Преди дванадесет
Христо Слави Рачев
Дванадесетият час доближава. Предстои кацане в непозната мeстност. Дали ще се приземим меко или ще се разпилеем от удара и хукнем контузени към нови каскадни избори, и референдуми. Какъв късмет има народ, който още срича първите букви на демокрацията и стърчи на последното място в европейската класация; не владее навигацията, дипломацията, и по никакъв начин колективизацията - отхвърля да се самоуправлява. Нужен му е вносен княз, пълководец, цар, непозната страна настойник, интернационален кондуктор, прокурор, служител на реда. Всяка българска компания неизбежно завършва в развратния съд. Но в случай че българите в действителност не умеят нещо, то е – да се сдружават. Щамповано е релефно в нашето ДНК. Затова е елементарно да се планува, че през днешния ден ще се спогодят, само че разправиите ще стартират незабавно със задна и предна дата.
Живей и остави другите... да крадат.
Такава е моментната фотография през днешния ден. Чудо е, че през днешния ден сме по-добре от през вчерашния ден, само че чудото ще изчезне с първия изгрев на слънцето, в случай че Европейският съюз изпадне в рецесия. Очевиден извод, който съвсем никой не схваща. Всеки, който работи против принадлежността ни към НАТО и Европейския съюз, сбира гамен електорат, почуква върху взривателя на авиобомба, инцидентно открита в мазето; реже клона, на който сме накацали всичките непоправими индивидуалисти. Чува се кършене и пукане, от националното радио стърже гласът на Москва, по Българска национална телевизия недоспалата хубавелка, накъдрена с маша, желае да трансформира студиото в клуб на Българска социалистическа партия. Кутев отново е тук. Не чуваме пукането на клона, тази характерна глухота през днешния ден, е най-опасния ни зложелател. Под краката на вражеските сили пукат съчките, обкръжават ни, те ни коментират, що е то плурализъм, приказват за някакви ползи на народа. Ще смъкват Тагарев. Гледай руините в Украйна и мисли за безкрайната, безконечна фантазия на Русия към топлите морета. Засега са съумели да ни вкарат, с наше безумно единодушие, над 400, 000 руснаци. Живеят си в България, не научават езика, поддържат Путин.
Интересни неща се завихрят към България. Почвам да изстивам, ще има ли, няма ли да има, някакво държавно управление, като че ли не е ясно, че още от първия ден, крамолите и препирните ще стартират незабавно. Че то по-интересен е, в случай че щете, телефонният секс от зяпането в екраните. Но и по тази причина се желаят куп умения. Чувствителност, чудесно развито въображение, визуализация и добра дикция. Искрено да споделяш и откликваш на желанията на другата страна. Темпоритъм. Да познаваш добре колегата и приемаш безрезервно неговите еротични обсесии. Да познаваш личното си тяло и разум, автохипнозата. Усет към разговора и никакво припиране. Все преговорни умения, които българските чукундури нито схващат, нито има изгледи в миналото да научат.
Дванадесетият час доближава. Предстои кацане в непозната мeстност. Дали ще се приземим меко или ще се разпилеем от удара и хукнем контузени към нови каскадни избори, и референдуми. Какъв късмет има народ, който още срича първите букви на демокрацията и стърчи на последното място в европейската класация; не владее навигацията, дипломацията, и по никакъв начин колективизацията - отхвърля да се самоуправлява. Нужен му е вносен княз, пълководец, цар, непозната страна настойник, интернационален кондуктор, прокурор, служител на реда. Всяка българска компания неизбежно завършва в развратния съд. Но в случай че българите в действителност не умеят нещо, то е – да се сдружават. Щамповано е релефно в нашето ДНК. Затова е елементарно да се планува, че през днешния ден ще се спогодят, само че разправиите ще стартират незабавно със задна и предна дата.
Живей и остави другите... да крадат.
Такава е моментната фотография през днешния ден. Чудо е, че през днешния ден сме по-добре от през вчерашния ден, само че чудото ще изчезне с първия изгрев на слънцето, в случай че Европейският съюз изпадне в рецесия. Очевиден извод, който съвсем никой не схваща. Всеки, който работи против принадлежността ни към НАТО и Европейския съюз, сбира гамен електорат, почуква върху взривателя на авиобомба, инцидентно открита в мазето; реже клона, на който сме накацали всичките непоправими индивидуалисти. Чува се кършене и пукане, от националното радио стърже гласът на Москва, по Българска национална телевизия недоспалата хубавелка, накъдрена с маша, желае да трансформира студиото в клуб на Българска социалистическа партия. Кутев отново е тук. Не чуваме пукането на клона, тази характерна глухота през днешния ден, е най-опасния ни зложелател. Под краката на вражеските сили пукат съчките, обкръжават ни, те ни коментират, що е то плурализъм, приказват за някакви ползи на народа. Ще смъкват Тагарев. Гледай руините в Украйна и мисли за безкрайната, безконечна фантазия на Русия към топлите морета. Засега са съумели да ни вкарат, с наше безумно единодушие, над 400, 000 руснаци. Живеят си в България, не научават езика, поддържат Путин.
Интересни неща се завихрят към България. Почвам да изстивам, ще има ли, няма ли да има, някакво държавно управление, като че ли не е ясно, че още от първия ден, крамолите и препирните ще стартират незабавно. Че то по-интересен е, в случай че щете, телефонният секс от зяпането в екраните. Но и по тази причина се желаят куп умения. Чувствителност, чудесно развито въображение, визуализация и добра дикция. Искрено да споделяш и откликваш на желанията на другата страна. Темпоритъм. Да познаваш добре колегата и приемаш безрезервно неговите еротични обсесии. Да познаваш личното си тяло и разум, автохипнозата. Усет към разговора и никакво припиране. Все преговорни умения, които българските чукундури нито схващат, нито има изгледи в миналото да научат.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ