Български кубизъм
Христо Слави Рачев
Днес можем да вършим две неща, да гледаме и се забавляваме. Простолюдието да люпи семки към пейките. Утре да знаем за кого да не гласуваме. Няма по какъв начин да разбираме какво тъкмо става в България. Големите акули се раздвижиха, някои потеглиха към повърхността и големите им гърбове лъснаха под слънчевите лъчи. Други се гмурнаха в дълбините, притаиха се, където няма и разкош светлина. Това постоянно поражда
мъртво неспокойствие, което взима жертви
На сушата в българския политически Колизеум, следим свирепите борби на гладиаторите. Бой сред гладиатори, само че преди да излязат на арената. Гражданите на Рим по никакъв начин не са харесвали, някой да се измъква жив. На победилия ще му пуснат лъв, тигър или няколко разярени пантери. Виждам тъгата на политическите ни анализатори да подредят някаква картина, да обяснят какво ни се случва. Какво става! Ами
следим политическа верижна злополука
Ще има ранени, други извадени с флексове, ще има кариерно осакатени, жертви и под паника бягащи от произшествието. Никой не оказва помощ на близък. Като прибавим и високото атмосферно налягане от Европа, Изток и Запад политическото нереално платно на българското съвремие, е - по-мащабно и неясно от кубичното платно “Герника ” на Пикасо.
С присвито, дясно око забелязах Слави Василев, специфичният делегат на президента Радев в Референдум. Не излиза наяве какво прави този вискозен лобист на президента в естрада с искания за обективност. Но ясно се вижда какво прави Кошлуков в Българска национална телевизия и какво отхвърля да прави Съвет за електронни медии. Ето за какво си служим с метафори, тъй като нямаме информация. Метафорите и катахрезите са по-близо до истината от самозаблудите или пропагандните внушения. Всички допускат, позволяват, халюцинират. Логици заплитат комплицирани съставни фрази, с неправилни заключения. Стигат до парадоксални дедукции, че в
ера на крах,
е целесъобразно да поддържаме потвърдени политически и финансови нарушители. За да се стигне до това патово състояние в Народното събрание и политическия живот на българите са били нужни повече от 2 000 години. Браво! Когато животът стане по-страшен от индиферентното успокоение на гибелта, значи е пристигнало време за неизбежни промени. Тук дълбоката целебна тишина от дълго време е изчезнала. Хиляди рутери пронизват хипоталамуса, от всякъде присветват нискочестотни импулси. Крещят в мозъците ни…
Мъдрият човек, рядко ще назова българските политици безпомощни простаци, страхливци заплетени в кълчища и дребни ползи, само че той сигурно знае, че те са тъкмо такива.
Все отново, има вяра. Реалистична, въпреки и пожелателна: да се надяваме, че децата и внуците ще изпреварят края на света. Всички самотници са мои братя, излезте и вижте небето. От там, от безкрая сме пристигнали. Не е ли знамение.
Днес можем да вършим две неща, да гледаме и се забавляваме. Простолюдието да люпи семки към пейките. Утре да знаем за кого да не гласуваме. Няма по какъв начин да разбираме какво тъкмо става в България. Големите акули се раздвижиха, някои потеглиха към повърхността и големите им гърбове лъснаха под слънчевите лъчи. Други се гмурнаха в дълбините, притаиха се, където няма и разкош светлина. Това постоянно поражда
мъртво неспокойствие, което взима жертви
На сушата в българския политически Колизеум, следим свирепите борби на гладиаторите. Бой сред гладиатори, само че преди да излязат на арената. Гражданите на Рим по никакъв начин не са харесвали, някой да се измъква жив. На победилия ще му пуснат лъв, тигър или няколко разярени пантери. Виждам тъгата на политическите ни анализатори да подредят някаква картина, да обяснят какво ни се случва. Какво става! Ами
следим политическа верижна злополука
Ще има ранени, други извадени с флексове, ще има кариерно осакатени, жертви и под паника бягащи от произшествието. Никой не оказва помощ на близък. Като прибавим и високото атмосферно налягане от Европа, Изток и Запад политическото нереално платно на българското съвремие, е - по-мащабно и неясно от кубичното платно “Герника ” на Пикасо.
С присвито, дясно око забелязах Слави Василев, специфичният делегат на президента Радев в Референдум. Не излиза наяве какво прави този вискозен лобист на президента в естрада с искания за обективност. Но ясно се вижда какво прави Кошлуков в Българска национална телевизия и какво отхвърля да прави Съвет за електронни медии. Ето за какво си служим с метафори, тъй като нямаме информация. Метафорите и катахрезите са по-близо до истината от самозаблудите или пропагандните внушения. Всички допускат, позволяват, халюцинират. Логици заплитат комплицирани съставни фрази, с неправилни заключения. Стигат до парадоксални дедукции, че в
ера на крах,
е целесъобразно да поддържаме потвърдени политически и финансови нарушители. За да се стигне до това патово състояние в Народното събрание и политическия живот на българите са били нужни повече от 2 000 години. Браво! Когато животът стане по-страшен от индиферентното успокоение на гибелта, значи е пристигнало време за неизбежни промени. Тук дълбоката целебна тишина от дълго време е изчезнала. Хиляди рутери пронизват хипоталамуса, от всякъде присветват нискочестотни импулси. Крещят в мозъците ни…
Мъдрият човек, рядко ще назова българските политици безпомощни простаци, страхливци заплетени в кълчища и дребни ползи, само че той сигурно знае, че те са тъкмо такива.
Все отново, има вяра. Реалистична, въпреки и пожелателна: да се надяваме, че децата и внуците ще изпреварят края на света. Всички самотници са мои братя, излезте и вижте небето. От там, от безкрая сме пристигнали. Не е ли знамение.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ