Клоп: Не съм луд, това е Ливърпул на моите мечти
Христо Стоичков направи извънреден подарък за феновете на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ - изявление с мениджъра на Ливърпул Юрген Клоп. Във вторник целият футболен свят ще се концентрира върху по този начин чакания конфликт сред „ мърсисайдци “ и Байерн (Мюнхен). Два велики червени тима, ликували по пет пъти като европейски клубен първенец, излизат на митичния „ Анфийлд “ в първи осминафинал от Шампионската лига. А германецът Клоп трансформира Ливърпул още веднъж във футболно чудовище. Тимът нападна шампионската купа във Висшата лига, игра финали в Лига Европа и в Шампионската лига през последните 3 години. Отборите му играят под марката „ Хеви Метъл “. И точно този жанр възпламенява през днешния ден фамозната естрада „ Коп “. Клоп е от най-актуалните фигури в най-великата игра все още и неслучайно с него откриваме серията от звездни дарове от Христо Стоичков за „ Код Спорт “. Кавалерът на „ Златната топка “ даде своето изявление за тв колоса „ Унивижън “ с треньора на Ливърпул.
- Мистър Клоп, доста благодаря че ни приемаш в своя дом в Ливърпул! Как си?
- Много добре съм. Чувствам се чудесно след последната сполучлива седмица. Сега предстоят упорити тренировки, тъй че съм в действителност добре.
@@@
- Имате единствено една загуба в шампионата, само че подготвен ли е Ливърпул да играе до края на борбата в същото високо движение като Манчестър Сити?
- Както най-вероятно се досещате, аз не мисля кой знае какъв брой за Манчестър сити, само че мисля че умерено може да играем на високи обороти. Нещо повече - даже желая да вдигнем още равнището. Лошото е, че против Манчестър Сити можем да играем единствено два пъти в годината. Така че би трябвало да вървим самоуверено напред и да побеждаваме, по опция два пъти против Сити. Ако може и два пъти против Юнайтед, два пъти против Тотнъм, Челси и Арсенал. Всички са доста мощни противници и е несъмнено, че британското състезание е най-тежкото в света. Важното за мен е да имаме добър и боеспособен тим в хода на сезона. Така че мога да кажа, че сега сме добре, само че има още доста път, който би трябвало да извървим до задачата.
- Какво се промени тази година в Ливърпул спрямо предходните сезони, че в този момент играете толкоз сполучливо?
- Много неща се трансформираха. Дори бих могъл да кажа, че започнахме всичко изцяло изначало. Това е доста мъчно в клуб като Ливърпул, който е с една от най-великите истории в международния футбол. Когато обаче не си толкоз сполучлив, колкото хората желаят от теб, би трябвало да се спреш и да обмислиш хубаво нещата и да видиш къде бъркаш. Миналото е хубаво нещо и ти дава едни прелестни истории и даже митове, само че за жалост не можеш да лежиш на предишното дълго време. Затова би трябвало с доста труд човек да написа своята лична и надлежно нова история. Точно това започнахме да вършим. Поставихме началото преди три години и от този момент в клуба пристигнаха доста нови играчи, само че доста и от предходните останаха. Сега работим прелестно с тях и резултатите са налице. Може да ги види всеки. Сега след 2-3 години дружно се разбираме по-добре и свикнахме едни с други. Много по-спокойни сме и реакцията ни в разнообразни обстановки е по-добра отпреди. Определено в този момент сме по-добър тим, поради новите попълнения и тъй като работим с останалите футболисти по-добре отпреди.
@@@
- Какво цениш най-вече като треньор? Подготовката на играчите, тактиката, резултатите или просто най-важното от всичко е успеха?
- Трудно е да се отговори. Искам всичките неща, които изброи, само че общо взето от нас се желаят резултати, тъй че … Да, резултатите са преди всичко. Ако искаш положителни резултати, би трябвало да работиш по подготовката на обособените единици и на тима като цяло. Трудно е да го направиш обаче, в случай че загубиш четири мача поред. Невъзможно е да се задържиш по този начин. Ние, за жалост, сме задължени да реализираме резултати. Това е нужно, с цел да убедим играчите в личната им мощ. Да убедим публиката да ни поддържа. И също да убедим управлението, че се развиваме вярно. Аз самият съм треньор, който обича дълготрайните планове. Седем години на едно място, по-късно още седем на друго преди да дойда в Ливърпул. И в този момент ето - към този момент трета година тук, само че за жалост не постоянно човек може да разполага с време, с цел да усъвършенства играта на единици или на целия тим. Блажени са моментите, в които човек разполага с такова време за работа с футболистите, само че в умозаключение мисля, че всички тази аспекти са значими. Много обичах футбола във времето, през което бях състезател. Да споделяш съблекалнята с същински другари, на които можеш да разчиташ за всичко, да водиш с тях едни не изцяло смъртоносни дребни войни с противниковия тим. Това беше прелестно и в действителност се любувах и по тази причина незабавно след края на моята кариера продължих с футбола. Окачих бутонките в неделя, а още в понеделник бях треньор. И по този начин към момента се любувам доста да бъдем едно цяло и да водим дружно борби за славата на отбора. Много хубаво е това възприятие. Обичам да оказвам помощ на момчетата да развият изцяло капацитета си. Това е в действителност обичано нещо. Страхотно е и чувството да те усещат като собствен втори татко. Те са доста млади, а ти имаш доста повече опит от тях и им го предаваш. Помагаш им в най-различни житейски обстановки. Те ми имат доверие и постоянно споделят проблеми преди мачовете и всякакви персонални неща. Това никога не ме натоварва. Напротив - харесва ми също и тази част от работата ми. Наистина си мисля, че треньорът би трябвало да знае всичко за играчите си, с цел да е наясно по кое време и по какъв начин да подхожда към тях. Да знаеш по какъв начин и какво да ги попиташ. Да знаеш какво тъкмо искаш от тях. Това може да бъде реализирано, единствено когато познаваш в действителност доста добре избран състезател. Постоянно сме в разговор с момчетата. И да ти призная - цялата ми работа тук ме кара да мисля, че сега изживявам една сбъдната фантазия.
- Постоянно се приказва и написа за огромни трансферни удари и клубове грандове, които заплащат астрономически суми. Но при вас това е друго. Защо?
- (Смее се) Да, човек би трябвало да се приспособява към това. Все отново съм бил треньор на Майнц и това изяснява доста неща за мен. Наложи се да стана треньор на момчетата, с които единствено допреди дни бяхме играли дружно. Успяхме да не изпаднем, само че по-късно разбрах, че мога да привлека единствено още двама играчи в тима, само че те би трябвало да са свободни сътрудници, тъй като... не можем да платим трансфер. Бяха двама в действителност доста положителни футболисти – Денис и Никлас, двама братя. През цялото време в Майнц трябваше да вършим допустимо най-хубавото без значение от тежките условия. Това беше най-важното в работата ми. Не можех да желая пари, с цел да купим някой състезател, тъй като знаех, че пари няма. Така започнах и по този начин се научих да одобрявам нещата такива, каквито са. Не имам вяра, че в случай че напазаруваш звезди на кг ще имаш триумф. После отидох от Майнц в Дортмунд, в огромния футболен свят, където се въртяха доста пари. За мое страдание там първото нещо, което ми споделиха беше, че... нямат пари. Не знаех какво тъкмо желаят да кажат с това, само че разбрах, че ще мога да разгадавам на млади гении и оптималната трансферна сума ще бъде 5 милиона евро. Това беше ситуацията. И след това пристигнах тук в Ливърпул. Свикнал съм да работя с наличния материал. Всички тук непрекъснато приказват за пазаруване на звезди. Аз не съм подобен, само че несъмнено откогато съм на „ Анфийлд “, купихме много играчи. Някои от тези прехвърляния бяха много огромни, като да вземем за пример Алисон. Наби Кейта също не беше на ниска цена, Фабиньо и той не беше на ниска цена... Всички те костваха много пари, само че работата е там, че за мен е по-важно да се разбираме с момчетата и да имаме разговор. Но въпреки това, като се замисли човек би трябвало да сме конкурентоспособни и с цел да сме мощни, би трябвало да взимаме най-хубавото. Когато правиш подобен асортимент, хората които привличаш, пасват по-добре на играта и на характера на тима. Това е обстановка, в която печелят всички. Ние им оказваме помощ да намерят път за развиване, а те оказват помощ на нас да имаме по-конкурентен отбор. И по този начин в края на краищата всички са щастливи. Така че в този момент не съм толкоз друг от останалите треньори. Бях друг от тях единствено първоначално. Хубаво беше, че започнах от толкоз дребен тим, с цел да имам време да науча толкоз доста. Такава е тъмната страна на нашата специалност или бизнес, в случай че желаете. Свикнах към този момент с това.
@@@
- Това ли е Ливърпул на фантазиите ти? Това ли е най-хубавият тим, който си упражнявал?
- Да, би трябвало да е. Все по-добри сме. Но към този момент споделих няколко пъти, че когато пристигнах може би бях единственият човек, който харесваше тогавашния тим на Ливърпул. И поради него пристигнах тук. Разбира се и поради клуба. Но аз не съм вманиачен. Ако тогава не бях видял капацитет, нямаше да дойда, тъй като не съм вълшебник, а това щеше да бъде едно от отговорностите ми като треньор. Ако нямаш тим, не можеш да постигаш резултати. Така че още когато пристигнах, си харесвах тима и просто трябваше да го постегна малко, с цел да стане приказен. Сега имаме най-хубавия отбор за времето, през което съм тук, само че това беше работата, която трябваше да свърша, след отговорността, която поех. Ако след трите години тук не бяхме посочили тези резултати, притежателите нямаше да са удовлетворени. В момента обаче целият клуб върви нагоре. Не единствено тимът. В момента се строят нови подготвителни стадиони. Постоянно се вършат и усъвършенствания на „ Анфийлд “. Просто целият клуб е в напредък. Ситуацията е доста позитивна. Всички гледат с вяра към бъдещето. Това е доста добре, тъй като когато пристигнах, нещата бяха доста по-различни от в този момент. Чакахме прекомерно дълго, с цел да имаме същински неща и същински триумфи. Затова пристигнах тук и мисля че в действителност всичко се промени за всички и за по-добро. Всички са щастливи, тъй като клубът е навръх мястото, което му се поставя. Отново сме измежду европейските грандове. Не сме най-големите, само че най-малко плуваме в едно и също море с тях. Това прави всички тук щастливи. Може да не сме най-хубавият тим в света, само че въпреки всичко имаме късмет да играем против тях и даже да ги победим. Подготвяме се и играем за победа всяка седмица. Това е проектът ни към този момент. Ще забележим къде ще ни води.
- Много хора, когато те видят на скамейката по време на мачовете споделят Юрген Клоп е рокендрол! Защо?
- (Смее се). Така ли? Ако попитате хората кой тип държание на треньора харесват най-вече, несъмнено ще опишат нещо тотално противоположно на това, което аз върша. Не мога като някои да се въздържам и да не демонстрирам всичко, което мисля за играта сега. Искам да съм непрекъснато обвързван с играчите, да ги отправям, нищо че те към този момент знаят какво да вършат. За страдание, не съм от този тип треньори. Не единствено като футболист, само че и като треньор, не преставам да горя в играта. Признавам си. Преди повече от 18 години успявах да видя всичко, тъй като бях вътре на терена, а в този момент когато не съм там ми е доста мъчно да устоявам. Крещя и към тези от другата страна и към тези от близката страна на терена. Сигурен съм, че в профил наподобявам много необичайно. Може от време на време да съумявам да се въздържа, само че не мога да го направя, когато би трябвало да се отпразнува някой значим гол. Дори и не желая да се възпирам тогава. Това е страст! Не е предумишлено, както някои хора се уговарят авансово, какво ще създадат, в случай че вкарат гол. При мен просто става. И знам, че нищо не мога да направя, с цел да го спра. Това съм си аз. Опитвал съм се доста да подтискам тези свръхемоции. И то освен в този момент, пробвам се го върша към този момент от доста години. Дори когато бях доста млад и таман бях почнал като треньор още в Германия. Имаше доста куриозни обстановки, които в родината ми се одобряваха още по-зле. Например един път даже нахлух на терена. Реферът се опита да ме спре, само че не съумя и аз отидох до вратата и се стопирах едвам, когато се ударих в рекламното платно зад нея. Оттогава съм много по-въздържан, само че към момента съм си „ огън-момче “. Не е предумишлено, просто показвам възприятията си. Сто % съм вътре в играта, а другояче, когато не съм на стадиона съм доста спокоен човек. Това е отвън играта, само че вътре в нея съм всичко останало, само че не и спокоен. Това е.
- Много неща се случиха в Борусия (Дортмунд) на Юрген Клоп. Има ли нещо, което може да се съпостави през днешния ден с Ливърпул? Какви са разликите сред немския и британския футбол?
- В Дортмунд нещата бяха в действителност доста разнообразни. Трябваше да построя тима си с
доста млади футболисти. Може би 18 – 19 годишни, а когато дойдох там някои още бяха даже на 16. Нямаше такава звездна група играчи като тук, а бяха в действителност просто доста много млади. Научихме всичко дружно. Аз не бях толкоз млад, само че към момента имах потребност от рутина, в случай че мога по този начин да се изразя. Имах не малко опит в това да се боря за спечелването на нещо или по-скоро за избавяне на тим от изпадане. Така се случи, че трябваше да учим дружно малко по малко. Сега в Ливърпул тимът ми е доста по-силен от оня тогава в Дортмунд. Много по-зрели сме и сме подготвени за същински борби в едно много по-различно състезание, тъй като Висшата лига е доста друга от немската Бундеслига. Обаче с времето там успяхме да създадем най-силния отбор на Борусия за всички времена. И в случай че футболистите бяха останали дружно малко повече години, щяхме даже да станем и още по-добри. Ако Левандовски беше останал, в случай че Нури Шахин беше останал, в случай че Ройс беше пристигнал и всички други, Матс Хумелс, в случай че всички бяха останали дружно, щеше да има още най-малко три-четири доста мощни години. Гарантирам 100 %! Бяха толкоз положителни играчи, в това време се чувствахме и толкоз близки. Имаше прелестна атмосфера, всички обичаха това, което правехме и работеха толкоз доста за него. Миксът на гений, мощ, предпочитание за победа… плюс доброволно държание, пристрастеност. Всичко това беше страховит микс. Бяхме доста положителни, само че не продължи дълго. Така стоят нещата във футбола през днешния ден. Сега в случай че играем против тях, несъмнено ще победим, само че не е хубаво да се вършат такива съпоставения. И в този момент Борусия е класен отбор и тогава бяха респектиращ тим. В Англия шампионата обаче е в действителност доста по-трудно. Това е несъмнено. 6-7 изцяло равностойни тима в един шампионат се явява необикновено предизвикателство, само че ми харесва ужасно доста.
@@@
- Колко е значимо да съществува това другарство с играчите? Как успяваш да го спечелиш и съхраниш?
- Вродена заложба. Едно време доста обичах да бъда в тима като футболист и да играем дружно. Толкова беше хубаво, толкоз разнообразни хора от разнообразни страни да бъдем дружно и да играем дружно. Станах татко доста рано, в този момент съм на 51 години, а синът ми е към този момент на 30. Той е по-голям от множеството от играчите ми. Знам доста добре по какъв начин да поддържам връзка с хора от тази възрастова група. По душа съм млад като тях. Имаме си доверие. Просто съм подобен. Играта ни дава толкоз доста правила и ние би трябвало да ги приемем, тъй като в случай че ги отхвърлим, няма да можем да играем футбол. Ако се играят 90 минути, а на теб ти се костват малко и искаш да играеш 100 или 100 и 10, нямаш късмет. Просто би трябвало да отидеш да играеш нещо друго. Всички момчета одобряват въпросните правила и това значи, че от доста дребни стават дисциплинирани по природа. А има нещо, което ти, Христо знаеш по-добре от мен, тъй като си бил футболист от международна класа. Не можеш да станеш футболист от международна класа, в случай че играеш единствено за себе си. Дори да си мощен колкото беше ти, в случай че не играеш със съотборниците си и те няма да ти подават топката. Това е друго от ясните правила: Бъди, колкото се може по-добър към твоите съотборници и те ще бъдат колкото се може по-добри към теб. Аз върша същото. Момчетата могат да ми кажат всичко. Дори да ме попитат за какво не ги пущам в игра. Обикновено не са удовлетворени от отговора на този въпрос, само че могат да ми го зададат. Във всички други връзки играта е тази, която прави разпоредбите. Аз единствено ги ползвам. Ако закъсняваш, не спазваш разпоредбите. Ако закъсняваш наново към този момент показваш пренебрежение. Признавам, че през цялата ми кариера – 18 години съм санкционирал седем играчи за забавяне. Само по един път всеки. Питам ги: „ Закъсня. Каква е повода? Ок. Разбирам и не би трябвало да плащаш санкция. Ако си ленив или нямаш причина, тогава е вярно да бъдеш санкциониран за забавяне, само че не трябва да се повтаря. “ Най-важното е да демонстрираме доста почитание един по отношение на различен. Винаги мисля по този начин: „ Аз се усещам 100 % виновен, в случай че тимът се провали, а в случай че победим футболистите са 100 % „ виновници “ за това. “ Това е в природата ми. Ако загубим не мога да ги упреквам, тъй като явно не съм им обяснил вярно какво тъкмо би трябвало да създадат. Така стоят нещата за мен.
- Много ли е значимо да има правилно отношение сред треньорите? Разкажи ми всичко, което знаеш за Гуардиола? Сигурен съм, че сред вас с Пеп има огромно другарство. Какво можеш да кажеш за работата му?
- Имате ли толкоз доста време!? (Смее се) Обичам работата му. Наистина! Мисля, че всичките треньори имаме положителни взаимоотношения посред ни. Знаем, че не постоянно всички можем да сме от слънчевата страна на живота. Дали си състезател или треньор на толкоз високо равнище е в действителност единствено нещо, на което би трябвало да се наслаждаваш. Има огромен стрес и напън, само че също по този начин е доста занимателно. Отношенията ни с Пеп са доста положителни. Ние не се познаваме добре отвън терена, само че познаваме в в действителност огромни детайлности стила ни на игра. Аз търча по тъч линията, тъй като желая момчетата ми да играят по-живо, а пък той си седи умерено и несъмнено обмисля по какъв начин да направи тъй че да може неговите момчета да си подадат топката най-малко още веднъж повече и по този метод в действителност да смачкат противника си. Така че все едно се познаваме от в действителност доста време. Неговата скица е най-прецизно настроеният футболен механизъм и в нахлуване, и в отбрана. Нападение, което не е невероятно да бъде спряно, само че просто е доста мъчно да се направи. Приятно е да гледаш по какъв начин непрекъснато се стреми да основава нови неща. Великолепно е да го наблюдаваш без значение, че от време на време не реализира задачата си. Точно по тази причина споделям, че механизмът там е доста добре надъхан и салдото е съвършен. Не е допустимо някой да го почита повече от мен за всичко, което е направил до момента и за всичко което прави във футбола. Никога в живота си не съм бил ревностен човек и тъкмо по тази причина му се любувах в Германия. Въпреки че ние знаехме - нямаме шансове против него в борбата за купата. Имахме късмет да го победим вероятно в директния дуел, само че никакъв късмет да спечелим шампионата против него. Наслаждавам му се и тук. Голямо предизвикателство е и се надявам, и той от негова страна да му се любува. Тази година ще създадем всичко допустимо да се движим близо в шампионата. Най-голямо почитание към него!
- През предходната година с Ливърпул беше доста покрай продобиване на Шампионската лига. Тази година ще има ли напън върху вас за резултати в най-престижния европейски шампионат?
- Не знам. Най-големият ми проблем е, че усещам непрекъснато подобен напън, несъмнено даже и когато го няма. Аз съм доста положителен човек и постоянно съм с настройката, че все нещо ще спечелим. Може би по тази причина толкоз постоянно стигаме до някакви финали. Отборите ми постоянно са на край и постоянно са покрай успеха. На знам какво ще стане в края на този сезон, само че вървим по най-хубавия вероятен път. Наближава краят на един сезон и би трябвало да се взимат съдбовни решения, тъй като обстановката го изисква, в случай че си на четвъртфинали или полуфинали за другите купи или си напред в класирането. Или в Англия, в случай че имаш късмет да се бориш за купата. Ако тогава виждаш ясно финалната права, можеш да мислиш какво да правиш като финални акомпанименти. Дотогава обаче единствено би трябвало да събираш точки и да минаваш напред колкото можеш повече. Да трупаш победи и да набираш точки. Това е единствения метод, който аз знам. Не вършим никаква разлика сред Шампионска лига, ФА Къп или шампионата. Мисля, че е време за нас да победим и тази година е най-хубавият миг за това, само че в края на краищата би трябвало да изчакаме, с цел да забележим. Нашата работа е да бъдем все по-добри с всяка минала година. Другите тимове обаче също се развиват. Животът не е елементарен, само че това е ситуацията. Наслаждавам се на нещата и съм сигурен, че скоро ще спечелим нещо.
- Мистър Клоп, доста благодаря че ни приемаш в своя дом в Ливърпул! Как си?
- Много добре съм. Чувствам се чудесно след последната сполучлива седмица. Сега предстоят упорити тренировки, тъй че съм в действителност добре.
@@@ - Имате единствено една загуба в шампионата, само че подготвен ли е Ливърпул да играе до края на борбата в същото високо движение като Манчестър Сити?
- Както най-вероятно се досещате, аз не мисля кой знае какъв брой за Манчестър сити, само че мисля че умерено може да играем на високи обороти. Нещо повече - даже желая да вдигнем още равнището. Лошото е, че против Манчестър Сити можем да играем единствено два пъти в годината. Така че би трябвало да вървим самоуверено напред и да побеждаваме, по опция два пъти против Сити. Ако може и два пъти против Юнайтед, два пъти против Тотнъм, Челси и Арсенал. Всички са доста мощни противници и е несъмнено, че британското състезание е най-тежкото в света. Важното за мен е да имаме добър и боеспособен тим в хода на сезона. Така че мога да кажа, че сега сме добре, само че има още доста път, който би трябвало да извървим до задачата.
- Какво се промени тази година в Ливърпул спрямо предходните сезони, че в този момент играете толкоз сполучливо?
- Много неща се трансформираха. Дори бих могъл да кажа, че започнахме всичко изцяло изначало. Това е доста мъчно в клуб като Ливърпул, който е с една от най-великите истории в международния футбол. Когато обаче не си толкоз сполучлив, колкото хората желаят от теб, би трябвало да се спреш и да обмислиш хубаво нещата и да видиш къде бъркаш. Миналото е хубаво нещо и ти дава едни прелестни истории и даже митове, само че за жалост не можеш да лежиш на предишното дълго време. Затова би трябвало с доста труд човек да написа своята лична и надлежно нова история. Точно това започнахме да вършим. Поставихме началото преди три години и от този момент в клуба пристигнаха доста нови играчи, само че доста и от предходните останаха. Сега работим прелестно с тях и резултатите са налице. Може да ги види всеки. Сега след 2-3 години дружно се разбираме по-добре и свикнахме едни с други. Много по-спокойни сме и реакцията ни в разнообразни обстановки е по-добра отпреди. Определено в този момент сме по-добър тим, поради новите попълнения и тъй като работим с останалите футболисти по-добре отпреди.
@@@ - Какво цениш най-вече като треньор? Подготовката на играчите, тактиката, резултатите или просто най-важното от всичко е успеха?
- Трудно е да се отговори. Искам всичките неща, които изброи, само че общо взето от нас се желаят резултати, тъй че … Да, резултатите са преди всичко. Ако искаш положителни резултати, би трябвало да работиш по подготовката на обособените единици и на тима като цяло. Трудно е да го направиш обаче, в случай че загубиш четири мача поред. Невъзможно е да се задържиш по този начин. Ние, за жалост, сме задължени да реализираме резултати. Това е нужно, с цел да убедим играчите в личната им мощ. Да убедим публиката да ни поддържа. И също да убедим управлението, че се развиваме вярно. Аз самият съм треньор, който обича дълготрайните планове. Седем години на едно място, по-късно още седем на друго преди да дойда в Ливърпул. И в този момент ето - към този момент трета година тук, само че за жалост не постоянно човек може да разполага с време, с цел да усъвършенства играта на единици или на целия тим. Блажени са моментите, в които човек разполага с такова време за работа с футболистите, само че в умозаключение мисля, че всички тази аспекти са значими. Много обичах футбола във времето, през което бях състезател. Да споделяш съблекалнята с същински другари, на които можеш да разчиташ за всичко, да водиш с тях едни не изцяло смъртоносни дребни войни с противниковия тим. Това беше прелестно и в действителност се любувах и по тази причина незабавно след края на моята кариера продължих с футбола. Окачих бутонките в неделя, а още в понеделник бях треньор. И по този начин към момента се любувам доста да бъдем едно цяло и да водим дружно борби за славата на отбора. Много хубаво е това възприятие. Обичам да оказвам помощ на момчетата да развият изцяло капацитета си. Това е в действителност обичано нещо. Страхотно е и чувството да те усещат като собствен втори татко. Те са доста млади, а ти имаш доста повече опит от тях и им го предаваш. Помагаш им в най-различни житейски обстановки. Те ми имат доверие и постоянно споделят проблеми преди мачовете и всякакви персонални неща. Това никога не ме натоварва. Напротив - харесва ми също и тази част от работата ми. Наистина си мисля, че треньорът би трябвало да знае всичко за играчите си, с цел да е наясно по кое време и по какъв начин да подхожда към тях. Да знаеш по какъв начин и какво да ги попиташ. Да знаеш какво тъкмо искаш от тях. Това може да бъде реализирано, единствено когато познаваш в действителност доста добре избран състезател. Постоянно сме в разговор с момчетата. И да ти призная - цялата ми работа тук ме кара да мисля, че сега изживявам една сбъдната фантазия.
- Постоянно се приказва и написа за огромни трансферни удари и клубове грандове, които заплащат астрономически суми. Но при вас това е друго. Защо?
- (Смее се) Да, човек би трябвало да се приспособява към това. Все отново съм бил треньор на Майнц и това изяснява доста неща за мен. Наложи се да стана треньор на момчетата, с които единствено допреди дни бяхме играли дружно. Успяхме да не изпаднем, само че по-късно разбрах, че мога да привлека единствено още двама играчи в тима, само че те би трябвало да са свободни сътрудници, тъй като... не можем да платим трансфер. Бяха двама в действителност доста положителни футболисти – Денис и Никлас, двама братя. През цялото време в Майнц трябваше да вършим допустимо най-хубавото без значение от тежките условия. Това беше най-важното в работата ми. Не можех да желая пари, с цел да купим някой състезател, тъй като знаех, че пари няма. Така започнах и по този начин се научих да одобрявам нещата такива, каквито са. Не имам вяра, че в случай че напазаруваш звезди на кг ще имаш триумф. После отидох от Майнц в Дортмунд, в огромния футболен свят, където се въртяха доста пари. За мое страдание там първото нещо, което ми споделиха беше, че... нямат пари. Не знаех какво тъкмо желаят да кажат с това, само че разбрах, че ще мога да разгадавам на млади гении и оптималната трансферна сума ще бъде 5 милиона евро. Това беше ситуацията. И след това пристигнах тук в Ливърпул. Свикнал съм да работя с наличния материал. Всички тук непрекъснато приказват за пазаруване на звезди. Аз не съм подобен, само че несъмнено откогато съм на „ Анфийлд “, купихме много играчи. Някои от тези прехвърляния бяха много огромни, като да вземем за пример Алисон. Наби Кейта също не беше на ниска цена, Фабиньо и той не беше на ниска цена... Всички те костваха много пари, само че работата е там, че за мен е по-важно да се разбираме с момчетата и да имаме разговор. Но въпреки това, като се замисли човек би трябвало да сме конкурентоспособни и с цел да сме мощни, би трябвало да взимаме най-хубавото. Когато правиш подобен асортимент, хората които привличаш, пасват по-добре на играта и на характера на тима. Това е обстановка, в която печелят всички. Ние им оказваме помощ да намерят път за развиване, а те оказват помощ на нас да имаме по-конкурентен отбор. И по този начин в края на краищата всички са щастливи. Така че в този момент не съм толкоз друг от останалите треньори. Бях друг от тях единствено първоначално. Хубаво беше, че започнах от толкоз дребен тим, с цел да имам време да науча толкоз доста. Такава е тъмната страна на нашата специалност или бизнес, в случай че желаете. Свикнах към този момент с това.
@@@ - Това ли е Ливърпул на фантазиите ти? Това ли е най-хубавият тим, който си упражнявал?
- Да, би трябвало да е. Все по-добри сме. Но към този момент споделих няколко пъти, че когато пристигнах може би бях единственият човек, който харесваше тогавашния тим на Ливърпул. И поради него пристигнах тук. Разбира се и поради клуба. Но аз не съм вманиачен. Ако тогава не бях видял капацитет, нямаше да дойда, тъй като не съм вълшебник, а това щеше да бъде едно от отговорностите ми като треньор. Ако нямаш тим, не можеш да постигаш резултати. Така че още когато пристигнах, си харесвах тима и просто трябваше да го постегна малко, с цел да стане приказен. Сега имаме най-хубавия отбор за времето, през което съм тук, само че това беше работата, която трябваше да свърша, след отговорността, която поех. Ако след трите години тук не бяхме посочили тези резултати, притежателите нямаше да са удовлетворени. В момента обаче целият клуб върви нагоре. Не единствено тимът. В момента се строят нови подготвителни стадиони. Постоянно се вършат и усъвършенствания на „ Анфийлд “. Просто целият клуб е в напредък. Ситуацията е доста позитивна. Всички гледат с вяра към бъдещето. Това е доста добре, тъй като когато пристигнах, нещата бяха доста по-различни от в този момент. Чакахме прекомерно дълго, с цел да имаме същински неща и същински триумфи. Затова пристигнах тук и мисля че в действителност всичко се промени за всички и за по-добро. Всички са щастливи, тъй като клубът е навръх мястото, което му се поставя. Отново сме измежду европейските грандове. Не сме най-големите, само че най-малко плуваме в едно и също море с тях. Това прави всички тук щастливи. Може да не сме най-хубавият тим в света, само че въпреки всичко имаме късмет да играем против тях и даже да ги победим. Подготвяме се и играем за победа всяка седмица. Това е проектът ни към този момент. Ще забележим къде ще ни води.
- Много хора, когато те видят на скамейката по време на мачовете споделят Юрген Клоп е рокендрол! Защо?
- (Смее се). Така ли? Ако попитате хората кой тип държание на треньора харесват най-вече, несъмнено ще опишат нещо тотално противоположно на това, което аз върша. Не мога като някои да се въздържам и да не демонстрирам всичко, което мисля за играта сега. Искам да съм непрекъснато обвързван с играчите, да ги отправям, нищо че те към този момент знаят какво да вършат. За страдание, не съм от този тип треньори. Не единствено като футболист, само че и като треньор, не преставам да горя в играта. Признавам си. Преди повече от 18 години успявах да видя всичко, тъй като бях вътре на терена, а в този момент когато не съм там ми е доста мъчно да устоявам. Крещя и към тези от другата страна и към тези от близката страна на терена. Сигурен съм, че в профил наподобявам много необичайно. Може от време на време да съумявам да се въздържа, само че не мога да го направя, когато би трябвало да се отпразнува някой значим гол. Дори и не желая да се възпирам тогава. Това е страст! Не е предумишлено, както някои хора се уговарят авансово, какво ще създадат, в случай че вкарат гол. При мен просто става. И знам, че нищо не мога да направя, с цел да го спра. Това съм си аз. Опитвал съм се доста да подтискам тези свръхемоции. И то освен в този момент, пробвам се го върша към този момент от доста години. Дори когато бях доста млад и таман бях почнал като треньор още в Германия. Имаше доста куриозни обстановки, които в родината ми се одобряваха още по-зле. Например един път даже нахлух на терена. Реферът се опита да ме спре, само че не съумя и аз отидох до вратата и се стопирах едвам, когато се ударих в рекламното платно зад нея. Оттогава съм много по-въздържан, само че към момента съм си „ огън-момче “. Не е предумишлено, просто показвам възприятията си. Сто % съм вътре в играта, а другояче, когато не съм на стадиона съм доста спокоен човек. Това е отвън играта, само че вътре в нея съм всичко останало, само че не и спокоен. Това е.
- Много неща се случиха в Борусия (Дортмунд) на Юрген Клоп. Има ли нещо, което може да се съпостави през днешния ден с Ливърпул? Какви са разликите сред немския и британския футбол?
- В Дортмунд нещата бяха в действителност доста разнообразни. Трябваше да построя тима си с
доста млади футболисти. Може би 18 – 19 годишни, а когато дойдох там някои още бяха даже на 16. Нямаше такава звездна група играчи като тук, а бяха в действителност просто доста много млади. Научихме всичко дружно. Аз не бях толкоз млад, само че към момента имах потребност от рутина, в случай че мога по този начин да се изразя. Имах не малко опит в това да се боря за спечелването на нещо или по-скоро за избавяне на тим от изпадане. Така се случи, че трябваше да учим дружно малко по малко. Сега в Ливърпул тимът ми е доста по-силен от оня тогава в Дортмунд. Много по-зрели сме и сме подготвени за същински борби в едно много по-различно състезание, тъй като Висшата лига е доста друга от немската Бундеслига. Обаче с времето там успяхме да създадем най-силния отбор на Борусия за всички времена. И в случай че футболистите бяха останали дружно малко повече години, щяхме даже да станем и още по-добри. Ако Левандовски беше останал, в случай че Нури Шахин беше останал, в случай че Ройс беше пристигнал и всички други, Матс Хумелс, в случай че всички бяха останали дружно, щеше да има още най-малко три-четири доста мощни години. Гарантирам 100 %! Бяха толкоз положителни играчи, в това време се чувствахме и толкоз близки. Имаше прелестна атмосфера, всички обичаха това, което правехме и работеха толкоз доста за него. Миксът на гений, мощ, предпочитание за победа… плюс доброволно държание, пристрастеност. Всичко това беше страховит микс. Бяхме доста положителни, само че не продължи дълго. Така стоят нещата във футбола през днешния ден. Сега в случай че играем против тях, несъмнено ще победим, само че не е хубаво да се вършат такива съпоставения. И в този момент Борусия е класен отбор и тогава бяха респектиращ тим. В Англия шампионата обаче е в действителност доста по-трудно. Това е несъмнено. 6-7 изцяло равностойни тима в един шампионат се явява необикновено предизвикателство, само че ми харесва ужасно доста.
@@@ - Колко е значимо да съществува това другарство с играчите? Как успяваш да го спечелиш и съхраниш?
- Вродена заложба. Едно време доста обичах да бъда в тима като футболист и да играем дружно. Толкова беше хубаво, толкоз разнообразни хора от разнообразни страни да бъдем дружно и да играем дружно. Станах татко доста рано, в този момент съм на 51 години, а синът ми е към този момент на 30. Той е по-голям от множеството от играчите ми. Знам доста добре по какъв начин да поддържам връзка с хора от тази възрастова група. По душа съм млад като тях. Имаме си доверие. Просто съм подобен. Играта ни дава толкоз доста правила и ние би трябвало да ги приемем, тъй като в случай че ги отхвърлим, няма да можем да играем футбол. Ако се играят 90 минути, а на теб ти се костват малко и искаш да играеш 100 или 100 и 10, нямаш късмет. Просто би трябвало да отидеш да играеш нещо друго. Всички момчета одобряват въпросните правила и това значи, че от доста дребни стават дисциплинирани по природа. А има нещо, което ти, Христо знаеш по-добре от мен, тъй като си бил футболист от международна класа. Не можеш да станеш футболист от международна класа, в случай че играеш единствено за себе си. Дори да си мощен колкото беше ти, в случай че не играеш със съотборниците си и те няма да ти подават топката. Това е друго от ясните правила: Бъди, колкото се може по-добър към твоите съотборници и те ще бъдат колкото се може по-добри към теб. Аз върша същото. Момчетата могат да ми кажат всичко. Дори да ме попитат за какво не ги пущам в игра. Обикновено не са удовлетворени от отговора на този въпрос, само че могат да ми го зададат. Във всички други връзки играта е тази, която прави разпоредбите. Аз единствено ги ползвам. Ако закъсняваш, не спазваш разпоредбите. Ако закъсняваш наново към този момент показваш пренебрежение. Признавам, че през цялата ми кариера – 18 години съм санкционирал седем играчи за забавяне. Само по един път всеки. Питам ги: „ Закъсня. Каква е повода? Ок. Разбирам и не би трябвало да плащаш санкция. Ако си ленив или нямаш причина, тогава е вярно да бъдеш санкциониран за забавяне, само че не трябва да се повтаря. “ Най-важното е да демонстрираме доста почитание един по отношение на различен. Винаги мисля по този начин: „ Аз се усещам 100 % виновен, в случай че тимът се провали, а в случай че победим футболистите са 100 % „ виновници “ за това. “ Това е в природата ми. Ако загубим не мога да ги упреквам, тъй като явно не съм им обяснил вярно какво тъкмо би трябвало да създадат. Така стоят нещата за мен.
- Много ли е значимо да има правилно отношение сред треньорите? Разкажи ми всичко, което знаеш за Гуардиола? Сигурен съм, че сред вас с Пеп има огромно другарство. Какво можеш да кажеш за работата му?
- Имате ли толкоз доста време!? (Смее се) Обичам работата му. Наистина! Мисля, че всичките треньори имаме положителни взаимоотношения посред ни. Знаем, че не постоянно всички можем да сме от слънчевата страна на живота. Дали си състезател или треньор на толкоз високо равнище е в действителност единствено нещо, на което би трябвало да се наслаждаваш. Има огромен стрес и напън, само че също по този начин е доста занимателно. Отношенията ни с Пеп са доста положителни. Ние не се познаваме добре отвън терена, само че познаваме в в действителност огромни детайлности стила ни на игра. Аз търча по тъч линията, тъй като желая момчетата ми да играят по-живо, а пък той си седи умерено и несъмнено обмисля по какъв начин да направи тъй че да може неговите момчета да си подадат топката най-малко още веднъж повече и по този метод в действителност да смачкат противника си. Така че все едно се познаваме от в действителност доста време. Неговата скица е най-прецизно настроеният футболен механизъм и в нахлуване, и в отбрана. Нападение, което не е невероятно да бъде спряно, само че просто е доста мъчно да се направи. Приятно е да гледаш по какъв начин непрекъснато се стреми да основава нови неща. Великолепно е да го наблюдаваш без значение, че от време на време не реализира задачата си. Точно по тази причина споделям, че механизмът там е доста добре надъхан и салдото е съвършен. Не е допустимо някой да го почита повече от мен за всичко, което е направил до момента и за всичко което прави във футбола. Никога в живота си не съм бил ревностен човек и тъкмо по тази причина му се любувах в Германия. Въпреки че ние знаехме - нямаме шансове против него в борбата за купата. Имахме късмет да го победим вероятно в директния дуел, само че никакъв късмет да спечелим шампионата против него. Наслаждавам му се и тук. Голямо предизвикателство е и се надявам, и той от негова страна да му се любува. Тази година ще създадем всичко допустимо да се движим близо в шампионата. Най-голямо почитание към него!
- През предходната година с Ливърпул беше доста покрай продобиване на Шампионската лига. Тази година ще има ли напън върху вас за резултати в най-престижния европейски шампионат?
- Не знам. Най-големият ми проблем е, че усещам непрекъснато подобен напън, несъмнено даже и когато го няма. Аз съм доста положителен човек и постоянно съм с настройката, че все нещо ще спечелим. Може би по тази причина толкоз постоянно стигаме до някакви финали. Отборите ми постоянно са на край и постоянно са покрай успеха. На знам какво ще стане в края на този сезон, само че вървим по най-хубавия вероятен път. Наближава краят на един сезон и би трябвало да се взимат съдбовни решения, тъй като обстановката го изисква, в случай че си на четвъртфинали или полуфинали за другите купи или си напред в класирането. Или в Англия, в случай че имаш късмет да се бориш за купата. Ако тогава виждаш ясно финалната права, можеш да мислиш какво да правиш като финални акомпанименти. Дотогава обаче единствено би трябвало да събираш точки и да минаваш напред колкото можеш повече. Да трупаш победи и да набираш точки. Това е единствения метод, който аз знам. Не вършим никаква разлика сред Шампионска лига, ФА Къп или шампионата. Мисля, че е време за нас да победим и тази година е най-хубавият миг за това, само че в края на краищата би трябвало да изчакаме, с цел да забележим. Нашата работа е да бъдем все по-добри с всяка минала година. Другите тимове обаче също се развиват. Животът не е елементарен, само че това е ситуацията. Наслаждавам се на нещата и съм сигурен, че скоро ще спечелим нещо.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ