Христина от Стара Загора отиде да ражда здраво бебе, след 87 дни прибра трупчето на сина си
Христина Иванова от Стара Загора твърди, че бебето й е умряло след лекарска неточност. Тя разпраща историята си до медии, с вярата, че ще стартира следствие и ще получи правдивост.
Ето какво разказва почернената майка:
Пише Ви една почернена майка! Така наречените „ Лекари “ убиха здравото ни дете,прекрасния ни НИКОЛА!Моля прочетете нещастието ни,дълга и в елементи,но най-малкото което мога да направя е да дам публичност,за да не доверяват повече майки най-важното на тези дами,а точно живота на детето си!
Имах прелестна бременност,сравнително лека,много доста мечтана и предстояща с боязън и обич.Следях бременноста си при др.Загорова,ходех на фетални морфологии при др.Тодоров,грешката ми беше да си избера единствено акушерка за самото раждане Ася Найденова от държавното аг Стара Загора (която на всички места пропагандира за обикновено раждане непременно, ние платихме огромна цена) с мисълта,че в случай че нещо се обърка в хода на раждането,винаги има доктор на промяна и ще се пристъпи към незабавно секцио!
На 14.01.18 против 15.01 започнаха контракциите ми,термина ми беше за 17.01,доносено бебе,в 00:30 отивам в аг с 5 см разобличаване,Найденова беше на промяна,сложи ме в предродилна да очаквам цялостно ракритие, в 05:00 часа сутринта стана цялостно,започнах да напрягам,но бебето не слизаше надолу.Найденова извика „ лекаря “на промяна, най-черният,най-бездушният и най-некомпетентният за мен човек ВЕСЕЛИНА ЦАНКОВА!От там се почна ужаса....казваха,че не напрягам хубаво,че ще си убия бебето,каква майка съм,Найденова ме натиска и скача по корема,а ЦАНКОВА с ръка в мен и повтаряща още един напор и ще излезе.
Започнаха да падат тоновете, няма да не помни думите на тази бездушна жена „ Една епизиотомия и бебето излиза “,при отговор на Найденова,ами давай режи,отговора беше „ За нищо на света няма да я срежа,младо момиче “. От къде на къде не ме сряза,нима щях да съм единствената,колко дами са раждали по този начин!Не съм и предполагала,че може да има заплаха за живота на Никола,сама щях да се срежа,ако знаех....
Мислих си,че щом не ме реже,че щом не е постъпила към секцио,нещата са в реда на естественото....и по този начин с напъни и ужасии до 06 и 20, когато взеха решение,че ще викат незабавен екип за секцио, да но екипът не е в болничното заведение, а занапред кола за спешна помощ ще върви да ги взима от домовете им.
10 минути се чудиха кой екип да извикат, този който е разполагаем през нощта, или този който стартира промяна в 7 и 30. Решиха да извикат този, който стартира промяна в 7 и 30. Докато ги чакахме, ЦАНКОВА ми споделя: „ Така и по този начин чакаме, я напъвай отново, може пък да вземе да излезе “.
Уж незабавният им екип пристигна в 7 и 30 с кафенцето в залата!!! Били там от 7:00, но нали промяната им почвала в 7 и 30... Кое от това е по спещност? Оттам ме накараха да стана и да ида с асансьора пешком до горния етаж, където ще е интервенцията... те знаеха, че бебето е било на изхода...
Легнах на масата, ЦАНКОВА го набута във вътрешността,за да може да ме среже... От там се почнаха насмешки: “То беше ясно,че няма да го родиш обикновено, гледай ква си ниска, една ще желае да ражда обикновено и няма да може! “
Пристъпиха към секциото чак в 8... Събуждам се, никой ми дава информация за детето ми, влизат акушерки, сестри, всеки ми мълчи Дойде Найденова и ми споделя,че се е родил 3250 кг, 50 см, че е бил останал без О2 и задушен от дългото очакване и напрягане, оттова не проплакал и са го качили в неонатологията, ритмично дишане е открито към 5-та минута, оттова мозъчен оток!
Зърнах го на вторият ден, в кувьоз, трептящ и в това време по този начин прелестен. Лекарите там не ни даваха вяра, в случай че оцелеел, щял да има доста увреждания.
На идващия ден са го поставили под медикаментозна кома, тъй като получавал гърчове. На 19.01 ми споделиха да си вървя, че ме изписват.
Синът ми излезе от комата след половин месец, само че ни повтаряха, че мозъка му е повреден от отока и не можеше да диша самичък, до последно беше интубиран, по-късно почнаха да се появяват мозъчни кисти, които избутват тъканта... и по този начин с битка от ден първи НИКОЛА умря на 12.04.18г. на 87 дни.Бори се с това мощно сърце,нашият воин,толкова мощно се бори.... Всички лекари в неонатологията повтаряха,че подобен случай не са имали толкоз дълго време на командно дишане, че е огромен воин с доста мощно сърце!
Всеки ми повтаря - друго ще имате, млади сте, аз си желая детето.
Обичаме те малко АНГЕЛЧЕ НИКОЛА!Вече не те боли,вече си на по-добро място!!! "
Ето какво разказва почернената майка:
Пише Ви една почернена майка! Така наречените „ Лекари “ убиха здравото ни дете,прекрасния ни НИКОЛА!Моля прочетете нещастието ни,дълга и в елементи,но най-малкото което мога да направя е да дам публичност,за да не доверяват повече майки най-важното на тези дами,а точно живота на детето си!
Имах прелестна бременност,сравнително лека,много доста мечтана и предстояща с боязън и обич.Следях бременноста си при др.Загорова,ходех на фетални морфологии при др.Тодоров,грешката ми беше да си избера единствено акушерка за самото раждане Ася Найденова от държавното аг Стара Загора (която на всички места пропагандира за обикновено раждане непременно, ние платихме огромна цена) с мисълта,че в случай че нещо се обърка в хода на раждането,винаги има доктор на промяна и ще се пристъпи към незабавно секцио!
На 14.01.18 против 15.01 започнаха контракциите ми,термина ми беше за 17.01,доносено бебе,в 00:30 отивам в аг с 5 см разобличаване,Найденова беше на промяна,сложи ме в предродилна да очаквам цялостно ракритие, в 05:00 часа сутринта стана цялостно,започнах да напрягам,но бебето не слизаше надолу.Найденова извика „ лекаря “на промяна, най-черният,най-бездушният и най-некомпетентният за мен човек ВЕСЕЛИНА ЦАНКОВА!От там се почна ужаса....казваха,че не напрягам хубаво,че ще си убия бебето,каква майка съм,Найденова ме натиска и скача по корема,а ЦАНКОВА с ръка в мен и повтаряща още един напор и ще излезе.
Започнаха да падат тоновете, няма да не помни думите на тази бездушна жена „ Една епизиотомия и бебето излиза “,при отговор на Найденова,ами давай режи,отговора беше „ За нищо на света няма да я срежа,младо момиче “. От къде на къде не ме сряза,нима щях да съм единствената,колко дами са раждали по този начин!Не съм и предполагала,че може да има заплаха за живота на Никола,сама щях да се срежа,ако знаех....
Мислих си,че щом не ме реже,че щом не е постъпила към секцио,нещата са в реда на естественото....и по този начин с напъни и ужасии до 06 и 20, когато взеха решение,че ще викат незабавен екип за секцио, да но екипът не е в болничното заведение, а занапред кола за спешна помощ ще върви да ги взима от домовете им.
10 минути се чудиха кой екип да извикат, този който е разполагаем през нощта, или този който стартира промяна в 7 и 30. Решиха да извикат този, който стартира промяна в 7 и 30. Докато ги чакахме, ЦАНКОВА ми споделя: „ Така и по този начин чакаме, я напъвай отново, може пък да вземе да излезе “.
Уж незабавният им екип пристигна в 7 и 30 с кафенцето в залата!!! Били там от 7:00, но нали промяната им почвала в 7 и 30... Кое от това е по спещност? Оттам ме накараха да стана и да ида с асансьора пешком до горния етаж, където ще е интервенцията... те знаеха, че бебето е било на изхода...
Легнах на масата, ЦАНКОВА го набута във вътрешността,за да може да ме среже... От там се почнаха насмешки: “То беше ясно,че няма да го родиш обикновено, гледай ква си ниска, една ще желае да ражда обикновено и няма да може! “
Пристъпиха към секциото чак в 8... Събуждам се, никой ми дава информация за детето ми, влизат акушерки, сестри, всеки ми мълчи Дойде Найденова и ми споделя,че се е родил 3250 кг, 50 см, че е бил останал без О2 и задушен от дългото очакване и напрягане, оттова не проплакал и са го качили в неонатологията, ритмично дишане е открито към 5-та минута, оттова мозъчен оток!
Зърнах го на вторият ден, в кувьоз, трептящ и в това време по този начин прелестен. Лекарите там не ни даваха вяра, в случай че оцелеел, щял да има доста увреждания.
На идващия ден са го поставили под медикаментозна кома, тъй като получавал гърчове. На 19.01 ми споделиха да си вървя, че ме изписват.
Синът ми излезе от комата след половин месец, само че ни повтаряха, че мозъка му е повреден от отока и не можеше да диша самичък, до последно беше интубиран, по-късно почнаха да се появяват мозъчни кисти, които избутват тъканта... и по този начин с битка от ден първи НИКОЛА умря на 12.04.18г. на 87 дни.Бори се с това мощно сърце,нашият воин,толкова мощно се бори.... Всички лекари в неонатологията повтаряха,че подобен случай не са имали толкоз дълго време на командно дишане, че е огромен воин с доста мощно сърце!
Всеки ми повтаря - друго ще имате, млади сте, аз си желая детето.
Обичаме те малко АНГЕЛЧЕ НИКОЛА!Вече не те боли,вече си на по-добро място!!! "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ