“Вашият дълъг живот бе пример за нас”
Христо Слави Рачев
Роди се грозно бебе, за близките беше ясно, че израства един големоглав, безвъзвратен простак. Обичаше да тормози по-слабите. Един ден го одобриха в партията и стартира да бие жена си. Пиеше всевъзможен алкохол, само че резултатът беше постоянно един: имаше нужда да изтезава някого. Една нощ бутна жена си по стълбите и тя окуця. Когато я биеше, съседите чуваха единствено неговите викове. Веднъж един гамен го трясна два пъти с тухла единочка, очите му се затвориха от хематома и замязя на Мао Дзе Дун. Жена му избяга където и видят очите, не беше открита, тъй като никой не я търсеше.
Този български Мао
живя дълго във щета на другите
Пишеше непрекъснато доноси, с които унищожи живота на изцяло почтени хора. Столетникът надживя всички, които го мразеха. Те починаха от напреднала възраст, той блъскаше с бастун по вратите на техните наследници. Една заран го откриха мъртъв пред входа. Беше се вкоченил, поръсен със снежен прахуляк от януарската вихрушка. Бастунът беше отхвръкнал, само че следите остават и бързо го откриха в снега. В надгробното слово от районния комитет на партията се загатна: вашият заслужен живот бе образец за нас. Пред ковчега словото прочете съвсем красива жена, с животрептящи гърди, отговаряше за ритуалите и знаеше наизуст дълги напътстващи речи, преведени от съветски. Младоженците или опечалените трябваше да слушат прави, без да мърдат, да се усмихват, ронят сълзи или демонстрират някаква страст. Тъй като на погребението нямаше никой, тя се обърна към мъртвеца, запъна се и преправи в придвижване написаното. “Вашият дълъг живот ще остане образец за нас и идващите генерации ”. Нямаше свещи, единствено кръговиден венец с петолъчка. Пророчески думи. Следващите български генерации още не могат да се отърват от този образец.
На идващите избори чакам да намерим вкоченената столетница под чинията на в. Бузлуджа и някой да произнесе слово: “Днес умря БКП-БСП. Живя прекомерно дълго
във щета на другите
Съставена от най-продажните видове, които изпитваха непреодолимо предпочитание да тормозят близките ”.
Под Бузлуджа взеха та се сплотиха! Туй то. Каква огромна неволя е, че човешката нелепост е безсмъртна. Сила е това и има способността да се сплотява и клонира: след Възраждане, Имало подобен народ, Величие…кукловодите готвят нова кукла, търсят и име, и нови видове с унищожителен нагон. Готови да продават на хората носталгични мечти за предишното, вместо нови хрумвания за бъдещето.
Но къде тук е костюмираната интелигенция?
По традиция тя се нагажда, прилазва, песнопее и се слюнтяви по екраните. Не поисквам на никого живот без преразсъдъци, религия и заблуди. Но, интелигенцията през днешния ден е сграбчила чука и млати подпорните стени на личната ни сигурност. Забравила е, че постоянно идва време, когато невинността, нелепостта и хитрините, се срутват ненадейно от гравитацията и суровата действителност.
Роди се грозно бебе, за близките беше ясно, че израства един големоглав, безвъзвратен простак. Обичаше да тормози по-слабите. Един ден го одобриха в партията и стартира да бие жена си. Пиеше всевъзможен алкохол, само че резултатът беше постоянно един: имаше нужда да изтезава някого. Една нощ бутна жена си по стълбите и тя окуця. Когато я биеше, съседите чуваха единствено неговите викове. Веднъж един гамен го трясна два пъти с тухла единочка, очите му се затвориха от хематома и замязя на Мао Дзе Дун. Жена му избяга където и видят очите, не беше открита, тъй като никой не я търсеше.
Този български Мао
живя дълго във щета на другите
Пишеше непрекъснато доноси, с които унищожи живота на изцяло почтени хора. Столетникът надживя всички, които го мразеха. Те починаха от напреднала възраст, той блъскаше с бастун по вратите на техните наследници. Една заран го откриха мъртъв пред входа. Беше се вкоченил, поръсен със снежен прахуляк от януарската вихрушка. Бастунът беше отхвръкнал, само че следите остават и бързо го откриха в снега. В надгробното слово от районния комитет на партията се загатна: вашият заслужен живот бе образец за нас. Пред ковчега словото прочете съвсем красива жена, с животрептящи гърди, отговаряше за ритуалите и знаеше наизуст дълги напътстващи речи, преведени от съветски. Младоженците или опечалените трябваше да слушат прави, без да мърдат, да се усмихват, ронят сълзи или демонстрират някаква страст. Тъй като на погребението нямаше никой, тя се обърна към мъртвеца, запъна се и преправи в придвижване написаното. “Вашият дълъг живот ще остане образец за нас и идващите генерации ”. Нямаше свещи, единствено кръговиден венец с петолъчка. Пророчески думи. Следващите български генерации още не могат да се отърват от този образец.
На идващите избори чакам да намерим вкоченената столетница под чинията на в. Бузлуджа и някой да произнесе слово: “Днес умря БКП-БСП. Живя прекомерно дълго
във щета на другите
Съставена от най-продажните видове, които изпитваха непреодолимо предпочитание да тормозят близките ”.
Под Бузлуджа взеха та се сплотиха! Туй то. Каква огромна неволя е, че човешката нелепост е безсмъртна. Сила е това и има способността да се сплотява и клонира: след Възраждане, Имало подобен народ, Величие…кукловодите готвят нова кукла, търсят и име, и нови видове с унищожителен нагон. Готови да продават на хората носталгични мечти за предишното, вместо нови хрумвания за бъдещето.
Но къде тук е костюмираната интелигенция?
По традиция тя се нагажда, прилазва, песнопее и се слюнтяви по екраните. Не поисквам на никого живот без преразсъдъци, религия и заблуди. Но, интелигенцията през днешния ден е сграбчила чука и млати подпорните стени на личната ни сигурност. Забравила е, че постоянно идва време, когато невинността, нелепостта и хитрините, се срутват ненадейно от гравитацията и суровата действителност.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ