съобщи пред БГНЕС арх. Йордан Ликов във връзка на издаването на книгата „ Неизбежният съюз Берлин – Рим – Москва “, чийто създател е неговият дядо Александър Ликов.
Тя е издадена под псевдоним на френски език през февруари 1938 година, и в нея се съдържа предизвестие за идния съюз сред Хитлер и Сталин, който става факт година по-късно с подписването на Пакта Молотов-Рибентроп.
Александър Ликов е един от първите, които вършат съпоставяне сред националсоциализма и болшевизма. Едва по-късно, в края на 50-те години, в Западна Европа се появяват сходен вид изследвания. Самият Ликов е познавал добре и двата режима, тъй като е живял дълго години в Германия, Италия, бил е с леви убеждения и е познавал от вътрешната страна комунистическото придвижване.
„ Книгата е предизвестие и има характера на манифест. С нея създателят се пробва да стресне западните демокрации. За него не е потрес, че тези два режима могат да се обединят в съюз, тъй като те си наподобяват, и рано или късно ще реализиран единодушие между тях “, съобщи арх. Йордан Ликов.
Кой е Александър Ликов?
За него няма доста информация, тъй като дълги години живее в чужбина като бежанец. Той е роден през 1887 година в Лом, учи публицистика и право в Страсбург, Милано и Женева. Прибира се в Лом, където в началото е преподавател, а по-късно арбитър. По това време става член на БСДП, доближава до секретар на младежката организация.
През 1923 година по време на преврата против Български земеделски народен съюз заема позиция те да бъдат подкрепени, което не се случва, а по-късно се афишира против експлоадирането на Септемврийското въстание. След неговото потушаване е задържан и наказан на гибел. Успява да избяга благодарение на началника на жандармерията в Лом, който му е съученик.
След като напуща България, получава разпореждане да емигрира в Съюз на съветските социалистически републики, само че отхвърля. Започва да живее в Западна Европа – Стокхолм, Мюнхен, Париж, Женева и други Това е интервалът, в който трансформира своите убеждения – не приема както нацизма, по този начин и болшевизма.
В края на 1937 година написа книгата „ Неизбежният съюз Берлин – Рим – Москва “, която излиза през февруари 1938 година През 1939 година е амнистиран и се прибира в България и заживява в родината си. Занимава се с публицистика. Има къса връзка с Дора Габе, само че се дами за Елисавета Багряна, с която има 10-години взаимен брак от 1944 до гибелта си през 1955 година Тя има две стихотворения, отдадени на него. В едно изявление от 1982 година Багряна споделя, че в този интервал са имали доста сложен живот и са срещнали доста трудности. Александър Ликов не е репресиран.
През 1952 година стартира да работи в Министерство на външните работи, за малко е в Париж, превежда ботевите стихотворения. Непосредствено преди да си отиде от левкемия, е назначен за дипломат в Израел. /БГНЕС
