Христо Фотев : Бъди ми и жена, и сестра. Съществувай!
Христо Фотев (25 март 1934 - 27 юли 2002) е определян като един от най-даровитите ни и лирични поети - същинско събитие в изящната българска книжовност. За мнозина творчеството му е еманация на визията за поетична буря, а самия той - синоним на понятия като море, обич и Бургас. Така написа за него издателство " Милениум ", когато през 2022 година издава том с всички негови произведения, даже тези, оповестени само в периодическия щемпел.
ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА
По традиция на рождената му дата в Бургас - градът, трансформирал се в синоним на името му, на тържествена гала се връчва огромната Национална премия за лирика " Христо Фотев ". Тази година наградният ѝ фонд е рекордно огромен, а от общо над 80 претенденти до финала доближиха петима създатели.
Заради годишнината събитието ще бъде съпроводено с музикално-поетичен театър и галерия с училищен рисунки, въодушевени от стиховете му и редица други начинания. Отбелязването на 90-годишнината на поета стартира няколко седмици по-рано със взаимна акция на Българското национално радио в морския град и Община Бургас, озаглавена " Не е небивалица морето и щастието съществува ". В нея бе показана документалната галерия " Пейзаж от мемоари " с 12 от най-известните стихотворения на Фотев, съпроводени с любопитни фотоси и документи, събирани от публични и персонални архиви на негови близки и другари благодарение на държавния списък, районната библиотека и локалната писателска общественост.
ОПИТ И ТВОРЧЕСТВО
Христо Фотев самичък събира главната част от биографията си в стиховете: " Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И гражданин на Бургас. " През 1940 година, когато той е едвам шестгодишен, фамилията му се мести в Бургас и заживява в Коджакафалийската махала, известна като място, където се настаняват бежанците. Началното си обучение получава в учебно заведение " Д-р Петър Берон ". След това постъпва във фабрично-заводско учебно заведение в Сливен, което приключва през 1951 година
Кандидатства в Художествената академия, само че не съумява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на рибарски транспортен съд, а по-късно отбива и военната си работа. От 1957 година е художник в стенописното ателие на дом " Украса " в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си там и става редактор на многотиражката на мина " Черно море ".
Още с дебютна си стихосбирка " Баладично пътешестване " (1961) Фотев става член на Съюза на българските писатели (СБП) и бива приет за стихотворец събитие, като се подрежда измежду огромните имена на българска любовна лирика, а морето и любовта са централни в неговия поетичен свят, обгърнат в романтично-бохемски ореол.
Като член на Съюз на българските писатели поема поста драматург на бургаския трагичен спектакъл " Адриана Будевска ". Както Данка Георгиева от Държавен списък - Бургас описа за Българска телеграфна агенция, в архивите на тогавашния Окръжния съвет за просвета се пазят контракти за възлагане за избрани произведения, измежду които има и много неща на Фотев, които по този начин и не са оповестени. Сред тях, по думите ѝ, се пази и негова пиеса. Във фонда на Радко Ловджиев пък са съхранени нотните листове към песните, написани по негови текстове.
От 1964 година, в продължение на повече от четвърт век, Христо Фотев е и креативен секретар на Дружеството на българските писатели. През 1965 година издава стихосбирката " Лирика " (1965). След близо десетгодишно безмълвие през 1978 година излиза и " Обещание за лирика ". През 1981 година се появяват две стихосбирки: " Литургия за делфините " и " Спомен за един жив ". Три години по-късно събира своите определени стихове в " Словесен пейзаж ", а през 1989 година излиза и сборникът му с поеми " Венецианска нощ ".
През 1990 година Фотев става и основен редактор на бургаския сборник " Море ". На тази служба е две години, а през 1994 година наново поема поема поста драматург на бургаския спектакъл.
Удостояван е неколкократно с Литературната премия на Бургас и с наградата " Златен Пегас ", а поетичната му мощност продължава да въодушевява и актуалните поети, които към този момент девета година се включват в конкуренцията за учредената на името му Национална премия за лирика " Христо Фотев ".
ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА
По традиция на рождената му дата в Бургас - градът, трансформирал се в синоним на името му, на тържествена гала се връчва огромната Национална премия за лирика " Христо Фотев ". Тази година наградният ѝ фонд е рекордно огромен, а от общо над 80 претенденти до финала доближиха петима създатели.
Заради годишнината събитието ще бъде съпроводено с музикално-поетичен театър и галерия с училищен рисунки, въодушевени от стиховете му и редица други начинания. Отбелязването на 90-годишнината на поета стартира няколко седмици по-рано със взаимна акция на Българското национално радио в морския град и Община Бургас, озаглавена " Не е небивалица морето и щастието съществува ". В нея бе показана документалната галерия " Пейзаж от мемоари " с 12 от най-известните стихотворения на Фотев, съпроводени с любопитни фотоси и документи, събирани от публични и персонални архиви на негови близки и другари благодарение на държавния списък, районната библиотека и локалната писателска общественост.
ОПИТ И ТВОРЧЕСТВО
Христо Фотев самичък събира главната част от биографията си в стиховете: " Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И гражданин на Бургас. " През 1940 година, когато той е едвам шестгодишен, фамилията му се мести в Бургас и заживява в Коджакафалийската махала, известна като място, където се настаняват бежанците. Началното си обучение получава в учебно заведение " Д-р Петър Берон ". След това постъпва във фабрично-заводско учебно заведение в Сливен, което приключва през 1951 година
Кандидатства в Художествената академия, само че не съумява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на рибарски транспортен съд, а по-късно отбива и военната си работа. От 1957 година е художник в стенописното ателие на дом " Украса " в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си там и става редактор на многотиражката на мина " Черно море ".
Още с дебютна си стихосбирка " Баладично пътешестване " (1961) Фотев става член на Съюза на българските писатели (СБП) и бива приет за стихотворец събитие, като се подрежда измежду огромните имена на българска любовна лирика, а морето и любовта са централни в неговия поетичен свят, обгърнат в романтично-бохемски ореол.
Като член на Съюз на българските писатели поема поста драматург на бургаския трагичен спектакъл " Адриана Будевска ". Както Данка Георгиева от Държавен списък - Бургас описа за Българска телеграфна агенция, в архивите на тогавашния Окръжния съвет за просвета се пазят контракти за възлагане за избрани произведения, измежду които има и много неща на Фотев, които по този начин и не са оповестени. Сред тях, по думите ѝ, се пази и негова пиеса. Във фонда на Радко Ловджиев пък са съхранени нотните листове към песните, написани по негови текстове.
От 1964 година, в продължение на повече от четвърт век, Христо Фотев е и креативен секретар на Дружеството на българските писатели. През 1965 година издава стихосбирката " Лирика " (1965). След близо десетгодишно безмълвие през 1978 година излиза и " Обещание за лирика ". През 1981 година се появяват две стихосбирки: " Литургия за делфините " и " Спомен за един жив ". Три години по-късно събира своите определени стихове в " Словесен пейзаж ", а през 1989 година излиза и сборникът му с поеми " Венецианска нощ ".
През 1990 година Фотев става и основен редактор на бургаския сборник " Море ". На тази служба е две години, а през 1994 година наново поема поема поста драматург на бургаския спектакъл.
Удостояван е неколкократно с Литературната премия на Бургас и с наградата " Златен Пегас ", а поетичната му мощност продължава да въодушевява и актуалните поети, които към този момент девета година се включват в конкуренцията за учредената на името му Национална премия за лирика " Христо Фотев ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ