Хьон Чун. Пъпчив младеж с вид на все още не

...
Хьон Чун. Пъпчив младеж с вид на все още не
Коментари Харесай

С 20 диоптера към върха

Хьон Чун. Пъпчив юноша с тип на към момента не излязъл от пубертета. С изражение, което умерено може да ви подведе, че против вас стои първенец от олимпиада по физика и математика, а не професионален състезател.

Попитайте обаче Новак Джокович за Чун. Носителят на 12 трофеи от Големия шлем напусна обичаната си конкуренция – Откритото състезание на Австралия откакто бе шамаросан в три сета от южнокорейското знамение, гледащо света зад дебелите стъкла на спортните си очила.

„ Да победя Новак ми се коства като чалнат сън. Той е моят кумир в тениса. Аз съм несъмнено един от най-големите му почитатели, само че това към този момент би трябвало да се промени”, споделя азиатската машина за точки, която при триумфа си против Джокович действаше със съвършените удари на анимационен воин от компютърна игра.

Кое, по дяволите, е това момче?

Хьон няма профил в Туитър, не разгласява нищо във Facebook. За обществените мрежи, на процедура, той не съществува. Казано по-конкретно: съгласно актуалните стандарти на живот и известност, мъглата, в която е обгърната биографията му го трансформира в безспорен призрак за противници, почитатели и медии.

Родителите записват Чун на тенис по лекарска рекомендация . Той страда от мощно късогледство (20 диоптъра!) и изострен астигматизъм и съгласно докторите би било доста потребно да се концентрира върху нещо. Например, върху тенис-топката. Тенисът обаче е в кръвта му, тъй като и татко му, и брат му са се състезавали. За разлика от тях, Хьон не се вълнува като държи ракета в ръка и просто възприема тренировките като наложителна част от всекидневието си.

„ Приел съм болестта си. Очилата би трябвало да нося непрекъснато. И да желая, не мога да ги смъквам. Те са се сраснали с лицето ми”, признава единственият кореец в първите 100 на международната класация, който сега заема 58-мо място в света, а 2017-та приключи под №51 в ранглистата.

Хьон Чун изкарва две години в фамозната тенис-академия на Ник Болетиери, през която като деца са минали съвсем всички суперзвезди в актуалната история на тениса, отпред с Андре Агаси и Мария Шарапова.

„ Честно казано, не мислех, че Чун в миналото ще стигне толкоз надалеч. Когато пристигна при мен той бе дребно и кльощаво хлапе с великански хъс. Затова го и оставих ”, споделя и един от най-големите познавачи на гения в аристократичния спорт – Болетиери.

Наследникът на Майкъл Ченг и Кеи Нишикори. Чун не обича да го съпоставят с азиатските му прародители в международния тенис-елит, въпреки че физически доста припомня и на двамата. За разлика от Нишикори, който има лична къща в щата Флорида и постоянно тренира въз основата на Болетиери в Брадентън, Чун се прибира вкъщи, в родния си град Сувон , където се приготвя при локален експерт.

„ Всеки чертае самичък своето бъдеше. Аз ще съм благополучен в случай че съумея да запаля повече деца по тениса в Южна Корея”, надява се досегашната сензация на Аустрелиън Оупън, който към този момент се употребява от привилегиите на професионален състезател в родината си. Вместо да изкара 2-годишна казарма, той получава привилегията да служи в армията единствено четири седмици.

Сувон е прочут с това, че в него е ситуирана базата на военновъздушните сили на Южна Корея, както и с непосредствената непосредственост на града до Северна Корея. Хьон не се вълнува от политическото напрежение сред двете страни, нито се опасява от заплахата, която тегне над него и сънародниците му поради прословутата стратегия за нуклеарни ракети.

„ Мечтая си някой ден всичко това спре и в никакъв случай повече да не споменем думата война. Няма нищо по-хубаво на този свят от мира”, прям е младокът , който занапред ще се трансформира в черната котка на колосите в тениса.

Хьон Чун още не може да одобри себе си на съществено. „ Бях шокиран, когато в края на предходната година завоювах младежкия шампионат в Милано и на летището в родината ми се бяха събрали десетки публицисти и мои сънародници, с цел да ме приветстват. Тогава си споделих: „ Леле, може би това е повода всички в тениса и в спорта да желаят да печелят непременно. При мен обаче нищо не е непременно. Карам я ден за ден, пък каквото стане”, приключва Чун – едно момче на 21, който към този момент повърхностно подмятна ръкавицата към огромните.
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР