10 ноември 1989 г. Живков и БКП оставят катастрофа: 11 млрд. долара външен дълг и 26 млрд. лв. вътрешен дълг
Христо Христов,
Преди 35 години, на 10 ноември 1989 година, Пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия гласоподава подадената пред стеснен кръг от членове на Политбюро на компартията предния ден оставка на генералния секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков оставка.
Голямата загадка на тоталитарния комунистически режим в Народна република България е това, което оставя след себе си – тежка икономическа злополука (трети банкрут след 1966 година и 1977 г.), изразяваща се в 11 милиарда външен дълг, взиман от западни банки и 26 милиарда лева вътрешен дълг, за които хората в страна въобще не знаят и не подозират. Българите изплащат външния дълг, насъбран от ръководството на Българска комунистическа партия отпред с Живков до 2015 година Сайтът desebg.com напомня последният ден във властта на Живков. Текстът е част от книгата на журналиста Христо Христов „ Тодор Живков. Биография “ (2009).
10 ноември 1989 година
На 10 ноември 1989 година в резиденция „ Бояна ” се организира пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Участниците в пленума не знаят, че Живков е подал оставка предния ден.
Този факт е прочут единствено на стеснен кръг членове на Политбюро на ЦКБ на Българска комунистическа партия, началника на Пето ръководство на Държавна сигурност (Управление сигурност и охрана) ген. Георги Милушев, както и руския дипломат в Народна република България ген. Виктор Шарапов и ръководителят на представителството на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в България ген. Владилен Фьодоров, които управляват промяната на Живков по разпореждане на Кремъл.
До обяд членовете на Пленума на Българска комунистическа партия са държани в незнание за оставката и тя към момента не е оповестена публично. Ето по какъв начин най-близките до генералния секретар на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет на Народна република България в този ден разказват държанието му малко преди да се разгласи оставката му.
На обяд Живков е самичък в трапезарията в резиденция „ Бояна ”. Току що е прекратено съвещанието на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия. „ Бе оповестена отмора, съобразена с неговия режим. До 15 часа той имаше време да обядва и в случай че желае, както всеки следобяд, да полегне за малко ”, спомня си началникът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Георги Милушев.
Три часа по-късно, в 15 часа, пред участниците в пленума ще бъде огласена оставката на Живков, подадена пред Политбюро предния следобяд – 9 ноември.
Обяд с началника на Управление безопасност и охрана (Пето управление н и здравна сестра
„ Бе оповестено, че след обяд пленумът ще продължи с друга точка от дневния ред – организационни въпроси. Новината на деня (или както я беше оповестил един от новоизлюпените „ демократи ” – новината на „ епохата ”), която щеше да бъде огласена до вечерта, в действителност към този момент беше станала притежание на всички или съвсем всички участници в пленума ”, продължава Милушев.
Самотата, която обгръща 78-годишния Живков този ден, е потискаща. Той слиза от върха без заключителна тирада, без даже да му бъде дадена последна дума.
На масата са сложени принадлежности за още двама души. С тях той ще показа своя финален обяд като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Това няма да бъдат доближени членове на Политбюро, нито пък някой от секретарите на Централния комитет. Не са и за най-близките от фамилията му.
„ На 10 ноември 1989 година на обяд влязох в трапезарията, където той се хранеше, с цел да му дам медикаменти. Тодор Живков ме предложения да обядвам дружно с него и да извикам ген. Георги Милушев ”, споделя Анка Младенова, здравната сестра, която непроменяемо се грижи за Първия през последните 15 години.
Ген. Милушев добавя картината: „ Членовете на Централен комитет към този момент тръгваха към Дом №2, където бе сервирано, когато ми оповестиха, че Живков ме вика. В случаи като днешния той се хранеше в прилежащата към кабинета му трапезария, споделяйки „ домашната конюнктура “ с стеснен кръг присъстващи. Масата този път беше поставена за трима души – той и Ани Младенова към този момент бяха там, другият поканен бях аз. ”
Генералът споделя: „ Обядът беше къс и много мъчителен. Живков мълчеше и за разлика от различен път се хранеше постепенно и злоядо, гледайки разсеяно към себе си ”.
Медицинската сестра показва: „ Тодор Живков се хранеше и сякаш нищо не виждаше. Ген. Милушев против него плачеше неудържимо. Чудех се по какъв начин може по този метод да се показва състрадание. Направи ми усещане, че ген. Милушев изобщо не се докосна до храната, до момента в който Тодор Живков се хранеше безмълвно. “
Съобщението за оставката
Загубата на властта за Живков е изключително мъчителна. Няколко часа по-късно той става очевидец по какъв начин пленумът гласоподава оставката му. Този момент от историята българите са запомнили фрагмента с объркания му и несъответстващ взор зад очилата с огромни диоптри. Сякаш самият той не има вяра, че това се случва.
Петър Младенов, дотогавашният министър на външните работи, член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и новият любимец на Кремъл оповестява пред пленума за оставката на Живков.
Той не му дава думата, а изрича благодарности от името на всички в залата и споделя „ да изпратим другарят Живков на подобаващ отдих “.
„ Тодор Живков, който към момента имаше очаквания и хранеше някакви илюзии, внезапно разбра, че е изгубил, и то дефинитивно. Това го промени целия. Отпусна се като остарял военен кон, който след камшичен удар се е изправил с последни сили, само че не може да тръгне напред. Животът бе изсмукал силата му. Останало беше единствено едно кълбо от нерви, упоритости и предпочитание да бъдеш постоянно начело ”, разказва този миг неговият политически асистент Костадин Чакъров.
Признанията на Живков,
които той не посмя да изрече обществено пред народа
Няколко месеца по-късно – напролет на 1990 година към този момент задържан за корист с власт, Живков ще направи самопризнание пред прокурорите, което в никакъв случай няма да произнесе обществено:
„ Чувствам известна виновност, че се стигна до това спешно положение в нашата стопанска система.
Генезисът на марксизма-ленинизма е споделил ясно и изрично, че социализмът е посткапитализъм, след капитализма, а не преди него. Никой не може да ме убеди, че може да се построи социализъм с буржоазно-помешчишка Русия.
Аз се удивлявам за тези 10 милиарда $ отговорности. Учудвам се, че с такива бързи темпове са се нараснали отговорностите и ни мога да си показва по какъв начин ще се излезе от рецесията. Вината не е на Тодор Живков [Живков обича да приказва за себе си в трето лице].
Моята виновност се състои единствено в това, че всичко това, което Горбачов сочи като недостатъци в стопанската система и всички сфери у нас и във всички социалистически страни в една или друга степен. Аз нося виновност за това. Но не мога нося отговорност за това, което дадени хора, на които съм дал своя вот доверие, не са го оправдали. “
И ще добави нещо, което няма да откри храброст да каже пред българското общество:
„ Аз не настоявам, че народът е живял в обилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше пример. И би трябвало да бъда в този момент лукавец, с цел да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било ситуацията в Съветския съюз. Очевидно е, че Централен комитет на Българска комунистическа партия и генералният му секретар са били под въздействието и в плен на илюзията, че успеха на социализма е обезпечена. “
Преди 35 години, на 10 ноември 1989 година, Пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия гласоподава подадената пред стеснен кръг от членове на Политбюро на компартията предния ден оставка на генералния секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков оставка.
Голямата загадка на тоталитарния комунистически режим в Народна република България е това, което оставя след себе си – тежка икономическа злополука (трети банкрут след 1966 година и 1977 г.), изразяваща се в 11 милиарда външен дълг, взиман от западни банки и 26 милиарда лева вътрешен дълг, за които хората в страна въобще не знаят и не подозират. Българите изплащат външния дълг, насъбран от ръководството на Българска комунистическа партия отпред с Живков до 2015 година Сайтът desebg.com напомня последният ден във властта на Живков. Текстът е част от книгата на журналиста Христо Христов „ Тодор Живков. Биография “ (2009).
10 ноември 1989 година
На 10 ноември 1989 година в резиденция „ Бояна ” се организира пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Участниците в пленума не знаят, че Живков е подал оставка предния ден.
Този факт е прочут единствено на стеснен кръг членове на Политбюро на ЦКБ на Българска комунистическа партия, началника на Пето ръководство на Държавна сигурност (Управление сигурност и охрана) ген. Георги Милушев, както и руския дипломат в Народна република България ген. Виктор Шарапов и ръководителят на представителството на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в България ген. Владилен Фьодоров, които управляват промяната на Живков по разпореждане на Кремъл.
До обяд членовете на Пленума на Българска комунистическа партия са държани в незнание за оставката и тя към момента не е оповестена публично. Ето по какъв начин най-близките до генералния секретар на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет на Народна република България в този ден разказват държанието му малко преди да се разгласи оставката му.
На обяд Живков е самичък в трапезарията в резиденция „ Бояна ”. Току що е прекратено съвещанието на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия. „ Бе оповестена отмора, съобразена с неговия режим. До 15 часа той имаше време да обядва и в случай че желае, както всеки следобяд, да полегне за малко ”, спомня си началникът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Георги Милушев.
Три часа по-късно, в 15 часа, пред участниците в пленума ще бъде огласена оставката на Живков, подадена пред Политбюро предния следобяд – 9 ноември.
Обяд с началника на Управление безопасност и охрана (Пето управление н и здравна сестра
„ Бе оповестено, че след обяд пленумът ще продължи с друга точка от дневния ред – организационни въпроси. Новината на деня (или както я беше оповестил един от новоизлюпените „ демократи ” – новината на „ епохата ”), която щеше да бъде огласена до вечерта, в действителност към този момент беше станала притежание на всички или съвсем всички участници в пленума ”, продължава Милушев.
Самотата, която обгръща 78-годишния Живков този ден, е потискаща. Той слиза от върха без заключителна тирада, без даже да му бъде дадена последна дума.
На масата са сложени принадлежности за още двама души. С тях той ще показа своя финален обяд като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Това няма да бъдат доближени членове на Политбюро, нито пък някой от секретарите на Централния комитет. Не са и за най-близките от фамилията му.
„ На 10 ноември 1989 година на обяд влязох в трапезарията, където той се хранеше, с цел да му дам медикаменти. Тодор Живков ме предложения да обядвам дружно с него и да извикам ген. Георги Милушев ”, споделя Анка Младенова, здравната сестра, която непроменяемо се грижи за Първия през последните 15 години.
Ген. Милушев добавя картината: „ Членовете на Централен комитет към този момент тръгваха към Дом №2, където бе сервирано, когато ми оповестиха, че Живков ме вика. В случаи като днешния той се хранеше в прилежащата към кабинета му трапезария, споделяйки „ домашната конюнктура “ с стеснен кръг присъстващи. Масата този път беше поставена за трима души – той и Ани Младенова към този момент бяха там, другият поканен бях аз. ”
Генералът споделя: „ Обядът беше къс и много мъчителен. Живков мълчеше и за разлика от различен път се хранеше постепенно и злоядо, гледайки разсеяно към себе си ”.
Медицинската сестра показва: „ Тодор Живков се хранеше и сякаш нищо не виждаше. Ген. Милушев против него плачеше неудържимо. Чудех се по какъв начин може по този метод да се показва състрадание. Направи ми усещане, че ген. Милушев изобщо не се докосна до храната, до момента в който Тодор Живков се хранеше безмълвно. “
Съобщението за оставката
Загубата на властта за Живков е изключително мъчителна. Няколко часа по-късно той става очевидец по какъв начин пленумът гласоподава оставката му. Този момент от историята българите са запомнили фрагмента с объркания му и несъответстващ взор зад очилата с огромни диоптри. Сякаш самият той не има вяра, че това се случва.
Петър Младенов, дотогавашният министър на външните работи, член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и новият любимец на Кремъл оповестява пред пленума за оставката на Живков.
Той не му дава думата, а изрича благодарности от името на всички в залата и споделя „ да изпратим другарят Живков на подобаващ отдих “.
„ Тодор Живков, който към момента имаше очаквания и хранеше някакви илюзии, внезапно разбра, че е изгубил, и то дефинитивно. Това го промени целия. Отпусна се като остарял военен кон, който след камшичен удар се е изправил с последни сили, само че не може да тръгне напред. Животът бе изсмукал силата му. Останало беше единствено едно кълбо от нерви, упоритости и предпочитание да бъдеш постоянно начело ”, разказва този миг неговият политически асистент Костадин Чакъров.
Признанията на Живков,
които той не посмя да изрече обществено пред народа
Няколко месеца по-късно – напролет на 1990 година към този момент задържан за корист с власт, Живков ще направи самопризнание пред прокурорите, което в никакъв случай няма да произнесе обществено:
„ Чувствам известна виновност, че се стигна до това спешно положение в нашата стопанска система.
Генезисът на марксизма-ленинизма е споделил ясно и изрично, че социализмът е посткапитализъм, след капитализма, а не преди него. Никой не може да ме убеди, че може да се построи социализъм с буржоазно-помешчишка Русия.
Аз се удивлявам за тези 10 милиарда $ отговорности. Учудвам се, че с такива бързи темпове са се нараснали отговорностите и ни мога да си показва по какъв начин ще се излезе от рецесията. Вината не е на Тодор Живков [Живков обича да приказва за себе си в трето лице].
Моята виновност се състои единствено в това, че всичко това, което Горбачов сочи като недостатъци в стопанската система и всички сфери у нас и във всички социалистически страни в една или друга степен. Аз нося виновност за това. Но не мога нося отговорност за това, което дадени хора, на които съм дал своя вот доверие, не са го оправдали. “
И ще добави нещо, което няма да откри храброст да каже пред българското общество:
„ Аз не настоявам, че народът е живял в обилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше пример. И би трябвало да бъда в този момент лукавец, с цел да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било ситуацията в Съветския съюз. Очевидно е, че Централен комитет на Българска комунистическа партия и генералният му секретар са били под въздействието и в плен на илюзията, че успеха на социализма е обезпечена. “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ