От навес до храм: античният корен на християнската архитектура
И в случай че ви дойдат задгранични посетители, не пропускайте да похвалите България с тази и дребна, и дълга по едно и също време разходка. Направете го, тъй като единствено София дава тази опция в този безконечен, земен свят.
До 313 година Църквата съществува в „ нелегалност”. Християнството надали не е единственият фетиш, който Римската империя не разрешава и преследва. В тази година Свети император Константин Велики издава в Медиолан декрет, с който афишира новата религия за равноправна на всички останали. Новата обстановка разрешавала и изисквала богослужението да излезе от тайните частни домове и да откри своето място на площада (лат. форум), където се съсредоточавал целият публичен живот на античния полис. Поради това то се нуждаело от своя лична постройка за своя фетиш и обред. Тя следвало да дава отговор на две доста значими условия.
Първото било тя да е огромна зала, която да побира големия брой вярващи в региона. Всъщност терминът „ църква” значи на първо време и на първо място събора на всички християни в ойкуменето (обитаемата суша на вярата). Ето за какво за нея на старогръцки се използва думата „ еклесия”, която в античността значи националното заседание на всички жители в един полис. Латинският непосредствено я заимства и през него тя минава в романските езици през днешния ден. В англо-саксонските, германоскандинавските и славянските езици се употребяват като названия за същия термин производни на гръцкото „ кюракион” т.е. Господен дом. В последна сметка българската дума „ църква” значи на първо място общността от вярващите. Въпреки опцията да я използваме за християнски храм, последният е по-редно да назоваваме „ черква”.
Освен че трябвало да побира доста голям брой, новата паметна постройка на християните трябвало да дава отговор и на едно второ изискване – да бъде изцяло друга от старите езически храмове. Изпълнението му било извънредно сложна задача, тъй като те в течение на хилядолетие се сдобили с впечатляващо архитектурно обилие и величие. И първите християнски архитекти се насочили към образеца, който давала една световна, освободена от религиозно задължение, огромна едноделна постройка.
Нейното име на старогръцки звучало „ басилика” и в недодялан превод значи „ царска сграда”. До нейното преобразяване в църква тя претърпяла дълга и забавна еволюция. Изпълнителната власт в Древна Атина, а и в множеството гръцки полиси, се упражнявала от изборна гилдия от 10 архонта. Особено значение имал вторият от тях, именуван архонт-басилеус, който отговарял за съдопроизводството, а по този начин също съблюдавал за вярното осъществяване на религиозните практики. Определението „ басилеус” по научна сделка много свободно се превежда като „ цар” и показва връзката с преддемократичния монархичен институт. Функциите му предполагали непрекъснат и директен контакт с полисното поданство, от където произлизала потребността от особено архитектурно пространство. Такова става покрита изложба с формата на продълговат правоъгълник, която извършва функционалността на заслон - едната й страна опирала в стената на прилежаща постройка, а другата била открита колонада. Така по едно и също време се осигурявало опора на покрива и свободен контакт с околната среда.
Древните гърци наричали тази сграда „ стоа”, термин с индоевропейски корен *sta – „ заставам изправен”, „ мощен съм”, отсам и българският глагол „ стоя”. Етимологическата информация недвусмислено сочи светогледните смисли, с които тя била натоварена. За да се подчертае йерархичното състояние на архонта – басилевс, на една от късите
До 313 година Църквата съществува в „ нелегалност”. Християнството надали не е единственият фетиш, който Римската империя не разрешава и преследва. В тази година Свети император Константин Велики издава в Медиолан декрет, с който афишира новата религия за равноправна на всички останали. Новата обстановка разрешавала и изисквала богослужението да излезе от тайните частни домове и да откри своето място на площада (лат. форум), където се съсредоточавал целият публичен живот на античния полис. Поради това то се нуждаело от своя лична постройка за своя фетиш и обред. Тя следвало да дава отговор на две доста значими условия.
Първото било тя да е огромна зала, която да побира големия брой вярващи в региона. Всъщност терминът „ църква” значи на първо време и на първо място събора на всички християни в ойкуменето (обитаемата суша на вярата). Ето за какво за нея на старогръцки се използва думата „ еклесия”, която в античността значи националното заседание на всички жители в един полис. Латинският непосредствено я заимства и през него тя минава в романските езици през днешния ден. В англо-саксонските, германоскандинавските и славянските езици се употребяват като названия за същия термин производни на гръцкото „ кюракион” т.е. Господен дом. В последна сметка българската дума „ църква” значи на първо място общността от вярващите. Въпреки опцията да я използваме за християнски храм, последният е по-редно да назоваваме „ черква”.
Освен че трябвало да побира доста голям брой, новата паметна постройка на християните трябвало да дава отговор и на едно второ изискване – да бъде изцяло друга от старите езически храмове. Изпълнението му било извънредно сложна задача, тъй като те в течение на хилядолетие се сдобили с впечатляващо архитектурно обилие и величие. И първите християнски архитекти се насочили към образеца, който давала една световна, освободена от религиозно задължение, огромна едноделна постройка.
Нейното име на старогръцки звучало „ басилика” и в недодялан превод значи „ царска сграда”. До нейното преобразяване в църква тя претърпяла дълга и забавна еволюция. Изпълнителната власт в Древна Атина, а и в множеството гръцки полиси, се упражнявала от изборна гилдия от 10 архонта. Особено значение имал вторият от тях, именуван архонт-басилеус, който отговарял за съдопроизводството, а по този начин също съблюдавал за вярното осъществяване на религиозните практики. Определението „ басилеус” по научна сделка много свободно се превежда като „ цар” и показва връзката с преддемократичния монархичен институт. Функциите му предполагали непрекъснат и директен контакт с полисното поданство, от където произлизала потребността от особено архитектурно пространство. Такова става покрита изложба с формата на продълговат правоъгълник, която извършва функционалността на заслон - едната й страна опирала в стената на прилежаща постройка, а другата била открита колонада. Така по едно и също време се осигурявало опора на покрива и свободен контакт с околната среда.
Древните гърци наричали тази сграда „ стоа”, термин с индоевропейски корен *sta – „ заставам изправен”, „ мощен съм”, отсам и българският глагол „ стоя”. Етимологическата информация недвусмислено сочи светогледните смисли, с които тя била натоварена. За да се подчертае йерархичното състояние на архонта – басилевс, на една от късите
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ