Мистичният Умами е глутамат - Синдрома на китайския ресторант: Какво да правим с времето в карантина - slava.bg
И през днешния ден е ден за преяждане, та сме длъжни да разкажем следното:
Легенди и легенди вървят с цялостна мощ към петия усет, недостижимия Умами, обгърнат в тайнственост и служител ловко за рекламата на азиатските заведения за хранене, които претендират, че единствени го реализират. Да, да, но не. Има го в сармите и свинското със зеле – поради зелето в напълно естествен тип. И се назовава натриев глутамат. Има го също в дълго варените домашни бульони – не в купешките кубчета, които бъкат от химия. А също в рибата и сиренето. Но най-много – и по тази причина сме влюбени цялостен живот в него – в майчиното мляко.
Първият лайфхак по тематиката е изключително подобаващ за днешния ден на трапези и софри: глутаматът в действителност има елементарен резултат – усилва усета, само че и предизвика преяждане. Внимавайте с него.
Той може да докара до хипертония и влошено зрение, в случай че постоянно прекаляваме с него. Например, в случай че доста хапваме чипсове и други сходни храни – там го предозират, с цел да ни пристрастяват.
Вторият лайфхак е да не прибавяме сол, когато има към този момент глутамат. Така трансформираме взривния резултат на отрицателното въздействие на „ вълшебния” усет в същинска убийствена за организма ни бомба.
Третият лайфхак изяснява за какво мнозина толкоз доста обичат азиатска храна. Защото майсторите от Изтока владеят умеенето да ни пробутват овкусен с умами или по-просто – натриев глутамат, целия отпадък от хладилниците и долапите си. Пристрастявенето към тяхната кухня е наричано от учените Синдром на китайския ресторант.
Как се разпознава?
По тежестта в стомаха, гаденето, недовиждането, главоболието, откакто сме преяли с ястията им – всичко това се дължи на натриевия глутамат и не е смешка работа. И за физиката, и за душeвността ни....
Легенди и легенди вървят с цялостна мощ към петия усет, недостижимия Умами, обгърнат в тайнственост и служител ловко за рекламата на азиатските заведения за хранене, които претендират, че единствени го реализират. Да, да, но не. Има го в сармите и свинското със зеле – поради зелето в напълно естествен тип. И се назовава натриев глутамат. Има го също в дълго варените домашни бульони – не в купешките кубчета, които бъкат от химия. А също в рибата и сиренето. Но най-много – и по тази причина сме влюбени цялостен живот в него – в майчиното мляко.
Първият лайфхак по тематиката е изключително подобаващ за днешния ден на трапези и софри: глутаматът в действителност има елементарен резултат – усилва усета, само че и предизвика преяждане. Внимавайте с него.
Той може да докара до хипертония и влошено зрение, в случай че постоянно прекаляваме с него. Например, в случай че доста хапваме чипсове и други сходни храни – там го предозират, с цел да ни пристрастяват.
Вторият лайфхак е да не прибавяме сол, когато има към този момент глутамат. Така трансформираме взривния резултат на отрицателното въздействие на „ вълшебния” усет в същинска убийствена за организма ни бомба.
Третият лайфхак изяснява за какво мнозина толкоз доста обичат азиатска храна. Защото майсторите от Изтока владеят умеенето да ни пробутват овкусен с умами или по-просто – натриев глутамат, целия отпадък от хладилниците и долапите си. Пристрастявенето към тяхната кухня е наричано от учените Синдром на китайския ресторант.
Как се разпознава?
По тежестта в стомаха, гаденето, недовиждането, главоболието, откакто сме преяли с ястията им – всичко това се дължи на натриевия глутамат и не е смешка работа. И за физиката, и за душeвността ни....
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ