Вместо да е мемориал лагерът Белене плаче за памет
Христо Христов,
Преди броени дни на desebg.com бе оповестена анкета, чиято цел е да откри дали хората имат визия за същинската причина, заради която за трета поредна година на някогашния комунистически концлагер „ Белене “ не се организира обичайното от 1990 година насам годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарния режим на Българска комунистическа партия.
Анкетата сподели, че даже тези, които са взели участие в годишни поклонения в предходните години, не знаят за какво това събитие към този момент не се организира.
Политическата обстановка и обстановка няма виновност за казуса (годишното поклонение е гражданска самодейност и никоя власт не може да я забрани или отмени), въпреки някои да се съмняват за политическо въздействие и вмешателство.
Пандемията от ковид също не е опрощение (с изключение на 2020 година, поради наложените тежки противоепидемични ограничения, в това число и възбрана за осъществяване на всеобщи събития). Пример за това е друго сходно събитие – поклонението в памет на жертвите на комунистическия лагер „ Слънчев бряг “ край Ловеч, което също се организира от 1990 година насам в края на месец март.
То също бе прекратено през 2020 година поради локдауна, само че поклонението, проведено от локалния Съюз на демократичните сили, в което вземат участие и представители на общината отпред с кмета Корнелия Маринова, както и жители от цялата страна, се организира без проблеми и през 2021 година, и през 2022 година, като по този метод традицията бе непокътната.
Тривиално: Няма кой да провежда поклонението
Колкото и изненадващо да звучи за някои повода на „ Белене “ да не се състои годишно поклонение през 2021 и през 2022 година е тривиална – няма кой да провежда.
Тази тривиална причина обаче е и срамна и позорна за онази част от демократичното общество, което нормално показва естествена съпричастност.
Изглежда обаче едно е да се прави работа и напълно друго да се леят сълзи за жертвите на комунистическия режим в обществените мрежи (на избрани паметни дати).
Или по малкия екран и радиото да се оплакваме (вече повече от 30 години), че България била единствената страна от страните от някогашния Източен блок в която нямало един музей за комунистическия гнет и че до неотдавна комунистическия интервал не се изучавал в учебниците по история.
Толкова ли можем?!
Сега и „ Белене “ – случи се немислимото – да се прекъсне традицията от 1990 година насам веднъж в година, веднъж, да се почитат жертвите на това свято място, където преди 70 години, персони от друга политическа, обществена и етническа принадлежност са устоявали на адския гнет психически и физически гнет, стоварен върху тях, изправени пред лицето на гибелта.
Толкова ли костваме?! Толкова ли можем?! Да не се организираме през днешния ден да почетем паметта им – на тези мъченици, чиито кости гният на остров Персин и остров Предела?
Или на тези, които оцеляха в пъкъла на нечовешкия концлагер „ Белене “, само че ужасът не ги напусна до края на живота им, осакатявайки техните души и тези на техните фамилии!
В актуалната обява уеб сайтът desebg.com излага някои нелицеприятни обстоятелства за „ Белене “ като място наизуст, които до момента не са били известни на по-широката публика, с цел да стане ясно по какъв начин се стигна дотук.
Как се стигна дотук?
След началото на разпада на тоталитарния режим на Българска комунистическа партия за първи път в края на месец април 1990 година някогашни лагеристи посещават мястото на Втори обект на остров Персин, където през 1949 година по решение на комунистическото държавно управление е основан лагера „ Белене “.
Малко по-късно, при започване на месец юни същата година на Втори обект прииждат хиляди хора в първото всеобщо поклонение, което прераства в протест на Съюз на демократичните сили, броени дни преди първите свободни избори на 10 юни 1990 година
Така е сложено началото на годишните поклонения. Най-постоянни са земеделците, които в края на 90-те години вършат изпитание на Втори обект да се построи монумент със средства, отпуснати от Фонд „ 1300 века България “ по време, когато негов шеф е Тошо Пейков, някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили в първите години на прехода. В началото на този век там е повдигнат бетонния фундамент на паметника, който остава незавършен и до през днешния ден.
Годишните поклонения с времето не са толкоз всеобщи като началото, като на тях идват оживели лагеристи, както и от първия (1949-1953) и втория интервал (1956-1959) на лагера, по този начин и от последния интервал (1985-1987), когато там са изолирани над 500 български жители мюсюлмани, съперници на „ възродителния развой “. Характерните в първите години панихиди на „ Белене “, отслужвани от свещеници в памет на починалите в лагера, последователно замират.
Инициативата на отец Паоло Кортези
В края на април 2014 година католическият енорийски духовник Паоло Кортези, който е изпратен на работа в гр. Белене през есента на 2010 година, инициира учредяването на публичен комитет за основаването на фондация, която да работи за построяването на мемориал на „ Белене “.
Амбицията му е той да бъде открит през 2019 година, когато ще се навършат 70 години от основаването на концлагера. Гласност на самодейността на свещеника дава desebg.com, който е единствената медия, която отразява и първото годишно поклонение, проведено от отец Кортези на 1 юни 2014 година
Големите поклонения през 2015 и 2016 година
Емоционалните речи на младия свещеник пленяват сърцата на участниците в поклонението през 2014 година, а фактът, че един задграничен духовник се заема с нещо, което българите не са съумели да създадат толкоз години, притегля вниманието на медиите и отец Паоло Кортези бързо добива известност в България точно с концепцията си за основаване на мемориал на „ Белене “.
Следващите две годишни поклонения стават едни от най-многобройните през този век. През 2015 година за първи път на „ Белене “ почетен боен взвод отдава почести с боен марш (министър на защитата е земеделецът Николай Ненчев), а посетител на събитието е ръководителят на Народното събрание Цецка Цачева.
През 2016 година посетител на годишното поклонение е президентът Росен Плевнелиев, а церемонията е съпроводена от почетна гвардейска рота.
Междуличностни спорове в Белене, опропастили концепцията
В началото на март 2017 година обаче се стига до спор сред отец Кортеци и кмета на гр. Белене Милен Дулев (избран на втори тур на локалните избори през есента на 2015 година, повдигнат от локална коалиция „ Бъдеще за община Белене “, подкрепяна от ГЕРБ, Реформаторския блок и БЗНС).
Поводът е отводът на община Белене да записва легално пребиваващо в България сирийско семейство, бягащо от войната в Сирия, което Кортези е приютил.
Кметът декларира, че община Белене е отказала регистрация на сирийското семейство поради нередовни документи, само че в общественото пространство излиза наяве, че същинската причина е брожението на част от общинските съветници и враждебното отношение към чужденци на част от жителите в Белене против акта на състрадание на свещеника (това не е единственият сходен случай в страната по това време).
В резултат на абсурда, който е с отрицателни последствия за преобладаваща в гр. Белене католическа общественост, Орденът на пасионистите, към който принадлежи Паоло Кортези, го отзовава неотложно в Италия.
Фондация „ Истина и памет “ (проф. Евелина Келбечева - историк, юрист Александър Кашъмов, Георги Михайлов – историк, Христо Христов – журналист) провежда петиция в поддръжка на Кортези (петицията събира няколко хиляди подписа) за връщането му в България с претекста, че той е значима част за построяването на мемориала на „ Белене “ – петицията е изпратена до папата посредством апостолическия нунций в София.
В отсъствието на свещеника годишното поклонение е проведено от основаната по негова концепция фондация „ Остров Белене “. За неин ръководител е определен помощникът на отец Кортези Михаил Маринов от гр. Белене. Във фондацията Кортези влиза посредством своята гражданска организация „ Културен дом Евгений Босилков - Белене “. Във фондацията влиза още и Елица Гулева от гр. Белене, която не е известна с обществена активност в тази посока и досега.
През септември 2017 година Орденът на пасионистите връща отец Паоло Кортези в гр. Белене да продължи църковното си служение там, откакто абсурдът със сирийското семейство към този момент е заглушен.
Въпреки опитите на разнообразни хора да изгладят връзки сред кмета Дулев и отец Кортези в името на работата по построяването на мемориал на лагера „ Белене “ това не се получава.
Вторият спор и раздор във фондация „ Остров Белене “
През януари 2018 година обаче последва втори спор. Помощникът на отец Кортези Михаил Маринов афишира в стеснен кръг, че се разделя с отец Кортези след четири години взаимна активност.
Причината, по думите му, е нежеланието на свещеника фондацията да се ангажира повече с водене на групи гости на лагера „ Белене “, както и с поддържането му.
„ За мен е налице към момента тленен спор сред отеца и кмета на града, пленник на който става работата по парк-мемориала на острова. Дал съм четири години от живота си и всички сили този план да се случи, а съм очевидец на дребни персонални вражди “, написа тогава Маринов и декларира, че ще продължи работа посредством фондация „ Остров Белене “, която оглавява.
Така се стига до разцепването на фондацията, в която отец Кортези остава изолиран и не може да управлява (към днешна дата неговият „ Културен дом Евгений Босилков “ към този момент е отвън фондацията).
Именно тези личностни спорове сред кметът Милев Дулев, отец Кортези и някогашният му асистент Михаил Маринов, разгорели се на локална почва, значително поставят завършек на това толкоз вдъхновяващо начало, положено от младия италиански духовник.
Годишното поклонение на „ Белене “ през 2018 година е проведено от фондация „ Остров Белене “, която към този момент се управлява от Михаил Маринов. За събитието той е подсилен по друг метод от разнообразни хора.
Поклонението през 2019 година е последното и негови съорганизатори са фондация „ Остров Белене “ и община Белене.
Отец Кортези не участва нито един път на поклоненията, проведени след завръщането му в България през есента на 2017 година
В неотдавна оповестената анкета на desebg.com множеството хора помнят делото на свещеника. В пост към обявата той обаче недвусмислено показва: „ Искам да напомня, че от март 2017 година [отзоваването му в Италия след абсурда с кмета Дулев] аз не съм взел участие нито в организацията, нито в поклонението на Острова, нито в работата на фондация „ Остров Белене “ и от този момент не знам нищо за плана [за мемориал] “.
Пандемията и безхаберието след нея
През 2020 година поради пандемията от ковид поклонение не се организира. Фондация „ Истина и памет “ основава специфична страница във Facebook за виртуално поклонение в памет на жертвите на лагера „ Белене “, както и на лагера „ Слънчев бряг “ край Ловеч.
По неразбираеми аргументи през май 2021 година фондация „ Остров Белене “, която до тогава е провела поклонението, не прави това.
През есента на същата година тя организира конференция в Белене по план с европейско финансиране, по който работи, само че това няма нищо общо обичайното годишно поклонение, което е сърцето на паметта към жертвите и събира хора от цяла България.
„ Белене “ – място наизуст за жертвите на комунизма
или туристическа атракция?
В началото на 2021 година в някои уеб сайтове се появяват информации с възмутителни заглавия от сорта на „ Концлагерът Белене става туристическа атракция “.
Изведнъж от това „ Белене “ да е място мемориал в памет за жертвите на тоталитарния комунистически режим главната тематиката добива туристически измерения – нещо, което е безусловно недопустимо!
Цитиран е ръководителят на фондация „ Остров Белене “ Михаил Маринов, който „ е уверен, че планът [за мемориал] ще съставлява интерес за хиляди туристи и реализирането му ще е от огромна помощ за българския туризъм, и в частност - за северозападния район “.
От тези изявления излиза наяве, че през 2022 година фондацията работи по план „ Организирани исторически и орнитологични [за проучване на птиците] турове на остров Белене “, подсилен от фондация „ Америка за България “.
Тя финансира фондация „ Остров Белене “ за закупуване на бус, с „ който да се транспортират туристи за исторически и орнитологични турове до остров “ Белене (става въпрос за остров Персин, б.а.). Той е показан като „ парадайс за феновете на природата и птиците, а също по този начин и е прочут с това, че в миналото там е бил ситуиран концентрационният лагер „ Белене “.
Финансирането включва и поддържането на пътя до лагера, както и косенето на тревата в площите на „ Белене “.
През 2022 година обаче още веднъж по незнайни аргументи фондация „ Остров Белене “ не провежда годишното поклонение.
Опит да се изяснят аргументите за прекратена традиция на поклоненията
През ноември 2022 година разтревожени от спирането на годишните празнувания на жертвите на комунистическия режим на лагера „ Белене “ от фондация „ Истина и памет “ дават мандат на журналиста Христо Христов да провокира полемика за изясняване на проблемите.
Той включва в полемиката (по електронната поща) кмета на гр. Белене Милен Дулев, ръководителя на фондация „ Остров Белене “ Михаил Маринов, отец Паоло Кортези (от почитание към стореното първоначално от него), Лиляна Друмева – ръководител на „ Съюза на репресираните от комунизма – памет “, Сафие Юрдакул – ръководител на Гражданската организация за правдивост, права и културно съдействие на Балканите, сплотяваща живите концлагеристи от „ Белене “ по време на „ възродителния развой “ и техните близки, откривателя Борислав Скочев – създател на единственото в детайли проучване на концлагера „ Белене “ (2017), евродепутатът Андрей Ковачев – политикът с най-големи заслуги към процеса на преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало през последните 13 години, който е измежду формалните лица на едно от годишните поклонения на лагера преди 2020 година, по негова самодейност представители на фондация „ Остров Белене “ гостуват в Брюксел и е осведомен с концепцията за създаване на мемориал на остров Персин.
Кметът Дулев не споделя и едно „ здравейте “ на участниците в полемиката, без значение, че авансово е дал единодушие пред журналиста Христо Христов по телефона, че ще взе участие в полемиката.
Преди това Христов разменя и мейли с Маринов и отец Кортези във връзка въпрос с тяхна обща галерия от предходните години за жертвите на „ Белене “. Свещеникът му написа, че от 5 години не е ходил на лагера, а ръководителят на фондация „ Остров Белене “ му дава отговор, че от близо година е замразил активността си заради грижите към болен член на фамилията му.
Всъщност полемика няма. Организациите на жертвите и другите участници не получават отговор нито от кмета на Белене, нито от фондация „ Остров Белене “ какви са аргументите да липсва организация за поклонение през 2021 и 2022 година
В единствения си пост Михаил Маринов афишира, че няма да допусне да бъде вкаран в „ интриги и безпочвени нападки “ и декларира, че „ не помня някой да ми е вменил права или отговорности да съм част от организацията на това поклонение “.
Правил го непринудено и гратис, както и че поддържал пътя до лагера, косенето на тревата и обезпечаването на безвреден достъп до някогашния лагер. Той обаче заобикаля въпроса за аргументите фондацията, която съставлява, да провежда поклоненията през 2021 година 2022 година, откакто го е правила от 2016 година до 2019 година в това число.
От полемиката излиза наяве, че най-настоятелни в питането за годишното поклонение особено за 2022 година са били от жертвите от „ възродителния развой. Сафие Юрдакул показва, че се е обърнала към Михаил Маринов по този въпрос, само че е получила отговор, че годишно поклонение няма да има. След това той въобще не ѝ дал отговор на въпроса за какво няма да има поклонение през 2022 година и я пренебрегнал.
Тъй като опитът за полемика не среща прогрес журналистът Христо Христов афишира, че ще осведоми своите сътрудници във фондация „ Истина и памет “, с какво се е сблъскал и по-късно ще разгласи какво решение е взето.
Едва тогава, когато излиза наяве, че опитът за полемика пропада обстойно писмо изпраща арх. Александър Генчев, който е включен в полемиката от Михаил Маринов, като създател на идейния план за мемориал на „ Белене “.
Генчев авансово декларира, че огромна част от поставените въпроси не са в неговата подготвеност, само че в детайли разказва какъв брой доста работа по плана „ Белене “ е осъществено и то с помощта на кмета на гр. Белене Милен Дулев.
От „ редица административни и градоустройствени действия по проекта на община Белене за урегулиране статута и промяна на предназначението на територията “ до геодезическо снимане за установяване границите на парцела и основаването на дигитален модел на постройките, който да служи за основа на бъдещи разработки.
„ Благодарение на напъните на администрацията на Белене и на държавни институции и министерства, през днешния ден ние имаме законовата основа и правото на ръководство на територията на лагера за основаването на Мемориал “, твърди арх. Генчев.
Дискусия, само че на друго равнище и при ясни правила – бистрота и отговорност
Христо Христов осведоми, че с сътрудниците си в във фондация „ Истина и памет “ те са стигнали до извода, че след нежеланието да се води разговор, след неналичието на обикновени отговори на поставените от представители на общността въпроси, която е пособия в предходни години и продължава да се интересува за ориста на „ Белене “, след цялостното безмълвие на кмета Милен Дулев, след игнорирането на дефинира организации на жертвите и то на хора, които са въдворявани точно в лагера „ Белене “, този опит за диалог е несполучлив.
По тази причина „ Истина и памет “ взема решение да сложи тази полемика в близко време, само че на друго равнище. В друга среда, където главната цел ще бъде оптимално необятно обединяване на хора, персони, институции и организации за обновяване на обичайните годишни поклонения и превръщането на „ Белене “ в същински мемориал, само че при изискванията на цялостна бистрота на взиманите решения, отчетност, отговорност и оптималната осведоменост на участниците в тази общественост, в която те ще вземат участие непринудено и ще работят, и оказват помощ за тази идея.
Кметът на Белене е заставен да даде информация по ЗДОИ
Журналистът Христо Христов взема решение да ревизира изказванията на арх. Генчев и да види какви тъкмо са дейностите и свършеното от община Белене по плана за мемориал на лагера.
В тази връзка той изпраща до кмета серия от заявки по Закона за достъп до социална информация със съдействието на фондация „ Достъп до информация.
Задължен по закона кметът на Белене Милен Дулев стартира да дава отговор. Най-напред е обяснен един значим въпрос: приемала ли е община Белене процедура или ред за визитите от жители, проведени групи, публицисти или журналистически екипи на някогашния концлагер „ Белене “ на остров Персин? Кметът дава отговор негативно. Тоест нито едно посещаване – на група, по единично или на журналистически екип – не е обвързано с някакво позволение особено от общината (в мощ е позволение от Министерство на правораздаването, защото се минава през територия на пандиза „ Белене “).
Това е забавно, тъй като през септември 2022 година екип на Българска национална телевизия се приготвя за фотоси на документален филм от поредицата „ Отворени досиета “, отдадена на жертвите на комунистическия режим и изненадващо е заставен да търси позволение за влизане на остров Персин. При подготовката за фотосите от пандиза „ Белене “, до който екипът е пуснал нужното заявление, ги осведомят, че нямат проблеми с тях, само че би трябвало да се извърнат към кмета на Белене за позволение, защото имало нова процедура. Екипът два дни е оставен на изчакване от кмета Дулев за позволение.
Има ли община Белене ангажимент към годишното поклонение на лагера?
В друго заявление е поискана информация дали община Белене е поела ангажимент включително и финансов към организацията и провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в някогашния концлагер „ Белене “ на остров Персин за интервала 2017-2022 година?
Кметът дава отговор: „ Община Белене е поемала непълен финансов ангажимент към организацията и провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в някогашния концлагер „ Белене “ за интервала 2017-2022 година
В информация е посочено, че „ за влизане на общински автомобил и чиновници до Втори обект за поддръжка на уреди, разчистване и косене на тревни площи в интервала 2017-2021 година са изразходвани 5087 лева
Така се оказва, че и община Белене, и фондация „ Остров Белене “ правят една и съща активност във връзка с косенето и разчистване на някогашния лагер.
Как община Белене пропуща златен шанс за създаване на мемориал на „ Белене “
Малцина знаят или помнят, че откакто беше посетил два пъти лагера „ Белене “ президентът Росен Плевнелиев лобира пред Министерски съвет за решение, което да помогне за реализирането на самодейността на отец Паоло Кортези за създаване на мемориал на остров Персин.
И в края на месец януари 2017 година в последния ден на второто държавно управление на Бойко Борисов взе решение, с което трансферира парцела на Втори обект от Министерството на правораздаването (поради съществуване на настоящ затвор на остров Персин, б.а.) на община Белене за създаване на „ Парк-мемориал “ на лагера „ Белене “.
С решението държавното управление слага значими условия. А те са „ годишно обезпечаване на средства от общинския бюджет за настоящо поддържане и главен ремонт на понтонния мост “, до който се стига на острова Персин. „ При нереализиране на плануваните действия по реновиране на предоставените здания и създаване на монумент в продължение на 5 години правото на ръководство се лишава “.
Въпросните пет години са изтекли на 26 януари 2022 година Мемориал по този начин и не е построен.
Кметът на Белене Милен Дулев нито веднъж обществено не се е заел с доклад за осъществяването на това решение на държавното управление.
Единственият път когато се е появявал в общественото пространство и е приказвал за плана е в предаване на Нова телевизия през октомври 2020 година
В репортажа се споделя, че арх. Генчев и фондация „ Остров Белене “ се борят съвсем 5 години на мястото на лагера да има мемориален комплекс. Проектът бил подготвен, финансиране ще се търси.
„ Той [мемориалният комплекс на „ Белене “] ще е част от историята на града “, твърди кметът Дулев в репортажа. Пропуснал е да посочи по кое време ще стане това. От обещанието са минали 3 години…
Реалността е друга
Във връзка с решението на Министерския съвет от 2017 година журналистът Христо Христов изпраща друго заявление за достъп до социална информация до кмета Дулев. С него той желае информация за:
1.Възлагане от община Белене на създаване на Мемориал и параметрите му;
2.Възлагане на абстрактен план за Мемориала и приемането му;
3.Ежегодните средства от общинския бюджет в интервала 2017-2022 година, изразходвани за настоящо поддържане и главен ремонт на понтонния мост, за реновирането на предоставения сграден фонд на някогашния Втори обект на концлагера „ Белене “, за построяването на монумент на същия обект, според решение №70/26.01. 2017 година на Министерския съвет;
4.Изразходвани средства от община „ Белене “ за други действия, свързани с някогашния лагер „ Белене “ на остров Персин, в това число за поддръжка на инфраструктурата (пътя до някогашния Втори обект на лагера „ Белене “);
5.Искания от органи на община Белене до съответни държавни органи, частни организации или европейски такива за финансиране на действия по осъществяване на решение №70/26.01. 2017 година на Министерския съвет;
6.Кореспонденция на органи на община Белене с други държавни, европейски или неправителствени организации, обвързвана с решение №70/26.01.2017 година на Министерския съвет.
Кметът Дулев дава отговор, че по точка 1, 2 и 3 се засягат ползите на трето лице (възложител на идейния проект), което не е дало единодушие да се даде информация.
Отговаря, че ще даде информация по документи за осъществяването на решението на Министерския съвет. И изпраща копия от контракт на община Белене с Областната администрация на Плевен, който е копие на решението на държавното управление, както и схема на поземления парцел (на някогашния лагер), издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен от август 2016 година, т.е. преди държавното решение.
Дулев въобще не дава отговор на желаната информация за годишните средства от общинския бюджет в интервала 2017-2022 година, изразходвани за настоящо поддържане и главен ремонт на понтонния мост, за реновирането на предоставения сграден фонд на някогашния Втори обект на концлагера „ Белене “, според решение №70/26.01. 2017 година на Министерския съвет.
Както и не дава отговор на въпроса за водената преписка с Министерския съвет и други п държавни и неправителствени институции и организации за осъществяването на решението за построяването на мемориал.
Община Белене не се е отчела на Министерския съвет за „ Белене “
Паралелни заявки по ЗДОИ до Министерския съвет и Министерството на правораздаването на журналиста Христо Христов ясно демонстрират за какво кметът Дулев е замълчал. Защото не е извършил нищо от изискванията, вписани в решението за създаване на мемориал, които са предоставени като отговорности на община Белене.
От държавното управление дават отговор, че е направена информация и за последните 5 години не е намерено да е водена преписка сред община Белене и администрацията на Министерския съвет по осъществяване на решението за създаване на мемориал на „ Белене “.
Така излиза наяве, че кметът на Белене Милен Дулев не е извършил нищо от условията, заложени в решението на Министерския съвет. Той нито е намерил за належащо да се регистрира на държавното управление, нито го е сезирал за проблемите, в това число и от финансов темперамент по построяването на мемориал на „ Белене “. С две думи – едно нищо.
Криенето на идейния план за мемориал на „ Белене “
В друго писмо – отговор на настоятелните претенции на журналиста Христо Христов да бъде по-конкретен в отговорите по заявката за осъществяването на решението на Министерския съвет – кметът Дулев към този момент ясно декларира, че община Белене не е възлагала изработването на абстрактен план за мемориала.
Това е направила фондация „ Остров Белене “, която обаче отхвърля да даде информация.
Нейният ръководител Михаил Маринов се базира на текст в Закона за достъп до публичната информация, който се отнася до засягане ползите на трето лице и то категорично е отказало даване на желаната социална информация. Само че в същия текст на закона се прецизира, че тези ползи на третото лице не важат в случаите на надделяващ публичен интерес.
Очевидно за фондация „ Остров Белене “ и ръководителят ѝ Михаил Маринов е по-важното отбраната на интереса на създателя на идейния план, а не на това, че става въпрос за план, който се отнася до едно свято място, пред което всички частни ползи бледнеят.
Пълната неяснота при избора на създател на идейния план
Но тази глуха отбрана е изцяло обяснима с обстоятелството на цялостната неяснота, при която във фондация „ Остров Белене “ са избрали арх. Александър Генчев за създател на идейния план.
В тази връзка уеб сайтът desebg.com се обърна с въпрос към отец Паоло Кортези, като човек, който до разрива във фондацията през януари 2018 година е наясно с избора на човек, който да създаде план, а също по този начин и до ръководителя на фондацията Михаил Маринов.
И двамата не отговорят на въпросите на desebg.com по какъв начин, по кое време и при какви условия е определен арх. Александър Генчев за създател на идейния план за мемориала за „ Белене “.
Мълчанието на арх. Александър Генчев
Desebg.com се обърна и персонално до арх. Генчев със следните въпроси:
Как бяхте определен и от кого за създател на абстрактен план за създаване на парк-мемориал на мястото на някогашния концлагер „ Белене “?
Беше ли извършен конкурс? Ако не, с какви претекстове бяхте утвърден за създател на плана, от коя институция или от кого и по кое време?
Бяха ли сложени условия при основаването на абстрактен план, в случай че „ да “ – какви и от кого?
Идейният ви план разискван ли е обществено, в случай че „ да “ пред кого и по кое време?
Кой или коя институция е приела идейния план и по кое време е станало това?
Трудът ви по идейния план заплатен ли беше или безплатен?
Какъв професионален опит имате в основаването на планове, свързани с тоталитарното минало?
Работил ли сте по други архитектурни или реставрационни планове на територията на община Белене?
Словоохотливият другояче арх. Александър Генчев учудващо дава отговор с… безмълвие.
Защото е ясно, че от фондация „ Остров Белене “ в никакъв случай не са разгласявали конкурс за правенето на подобен план. Проектът на арх. Генчев в никакъв случай не е бил оценен от умело жури, в никакъв случай не е предлаган на обществено разискване от страните в общността, интересуваща се от някогашния лагер.
Той даже не е оповестен на уеб страницата на фондацията (тя е поддържана до 2017 година, когато отец Кортези на процедура самичък споделя, че към този момент не е обвързван с проекта).
Анкетата на desebg.com изрично демонстрира, че малко на брой са чували за идейния план и не знаят нищо за него. Още по-малко знаят името на неговия създател и този на възложителя.
Как тогава арх. Генчев е определен за плана на мемориала от фондация „ Остров Белене “? През 2021 година в гр. Белене е реставрирана една от католическите църкви „ Рождение на Блажена Дева Мария ”. Същата, в която служи отец Паоло Кортези.
Изпълнител на реставрацията е СолАр Архитекти, представлявано от арх. Александър Генчев.
Същото сдружение стои и зад идейния план за мемориала за „ Белене “. Макар Кортези, Маринов и Генчев настойчиво да подминават въпроса за избора на архитект – по какъв начин е станал, при какви условия и кой го е избирал – не е надалеч мисълта, че изборът е станал по тази линия – близостта на Генчев с работата му по планове на католическата черква.
Само че дано го кажем ясно, „ Белене “ не е частен план и определеният от фондация „ Остров Белене “ метод е изцяло неправилен.
Мемориал за жертвите на комунистическия режим или Мемориал за жертвите на тоталитарните режими?
Още повече, че избор на архитект, учреден на някаква личностна основа или връзки вместо на конкурсно начало крие съществени рискове. Една от тях зависимостта на архитекта от възложителя.
Случаят с „ Белене “ е тъкмо подобен. Арх. Александър Генчев сляпо следва указания на възложителя без да се интересува от фактологията и историческата истина.
През 2017 година, когато още мощната фигура във фондация „ Остров Белене “ е отец Паоло Кортези арх. Генчев към този момент приготвя абстрактен план, чиято цел не е на „ Белене “ да бъде построен мемориал на жертвите на комунистическия режим в България, а мемориал за жертвите на тоталитарните режими!!!
Каква е разликата ли? Огромна. Мемориал на „ Белене “, отдаден на тоталитарните режими, е фикс концепция на отец Кортези, която той не я съгласува с никой от българската общественост, само че настойчиво се пробва да я прокара (една от грешките му).
Само това би трябвало на българското общество – върви обяснявай какви тоталитарни режими е имало в България. А това ще е добре пристигнало на всички тези, които настояват, както комунистите, че преди 9 септември в България е имало фашистки режим (нито монархът, нито една политическа партия или болшинство тогава ръководи с фашистка идеология или националсоциалистическа стратегия, както това става в Италия и Германия).
Малцина знаят, че още на първото поклонение през 2014 година, когато отец Кортези загатва „ мемориал на жертвите на тоталитарните режими “ е подходящо репликиран от към този момент починалия Дянко Марков, който му декларира, че „ Белене е българската Голгота и тук може да има единствено един мемориал – на жертвите на тоталитарния комунистически режим “.
Да не приказваме, че с „ концепцията “ на отец Кортези се подменя характера на концлагера „ Белене “ по неприемлив метод и се погазва паметта на жертвите, които са жертви единствено на един режим – комунистическия, а не на някаква други тоталитарни режими.
Но това очевидно не тревожи арх. Генчев и той настойчиво пази концепцията на отец Кортези, че мемориалът би трябвало да е мемориал на жертвите на тоталитарните режими, явно нямайки и бегла визия до какъв голям проблем би довело това.
Единствено намесата на журналиста Христо Христов предотвратява този скандал. Той предизвестява арх. Генчев и Михаил Маринов, че ще създадат голяма неточност, за която не си дават никаква сметка. Слава Богу след прочут размисъл те се вслушват в неговия съвет и по този начин абсурдът е избегнат и трансформират името на плана.
Ще стане ли " Белене " народен монумент?
След като годишните поклонения на „ Белене “ са секнали и няма кой да ги провежда, откакто няма мемориал, а последните пет години се оказаха пропиляно време за реализирането му, идва ред на третия възел, в който „ Белене “ е привързан – държавният институционален блокаж на процедурата най-големият комунистически лагер да получи статут на неподвижен монумент на културата с национално значение.
Както към този момент desebg.com писа процедурата по оповестяването на „ Белене “ за народен монумент на културата по предложение на журналиста Христо Христов стартира в Националния институт за недвижимото културно завещание (НИНКН) през 2018 година, само че претърпява крушение напролет на 2020 година, откакто тогавашният министър на екологията Емил Димитров – Ревизоро (ВМРО) отхвърля да съгласува заповедта за „ Белене “ на министъра на културата Боил Банов поради попадането на лагера в предпазени територии.
Последва втора междуведомствена комисия, в която за разлика от първия път редица държавни ведомства са си трансформирали първичното мнение и на процедура процедурата е блокирана. Блокажът продължава от есента на 2020 година досега.
През есента на 2022 година три цивилен организации – фондация „ Истина и памет “, „ Съюзът на репресираните от комунистическия режим – памет “ и Гражданската организация за правдивост, права и културно съдействие на Балканите се афишират обществено против институционалната подигравка с „ Белене “.
От фондация „ Истина и памет “ внасят сигнал до служебния министър на културата Велислав Минеков, който по Административно-процесуалния кодекс е задължен да отговори в период от един месец. Не го прави.
Нещо повече, преди няколко дни от НИНКН изпращат писмо до фондация „ Истина и памет “, в която акцентират, че институтът е подготвил нужните документи по проблема „ Белене “ и ги е изпратил до министър Минеков в очакване на инструкции за разрешаване на казуса. НИНКН показва, че до края на месец януари 2023 година служебният министър на културата, който към този момент е заменен, не е дал отговор.
Малцина се възмущават. Другите си траят, трети просто не им пука. Никога за нищо не им е пукало. Останалите спят в личното си блаженство и безхаберие.
Вместо да е мемориал и народен монумент през днешния ден някогашният комунистически концлагер „ Белене “ плаче за памет.
Големият въпрос пред нас в този момент е: Ще допуснем ли да продължава това?!
може да видите истинските документи, свързани със сагата " Белене ".
Преди броени дни на desebg.com бе оповестена анкета, чиято цел е да откри дали хората имат визия за същинската причина, заради която за трета поредна година на някогашния комунистически концлагер „ Белене “ не се организира обичайното от 1990 година насам годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарния режим на Българска комунистическа партия.
Анкетата сподели, че даже тези, които са взели участие в годишни поклонения в предходните години, не знаят за какво това събитие към този момент не се организира.
Политическата обстановка и обстановка няма виновност за казуса (годишното поклонение е гражданска самодейност и никоя власт не може да я забрани или отмени), въпреки някои да се съмняват за политическо въздействие и вмешателство.
Пандемията от ковид също не е опрощение (с изключение на 2020 година, поради наложените тежки противоепидемични ограничения, в това число и възбрана за осъществяване на всеобщи събития). Пример за това е друго сходно събитие – поклонението в памет на жертвите на комунистическия лагер „ Слънчев бряг “ край Ловеч, което също се организира от 1990 година насам в края на месец март.
То също бе прекратено през 2020 година поради локдауна, само че поклонението, проведено от локалния Съюз на демократичните сили, в което вземат участие и представители на общината отпред с кмета Корнелия Маринова, както и жители от цялата страна, се организира без проблеми и през 2021 година, и през 2022 година, като по този метод традицията бе непокътната.
Тривиално: Няма кой да провежда поклонението
Колкото и изненадващо да звучи за някои повода на „ Белене “ да не се състои годишно поклонение през 2021 и през 2022 година е тривиална – няма кой да провежда.
Тази тривиална причина обаче е и срамна и позорна за онази част от демократичното общество, което нормално показва естествена съпричастност.
Изглежда обаче едно е да се прави работа и напълно друго да се леят сълзи за жертвите на комунистическия режим в обществените мрежи (на избрани паметни дати).
Или по малкия екран и радиото да се оплакваме (вече повече от 30 години), че България била единствената страна от страните от някогашния Източен блок в която нямало един музей за комунистическия гнет и че до неотдавна комунистическия интервал не се изучавал в учебниците по история.
Толкова ли можем?!
Сега и „ Белене “ – случи се немислимото – да се прекъсне традицията от 1990 година насам веднъж в година, веднъж, да се почитат жертвите на това свято място, където преди 70 години, персони от друга политическа, обществена и етническа принадлежност са устоявали на адския гнет психически и физически гнет, стоварен върху тях, изправени пред лицето на гибелта.
Толкова ли костваме?! Толкова ли можем?! Да не се организираме през днешния ден да почетем паметта им – на тези мъченици, чиито кости гният на остров Персин и остров Предела?
Или на тези, които оцеляха в пъкъла на нечовешкия концлагер „ Белене “, само че ужасът не ги напусна до края на живота им, осакатявайки техните души и тези на техните фамилии!
В актуалната обява уеб сайтът desebg.com излага някои нелицеприятни обстоятелства за „ Белене “ като място наизуст, които до момента не са били известни на по-широката публика, с цел да стане ясно по какъв начин се стигна дотук.
Как се стигна дотук?
След началото на разпада на тоталитарния режим на Българска комунистическа партия за първи път в края на месец април 1990 година някогашни лагеристи посещават мястото на Втори обект на остров Персин, където през 1949 година по решение на комунистическото държавно управление е основан лагера „ Белене “.
Малко по-късно, при започване на месец юни същата година на Втори обект прииждат хиляди хора в първото всеобщо поклонение, което прераства в протест на Съюз на демократичните сили, броени дни преди първите свободни избори на 10 юни 1990 година
Така е сложено началото на годишните поклонения. Най-постоянни са земеделците, които в края на 90-те години вършат изпитание на Втори обект да се построи монумент със средства, отпуснати от Фонд „ 1300 века България “ по време, когато негов шеф е Тошо Пейков, някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили в първите години на прехода. В началото на този век там е повдигнат бетонния фундамент на паметника, който остава незавършен и до през днешния ден.
Годишните поклонения с времето не са толкоз всеобщи като началото, като на тях идват оживели лагеристи, както и от първия (1949-1953) и втория интервал (1956-1959) на лагера, по този начин и от последния интервал (1985-1987), когато там са изолирани над 500 български жители мюсюлмани, съперници на „ възродителния развой “. Характерните в първите години панихиди на „ Белене “, отслужвани от свещеници в памет на починалите в лагера, последователно замират.
Инициативата на отец Паоло Кортези
В края на април 2014 година католическият енорийски духовник Паоло Кортези, който е изпратен на работа в гр. Белене през есента на 2010 година, инициира учредяването на публичен комитет за основаването на фондация, която да работи за построяването на мемориал на „ Белене “.
Амбицията му е той да бъде открит през 2019 година, когато ще се навършат 70 години от основаването на концлагера. Гласност на самодейността на свещеника дава desebg.com, който е единствената медия, която отразява и първото годишно поклонение, проведено от отец Кортези на 1 юни 2014 година
Големите поклонения през 2015 и 2016 година
Емоционалните речи на младия свещеник пленяват сърцата на участниците в поклонението през 2014 година, а фактът, че един задграничен духовник се заема с нещо, което българите не са съумели да създадат толкоз години, притегля вниманието на медиите и отец Паоло Кортези бързо добива известност в България точно с концепцията си за основаване на мемориал на „ Белене “.
Следващите две годишни поклонения стават едни от най-многобройните през този век. През 2015 година за първи път на „ Белене “ почетен боен взвод отдава почести с боен марш (министър на защитата е земеделецът Николай Ненчев), а посетител на събитието е ръководителят на Народното събрание Цецка Цачева.
През 2016 година посетител на годишното поклонение е президентът Росен Плевнелиев, а церемонията е съпроводена от почетна гвардейска рота.
Междуличностни спорове в Белене, опропастили концепцията
В началото на март 2017 година обаче се стига до спор сред отец Кортеци и кмета на гр. Белене Милен Дулев (избран на втори тур на локалните избори през есента на 2015 година, повдигнат от локална коалиция „ Бъдеще за община Белене “, подкрепяна от ГЕРБ, Реформаторския блок и БЗНС).
Поводът е отводът на община Белене да записва легално пребиваващо в България сирийско семейство, бягащо от войната в Сирия, което Кортези е приютил.
Кметът декларира, че община Белене е отказала регистрация на сирийското семейство поради нередовни документи, само че в общественото пространство излиза наяве, че същинската причина е брожението на част от общинските съветници и враждебното отношение към чужденци на част от жителите в Белене против акта на състрадание на свещеника (това не е единственият сходен случай в страната по това време).
В резултат на абсурда, който е с отрицателни последствия за преобладаваща в гр. Белене католическа общественост, Орденът на пасионистите, към който принадлежи Паоло Кортези, го отзовава неотложно в Италия.
Фондация „ Истина и памет “ (проф. Евелина Келбечева - историк, юрист Александър Кашъмов, Георги Михайлов – историк, Христо Христов – журналист) провежда петиция в поддръжка на Кортези (петицията събира няколко хиляди подписа) за връщането му в България с претекста, че той е значима част за построяването на мемориала на „ Белене “ – петицията е изпратена до папата посредством апостолическия нунций в София.
В отсъствието на свещеника годишното поклонение е проведено от основаната по негова концепция фондация „ Остров Белене “. За неин ръководител е определен помощникът на отец Кортези Михаил Маринов от гр. Белене. Във фондацията Кортези влиза посредством своята гражданска организация „ Културен дом Евгений Босилков - Белене “. Във фондацията влиза още и Елица Гулева от гр. Белене, която не е известна с обществена активност в тази посока и досега.
През септември 2017 година Орденът на пасионистите връща отец Паоло Кортези в гр. Белене да продължи църковното си служение там, откакто абсурдът със сирийското семейство към този момент е заглушен.
Въпреки опитите на разнообразни хора да изгладят връзки сред кмета Дулев и отец Кортези в името на работата по построяването на мемориал на лагера „ Белене “ това не се получава.
Вторият спор и раздор във фондация „ Остров Белене “
През януари 2018 година обаче последва втори спор. Помощникът на отец Кортези Михаил Маринов афишира в стеснен кръг, че се разделя с отец Кортези след четири години взаимна активност.
Причината, по думите му, е нежеланието на свещеника фондацията да се ангажира повече с водене на групи гости на лагера „ Белене “, както и с поддържането му.
„ За мен е налице към момента тленен спор сред отеца и кмета на града, пленник на който става работата по парк-мемориала на острова. Дал съм четири години от живота си и всички сили този план да се случи, а съм очевидец на дребни персонални вражди “, написа тогава Маринов и декларира, че ще продължи работа посредством фондация „ Остров Белене “, която оглавява.
Така се стига до разцепването на фондацията, в която отец Кортези остава изолиран и не може да управлява (към днешна дата неговият „ Културен дом Евгений Босилков “ към този момент е отвън фондацията).
Именно тези личностни спорове сред кметът Милев Дулев, отец Кортези и някогашният му асистент Михаил Маринов, разгорели се на локална почва, значително поставят завършек на това толкоз вдъхновяващо начало, положено от младия италиански духовник.
Годишното поклонение на „ Белене “ през 2018 година е проведено от фондация „ Остров Белене “, която към този момент се управлява от Михаил Маринов. За събитието той е подсилен по друг метод от разнообразни хора.
Поклонението през 2019 година е последното и негови съорганизатори са фондация „ Остров Белене “ и община Белене.
Отец Кортези не участва нито един път на поклоненията, проведени след завръщането му в България през есента на 2017 година
В неотдавна оповестената анкета на desebg.com множеството хора помнят делото на свещеника. В пост към обявата той обаче недвусмислено показва: „ Искам да напомня, че от март 2017 година [отзоваването му в Италия след абсурда с кмета Дулев] аз не съм взел участие нито в организацията, нито в поклонението на Острова, нито в работата на фондация „ Остров Белене “ и от този момент не знам нищо за плана [за мемориал] “.
Пандемията и безхаберието след нея
През 2020 година поради пандемията от ковид поклонение не се организира. Фондация „ Истина и памет “ основава специфична страница във Facebook за виртуално поклонение в памет на жертвите на лагера „ Белене “, както и на лагера „ Слънчев бряг “ край Ловеч.
По неразбираеми аргументи през май 2021 година фондация „ Остров Белене “, която до тогава е провела поклонението, не прави това.
През есента на същата година тя организира конференция в Белене по план с европейско финансиране, по който работи, само че това няма нищо общо обичайното годишно поклонение, което е сърцето на паметта към жертвите и събира хора от цяла България.
„ Белене “ – място наизуст за жертвите на комунизма
или туристическа атракция?
В началото на 2021 година в някои уеб сайтове се появяват информации с възмутителни заглавия от сорта на „ Концлагерът Белене става туристическа атракция “.
Изведнъж от това „ Белене “ да е място мемориал в памет за жертвите на тоталитарния комунистически режим главната тематиката добива туристически измерения – нещо, което е безусловно недопустимо!
Цитиран е ръководителят на фондация „ Остров Белене “ Михаил Маринов, който „ е уверен, че планът [за мемориал] ще съставлява интерес за хиляди туристи и реализирането му ще е от огромна помощ за българския туризъм, и в частност - за северозападния район “.
От тези изявления излиза наяве, че през 2022 година фондацията работи по план „ Организирани исторически и орнитологични [за проучване на птиците] турове на остров Белене “, подсилен от фондация „ Америка за България “.
Тя финансира фондация „ Остров Белене “ за закупуване на бус, с „ който да се транспортират туристи за исторически и орнитологични турове до остров “ Белене (става въпрос за остров Персин, б.а.). Той е показан като „ парадайс за феновете на природата и птиците, а също по този начин и е прочут с това, че в миналото там е бил ситуиран концентрационният лагер „ Белене “.
Финансирането включва и поддържането на пътя до лагера, както и косенето на тревата в площите на „ Белене “.
През 2022 година обаче още веднъж по незнайни аргументи фондация „ Остров Белене “ не провежда годишното поклонение.
Опит да се изяснят аргументите за прекратена традиция на поклоненията
През ноември 2022 година разтревожени от спирането на годишните празнувания на жертвите на комунистическия режим на лагера „ Белене “ от фондация „ Истина и памет “ дават мандат на журналиста Христо Христов да провокира полемика за изясняване на проблемите.
Той включва в полемиката (по електронната поща) кмета на гр. Белене Милен Дулев, ръководителя на фондация „ Остров Белене “ Михаил Маринов, отец Паоло Кортези (от почитание към стореното първоначално от него), Лиляна Друмева – ръководител на „ Съюза на репресираните от комунизма – памет “, Сафие Юрдакул – ръководител на Гражданската организация за правдивост, права и културно съдействие на Балканите, сплотяваща живите концлагеристи от „ Белене “ по време на „ възродителния развой “ и техните близки, откривателя Борислав Скочев – създател на единственото в детайли проучване на концлагера „ Белене “ (2017), евродепутатът Андрей Ковачев – политикът с най-големи заслуги към процеса на преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало през последните 13 години, който е измежду формалните лица на едно от годишните поклонения на лагера преди 2020 година, по негова самодейност представители на фондация „ Остров Белене “ гостуват в Брюксел и е осведомен с концепцията за създаване на мемориал на остров Персин.
Кметът Дулев не споделя и едно „ здравейте “ на участниците в полемиката, без значение, че авансово е дал единодушие пред журналиста Христо Христов по телефона, че ще взе участие в полемиката.
Преди това Христов разменя и мейли с Маринов и отец Кортези във връзка въпрос с тяхна обща галерия от предходните години за жертвите на „ Белене “. Свещеникът му написа, че от 5 години не е ходил на лагера, а ръководителят на фондация „ Остров Белене “ му дава отговор, че от близо година е замразил активността си заради грижите към болен член на фамилията му.
Всъщност полемика няма. Организациите на жертвите и другите участници не получават отговор нито от кмета на Белене, нито от фондация „ Остров Белене “ какви са аргументите да липсва организация за поклонение през 2021 и 2022 година
В единствения си пост Михаил Маринов афишира, че няма да допусне да бъде вкаран в „ интриги и безпочвени нападки “ и декларира, че „ не помня някой да ми е вменил права или отговорности да съм част от организацията на това поклонение “.
Правил го непринудено и гратис, както и че поддържал пътя до лагера, косенето на тревата и обезпечаването на безвреден достъп до някогашния лагер. Той обаче заобикаля въпроса за аргументите фондацията, която съставлява, да провежда поклоненията през 2021 година 2022 година, откакто го е правила от 2016 година до 2019 година в това число.
От полемиката излиза наяве, че най-настоятелни в питането за годишното поклонение особено за 2022 година са били от жертвите от „ възродителния развой. Сафие Юрдакул показва, че се е обърнала към Михаил Маринов по този въпрос, само че е получила отговор, че годишно поклонение няма да има. След това той въобще не ѝ дал отговор на въпроса за какво няма да има поклонение през 2022 година и я пренебрегнал.
Тъй като опитът за полемика не среща прогрес журналистът Христо Христов афишира, че ще осведоми своите сътрудници във фондация „ Истина и памет “, с какво се е сблъскал и по-късно ще разгласи какво решение е взето.
Едва тогава, когато излиза наяве, че опитът за полемика пропада обстойно писмо изпраща арх. Александър Генчев, който е включен в полемиката от Михаил Маринов, като създател на идейния план за мемориал на „ Белене “.
Генчев авансово декларира, че огромна част от поставените въпроси не са в неговата подготвеност, само че в детайли разказва какъв брой доста работа по плана „ Белене “ е осъществено и то с помощта на кмета на гр. Белене Милен Дулев.
От „ редица административни и градоустройствени действия по проекта на община Белене за урегулиране статута и промяна на предназначението на територията “ до геодезическо снимане за установяване границите на парцела и основаването на дигитален модел на постройките, който да служи за основа на бъдещи разработки.
„ Благодарение на напъните на администрацията на Белене и на държавни институции и министерства, през днешния ден ние имаме законовата основа и правото на ръководство на територията на лагера за основаването на Мемориал “, твърди арх. Генчев.
Дискусия, само че на друго равнище и при ясни правила – бистрота и отговорност
Христо Христов осведоми, че с сътрудниците си в във фондация „ Истина и памет “ те са стигнали до извода, че след нежеланието да се води разговор, след неналичието на обикновени отговори на поставените от представители на общността въпроси, която е пособия в предходни години и продължава да се интересува за ориста на „ Белене “, след цялостното безмълвие на кмета Милен Дулев, след игнорирането на дефинира организации на жертвите и то на хора, които са въдворявани точно в лагера „ Белене “, този опит за диалог е несполучлив.
По тази причина „ Истина и памет “ взема решение да сложи тази полемика в близко време, само че на друго равнище. В друга среда, където главната цел ще бъде оптимално необятно обединяване на хора, персони, институции и организации за обновяване на обичайните годишни поклонения и превръщането на „ Белене “ в същински мемориал, само че при изискванията на цялостна бистрота на взиманите решения, отчетност, отговорност и оптималната осведоменост на участниците в тази общественост, в която те ще вземат участие непринудено и ще работят, и оказват помощ за тази идея.
Кметът на Белене е заставен да даде информация по ЗДОИ
Журналистът Христо Христов взема решение да ревизира изказванията на арх. Генчев и да види какви тъкмо са дейностите и свършеното от община Белене по плана за мемориал на лагера.
В тази връзка той изпраща до кмета серия от заявки по Закона за достъп до социална информация със съдействието на фондация „ Достъп до информация.
Задължен по закона кметът на Белене Милен Дулев стартира да дава отговор. Най-напред е обяснен един значим въпрос: приемала ли е община Белене процедура или ред за визитите от жители, проведени групи, публицисти или журналистически екипи на някогашния концлагер „ Белене “ на остров Персин? Кметът дава отговор негативно. Тоест нито едно посещаване – на група, по единично или на журналистически екип – не е обвързано с някакво позволение особено от общината (в мощ е позволение от Министерство на правораздаването, защото се минава през територия на пандиза „ Белене “).
Това е забавно, тъй като през септември 2022 година екип на Българска национална телевизия се приготвя за фотоси на документален филм от поредицата „ Отворени досиета “, отдадена на жертвите на комунистическия режим и изненадващо е заставен да търси позволение за влизане на остров Персин. При подготовката за фотосите от пандиза „ Белене “, до който екипът е пуснал нужното заявление, ги осведомят, че нямат проблеми с тях, само че би трябвало да се извърнат към кмета на Белене за позволение, защото имало нова процедура. Екипът два дни е оставен на изчакване от кмета Дулев за позволение.
Има ли община Белене ангажимент към годишното поклонение на лагера?
В друго заявление е поискана информация дали община Белене е поела ангажимент включително и финансов към организацията и провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в някогашния концлагер „ Белене “ на остров Персин за интервала 2017-2022 година?
Кметът дава отговор: „ Община Белене е поемала непълен финансов ангажимент към организацията и провеждането на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в някогашния концлагер „ Белене “ за интервала 2017-2022 година
В информация е посочено, че „ за влизане на общински автомобил и чиновници до Втори обект за поддръжка на уреди, разчистване и косене на тревни площи в интервала 2017-2021 година са изразходвани 5087 лева
Така се оказва, че и община Белене, и фондация „ Остров Белене “ правят една и съща активност във връзка с косенето и разчистване на някогашния лагер.
Как община Белене пропуща златен шанс за създаване на мемориал на „ Белене “
Малцина знаят или помнят, че откакто беше посетил два пъти лагера „ Белене “ президентът Росен Плевнелиев лобира пред Министерски съвет за решение, което да помогне за реализирането на самодейността на отец Паоло Кортези за създаване на мемориал на остров Персин.
И в края на месец януари 2017 година в последния ден на второто държавно управление на Бойко Борисов взе решение, с което трансферира парцела на Втори обект от Министерството на правораздаването (поради съществуване на настоящ затвор на остров Персин, б.а.) на община Белене за създаване на „ Парк-мемориал “ на лагера „ Белене “.
С решението държавното управление слага значими условия. А те са „ годишно обезпечаване на средства от общинския бюджет за настоящо поддържане и главен ремонт на понтонния мост “, до който се стига на острова Персин. „ При нереализиране на плануваните действия по реновиране на предоставените здания и създаване на монумент в продължение на 5 години правото на ръководство се лишава “.
Въпросните пет години са изтекли на 26 януари 2022 година Мемориал по този начин и не е построен.
Кметът на Белене Милен Дулев нито веднъж обществено не се е заел с доклад за осъществяването на това решение на държавното управление.
Единственият път когато се е появявал в общественото пространство и е приказвал за плана е в предаване на Нова телевизия през октомври 2020 година
В репортажа се споделя, че арх. Генчев и фондация „ Остров Белене “ се борят съвсем 5 години на мястото на лагера да има мемориален комплекс. Проектът бил подготвен, финансиране ще се търси.
„ Той [мемориалният комплекс на „ Белене “] ще е част от историята на града “, твърди кметът Дулев в репортажа. Пропуснал е да посочи по кое време ще стане това. От обещанието са минали 3 години…
Реалността е друга
Във връзка с решението на Министерския съвет от 2017 година журналистът Христо Христов изпраща друго заявление за достъп до социална информация до кмета Дулев. С него той желае информация за:
1.Възлагане от община Белене на създаване на Мемориал и параметрите му;
2.Възлагане на абстрактен план за Мемориала и приемането му;
3.Ежегодните средства от общинския бюджет в интервала 2017-2022 година, изразходвани за настоящо поддържане и главен ремонт на понтонния мост, за реновирането на предоставения сграден фонд на някогашния Втори обект на концлагера „ Белене “, за построяването на монумент на същия обект, според решение №70/26.01. 2017 година на Министерския съвет;
4.Изразходвани средства от община „ Белене “ за други действия, свързани с някогашния лагер „ Белене “ на остров Персин, в това число за поддръжка на инфраструктурата (пътя до някогашния Втори обект на лагера „ Белене “);
5.Искания от органи на община Белене до съответни държавни органи, частни организации или европейски такива за финансиране на действия по осъществяване на решение №70/26.01. 2017 година на Министерския съвет;
6.Кореспонденция на органи на община Белене с други държавни, европейски или неправителствени организации, обвързвана с решение №70/26.01.2017 година на Министерския съвет.
Кметът Дулев дава отговор, че по точка 1, 2 и 3 се засягат ползите на трето лице (възложител на идейния проект), което не е дало единодушие да се даде информация.
Отговаря, че ще даде информация по документи за осъществяването на решението на Министерския съвет. И изпраща копия от контракт на община Белене с Областната администрация на Плевен, който е копие на решението на държавното управление, както и схема на поземления парцел (на някогашния лагер), издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен от август 2016 година, т.е. преди държавното решение.
Дулев въобще не дава отговор на желаната информация за годишните средства от общинския бюджет в интервала 2017-2022 година, изразходвани за настоящо поддържане и главен ремонт на понтонния мост, за реновирането на предоставения сграден фонд на някогашния Втори обект на концлагера „ Белене “, според решение №70/26.01. 2017 година на Министерския съвет.
Както и не дава отговор на въпроса за водената преписка с Министерския съвет и други п държавни и неправителствени институции и организации за осъществяването на решението за построяването на мемориал.
Община Белене не се е отчела на Министерския съвет за „ Белене “
Паралелни заявки по ЗДОИ до Министерския съвет и Министерството на правораздаването на журналиста Христо Христов ясно демонстрират за какво кметът Дулев е замълчал. Защото не е извършил нищо от изискванията, вписани в решението за създаване на мемориал, които са предоставени като отговорности на община Белене.
От държавното управление дават отговор, че е направена информация и за последните 5 години не е намерено да е водена преписка сред община Белене и администрацията на Министерския съвет по осъществяване на решението за създаване на мемориал на „ Белене “.
Така излиза наяве, че кметът на Белене Милен Дулев не е извършил нищо от условията, заложени в решението на Министерския съвет. Той нито е намерил за належащо да се регистрира на държавното управление, нито го е сезирал за проблемите, в това число и от финансов темперамент по построяването на мемориал на „ Белене “. С две думи – едно нищо.
Криенето на идейния план за мемориал на „ Белене “
В друго писмо – отговор на настоятелните претенции на журналиста Христо Христов да бъде по-конкретен в отговорите по заявката за осъществяването на решението на Министерския съвет – кметът Дулев към този момент ясно декларира, че община Белене не е възлагала изработването на абстрактен план за мемориала.
Това е направила фондация „ Остров Белене “, която обаче отхвърля да даде информация.
Нейният ръководител Михаил Маринов се базира на текст в Закона за достъп до публичната информация, който се отнася до засягане ползите на трето лице и то категорично е отказало даване на желаната социална информация. Само че в същия текст на закона се прецизира, че тези ползи на третото лице не важат в случаите на надделяващ публичен интерес.
Очевидно за фондация „ Остров Белене “ и ръководителят ѝ Михаил Маринов е по-важното отбраната на интереса на създателя на идейния план, а не на това, че става въпрос за план, който се отнася до едно свято място, пред което всички частни ползи бледнеят.
Пълната неяснота при избора на създател на идейния план
Но тази глуха отбрана е изцяло обяснима с обстоятелството на цялостната неяснота, при която във фондация „ Остров Белене “ са избрали арх. Александър Генчев за създател на идейния план.
В тази връзка уеб сайтът desebg.com се обърна с въпрос към отец Паоло Кортези, като човек, който до разрива във фондацията през януари 2018 година е наясно с избора на човек, който да създаде план, а също по този начин и до ръководителя на фондацията Михаил Маринов.
И двамата не отговорят на въпросите на desebg.com по какъв начин, по кое време и при какви условия е определен арх. Александър Генчев за създател на идейния план за мемориала за „ Белене “.
Мълчанието на арх. Александър Генчев
Desebg.com се обърна и персонално до арх. Генчев със следните въпроси:
Как бяхте определен и от кого за създател на абстрактен план за създаване на парк-мемориал на мястото на някогашния концлагер „ Белене “?
Беше ли извършен конкурс? Ако не, с какви претекстове бяхте утвърден за създател на плана, от коя институция или от кого и по кое време?
Бяха ли сложени условия при основаването на абстрактен план, в случай че „ да “ – какви и от кого?
Идейният ви план разискван ли е обществено, в случай че „ да “ пред кого и по кое време?
Кой или коя институция е приела идейния план и по кое време е станало това?
Трудът ви по идейния план заплатен ли беше или безплатен?
Какъв професионален опит имате в основаването на планове, свързани с тоталитарното минало?
Работил ли сте по други архитектурни или реставрационни планове на територията на община Белене?
Словоохотливият другояче арх. Александър Генчев учудващо дава отговор с… безмълвие.
Защото е ясно, че от фондация „ Остров Белене “ в никакъв случай не са разгласявали конкурс за правенето на подобен план. Проектът на арх. Генчев в никакъв случай не е бил оценен от умело жури, в никакъв случай не е предлаган на обществено разискване от страните в общността, интересуваща се от някогашния лагер.
Той даже не е оповестен на уеб страницата на фондацията (тя е поддържана до 2017 година, когато отец Кортези на процедура самичък споделя, че към този момент не е обвързван с проекта).
Анкетата на desebg.com изрично демонстрира, че малко на брой са чували за идейния план и не знаят нищо за него. Още по-малко знаят името на неговия създател и този на възложителя.
Как тогава арх. Генчев е определен за плана на мемориала от фондация „ Остров Белене “? През 2021 година в гр. Белене е реставрирана една от католическите църкви „ Рождение на Блажена Дева Мария ”. Същата, в която служи отец Паоло Кортези.
Изпълнител на реставрацията е СолАр Архитекти, представлявано от арх. Александър Генчев.
Същото сдружение стои и зад идейния план за мемориала за „ Белене “. Макар Кортези, Маринов и Генчев настойчиво да подминават въпроса за избора на архитект – по какъв начин е станал, при какви условия и кой го е избирал – не е надалеч мисълта, че изборът е станал по тази линия – близостта на Генчев с работата му по планове на католическата черква.
Само че дано го кажем ясно, „ Белене “ не е частен план и определеният от фондация „ Остров Белене “ метод е изцяло неправилен.
Мемориал за жертвите на комунистическия режим или Мемориал за жертвите на тоталитарните режими?
Още повече, че избор на архитект, учреден на някаква личностна основа или връзки вместо на конкурсно начало крие съществени рискове. Една от тях зависимостта на архитекта от възложителя.
Случаят с „ Белене “ е тъкмо подобен. Арх. Александър Генчев сляпо следва указания на възложителя без да се интересува от фактологията и историческата истина.
През 2017 година, когато още мощната фигура във фондация „ Остров Белене “ е отец Паоло Кортези арх. Генчев към този момент приготвя абстрактен план, чиято цел не е на „ Белене “ да бъде построен мемориал на жертвите на комунистическия режим в България, а мемориал за жертвите на тоталитарните режими!!!
Каква е разликата ли? Огромна. Мемориал на „ Белене “, отдаден на тоталитарните режими, е фикс концепция на отец Кортези, която той не я съгласува с никой от българската общественост, само че настойчиво се пробва да я прокара (една от грешките му).
Само това би трябвало на българското общество – върви обяснявай какви тоталитарни режими е имало в България. А това ще е добре пристигнало на всички тези, които настояват, както комунистите, че преди 9 септември в България е имало фашистки режим (нито монархът, нито една политическа партия или болшинство тогава ръководи с фашистка идеология или националсоциалистическа стратегия, както това става в Италия и Германия).
Малцина знаят, че още на първото поклонение през 2014 година, когато отец Кортези загатва „ мемориал на жертвите на тоталитарните режими “ е подходящо репликиран от към този момент починалия Дянко Марков, който му декларира, че „ Белене е българската Голгота и тук може да има единствено един мемориал – на жертвите на тоталитарния комунистически режим “.
Да не приказваме, че с „ концепцията “ на отец Кортези се подменя характера на концлагера „ Белене “ по неприемлив метод и се погазва паметта на жертвите, които са жертви единствено на един режим – комунистическия, а не на някаква други тоталитарни режими.
Но това очевидно не тревожи арх. Генчев и той настойчиво пази концепцията на отец Кортези, че мемориалът би трябвало да е мемориал на жертвите на тоталитарните режими, явно нямайки и бегла визия до какъв голям проблем би довело това.
Единствено намесата на журналиста Христо Христов предотвратява този скандал. Той предизвестява арх. Генчев и Михаил Маринов, че ще създадат голяма неточност, за която не си дават никаква сметка. Слава Богу след прочут размисъл те се вслушват в неговия съвет и по този начин абсурдът е избегнат и трансформират името на плана.
Ще стане ли " Белене " народен монумент?
След като годишните поклонения на „ Белене “ са секнали и няма кой да ги провежда, откакто няма мемориал, а последните пет години се оказаха пропиляно време за реализирането му, идва ред на третия възел, в който „ Белене “ е привързан – държавният институционален блокаж на процедурата най-големият комунистически лагер да получи статут на неподвижен монумент на културата с национално значение.
Както към този момент desebg.com писа процедурата по оповестяването на „ Белене “ за народен монумент на културата по предложение на журналиста Христо Христов стартира в Националния институт за недвижимото културно завещание (НИНКН) през 2018 година, само че претърпява крушение напролет на 2020 година, откакто тогавашният министър на екологията Емил Димитров – Ревизоро (ВМРО) отхвърля да съгласува заповедта за „ Белене “ на министъра на културата Боил Банов поради попадането на лагера в предпазени територии.
Последва втора междуведомствена комисия, в която за разлика от първия път редица държавни ведомства са си трансформирали първичното мнение и на процедура процедурата е блокирана. Блокажът продължава от есента на 2020 година досега.
През есента на 2022 година три цивилен организации – фондация „ Истина и памет “, „ Съюзът на репресираните от комунистическия режим – памет “ и Гражданската организация за правдивост, права и културно съдействие на Балканите се афишират обществено против институционалната подигравка с „ Белене “.
От фондация „ Истина и памет “ внасят сигнал до служебния министър на културата Велислав Минеков, който по Административно-процесуалния кодекс е задължен да отговори в период от един месец. Не го прави.
Нещо повече, преди няколко дни от НИНКН изпращат писмо до фондация „ Истина и памет “, в която акцентират, че институтът е подготвил нужните документи по проблема „ Белене “ и ги е изпратил до министър Минеков в очакване на инструкции за разрешаване на казуса. НИНКН показва, че до края на месец януари 2023 година служебният министър на културата, който към този момент е заменен, не е дал отговор.
Малцина се възмущават. Другите си траят, трети просто не им пука. Никога за нищо не им е пукало. Останалите спят в личното си блаженство и безхаберие.
Вместо да е мемориал и народен монумент през днешния ден някогашният комунистически концлагер „ Белене “ плаче за памет.
Големият въпрос пред нас в този момент е: Ще допуснем ли да продължава това?!
може да видите истинските документи, свързани със сагата " Белене ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ