Големите отсъстващи в Деня за почит пред жертвите на комунистическия режим – Светия синод, Радев и Сакскобургготски
Христо Христов,
Големите отсъстващи в Деня за респект и благодарност към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари и тази година бяха Светия синод на Българската православна черква (БПЦ), президентът Румен Радев и някогашният монарх и министър председател (2001-2005) Симеон Сакскобургготски.
Изумителното безхаберие на Светия синод
Безхаберието, с което Светият синод на БПЦ се отнася към паметта и удостояване на жертвите на комунистическия режим, е поразително!
Православната черква у нас е обект на репресии на комунистическата власт още незабавно след Деветосептемврийския прелом през 1944 година, а нейното принизяване като институция продължава до 1989 година
Над 500 свещенослужители са избити без съд и присъда или пратени в комунистическите лагери и затвори.
На този декор неналичието на всякаква сензитивност, историческа памет, съпричастност и тотално равнодушие към жертвите по време на тоталитарната тирания на Българска комунистическа партия от страна на управлението на БПЦ е просто потресаващо!
От 2011 година, когато за първи път с държавно решение 1 февруари се отбелязва като формален Ден за респект и поклонение към жертвите на комунистическия режим единствено един път се е случвало „ знамение “ в Светия синод – владиците да се пробудят от трайната сънливост, обхванала ги за паметта на християните, подложени на страдания и гнет от атеистичния режим на Българска комунистическа партия.
В нея участваха свещеници от храмовете „ Св. Неделя ” и „ Св. София ”, както и митрополитът на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф, който единствен изиска амнистия от българския народ, още преди Комисията по досиетата да огласи агентурното минало на множеството членове на Светия синод.
Събитието стана броени месеци след кончината на патриарх Максим (ноември 2012 г.), когато още не беше определен нов патриарх.
За страдание „ чудото “ не се трансформира в традиция и остана инцидентно събитие в активността на самоизолиралия се от доста други проблеми на българското общество Свети синод.
Така че тази студенина от паметта към жертвите на тоталитарната тирания не може да се изясни единствено с дълбокото навлизане на Държавна сигурност в управлението на БПЦ.
Трябва да се знае, че всички църковни служби пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим се правят от свещеници от някогашния различен синод, които поддържат параклиса „ На всички български мъченици “ край НДК.
Президентът Румен Радев и отхвърли от държавна политика
През 2012 година президентът Росен Плевнелиев персонално оглави честването на Деня в памет на жертвите на комунистическия режим и по този метод постави държавната политика към в отношението към паметта на хората, потърпевши в интервала 1944-1989 година по време на режима на Българска комунистическа партия.
„ Натовският “ военачалник Румен Радев, определен за президент като кандидатура на Българска социалистическа партия, безмълвно се дистанцира от пози метод и изостави тази държавна политика.
През февруари 2017 година, малко откакто встъпи в служба, той отсъства от честванията, а след събитието пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим президенството пусна на уеб страницата си като отплата къс текст във връзка 1 февруари.
През идващите години Радев бе неколкократно подложен на критика за прекъснатата от него държавна политика, само че доста бързо се разбра, че той освен не споделя полезностите на хората, жертвали се за свободна и самостоятелна от Кремъл България при комунистическия режим, а в противен случай – тегли страната ни към орбитата на режима в Путинова Русия и е негово прокси в страната ни.
След няколко години стана ясно, че на 1 февруари Радев върви независимо пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим преди формалното честване и сервира цветя.Това стана на 1 февруари 2013 година, когато най-изненадващо в патриаршеския храм „ Ал. Невски “ бе отслужена панихида в тяхна памет от наместник-председателя на БПЦ и Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.
Даже през 2022 година президенството се реши да пусне негова фотография пред Мемориала (същия партизански метод тази година избра новият кмет на София Васил Терзиев, станал прочут с тежката си фамилна обязаност с Държавна сигурност и БКП).
Отсъствието на Румен Радев не е никаква спънка за честването на Деня за респект и благодарност към жертвите на комунистическия режим, само че е показателно, че той, както и в доста други обстановки не се вписа като надпартийна фигура и обединител на нацията, а по-скоро е фигура, стояща надалеч от ценностната система, изповядвана от демократичната общественост, която се стреми да резервира и съобщи на идващите генерации паметта и поклонението на жертвите към тоталитарната комунистическа тирания.
Симеон Сакскобургготски – по-голям интерес към парцелите,отколкото към жертвите
В графата на обществените фигури, чиято липса на 1 февруари липсва освен тази година, а въобще слагам тази на Симеон Сакскобургготски. И като някогашен монарх, и като министър председател (2001-2005) той недвусмислено сподели, че паметта за жертвите на комунистическия режим въобще не го вълнува.
От връщането си в България до момента той не е обелил нито една дума за комунистическия режим и неговите жертви, камо ли да е изразил някакъв жест на респект.
Подобно отношение на човек, чието семейство и персонално той в невръстна възраст са изгонени от комунистите след извършения референдум за република през 1946 година, с който е комплициран завършек на монархията в България, е меко казано смущаващо.
Още по-неразбираемо е неговото тотално безмълвие, като се има поради, че чичо му принц Кирил Преславски е един от екзекутираните жертви на „ националния съд “ на 1 февруари в качеството му на регент. Тогава са разстреляни и редица съветници на цар Борис III, бащата на Симеон. Всички те в никакъв случай не са били почетени от неговия наследник.
Големите отсъстващи в Деня за респект и благодарност към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари и тази година бяха Светия синод на Българската православна черква (БПЦ), президентът Румен Радев и някогашният монарх и министър председател (2001-2005) Симеон Сакскобургготски.
Изумителното безхаберие на Светия синод
Безхаберието, с което Светият синод на БПЦ се отнася към паметта и удостояване на жертвите на комунистическия режим, е поразително!
Православната черква у нас е обект на репресии на комунистическата власт още незабавно след Деветосептемврийския прелом през 1944 година, а нейното принизяване като институция продължава до 1989 година
Над 500 свещенослужители са избити без съд и присъда или пратени в комунистическите лагери и затвори.
На този декор неналичието на всякаква сензитивност, историческа памет, съпричастност и тотално равнодушие към жертвите по време на тоталитарната тирания на Българска комунистическа партия от страна на управлението на БПЦ е просто потресаващо!
От 2011 година, когато за първи път с държавно решение 1 февруари се отбелязва като формален Ден за респект и поклонение към жертвите на комунистическия режим единствено един път се е случвало „ знамение “ в Светия синод – владиците да се пробудят от трайната сънливост, обхванала ги за паметта на християните, подложени на страдания и гнет от атеистичния режим на Българска комунистическа партия.
В нея участваха свещеници от храмовете „ Св. Неделя ” и „ Св. София ”, както и митрополитът на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф, който единствен изиска амнистия от българския народ, още преди Комисията по досиетата да огласи агентурното минало на множеството членове на Светия синод.
Събитието стана броени месеци след кончината на патриарх Максим (ноември 2012 г.), когато още не беше определен нов патриарх.
За страдание „ чудото “ не се трансформира в традиция и остана инцидентно събитие в активността на самоизолиралия се от доста други проблеми на българското общество Свети синод.
Така че тази студенина от паметта към жертвите на тоталитарната тирания не може да се изясни единствено с дълбокото навлизане на Държавна сигурност в управлението на БПЦ.
Трябва да се знае, че всички църковни служби пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим се правят от свещеници от някогашния различен синод, които поддържат параклиса „ На всички български мъченици “ край НДК.
Президентът Румен Радев и отхвърли от държавна политика
През 2012 година президентът Росен Плевнелиев персонално оглави честването на Деня в памет на жертвите на комунистическия режим и по този метод постави държавната политика към в отношението към паметта на хората, потърпевши в интервала 1944-1989 година по време на режима на Българска комунистическа партия.
„ Натовският “ военачалник Румен Радев, определен за президент като кандидатура на Българска социалистическа партия, безмълвно се дистанцира от пози метод и изостави тази държавна политика.
През февруари 2017 година, малко откакто встъпи в служба, той отсъства от честванията, а след събитието пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим президенството пусна на уеб страницата си като отплата къс текст във връзка 1 февруари.
През идващите години Радев бе неколкократно подложен на критика за прекъснатата от него държавна политика, само че доста бързо се разбра, че той освен не споделя полезностите на хората, жертвали се за свободна и самостоятелна от Кремъл България при комунистическия режим, а в противен случай – тегли страната ни към орбитата на режима в Путинова Русия и е негово прокси в страната ни.
След няколко години стана ясно, че на 1 февруари Радев върви независимо пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим преди формалното честване и сервира цветя.Това стана на 1 февруари 2013 година, когато най-изненадващо в патриаршеския храм „ Ал. Невски “ бе отслужена панихида в тяхна памет от наместник-председателя на БПЦ и Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.
Даже през 2022 година президенството се реши да пусне негова фотография пред Мемориала (същия партизански метод тази година избра новият кмет на София Васил Терзиев, станал прочут с тежката си фамилна обязаност с Държавна сигурност и БКП).
Отсъствието на Румен Радев не е никаква спънка за честването на Деня за респект и благодарност към жертвите на комунистическия режим, само че е показателно, че той, както и в доста други обстановки не се вписа като надпартийна фигура и обединител на нацията, а по-скоро е фигура, стояща надалеч от ценностната система, изповядвана от демократичната общественост, която се стреми да резервира и съобщи на идващите генерации паметта и поклонението на жертвите към тоталитарната комунистическа тирания.
Симеон Сакскобургготски – по-голям интерес към парцелите,отколкото към жертвите
В графата на обществените фигури, чиято липса на 1 февруари липсва освен тази година, а въобще слагам тази на Симеон Сакскобургготски. И като някогашен монарх, и като министър председател (2001-2005) той недвусмислено сподели, че паметта за жертвите на комунистическия режим въобще не го вълнува.
От връщането си в България до момента той не е обелил нито една дума за комунистическия режим и неговите жертви, камо ли да е изразил някакъв жест на респект.
Подобно отношение на човек, чието семейство и персонално той в невръстна възраст са изгонени от комунистите след извършения референдум за република през 1946 година, с който е комплициран завършек на монархията в България, е меко казано смущаващо.
Още по-неразбираемо е неговото тотално безмълвие, като се има поради, че чичо му принц Кирил Преславски е един от екзекутираните жертви на „ националния съд “ на 1 февруари в качеството му на регент. Тогава са разстреляни и редица съветници на цар Борис III, бащата на Симеон. Всички те в никакъв случай не са били почетени от неговия наследник.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ