Гледаха ни презрително, или как в ГДР се отнасяха с виетнамските работници
Хуонг Труте държи дребен ресторант в източногерманския град Вернигероде. В преддверието е окачена нейна фотография с Ангела Меркел - от присъединяване ѝ преди време в полемика с канцлерката за задграничните служащи в Германия.
62-годишната през днешния ден виетнамка пристигнала в Германска демократична република през 1976. Година след края на войната във Виетнам тя приключила учебно заведение в родината си, само че страната била унищожена и тя не виждала никакво бъдеще. " Когато разбрах, че мога да изкарам професионално образование в Германия, незабавно одобрих. Само че не знаех какво ме чака ", споделя Хуонг.
В рамките на стратегия за взаимност сред Германска демократична република и Виетнам тя изкарала образование за фрезистка, по-късно следвала инженерна педагогика. Макар да живеели в обособени общежития и да нямали доста контакти с локалните хора, Хуонг Труте и сътрудниците ѝ се чувствали първоначално добре признати. Съседите я поздравили с " добре пристигнала ", донесли ѝ цветя и плодове. След приключване на програмата през 1981 година тя трябвало да се върне във Виетнам. Поради дефицит на експерти в Германска демократична република в тези години, страната сключила контракти с Виетнам и други социалистически страни, и почнали да идват доста задгранични служащи, включително от Виетнам.
Враждебна атмосфера
През 1987 година Хуонг Труте получила опция още веднъж да замине за Германска демократична република. Тя приела без никакво съмнение и подписала трудов контракт. Само че към този момент всичко било друго: " Хората ни избягваха. Когато пазарувахме, продавачките ни хвърляха презрителни погледи. Сякаш идвахме от джунглата. От онази искреност към този момент нямаше и диря ", спомня си Труте.
Тя и сънародничките ѝ, работещи също като нея във фабрика за облекло, се чувствали изолирани. Имало даже заплаха да бъдат изгонени от страната, в случай че поддържат връзка с германци. Интеграцията била нежелана.
След рухването на Берлинската стена през 1989 година никой не знаел каква ще бъде ориста на задграничните служащи по двустранните съглашения със социалистически страни. " Бях доста обезверена, не знаех каква ще бъде ориста ни. Настроението в действителност беше като пред злополука ", спомня си Хуонг Труте.
62-годишната през днешния ден виетнамка пристигнала в Германска демократична република през 1976. Година след края на войната във Виетнам тя приключила учебно заведение в родината си, само че страната била унищожена и тя не виждала никакво бъдеще. " Когато разбрах, че мога да изкарам професионално образование в Германия, незабавно одобрих. Само че не знаех какво ме чака ", споделя Хуонг.
В рамките на стратегия за взаимност сред Германска демократична република и Виетнам тя изкарала образование за фрезистка, по-късно следвала инженерна педагогика. Макар да живеели в обособени общежития и да нямали доста контакти с локалните хора, Хуонг Труте и сътрудниците ѝ се чувствали първоначално добре признати. Съседите я поздравили с " добре пристигнала ", донесли ѝ цветя и плодове. След приключване на програмата през 1981 година тя трябвало да се върне във Виетнам. Поради дефицит на експерти в Германска демократична република в тези години, страната сключила контракти с Виетнам и други социалистически страни, и почнали да идват доста задгранични служащи, включително от Виетнам.
Враждебна атмосфера
През 1987 година Хуонг Труте получила опция още веднъж да замине за Германска демократична република. Тя приела без никакво съмнение и подписала трудов контракт. Само че към този момент всичко било друго: " Хората ни избягваха. Когато пазарувахме, продавачките ни хвърляха презрителни погледи. Сякаш идвахме от джунглата. От онази искреност към този момент нямаше и диря ", спомня си Труте.
Тя и сънародничките ѝ, работещи също като нея във фабрика за облекло, се чувствали изолирани. Имало даже заплаха да бъдат изгонени от страната, в случай че поддържат връзка с германци. Интеграцията била нежелана.
След рухването на Берлинската стена през 1989 година никой не знаел каква ще бъде ориста на задграничните служащи по двустранните съглашения със социалистически страни. " Бях доста обезверена, не знаех каква ще бъде ориста ни. Настроението в действителност беше като пред злополука ", спомня си Хуонг Труте.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ