„Хроники на едно течно общество“, или лебедовата песен на Умберто Еко (предложение за четене)
„ Хроники на едно течно общество “ съдържа над 170 есета, оповестени сред 2000 и 2015 година в емблематичната графа „ Бустина ди Минерва “, която Умберто Еко списва във в. „ Еспресо “ от 1985-а.
Върху злободневието и актуалността той гради своите размишления, от време на време странни и стряскащи, различен път иронични и занимателни, но непроменяемо ексцентрични и истински.
И по този начин сформира същинска енциклопедия на историческите корени, сегашното и бъдното на актуалния свят във всичките му измерения – политическо, идеологическо, обществено, софтуерно, медийно, подмолно, митотворческо, културно, духовно, верско, екзистенциално…
Неслучайно заглавието е Pape Satàn aleppe. Мнозина тълкуватели са се опитвали да разгадаят мистериозния смисъл на възклицанието на Плутос от Седма ария на Дантевия „ Ад “, само че никой не е съумял до дъно.
Какъв по-подходящ надпис за хрониките на днешното течно общество, менливо, неустойчиво, нерядко необяснимо и комплицирано, лутащо се в търсене на своята еднаквост.
За създателя
Умберто Еко (1932–2016) е бляскав белетрист, есеист, мъдрец, семиотик и културолог и без подозрение един от най-влиятелните ерудити на нашето съвремие.
Автор е на литературните класики „ Името на розата ”, „ Махалото на Фуко ” и „ Баудолино ”. Романите и есетата му са преведени на над 30 езика и са продадени в размер над 10 милиона екземпляра.
От 1985 година Умберто Еко е отличен с над 30 трофеи лекар хонорис идея от разнообразни университетски институции по света като Университета в Одеса (1986), Нова Сорбона (1989), Лиежкия университет (1989), Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” (1990).
