Хубав ден Великден още по-хубав Гергьовден... (Народна песен) Да, тогава

Ако Джордж КЛУНИ беше бай Георги | Роден на 6-ти май

" Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден... "
(Народна песен)

Да, тогава Джордж Клуни щеше да е дважди цветущ. Да почерпи и за рожден, и за имен ден. Да знае, че е кръстен на Победоносец, пробол смъртоносно змея и избавил хората от неговите несгоди. Закрилник, герой, Великомъченик...
Да се разсъни в ранни зори, па да се изтъркаля в росната трева, както традицията повелява – тъй като всичко по това време, е повито в " богатства роса ", а тя носи здраве и целебна мощ. После да накара брачната половинка си Амал да замеси апетитен ритуален самун, да се качат в китния Балкан, да създадат едно чеверме и поканят другари на алено вино, да се повеселят и попеят... " Свети Георги ще помолим с нас по пътя да върви... ". Следват радостни тостове и тържествено пушкане с оръжие...

На 6-ти вай, най-дълго търсещият и мечтан холивудски артист навършва 54 години. Миротворецът въоръжен с " Оскар ", " Еми ", " Златен глобус ", " БАФТА ", с прошарени коси, мил взор, изявена гражданска позиция, декларирана политическа упоритост и най-накрая – очарователна брачна половинка, почтена за високите му условия. Клуни е виртуозен в своите сякаш мудни, само че постоянно уверени стъпки към върховете, в които са се прицелили положителните му кафяви очи. И няма да е по никакъв начин чудно, един ден Америка да осъмне с Джордж за президент. Тогава филмът ще е същински, а феновете ще са напълно удовлетворени. Какво му би трябвало още на Клуни, с цел да е цялостно щастието му? Наследник, несъмнено. А съгласно американските таблоиди, бебето към този момент е на път. Бъди благополучен, Джордж, на добър час!

Първият ми спомен за чичо ми Джордж – бях на 4 години, когато фамилията ни се събираше в неговата плантация. Той беше достоен мъж, ярка персона, споделяше, че по време на Втората международна война е летял на бомбардировач и се е срещал с Мис Америка. С една дума – чичо ми беше от ония мъже, които като влязат в стаята, безусловно я освещават и осветяват с наличието си. Напълно уверен, той говореше – " Не яж горчица! Ще ти докара инфаркт някой ден! ". И би трябвало да призная, че и до ден сегашен, като си поставям горчица на хамбургера, ми е много неспокойно...

Най-важното, което научих от майка си Нина – умеенето да бъда еластичен, да зная и върша доста неща. Тя беше Кралица на хубостта и водеше лично тв шоу. Но на рождения си ден, си " подари " циркуляр и сама отремонтира покрива на къщата ни. Научи ме и на още нещо – да бъда реалист и да умея да се оправям с всевъзможни тежки обстановки.

Когато убиха Боби Кенеди, татко ми беше публицист и правеше тв предаване в Кълъмбъс, щата Охайо. Беше време на доста политически убиства – малко преди този момент бяха простреляли и Мартин Лутър-Кинг. Влиза татко ми в стаята при мен и аз разбирам, че нещо не е наред. " Дай ми пистолетите-играчки – давай всички, които имаш ", сподели ми той. Дадох му ги – и пластмасовите, и водните – всички. Той ги постави в чантата си, след това отиде в предаването и в ефир сподели – " Моят наследник ми даде това. И ми сподели, че повече не желае да си играе с револвери ". Ефектът от тази благородна неистина беше свръхестествен. Баща ми знаеше по какъв начин ще подейства на всички изявлението на едно 7-годишно момче. Така обмислям в този момент – само че тогава си споделих – " Ей, та това беше обичаният ми револвер! ".

Преди да стана артист, съм се занимавал с доста други неща – режех тютюн, продавах дамски обувки. И знаете ли, какво научих, до момента в който ги продавах? Всички дами лъжат за размера на обувките си. Всички до една. Идва да вземем за пример дама с размер 41 и споделя, че носи 38 и половина. Гледам й крайници и виждам, че е 41 и споделям, че 38 ще й стяга. Тя обаче си напъхва по неосъществим метод крайници в обувката, а след това споделя – " Ще ги взема! ". Това се случи в Кентъки, 79-а.

Ясно помня времето преди триумфите ми, когато седях на пода в килера на един другар, изцяло разрушен. Приятелите ми се гласяха да вървят на открито, да хапнат по един хамбургер – а аз нямах пари даже за това. Те, несъмнено, предлагаха да ми услужат, само че аз не желаех. И това не случваше не един път... Помня, по какъв начин моя другар Брад тогава ми зае 100 $. Днес той ръководи нашата обща продуцентска компания. И знаете ли – аз към момента му дължа тези 100 $.

Снимал съм се в искрено неприятни филми. Никога не съм разчитал, че " Батман и Робин " ще стане популярен филм. Но видях в него един късмет за себе си. И по този начин, фотосите започнаха. Бях презрян в този костюм, стараех се да изляза някак и да си изиграя персонажа. Критиката ме унищожи за присъединяване ми в този филм. И с право. Но занимателното е, че без " Батман и Робин " нямаше да бъда този, който съм през днешния ден. Той ме научи, че моите провали и триумфи зависят само от моя нюх и усет. След него, аз снимах разнообразни филми – " Трима крале ", " О, братко, къде си? " – все филми, които аз самият бих желал да виждам. Разбира се, не постоянно всичко се получава добре. Но урокът на " Батман и Робин " беше доста значим.

Ако бях президент, щах да попитам – " Нужно ли е да водиме война? ". На какво наподобява това? Обикновено, когато една страна води война, хората са принесени в жертва. Дайте да погледнем истината в очите – единствените, които са принесени в жертва са тези 150 000 младежи, постъпили на военна работа, на които войната им се стовари като сняг от небето.

Защо е това лутане и обсъждане към еднополовите бракове? Та белким някой към момента има вяра в тайнството на брака? Какъв беше % на разводите – 50%, мисля. Всички възражения по отношение на узаконяването на еднополовите бракове стигат до един въпрос – " Какво следва измежду това? ". Ще разгадаем ли и брак с коза, да вземем за пример? А вие ще отговорите – " Ами да, за какво да не разгадаем и това. Нека обаче бракът бъде легален ". Е, в случай че вие сте толкоз вманиачен, че желаете да се ожените за коза, давайте, вземете я! Скачането от небостъргач е неразрешено – със закон. Но в случай че този закон се анулира, дали всички ще се юрнат да скачат оттова?

Най-хубавото в моя живот са приятелите. Онези, които съм приел за мое същинско семейство – и по този начин е повече от 25 години. Това са всички тези момчета, които са почтени с мен, а аз им откликвам с реципрочност. На тях не им пука къде работя, те имат своя работа, собствен живот и фамилии. Но всяка неделя ние вървим на кино, играем баскетбол, събираме се дружно или пътуваме. Ние пазим своето другарство. Аз го вардя повече, в сравнение с даже своя брак.

Бях там, когато чичо ми Джордж умря. Научих, че гибелта е най-личното дело от всички, което ни следва да създадем. Всички умираме в самотност, това е истината. Последните му думи бяха: " Колко е обидно... ". А аз се замислих – защо ли приказва – дали за пушенето, дето му унищожи здравето, дали за пиянството, дали въобще за живота – че не е направил това, което е могъл. Тогава си споделих, че не желая някой ден да се събудя на 65 и да си кажа – " Колко е обидно! ".