Причината за инцидентите
И да не помните, и да не сте чели какво беше споделил дядото, който се катереше по клиничната урва в софийска болница, ще разберете неговото заричане за Новата година: Като гони влака за идната интервенция в София, да подготви табела, на която ще написа " Комунизмът е незаконен! Да живее демокрацията! ". И ще я окачи на един стълб на разсипаната гара - да се знае до каква степен я докарахме: от урва на урва и от век на век, както беше споделил класикът във връзка една дивна популярност.
С оглед на политкоректността, сходни надписи следва да красят освен порутените гари, фабрики, електроцентрали, работен общежития, учебни заведения, здравни пунктове, селскостопански постройки, пътища, канали, мостове, мини, казарми, принуди, само че и всички незаконни останки, които още кретат под грижата на почтени частници и още по-честни надзорни препоръки. Това обаче ще ни отклони от тематиката. Нека се върнем на гарите. В празник и делник там трен гонят освен дядовци, които към момента схващат какво значи " Да гониш Михаля ". Влак може и да не мине, само че няма по какъв начин да не мине през ушите и очите стабилно използваната фраза: " Поради случай, чиито аргументи се обясняват, влакът за... ще тръгне от... след несигурно време. Умоляват се пасажерите да запазят успокоение и да се насочат към автогарата. " Това става там, където има някакви средства за известия и автогари. Където няма, пасажерът дано зяпа разписанието и да пустосва, че няма телефон с картинки или рода с кола! Да чака, щом разчита на такова несъвременно средство за свободно придвижване на хора, артикули и капитали, каквото са влаковете! Но най-много ще има да чака да оповестят аргументите за случая, както безконтролно дават обещание виновните фактори.
Напразно му ги дават обещание. Напразно, тъй като не става въпрос за произшествия, а за норма. Напразно, тъй като няма такива аргументи даже тогава, когато упрекват някого и в същото време се извиняват с природата, остарялата техника, неналичието на фрагменти, нечия крадливост или младежка буйност, изтласкваща агресивността с мятане на камъни по все по-рядко минаващите влакове или със селфита току под мрежата. Напразно, тъй като не става дума за аргументи за случая, а за повода за случаите. Те се натрупват до такава степен, че е безразлично дали нещата опират до цистерни с азот, дерайлирали край Пирот, излязъл от релсите вагон на Централна гара, паднала скална маса на Подбалканската линия, Земенския пролом или по теснолинейката Септември-Добринище, отвеян от трен камион на неохраняем прелез, измъкнати траверси и релси от запуснати маневрени коловози, разграбено хранилище, трансфорат в търговски център вагоноремонтен цех и така нататък чак до тимовете и стадионите " Локомотив ". Няма за какво да се търсят аргументи за всеки инцидент; повода е единствено една: незаконно пренебрегване на железопътния превоз от страната. Което е съвсем героично откъм оповестяването на тогавашния режим за незаконен. Защото таман тогава и отвън Европейски Съюз България бе страна с европейска жп мрежа: експресите стигаха съвсем толкоз бързо до множеството окръжни градове, колкото трябваше и на самолетите с всички врътни по летищата на по този начин сполучливо приватизираната БГА " Балкан " ; пътническите влакове покриваха трисменния режим на работа и почивки в 2/3 от страната; товарните влакове с създадени у нас от домати през агнета до електрокари се движеха съвсем през цяла Евразия. Затова повода за случаите, освен в железниците, е една: незаконно съсипване на построеното в предишното. Тази явна в истината си носталгична констатация е нужна, с цел да се отговори на въпроса " Какво да се прави? ". Отговорът е дълъг, само че първа стъпка е: най-малко същата част от средствата - и пристрастеностите - за автомагистралите да се насочат към железниците освен за кърпеж, а за градеж, задържане и подготовка на работещи в тях. Че това би трябвало да стане и в прилежащи страни, е по-нататъшен диалог.
>
>
С оглед на политкоректността, сходни надписи следва да красят освен порутените гари, фабрики, електроцентрали, работен общежития, учебни заведения, здравни пунктове, селскостопански постройки, пътища, канали, мостове, мини, казарми, принуди, само че и всички незаконни останки, които още кретат под грижата на почтени частници и още по-честни надзорни препоръки. Това обаче ще ни отклони от тематиката. Нека се върнем на гарите. В празник и делник там трен гонят освен дядовци, които към момента схващат какво значи " Да гониш Михаля ". Влак може и да не мине, само че няма по какъв начин да не мине през ушите и очите стабилно използваната фраза: " Поради случай, чиито аргументи се обясняват, влакът за... ще тръгне от... след несигурно време. Умоляват се пасажерите да запазят успокоение и да се насочат към автогарата. " Това става там, където има някакви средства за известия и автогари. Където няма, пасажерът дано зяпа разписанието и да пустосва, че няма телефон с картинки или рода с кола! Да чака, щом разчита на такова несъвременно средство за свободно придвижване на хора, артикули и капитали, каквото са влаковете! Но най-много ще има да чака да оповестят аргументите за случая, както безконтролно дават обещание виновните фактори.
Напразно му ги дават обещание. Напразно, тъй като не става въпрос за произшествия, а за норма. Напразно, тъй като няма такива аргументи даже тогава, когато упрекват някого и в същото време се извиняват с природата, остарялата техника, неналичието на фрагменти, нечия крадливост или младежка буйност, изтласкваща агресивността с мятане на камъни по все по-рядко минаващите влакове или със селфита току под мрежата. Напразно, тъй като не става дума за аргументи за случая, а за повода за случаите. Те се натрупват до такава степен, че е безразлично дали нещата опират до цистерни с азот, дерайлирали край Пирот, излязъл от релсите вагон на Централна гара, паднала скална маса на Подбалканската линия, Земенския пролом или по теснолинейката Септември-Добринище, отвеян от трен камион на неохраняем прелез, измъкнати траверси и релси от запуснати маневрени коловози, разграбено хранилище, трансфорат в търговски център вагоноремонтен цех и така нататък чак до тимовете и стадионите " Локомотив ". Няма за какво да се търсят аргументи за всеки инцидент; повода е единствено една: незаконно пренебрегване на железопътния превоз от страната. Което е съвсем героично откъм оповестяването на тогавашния режим за незаконен. Защото таман тогава и отвън Европейски Съюз България бе страна с европейска жп мрежа: експресите стигаха съвсем толкоз бързо до множеството окръжни градове, колкото трябваше и на самолетите с всички врътни по летищата на по този начин сполучливо приватизираната БГА " Балкан " ; пътническите влакове покриваха трисменния режим на работа и почивки в 2/3 от страната; товарните влакове с създадени у нас от домати през агнета до електрокари се движеха съвсем през цяла Евразия. Затова повода за случаите, освен в железниците, е една: незаконно съсипване на построеното в предишното. Тази явна в истината си носталгична констатация е нужна, с цел да се отговори на въпроса " Какво да се прави? ". Отговорът е дълъг, само че първа стъпка е: най-малко същата част от средствата - и пристрастеностите - за автомагистралите да се насочат към железниците освен за кърпеж, а за градеж, задържане и подготовка на работещи в тях. Че това би трябвало да стане и в прилежащи страни, е по-нататъшен диалог.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ