Политологът Ивайло Динев: Мафиотите станаха почтени бизнесмени, които печелят европейски средства
„ Хубавото у нас е, че прагът за влизане в Народното събрание и за приемане на държавна дотация е невисок. Среща се мнението обаче, че държавната дотация усилва корупцията, тъй като понижава отговорността на партиите към гласоподавателите си. Ако я няма тази дотация, те биха имали по-голям интерес да натрупат членска маса и надлежно членски импорт.
Според мен, в страни като България държавната дотация по-скоро пази партиите от тоталното им попадане под контрола на огромни компании и техните притежатели, които биха се превръщали в съществени донори на партиите. Тяхната роля и в този момент е осезаема, само че тогава към този момент контролът им ще е цялостен “, добави той.
Тенденцията в цяла Европа от 80-те години на предишния век, в това число и у нас, обаче е към понижаване на партийната членска маса. Така Българска социалистическа партия от 1 милион членове са паднали към 80 хиляди души, ГЕРБ водят с няколко хиляди от горната страна, а Движение за права и свободи поддържа постоянна членска база от няколко десетки хиляди. Всички останали партии имат фрапантно по-малка поддръжка.
„ В България разочарованието от партиите докара до голям отлив на членска маса и цялостен отвод на доста хора да се занимават с политика. Затова в случай че я няма държавната дотация, партиите не могат да си набират средствата за акции единствено от членски импорт. И това ги тласка към огромни „ предприемачи “, които в подмяна желаят по-голямо политическо въздействие. Това сигурно усилва корупцията “, изяснява Динев.
България наподобява на страна от Южна Америка
Според него известни паралели сред България и страните от Южна Америка е допустимо да бъдат правени. И тук, и там натрупването на стопански капитал е тясно обвързвано с политическите връзки.
„ Развитието на демокрацията и капитализма в България доведоха до доста уродливи резултати. Няколкото огромни митинга преди години в същината си са срещу едни и същи неща – преодоляването на страната, корупцията и престъпността. Целият ни Преход мина по този начин. Грешно някои си мислят, че още сме в Преход, той завърши. Създадохме пазарна стопанска система и народна власт, само че доста недъгави. Грешката е, че доста хора си мислеха, че от раз ще се стигне до един Рай, в който да живеем. Че за всички ще има по доста, по равно, няма да има корупция и обири.
Влизането в Европейски Съюз беше обвързвано с концепцията, че институциите ще се освободят от незаконния напън. По-скоро се случи, че някогашните мафиоти станаха честни предприемачи, които печелят европейски средства. Промени им се имиджът, методът на работа и даже облеклото – от спортен екип в костюм.
У нас, когато партията вземе властта, стартира като хегемон да ръководи държавните институции за набиране на медийно въздействие, струпване на частен капитал, пренасочване на европейски средства към свои близки предприемачи. Вместо да вървим към демократична народна власт, от ден на ден се ускоряват национализмът и консерватизмът (подобно на Полша, Унгария и Сърбия). Поставят се под обстрел малцинства и интернационалните организации “, счита той.
Духът на „ Атака “ продължава да живее
Ивайло Динев акцентира, че тази ненавист към по-слабите и малцинствата в действителност е изтребване на гнева от бедността и неравенството в България, които са директно разследване от използването на неолибералните политики при започване на Прехода, които са довели до фрагментиране на огромните бизнеси, загуба на работни места и повишение на бедността.
„ Това неодобрение у нас докара до появяването на един тип културни войни и е директно отговорно за появяването на „ Атака “ през 2005 година, тъй като хората бяха тласнати към извънредно десни популистки обединения, които доста елементарно обясняваха света – те показаха за отговорни не съответни промени, които се случиха, а дадени малцинства и помощите за тях. Да, „ Атака “ към този момент не участват изключително в политиката, само че реториката продължава да съществува и до момента – против мигранти, бежанци и полови малцинства. Тази културна война замества чисто икономическото неодобрение на доста от хората.
За страдание, това неодобрение бива изманипулирано в културна война против етнически, религиозни и полови малцинства. Вместо това би трябвало да се разискват стопански промени и ограничения, само че никой не се интересува “, счита политологът.
Според Динев виновност за това имат и така наречен нови партии у нас, които се концентрират единствено върху битката с корупцията – която е несъмнено значима – само че подценяват полемиката за механизмите за икономическо и обществено равнене.
Друг проблем на партиите е, че им се постанова да се бият на доста фронтове с малко средства. Информационната среда е препълнена и привличането на вниманието на публиката става все по-трудно, което кара партиите да прибягват до популистка изразителност.
ГЕРБ се трансфораха в Българска социалистическа партия от 90-те година
Динев дефинира ръководството на ГЕРБ като „ хибриден нео-авторитаризъм “. Те не не разрешават или смазват конкуренцията непосредствено, само че вършат извънредно мъчно нейното битие, употребявайки „ меки механизми “ за ограничение на политическата, икономическа и медийна съпротива.
„ Идва краят на ръководството на ГЕРБ, само че не и на самата партия, както считат доста анализатори. Предстои да следим засилена конкуренция сред партиите вместо хегемонията на една-единствена, само че евентуално чак след идващите избори (след 4 години, не идните месеци) към този момент ще има по-ясна посока накъде вървим. В момента доста политически партии са без ясна стратегия и идеология.
ГЕРБ пробва да си резервира нишата в тъмно-синьо: мощна поддръжка за евроатлантизма и обичайните консервативни полезности. Опитва да се дефинира като типична консервативна групировка, на тези в Западна Европа. Малките обитаеми места и регионалните градове ще ги поддържат, до момента в който огромните градове ще гласоподават за по-либерални и прогресивни партии.
ГЕРБ в този момент е това, което Българска социалистическа партия беше при започване на Прехода. При първите си избори ГЕРБ взеха най-вече младия избор - на разочарованите от Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили и Национална движение „Симеон Втори". Сега към този момент е противоположното – за тях гласоподават хора на междинна възраст и по-стари “, отбелязва Ивайло Динев.
Загубата на работническата еднаквост
Проблеми с въздействието на едрия бизнес и намесата на стопанската система в политиката обаче се срещат все по-често и в западните страни, в откритите демокрации:
През 2020 година „ Юбер “ и „ Лифт “ дадоха 200 милиона $ за лобиране и реклама в интерес на референдума в Калифорния, който искаше да се даде опция на компанията да наема водачи без трудов контракт, като външни реализатори, без осигуровки, без платени отпуски и всевъзможни други обществени придобивки. В последна сметка референдумът беше сполучлив макар очевидните негативи за работническата класа и популацията. 58% от имащите право на глас поддържаха така наречен Предложение 22. В България на такива неща гледаме като на модерни… “, тормози се той.
Редом с този проблем стои и въпросът със „ загубата на работническа еднаквост. Доста хора се считат за нещо друго: в свободното си време даден човек може да е влогър. И като го питаш какво прави, няма да ти каже, че е чиновник някъде, а ще се показа като влогър. Така хората показват заниманията си и даже фантазиите си като тяхна еднаквост, бягайки от действителността. Мечтае да е бизнесмен и да има бизнес, само че от 10 години е в прът център…
Фрагментацията на обществото съставлява проблем, към този момент няма действителни публични диспути, няма обединявания към партии и политики, връзката се организира през обществени мрежи и затворени групи. Това води до заплаха от социална самоизолация, некадърност за припознаване на проблемите на другите и апатичност”, тормози се Динев.
Политологът даде и съвет по какъв начин да подобрим обстановката си: като поддържаме и пазиме демокрацията освен с думи, само че и с каузи. Като желаеме икономическа правдивост, само че и поставяме старания за нея.
„ Трябва да спрем да се срамим, че сме небогати. Тук хората са с чувство за персонален преход – всеки е в преход да стане предприемач или бизнесмен. Няма по какъв начин да стане. Огромното болшинство са наемни чиновници и това не е срамно. “
Според мен, в страни като България държавната дотация по-скоро пази партиите от тоталното им попадане под контрола на огромни компании и техните притежатели, които биха се превръщали в съществени донори на партиите. Тяхната роля и в този момент е осезаема, само че тогава към този момент контролът им ще е цялостен “, добави той.
Тенденцията в цяла Европа от 80-те години на предишния век, в това число и у нас, обаче е към понижаване на партийната членска маса. Така Българска социалистическа партия от 1 милион членове са паднали към 80 хиляди души, ГЕРБ водят с няколко хиляди от горната страна, а Движение за права и свободи поддържа постоянна членска база от няколко десетки хиляди. Всички останали партии имат фрапантно по-малка поддръжка.
„ В България разочарованието от партиите докара до голям отлив на членска маса и цялостен отвод на доста хора да се занимават с политика. Затова в случай че я няма държавната дотация, партиите не могат да си набират средствата за акции единствено от членски импорт. И това ги тласка към огромни „ предприемачи “, които в подмяна желаят по-голямо политическо въздействие. Това сигурно усилва корупцията “, изяснява Динев.
България наподобява на страна от Южна Америка
Според него известни паралели сред България и страните от Южна Америка е допустимо да бъдат правени. И тук, и там натрупването на стопански капитал е тясно обвързвано с политическите връзки.
„ Развитието на демокрацията и капитализма в България доведоха до доста уродливи резултати. Няколкото огромни митинга преди години в същината си са срещу едни и същи неща – преодоляването на страната, корупцията и престъпността. Целият ни Преход мина по този начин. Грешно някои си мислят, че още сме в Преход, той завърши. Създадохме пазарна стопанска система и народна власт, само че доста недъгави. Грешката е, че доста хора си мислеха, че от раз ще се стигне до един Рай, в който да живеем. Че за всички ще има по доста, по равно, няма да има корупция и обири.
Влизането в Европейски Съюз беше обвързвано с концепцията, че институциите ще се освободят от незаконния напън. По-скоро се случи, че някогашните мафиоти станаха честни предприемачи, които печелят европейски средства. Промени им се имиджът, методът на работа и даже облеклото – от спортен екип в костюм.
У нас, когато партията вземе властта, стартира като хегемон да ръководи държавните институции за набиране на медийно въздействие, струпване на частен капитал, пренасочване на европейски средства към свои близки предприемачи. Вместо да вървим към демократична народна власт, от ден на ден се ускоряват национализмът и консерватизмът (подобно на Полша, Унгария и Сърбия). Поставят се под обстрел малцинства и интернационалните организации “, счита той.
Духът на „ Атака “ продължава да живее
Ивайло Динев акцентира, че тази ненавист към по-слабите и малцинствата в действителност е изтребване на гнева от бедността и неравенството в България, които са директно разследване от използването на неолибералните политики при започване на Прехода, които са довели до фрагментиране на огромните бизнеси, загуба на работни места и повишение на бедността.
„ Това неодобрение у нас докара до появяването на един тип културни войни и е директно отговорно за появяването на „ Атака “ през 2005 година, тъй като хората бяха тласнати към извънредно десни популистки обединения, които доста елементарно обясняваха света – те показаха за отговорни не съответни промени, които се случиха, а дадени малцинства и помощите за тях. Да, „ Атака “ към този момент не участват изключително в политиката, само че реториката продължава да съществува и до момента – против мигранти, бежанци и полови малцинства. Тази културна война замества чисто икономическото неодобрение на доста от хората.
За страдание, това неодобрение бива изманипулирано в културна война против етнически, религиозни и полови малцинства. Вместо това би трябвало да се разискват стопански промени и ограничения, само че никой не се интересува “, счита политологът.
Според Динев виновност за това имат и така наречен нови партии у нас, които се концентрират единствено върху битката с корупцията – която е несъмнено значима – само че подценяват полемиката за механизмите за икономическо и обществено равнене.
Друг проблем на партиите е, че им се постанова да се бият на доста фронтове с малко средства. Информационната среда е препълнена и привличането на вниманието на публиката става все по-трудно, което кара партиите да прибягват до популистка изразителност.
ГЕРБ се трансфораха в Българска социалистическа партия от 90-те година
Динев дефинира ръководството на ГЕРБ като „ хибриден нео-авторитаризъм “. Те не не разрешават или смазват конкуренцията непосредствено, само че вършат извънредно мъчно нейното битие, употребявайки „ меки механизми “ за ограничение на политическата, икономическа и медийна съпротива.
„ Идва краят на ръководството на ГЕРБ, само че не и на самата партия, както считат доста анализатори. Предстои да следим засилена конкуренция сред партиите вместо хегемонията на една-единствена, само че евентуално чак след идващите избори (след 4 години, не идните месеци) към този момент ще има по-ясна посока накъде вървим. В момента доста политически партии са без ясна стратегия и идеология.
ГЕРБ пробва да си резервира нишата в тъмно-синьо: мощна поддръжка за евроатлантизма и обичайните консервативни полезности. Опитва да се дефинира като типична консервативна групировка, на тези в Западна Европа. Малките обитаеми места и регионалните градове ще ги поддържат, до момента в който огромните градове ще гласоподават за по-либерални и прогресивни партии.
ГЕРБ в този момент е това, което Българска социалистическа партия беше при започване на Прехода. При първите си избори ГЕРБ взеха най-вече младия избор - на разочарованите от Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили и Национална движение „Симеон Втори". Сега към този момент е противоположното – за тях гласоподават хора на междинна възраст и по-стари “, отбелязва Ивайло Динев.
Загубата на работническата еднаквост
Проблеми с въздействието на едрия бизнес и намесата на стопанската система в политиката обаче се срещат все по-често и в западните страни, в откритите демокрации:
През 2020 година „ Юбер “ и „ Лифт “ дадоха 200 милиона $ за лобиране и реклама в интерес на референдума в Калифорния, който искаше да се даде опция на компанията да наема водачи без трудов контракт, като външни реализатори, без осигуровки, без платени отпуски и всевъзможни други обществени придобивки. В последна сметка референдумът беше сполучлив макар очевидните негативи за работническата класа и популацията. 58% от имащите право на глас поддържаха така наречен Предложение 22. В България на такива неща гледаме като на модерни… “, тормози се той.
Редом с този проблем стои и въпросът със „ загубата на работническа еднаквост. Доста хора се считат за нещо друго: в свободното си време даден човек може да е влогър. И като го питаш какво прави, няма да ти каже, че е чиновник някъде, а ще се показа като влогър. Така хората показват заниманията си и даже фантазиите си като тяхна еднаквост, бягайки от действителността. Мечтае да е бизнесмен и да има бизнес, само че от 10 години е в прът център…
Фрагментацията на обществото съставлява проблем, към този момент няма действителни публични диспути, няма обединявания към партии и политики, връзката се организира през обществени мрежи и затворени групи. Това води до заплаха от социална самоизолация, некадърност за припознаване на проблемите на другите и апатичност”, тормози се Динев.
Политологът даде и съвет по какъв начин да подобрим обстановката си: като поддържаме и пазиме демокрацията освен с думи, само че и с каузи. Като желаеме икономическа правдивост, само че и поставяме старания за нея.
„ Трябва да спрем да се срамим, че сме небогати. Тук хората са с чувство за персонален преход – всеки е в преход да стане предприемач или бизнесмен. Няма по какъв начин да стане. Огромното болшинство са наемни чиновници и това не е срамно. “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ