Адв.Калин Костов: Няма и не може да има два Съвета на ректорите
Адвокат Калин Костов е правист на Съвета на ректорите от времето на мандата на учен Лъчезар Трайков – началото на месец юли 2022 година Преди това е бил част от екипите на двама министри на образованието и науката и за малко правист на Комисията по академична нравственос, която е въведена като орган за надзор по процедурите по академично израстване с промени на закона, в чието авторство е взел участие. Има огромен опит със правосъдни каузи в материята, обвързвана с висшето обучение и е съветвал редица университети и научни организации.
- Г-н Костов има ли от юридическа позиция два Съвета на ректорите?
- Категорично няма. Подобна теза не почива на правни причини, не подхожда на никаква социална, историческа или юридическа истина или логичност.
- Има ли юридически неясноти и непълноти в статута на Съвета на ректорите?
- Вероятно да, само че не и такива, каквито се показват. Правната уредба на чл.23 от ЗВО, който урежда активността и структурата на организацията е прекомерно сбит и сигурно може да бъде доразвит и детайлизиран. Трябва да се регистрира, че е основан в различен исторически интервал и е обикновено с времето да се появи нужда да бъде обновен. Това обаче по никакъв метод не оборва горната кардинална теза.
В обществена позиция на 15 висши учебни заведения обаче се споделя, че „ остава открит и въпросът за несъответствието на Сдружението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България с член 23 от ЗВО ”?
Не споделям позицията на 15 висши учебни заведения – тя е юридически неправилна и в действителност голословна. По създание крайният и резултат е разрушаването на общия пиедестал за действие на организацията и делегитимирането и пред обществото и страната. Подобна настройка е сериозна причина, за следваща демонстрация на това, което обществото назовава разговорно ерес. Следва да бъдат уверени уважаваните ректори на тези институции, че в нея няма истина и тя ще сътвори грандиозни проблеми.
Ректорите означават още, че „ Сдружението на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Република България от 2008 година се преценява с наредбите на ЗЮЛНЦ, има название (дублиращо Съвет на ректорите на ВУРБ), седалище, адрес, както и данни за неговата регистрация, в това число и обединен идентификационен код. То има ръководител, правилник, управлява се от директорски съвет, има право да се възползва от членски импорт и да има имущество, както и редица други пълномощия, нерегламентирани и в прорез със ЗВО ”?
Мога да оборя всяко едно от посочените изказвания и заключения както от фактическа, по този начин и от правна страна. След като бях осведомен с проблема съм показал правно мнение, което визира тези въпроси. То е изцяло независимо и се основава само и единствено на обстоятелствата и на закона. Отчита не лични, а институционалните ползи на Съвета на ректорите. Мнението ми е съветвано с водещи експерти в материята и всички сме безапелационни в изводите си.
- Какви са главните акценти в него?
- Няма несъгласие сред уредбата в Закона за висшето обучение и Закона за юридическите лица с нестопанска цел и те се отнасят един по отношение на различен като специфичен по отношение на общ. Това е постоянно срещана нормативна структура при уреждането на публичните връзки и базов принцип в правото. Основната неточност, която вършат създателите на позицията е, че те „ търсят ” в законодателството някакъв нов Съвет на ректорите, основан след изменението на Закона за висшето обучение през 1999 година, а тези промени просто допълват с публичноправни функционалности активността на съществуващия от 1992 година Съвет на ректортие, който е заварен от закона. Фактологично не е е правилно, че Съвета на ректорите е основан през 2008 година, не знам от кое място и за какво се появява това изказване.
- Как са се развили нещата към възникването и развиването на сдружението?
- През 2023 година по време на мандата на предходния негов ръководител акад. Лъчезар Трайков то чества своя 30 годишен празник. Началото му датира от 1993 година, когато не са съществували нито сегашните Закон за висшето обучение, нито Закон за юридическите лица с нестопанска цел. То е учредено и записано в съда съгласно разпоредбите на анулирания към този момент Закон за лицата и фамилията като съдружие с нестопанска цел. Впоследствие през 1999 година страната поради повишената му известност и роля на поръчител на академичната автономност, както и на изразител на връзките сред висшите учебни заведения и самата нея взема решение да закрепи статута му в Закона за висшето обучение и да му отреди специфичната роля, която то има и до през днешния ден.
Не е ли допустимо пояснение, съгласно което измененията на закона от 1999 година целят основаването на друга, нова организация, друга от съществуващата и в действителност да е налице юридически вакуум?
За тези, които имат и грам подозрение бих предложил да прочетат деликатно стенограмите от съвещанията на Народното събрание и изявленията на народните представители тогава. Всички те, до един, приказват за разширение и закрепване на статута на съществуващото съдружие, а не за основаване на нещо ново и незнайно какво. Самата следваща фактология на събитията удостоверява, че никакъв нов Съвет на ректорите, друг от до тогава съществуващия не е нормативно регламентиран. Ако е бил основан – къде се е крил в продължение на 27 години?
- Има ли и други сходни образци в законодателството и сходен метод казус ли е?
- Българският червен кръст и Българският олимпийски комитет също са организации, които по едно и също време се контролират от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и подобаващ отраслов закон. Призовавам създателите на мнението от петнадесетте университета да създадат съответните свои инспекции и разбори. Тези сдружения съществуват от десетилетия и са одобрени в това число и на интернационално равнище. В същата обстановка е и Съветът на ректорите, приет и различим в еворпейското просветително и научно пространство. Тезата за неговата нелегитимност на процедура разрушава обичаи, история, престиж. Не бива да се подхожда по сходен метод.
- Каква би следвало да е позицията на държавните институции по въпроса?
- Такава, че изрично да отхвърли опитите да се всява подозрение в достоверността на сдружението. В последна сметка точно страната би трябвало с дейна позиция да пресече опитите да се търсят разделения по тази линия. Съвсем неотдавна в отговор на парламентарно запитване Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев доста правилно съобщи, че по всички тематики, касаещи висшето обучение ведомството е „ отворено за експертен разговор с академичната общественост, Съвета на ректорите и всички заинтригувани страни “. Това е вярната позиция, която заслужава поддръжка – очевидно за МОН няма втори Съвет на ректорите, което е прекрасен знак към обществото.
- Как ще се откри излаз от зародилата обстановка?
- С разсъдък, приемливост и ценене на другата позиция – все университетски правила. Това е най-много въпрос на намиране на пътища и разговор сред всички, ангажирани с рзвитието на организацията. Моята роля на неин правист е да вардя интегритета и репутацията и, тъй като те са наследени от предшествениците, които са я основали и построили и би трябвало да бъдат предадени на наследниците на сегашните управленци. Съветът на ректорите не може да работи дейно без който и да е собствен член, не трябва да се изключва нито едно българско висше учебно заведение, всички са мечтани и нужни!




