Христо Проданов е народен представител от БСП в настоящия парламент.

Христо Проданов е депутат от Българска социалистическа партия в сегашния парламент. Той е претендент за народен представител на социалистите и водач на листата им в 23-ти МИР в София за идващия парламент.
Проданов е и зам.-председател на парламентарната група на Българска социалистическа партия в сегашния парламент. Той е член на две комиси в 44-тото Народно заседание, в това число на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Ако Българска социалистическа партия завоюва изборите, какво неотложно ще измененията в бранш " Туризъм "?
Първото и най-важно, което би трябвало да се случи в туристическия отрасъл, е да бъде единен. Към този миг в туризма в България има над 240 браншови организации и самият отрасъл, няма единна позиция по доста от въпросите, които го касаят.
Досегашните министри на туризма в ръководството на ГЕРБ се възползваха от това разделяне на сектора, прокарваха своите политики, които бяха в полза на избрани лобита и заради тази причина българският туризъм не се развива.
Считам, че главно за положителното ръководство на един бранш е страната и представителите на сектора да приказват в един глас и дружно да търсят и намират решенията на проблемите. Това е повода, заради която считам, че първата задача на бъдещия министър на туризма е да сплоти тези над 240 браншови организации в единна Национална туристическа конфедерация.
Колко съществени са проблемите в инфраструктурата на бранша и по какъв начин оферирате да бъдат решени?
Проблемите в инфраструктурата на бранша са големи. Много пъти съм спорил с министър Ангелкова в парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм. Нейната позиция е, че туризмът е напълно частен бранш и страната не трябва да се намесва. Моят въпрос е: Защо един екскурзиант подхваща пътешестване? И отговорът е: За да посети локална културна забележителност, музей, съкровищница, да употребява минералната вода за лекуване и за спа процедури, да посети плаж или пещера, а всички тези изброени атракции, поради които хората подхващат туристическото си пътешестване, са обществена държавна благосъстоятелност и няма по какъв начин в случай че страната не поддържа указател, инфраструктура и положителното положение на тези обекти, да чака прилив на туристи, които от своя страна да посещават хотелите, местата за настаняване, браншът да получава по-високи приходи и надлежно да заплаща повече на хазната. Тоест, нещата са свързани и страната има централна роля в туристическия бранш – по този начин е на всички места по света.
Откъде могат да дойдат нужните средстваа, с цел да бъдат решени посочените от Вас проблеми?
Естествено от държавния бюджет. От самото си основаване Министерството на туризма е с най-ниския бюджет от всички министерства – 20 млн. годишно, от които половината личен доход. В същото време туристическата промишленост в България генерира сред 11 и 13% от Брутният вътрешен продукт на страната. Ето за какво считам, че страната е дебитор на бранша.
Трябва ли да има промени в Закона за туризма и какви?
Трябва напълно нов Закон за туризма. Сега настоящият е неразбираем, променян е неведнъж и всичките промени бяха свързани с упоритостта на министрите на туризма да управляват, колкото е допустимо повече, бранша.
Имаме потребност от къс и явен Закон за туризма, а всички детайлности като категоризации, узаконяване и така нататък могат да бъдат в наредби, с цел да не се постанова законът да се трансформира непрекъснато.
Каква тактика бихте приложили, с цел да се разпространява страната ни като привлекателна туристическа дестинация?
Към момента тактиката на Министерството на туризма е присъединяване в 5-6 туристически изложби годишно и до там се изчерпва рекламната им тактика.
Аз считам, че в допълнение би трябвало да се положат старания за цифровата реклама на туризма и по-тясното съдействие с водещите непознати туроператори, които провеждат главните пакети и чартъри за България.
Бихте ли трансформирал ръководството на оперативна стратегия (ОП) „ Регионално развиване “ и в какви аспекти, с цел да е по-ефективна?
Със сигурност общините, които разполагат с туристически атракции, а в България те са доста, би трябвало да насочат напъните си точно в поддръжката на инфраструктурата, водеща до тези туристически обекти, тъй като това от своя страна води до възстановяване на локалната стопанска система.
Трябва ли да бъдат понижени таксите за издаване на визи за съветските туристи?
Това наложително би трябвало да се направи. В момента на територията на Руската федерация има основани 60 точки, в които човек може да подаде заявление за виза и надлежно да я получи за една седмица, само че цената, която се заплаща за тази виза е три пъти по-висока от тази, която се заплаща от съветските туристи за конкурентни прилежащи на България дестинации.
За да може да сме конкурентноспособни, би трябвало да се усилят още повече точките за поръчка, за издаване на виза и цената на визата да е равна на разхода за нейното издаване, тъй като ползата на страната е в България да дойдат колкото е допустимо повече съветски туристи. 
Качеството на туристическите услуги и човешкият фактор като главен и определящ за развиването на туризма в България. Този фактор се откроява от експертите като главен, най-съществен и най-приносен за развиването на бранша. В този смисъл добра концепция ли са икономическите тласъци или данъчни облекчения за високо качество на предлаганите туристически услуги или по-скоро би трябвало да се заложи на наказания за неспазване на нужните правила на държание?
Да, и тласъците и глобите имат своето място. Привърженик съм на тласъците, тъй като те са съществена причина за развиването и обезпечаването на сектора, както кадрово по този начин и ресурсно, което от своя страна е причина за високо качество на туристическия артикул.
Но добре знаем, че има хора, които постоянно се пробват да избягат от разпоредбите и за такива е належащо да има наказания. 
Интервю на Тодор Беленски