Как Гешефтурата не забеляза, че пари хвърчаха към джобовете на чиновници като салфетки в чалготека
Хубаво е някой да подсети на уважаемите прокурори, че към този момент са я свършили тази работа и то съвършено. Проблемът е нормален –след стряскащите констатации не следва нищо. Най-много някое великолепие да се изтъпани пред камерите и да си изтупа малко позавехналия имиджа. Абе, вятър и мъгла. Още след нещастието край Своге, станала на 25 август 2018 година, при която починаха 20 души, Върховна административна прокуратурата започва огромна инспекция за положението на всички рискови сектори в страната, където има централизация на произшествия.
С нея бяха ангажирани куп ведомства, като една от дилемите им бе да открият каква е дебелината на пътната настилка, положението на знаците и несъмнено качеството на маркировката. Месец по-късно резултатите бяха на разположение. Очаквано проблемите лъснаха. Светкавично се дадоха наставления нередностите да се оправят. И както постоянно се случва у нас - глас в пустиня. Любопитното е, че държавното обвиняване в този миг по неразбираеми аргументи спести да заяви на българския народ по какъв брой скапани пътища му се постанова да се движи.
Ако прокуратурата реши да се зарови в личните си трудове от въпросния отчет, сигурно ще откри, че проблемите, маркирани в него преди три години, са си същите и през днешния ден. Всичко опира до един световен въпрос – корупцията, пропила във всички равнища на страната – от пазача, до шефа. Институциите, свързани с застраховане на пътната сигурност, които не са по никакъв начин малко, бяха потънали до гуша в подкупничество.
Като салфетки в чалготека, пари хвърчаха към джобовете на служители на всички равнища, с цел да не вършат инспекции на транспортните компании, с цел да се дават шофьорски книжки „ под масата “, с цел да си затварят очите за нередности, с цел да регистрират по веригата нагоре. Разкешва се поголовно за разрешителни, лицензи и каквото се сетите още. За всяко мърдане на чиновническата химикалка, даже за всяко тяхно заричане. Практика, одобрена по времето на борисовите кабинети.
За прокуратурата битката с поголовната корупция, потопила България на дъното на всички европейски и международни ранглисти, се оказа прекомерно непостижима. Дали по повеля да се случва тъкмо по този начин, дали от несръчност или неведение, към този момент въобще не е значимо. Очевидно е, че на този стадий няма грам последици за обвиняването, което си стои като непряк наблюдаващ на корупцията и понякога хвърля по някоя сламки на удавниците. Колко хуманно, че се грижи за вярата ни.
Рушветчиите ще почакат, на ред са пътните значи, ни сподели през днешния ден ведомството на Каскета. Колко прав е бил великият комбинатор Остап Бендер, че „ Спасението на давещите се е дело на самите давещи се “! Вече е витално значимо е да си го припомняме всяка минута!
Невена Миткова
С нея бяха ангажирани куп ведомства, като една от дилемите им бе да открият каква е дебелината на пътната настилка, положението на знаците и несъмнено качеството на маркировката. Месец по-късно резултатите бяха на разположение. Очаквано проблемите лъснаха. Светкавично се дадоха наставления нередностите да се оправят. И както постоянно се случва у нас - глас в пустиня. Любопитното е, че държавното обвиняване в този миг по неразбираеми аргументи спести да заяви на българския народ по какъв брой скапани пътища му се постанова да се движи.
Ако прокуратурата реши да се зарови в личните си трудове от въпросния отчет, сигурно ще откри, че проблемите, маркирани в него преди три години, са си същите и през днешния ден. Всичко опира до един световен въпрос – корупцията, пропила във всички равнища на страната – от пазача, до шефа. Институциите, свързани с застраховане на пътната сигурност, които не са по никакъв начин малко, бяха потънали до гуша в подкупничество.
Като салфетки в чалготека, пари хвърчаха към джобовете на служители на всички равнища, с цел да не вършат инспекции на транспортните компании, с цел да се дават шофьорски книжки „ под масата “, с цел да си затварят очите за нередности, с цел да регистрират по веригата нагоре. Разкешва се поголовно за разрешителни, лицензи и каквото се сетите още. За всяко мърдане на чиновническата химикалка, даже за всяко тяхно заричане. Практика, одобрена по времето на борисовите кабинети.
За прокуратурата битката с поголовната корупция, потопила България на дъното на всички европейски и международни ранглисти, се оказа прекомерно непостижима. Дали по повеля да се случва тъкмо по този начин, дали от несръчност или неведение, към този момент въобще не е значимо. Очевидно е, че на този стадий няма грам последици за обвиняването, което си стои като непряк наблюдаващ на корупцията и понякога хвърля по някоя сламки на удавниците. Колко хуманно, че се грижи за вярата ни.
Рушветчиите ще почакат, на ред са пътните значи, ни сподели през днешния ден ведомството на Каскета. Колко прав е бил великият комбинатор Остап Бендер, че „ Спасението на давещите се е дело на самите давещи се “! Вече е витално значимо е да си го припомняме всяка минута!
Невена Миткова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ