Днес е Благовещение, християнският празник на майката
Християните по целия свят посрещат Благовещение, един от най-светлите и тачени празници. Денят, в който Архангел Гавраил известява Дева Мария, че ще зачене Син Божий, нашият Учители Спасител.
Памет за знамението са съхранили и нашите предшественици, трансформирайки го в част от националния календар. Празникът назовават
БЛАГОВЕЦ
или още Половин Великден.
В визиите на българина с Благовец се свързва настъпването на пролетта. Нейни вестители са лястовичките, които се връщат от топлите страни, и мечките, които се разсънват от зимен сън, къпят се в реката, а водата след тях става лековита.
В този ден кукувичките, които са орисани да бъдат неми, стартират да кукат – добър знак за здраве и благоденствие. Затова преди да чуят гласа им, всички хапват по залък самун и поставят дребна пара в джоба си, с цел да са жизнерадостни и засмени. А момите обръщат няколко камъка и гадаят щастливи ли ще са в брака.
Старо вярване споделя, че на Благовец от дупките си излизат всички змии и гущери. В античните вярвания това са земни твари, в което съжителстват положително и зло. Те са фамилен тотем, благодетели и пазители на фамилното огнище. Затова доста постоянно са изобразявани върху декорации и съдове като апотропей против заболявания и зли демони. В същото време хората имат вяра, че змията е хитро, подло и даже смъртоносно животно, което постоянно носи доста беди и смущава живота на хората.
С тези спорни мирогледни показа змията участва и в българската традиция. За едни тя е същински берекет. Вярва се, че първото полязване на змия е лековито, че изваждат в този ден огромни благосъстояния от земята. Главите им имат магическа мощ, която врачки и баячки употребяват, с цел да вършат с тях
вълшебства за омайна обич и благополучен брак
За други пък змиите и гущерите са жива злина. Още от сутринта обредно гонят злите гадинки от нивите и градините. Жените премитат къщите и палят огромен огън, който обикалят три пъти, а пепелта разпръскват в двора и стопанските постройки, съскат с уста и удрят по железни предмети, с цел да прогонят зловредните твари.
От огнището носят плам, с която ръсят в градините, като назовават: ”Бъжте зъми и гущере, че въ огън гони ”.
По остарял бит на Благовец се яде риба. Традиционно стопанката подготвя
обредна храна ‘рибник’-
шаран, пълнен с орехи, доста лук и домати. Пекат сладостен кравай, с формата на змия, от който хапват дребни и огромни, с цел да се предпазят от нездравословните животинки. Приготвят благовешки самун ‘лечник’ - две кори тесто, сред които се поставят всевъзможни зеленчуци, с който алегорично посрещат пролетта.
Именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила и др.
Памет за знамението са съхранили и нашите предшественици, трансформирайки го в част от националния календар. Празникът назовават
БЛАГОВЕЦ
или още Половин Великден.
В визиите на българина с Благовец се свързва настъпването на пролетта. Нейни вестители са лястовичките, които се връщат от топлите страни, и мечките, които се разсънват от зимен сън, къпят се в реката, а водата след тях става лековита.
В този ден кукувичките, които са орисани да бъдат неми, стартират да кукат – добър знак за здраве и благоденствие. Затова преди да чуят гласа им, всички хапват по залък самун и поставят дребна пара в джоба си, с цел да са жизнерадостни и засмени. А момите обръщат няколко камъка и гадаят щастливи ли ще са в брака.
Старо вярване споделя, че на Благовец от дупките си излизат всички змии и гущери. В античните вярвания това са земни твари, в което съжителстват положително и зло. Те са фамилен тотем, благодетели и пазители на фамилното огнище. Затова доста постоянно са изобразявани върху декорации и съдове като апотропей против заболявания и зли демони. В същото време хората имат вяра, че змията е хитро, подло и даже смъртоносно животно, което постоянно носи доста беди и смущава живота на хората.
С тези спорни мирогледни показа змията участва и в българската традиция. За едни тя е същински берекет. Вярва се, че първото полязване на змия е лековито, че изваждат в този ден огромни благосъстояния от земята. Главите им имат магическа мощ, която врачки и баячки употребяват, с цел да вършат с тях
вълшебства за омайна обич и благополучен брак
За други пък змиите и гущерите са жива злина. Още от сутринта обредно гонят злите гадинки от нивите и градините. Жените премитат къщите и палят огромен огън, който обикалят три пъти, а пепелта разпръскват в двора и стопанските постройки, съскат с уста и удрят по железни предмети, с цел да прогонят зловредните твари.
От огнището носят плам, с която ръсят в градините, като назовават: ”Бъжте зъми и гущере, че въ огън гони ”.
По остарял бит на Благовец се яде риба. Традиционно стопанката подготвя
обредна храна ‘рибник’-
шаран, пълнен с орехи, доста лук и домати. Пекат сладостен кравай, с формата на змия, от който хапват дребни и огромни, с цел да се предпазят от нездравословните животинки. Приготвят благовешки самун ‘лечник’ - две кори тесто, сред които се поставят всевъзможни зеленчуци, с който алегорично посрещат пролетта.
Именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила и др.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ