Хуманоидни роботи подпомагат работата на педагози и социални работници и

Хуманоидни роботи подкрепят работата на педагози и обществени служащи и даже се трансформират в техни асистенти за осъществяването на разнообразни задания. Взаимодействието сред индивида и робота с просветителна цел - по този начин може да се заключи смисълът на плана CybSPEED. В него вземат участие 35 учени от България, Испания, Франция, Чили, Мароко и Япония. 

CybSPEED е първото по рода си образование за децата, роботите, изкуството и човешкия мозък, който въпреки и една от най-изследваните остава измежду минимум познатите ни светове. През четирите години от осъществяването на плана Българската академия на науките се трансформира в негова съществена сцена, а проф. Хироаки Уагатсума взе участие в семинари на академията за основаването на изкуствен интелект. 

За опита на Япония с приложението на роботи във всекидневието, както и за развиването на роботиката у нас и в страната на изгряващото слънце разказва проф. Хироаки Уагатсума от Университета на Кюшу в Япония, участник в плана.

" Все по-наложително става включването на роботиката в доста сфери - да вземем за пример във фабриките. Но в случай че би трябвало да засилим наличието на роботите в обществото, да вземем за пример с педагогическа цел - в учебните заведения или вкъщи, то тогава би трябвало съществено да помислим върху безвредното им взаимоотношение с хората. А за това са ни нужни познанията за мозъка ", показа проф. Уагатсума. Как японският академик гледа на главния боязън - дали сходно взаимоотношение би довело до изместването на хората от роботите:

" Не считам, че това може да се случи. В последна сметка човешките пълномощия са разнообразни от тези на роботите. По-скоро те ще ни бъдат в помощ, да вземем за пример като асистенти на хора с увреждания. В такива случаи роботът може да бъде сътрудник на индивида или да бъде обвързван с тялото му, с цел да го подкрепя.

Най-важното, което би трябвало да разберем, е по какъв начин роботите могат да са потребни на хората. Както споделих, в случай че роботите влязат в домовете ни, да вземем за пример при хората с деменция (знаете, че освен това заболяване хората доста елементарно не помнят куп неща) - eто тук роботите могат да бъдат асистенти и да припомнят: „ А, това към този момент го направи! “, „ От това към този момент яде “, или „ Твоят другар ще пристигна по-късно “. Роботите могат да споделят, да припомнят, даже да направляват хората, с цел да им обезпечат по-качествен живот. Нашите старания по-специално са ориентирани към това роботите да имат педагогическа, просветителна цел. Знаете, че някои деца имат компликации в образованието и се нуждаят от по-голяма поддръжка. Благодарение на напълно дребна помощ от роботи, децата могат да усвояват по-добре нужните познания. Роботите ще оказват помощ за развиването на уменията им и в връзката с други хора. В такива случаи в действителност би било потребно сходна помощ да идва от роботи. "

Запитан къде са границите на това взаимоотношение, в случай че имаме поради човешките усеща, японският професор означи:
" Това е много комплицирана тематика. Ние имаме физическо тяло, в него има химични детайли и, несъмнено, имаме усеща. Затова изпитваме болежка както на физическо, по този начин и на ментално равнище. В това е разликата - роботите не имат химическата част. Появяват се и спекулации по този въпрос. Задаваме си въпроса какво ще последва по-нататък? В Япония изследваме по какъв начин и по кое време изпитваме болежка или боязън. Ако робот или изкуствен интелект може да предскаже тези усеща, тогава хората ще изпитват неустановеност. Но е доста мъчно човешките усеща да бъдат сменени, това продължава да бъде предизвикателство за нас. "  

Япония е една от най-роботизираните страни в света. Как там се възприемат роботите:

" В реалност Япония може да се похвали с традициите си в роботиката, най-много в заводите. Все повече обаче се замисляме за роботизираната грижа за хората. Един от положителните образци е в здравната система, в която роботиката е мощно застъпена. В японските лечебни заведения с времето се натрупва доста информация. Чрез изкуствения разсъдък тя може да се оцени, което е в помощ на лекарите при определянето на положението на пациентите. Това може да се следи освен в лечебни заведения, само че и да има приложение и в домашна среда. Например пациентите могат да се свързват с лекарите си посредством роботите, които да оказват помощ, да дадат на болния нужното лекарство, както и други нужни неща. Тук не приказваме единствено за дребните хуманоидни роботи, а и за основаването на обществена мрежа, където изкуственият разсъдък и роботите могат да бъдат употребявани. "  

Дали несъразмерното наличие на роботите към нас ще промени метода ни на живот? На първо място би трябвало да си зададем въпроса по какъв начин роботът или изкуственият разсъдък ни оказват помощ, тъй като монетата има две страни, изтъкна проф. Уагатсума: " Има да вземем за пример деца, само че и възрастни - когато са в интернет те се пристрастяват към мрежата. Ако робот оказва помощ прекомерно доста, това няма да е положително решение, а в противен случай - ще има отрицателни последствия. Роботът ще ни докара до взаимозависимост. Но в случай че успеем да съхраним самостоятелността си, а тя е доста значима, тогава и обществото ще реагира по различен метод. И по този начин хората и роботите ще си партнират добре. Вярвам, че това е значимото. "
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.