Вдигай заплатите, отстрани мързеливците
Христо Слави Рачев
Децата и внуците ни са подложени на просветителна инквизиция. Говоря от първо лице. Аз бях тежко контузен от българското учебно заведение. Изпитах го на невръстния си тил. Учителят ми по български език един път ми рече: Христо, вземи едно огледало и плюй в лицето си, обиди се индивидът, не бях научил нито един стих от Христо Радевски. Не разтварям дума да се учи по-малко, а да се учи в подобаваща атмосфера, която схваща природата на подрастващото дете. Да преобладават настоящите знания.
Това работи Учителят. Да проумява децата и подтиква дарбите им. Да основава и сочи цели. Безцелното и самоцелно образование е гибел. Провал на педагога. Пред децата би трябвало непрекъснато да подскачат примамливите лакомства на познанието. Обезателно да имат чувството, че съумяват. Да отиват с наслада на учебно заведение. И при най-лошата система постоянно ще има подрастващи гении, бъдещи енциклопедисти, полиглоти. Тях нищо не може да ги спре.
Но когато дъртофелници основават сухи таблични стратегии упорстват да ги втълпят в главите на децата, не запомнили, че също са били деца, упорстват всички да станат възрастни – имаме проблем. Такива даскали се нервират, глобяват, основават боязън и паника с кошмарни контролни, проби. Детето върти глава, те му тикат в устата огромната лъжица с рициново масло. Младите имат вродено любознание, гледат през екраните, без да мигнат, какво се случва по света, те му сочат схоластични диаграми, подвигат пушилка с тебешира, бършат с гъбата, като друсат задници, принуждават ги да учат наизуст пролетарски поети и някакъв неразбираем национализъм от времето на пишурката. “Ех, за какво не съм стихотворец като пишурката. Ех, че ода бих направил на баба си на хурката ”. Очакваме учебното заведение да приготви младежите за среща с живия и конкурентен живот изпълнен с провокации, да понасят тежките удари на неуспеха, летежа от триумфите, унинието от заболяванията, от време на време упоритата липса на шанс. Да, български и всевъзможен непознат език не стартира първо с граматика. Това от дълго време е схванато като най-успешната процедура за неуспех. Всеки се стъписва. Хиляди хора се отхвърлят, това не е за мен. Граматиката идва по-късно, а както виждаме може и да не дойде. Светът не е спрял заради неведение на стотиците правила и техните изключения. Никой не е проговорил с граматика, нито се е обяснил в обич. Всички учат история, само че не я познават. Учат български език, а са функционално и всячески необразовани. Децата бягат от часовете. Училище мъчилище. Това е пасивният отговор на подрастващите. На стратегиите. На бюрократите. Така става постоянно, глупците се наскърбяват, по-интелигентните вършат проверка на грешките. Инквизицията в учебните заведения продължава, без да е серпантина. Придобива нови наукообразни форми и модели.
Днес заплатите на учителите порастват. Така се стартира. Става допустимо по причина на демокрацията. Знам, че и в този момент има почтени учители, само че и те като децата са жертва на наставления и бюрократични импулси от горната страна. Новото учителско съсловие ще промени картината, само че и състава си. Дайте независимост на Учителя! Внуците ми в Америка прескачаха класовете, учеха на драго сърце и с добитото възприятие за удача, набраха скорост, и влетяха в университетите. И там продължиха с оптимално висок триумф. По пътя са се мяркали и изоставащи, само че това са в действителност изоставащи деца. Справедливо е.Тук системата към момента е в положение да убие будните деца, да ги отврати от процеса на образование. Да възпитава конформисти.
Всъщност аз не съм никакъв експерт. По-скоро пострадал; изискан ценител на кошмарното социалистическо обучение по руски модел. Мразя го и то ме мразеше. Имах устойчиво държание 3 до последния ден. Да бях единствено аз. Нищо не научих в българското учебно заведение. Днес разполагаме с съвсем два милиона комплициран народ, който не схваща ролята на Русия в съсипването на България. Плюс две министерства, на които следва общоприет ремонт и сриване на доста вътрешни стени и загради. Нова дограма, която да пропуща светлината. Министерството на образованието и на вътрешните работи. Никакви апели за съвест, морал и промени не са свършили и няма да свършат работа, в случай че не заживеем в жизнерадостна и добре функционираща народна власт. Вдигай заплатите, изхвърляй негодниците.
Децата и внуците ни са подложени на просветителна инквизиция. Говоря от първо лице. Аз бях тежко контузен от българското учебно заведение. Изпитах го на невръстния си тил. Учителят ми по български език един път ми рече: Христо, вземи едно огледало и плюй в лицето си, обиди се индивидът, не бях научил нито един стих от Христо Радевски. Не разтварям дума да се учи по-малко, а да се учи в подобаваща атмосфера, която схваща природата на подрастващото дете. Да преобладават настоящите знания.
Това работи Учителят. Да проумява децата и подтиква дарбите им. Да основава и сочи цели. Безцелното и самоцелно образование е гибел. Провал на педагога. Пред децата би трябвало непрекъснато да подскачат примамливите лакомства на познанието. Обезателно да имат чувството, че съумяват. Да отиват с наслада на учебно заведение. И при най-лошата система постоянно ще има подрастващи гении, бъдещи енциклопедисти, полиглоти. Тях нищо не може да ги спре.
Но когато дъртофелници основават сухи таблични стратегии упорстват да ги втълпят в главите на децата, не запомнили, че също са били деца, упорстват всички да станат възрастни – имаме проблем. Такива даскали се нервират, глобяват, основават боязън и паника с кошмарни контролни, проби. Детето върти глава, те му тикат в устата огромната лъжица с рициново масло. Младите имат вродено любознание, гледат през екраните, без да мигнат, какво се случва по света, те му сочат схоластични диаграми, подвигат пушилка с тебешира, бършат с гъбата, като друсат задници, принуждават ги да учат наизуст пролетарски поети и някакъв неразбираем национализъм от времето на пишурката. “Ех, за какво не съм стихотворец като пишурката. Ех, че ода бих направил на баба си на хурката ”. Очакваме учебното заведение да приготви младежите за среща с живия и конкурентен живот изпълнен с провокации, да понасят тежките удари на неуспеха, летежа от триумфите, унинието от заболяванията, от време на време упоритата липса на шанс. Да, български и всевъзможен непознат език не стартира първо с граматика. Това от дълго време е схванато като най-успешната процедура за неуспех. Всеки се стъписва. Хиляди хора се отхвърлят, това не е за мен. Граматиката идва по-късно, а както виждаме може и да не дойде. Светът не е спрял заради неведение на стотиците правила и техните изключения. Никой не е проговорил с граматика, нито се е обяснил в обич. Всички учат история, само че не я познават. Учат български език, а са функционално и всячески необразовани. Децата бягат от часовете. Училище мъчилище. Това е пасивният отговор на подрастващите. На стратегиите. На бюрократите. Така става постоянно, глупците се наскърбяват, по-интелигентните вършат проверка на грешките. Инквизицията в учебните заведения продължава, без да е серпантина. Придобива нови наукообразни форми и модели.
Днес заплатите на учителите порастват. Така се стартира. Става допустимо по причина на демокрацията. Знам, че и в този момент има почтени учители, само че и те като децата са жертва на наставления и бюрократични импулси от горната страна. Новото учителско съсловие ще промени картината, само че и състава си. Дайте независимост на Учителя! Внуците ми в Америка прескачаха класовете, учеха на драго сърце и с добитото възприятие за удача, набраха скорост, и влетяха в университетите. И там продължиха с оптимално висок триумф. По пътя са се мяркали и изоставащи, само че това са в действителност изоставащи деца. Справедливо е.Тук системата към момента е в положение да убие будните деца, да ги отврати от процеса на образование. Да възпитава конформисти.
Всъщност аз не съм никакъв експерт. По-скоро пострадал; изискан ценител на кошмарното социалистическо обучение по руски модел. Мразя го и то ме мразеше. Имах устойчиво държание 3 до последния ден. Да бях единствено аз. Нищо не научих в българското учебно заведение. Днес разполагаме с съвсем два милиона комплициран народ, който не схваща ролята на Русия в съсипването на България. Плюс две министерства, на които следва общоприет ремонт и сриване на доста вътрешни стени и загради. Нова дограма, която да пропуща светлината. Министерството на образованието и на вътрешните работи. Никакви апели за съвест, морал и промени не са свършили и няма да свършат работа, в случай че не заживеем в жизнерадостна и добре функционираща народна власт. Вдигай заплатите, изхвърляй негодниците.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ