Христо Слави РачевЗа двадесет години в София съм се мяркал

...
Христо Слави РачевЗа двадесет години в София съм се мяркал
Коментари Харесай

Годзила в Украйна

Христо Слави Рачев

За двадесет години в София съм се мяркал три пъти по неотложни аргументи. Скъсах всички връзки с кв. Лозенец, ул. Вишнева, гората, силуета на Витоша и малцината другари. Но тези дни се смесих с хора и закрачих по жълтите павета в отбрана на Украйна. Всяко лято в Созопол се оприличавам в познати софийски лица, в този момент срещнах оригиналите. Мернах Иво Инджев обграден от другари и няколко кученца, Ибришимов пресече ул. Шипка, Бойко Ноев слушаше деликатно озарен от слънцето. Георги Господинов прибавяше към гения си и порция гражданска ангажираност. Там беше деликатната и интелигентна писателка Теодора Димова. Европейски протест на малцинство от почтени жители. Иначе

провинциална България е съвсем завладяна,

с помощта на комунистическите семейства, ченгетата, пръснати като части от касетъчна бомба из окончателно оглупелия народ. От такава магистрална дупка няма излизане без злополука. България едвам цялостни един стадион жители, които проумяват, че Украйна е подло нападната от Русия, гледаме и последователно привикваме, по какъв начин оглупял звяр раздира хора, хвърчат крака, по улиците се търкалят трупове, плачат дами, в близост пожарища и почернели скелети на здания.

Годзилата крачи, пръска огън и изпепелява културата и душевността на един образован и злополучен народ. Но става и друго, което съветският народ не схваща. Империята им умира, тъй като не съумя да се демократизира. Остана крепостна и видиотена по Достоевски. Впиянчена, престъпна и зла, халюцинираща великолепие, гарнирана с повсеместна неистина по Бабел и Платонов. Този народ и държавно устройство не може да съществува без неистина. Лъже се безусловно за всичко. Лъжат или мълчат. Лъжите отсрочват краткотрайно измамата и изобличението. Русия аргументи доста несгоди на света, само че този път се е заела със себе си. Всяка изстреляна ракета и снаряд вършат завой и се връщат като бумеранг върху главите им. Така единствено лудите не щадят себе си.

През това време, под мощното и въздействие, без война, ние затъваме в личните си отпадъци, живеем в одържавен лагер, където клановете се ненавиждат смъртоносно. Хвърляме боклуци от етажите на властта и не можем да почистим провисналите макарони от лицата си, виждаме спагетите по другите, само че не се сещаме да плиснем шепа вода на очите си. Да обезвреждаме мегафоните на съветската агитация. В вероятност това значи, че

към този момент сме подготвени да бъдем прегазени и завладяни

Сами се превземаме. Загубихме защитни сили и рационален имунен отговор, по какъв начин да разпознаваме същинските другари и смъртните врагове. Автоимунно умствено заболяване. Единственият метод да отвратиш света, да унищожиш стопанската система си, да обречеш на недостиг и прогониш интелигенцията и спечелиш десетилетна ненавист на украинския народ, това настойчиво и саморазрушително, като пийнал казак в алкохолен делир, прави Русия през днешния ден. Ще приключи в изтрезвителното под ледените струи на демократичния свят.

За какво им е на руснаците военна база в Сърбия. Като прелитат над България, какво мъкнат и складират там. Ако историята се повтаря, значи възнамеряват нахлуване в тил. Докато Радев - българският Лукашенка и неговата брачна половинка, с панталони модел водолаз, харчат български пари в неправилен воаяж в Португалия, последователно ставаме Беларус. Няма какво да се залъгваме с бодряшки подвиквания. С това вице, което кърши бутове из Битоля, с онази психиатърка, която изкряка: “Георги Димитров е народен герой”, вместо да лекува луди, разболява лишените от сериозно мислене. С този президент, това Българска социалистическа партия, разперените уши на Волгин и словесната диария на Копейкините агитки от футболни шилета, с всички тези дрисльовци се хлъзгаме към скалите. В природата нищо не се губи, така че там ще се настаним като седимент на дъното.

Цял народ трансфорат в скрап

В Украйна се води мръсна война от мръсни хора. Виж по какъв начин лъжата деформира лицето, лицеизказа на Лавров. Оживял шарж на Пикасо. Провиснала мандибула, която всекидневно злоупотребява с истината. Медведев, уплашен мъник, който брани заграбеното, Путин от същата група, малоценник, върти нагана в лицата ни, с вманиачен взор провокира света да играе на съветска нуклеарна рулетка. И тази изложба от облици изтикана из недрата на съветската психика има ревностни фенове в България! Болгарию умом не понять.

P.S. Става малко неудобно, всеки опитал креативна специалност изпада в ужас да повтаря и потвърждава явни неща. Но си коства да се следи оста Русия, военната база в Сърбия, Македония и къде са забучени алените флагчета на генералските планшети. Тези бръмчащи стършели над българския кошер.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР