Вегетарианство, веганизъм, суровоядство
Храненето не е това, което беше. Свидетели сме на необятна полемика в целия свят - какво и по какъв начин ядем, какъв е произходът на храната и до каква степен е потребна (или обратното) за нас. Вече намерено се приказва за ГМО, питателните подобрители, карцерогенни храни, хормони в месото. Истината е, че никой не може да бъде сигурен, какво поставя на трапезата си и даже концепцията да отглеждаш самичък храната си е съмнителна (а и мъчно достижима, в случай че предпочиташ огромния град).
Промените в околната среда, глобализацията, нагледните материали за пътя на месото въодушеви и завоюва вечно почитателите на вегетарианството. Тази идея роди и доста други – за опазването на околната среда, за хуманно отношение към животните, за здравословен метод на живот.
Както всички знаем, вегетарианството е тип хранителен режим, който изключва от храненето месото и всичките му артикули. За да си набират нужните белтъчини, мазнини, калций и желязо, витамини като В12, вегетарианците употребяват растителни заместители. В поддръжка на своят избор те цитират всевъзможни проучвания за връзката на здравето с храненето. Според тях, отводът от месото, което ядем през днешния ден, понижава риска от някои съществени и все по-чести болести като рак на храносмилателната система, атеросклероза, затлъстяване, сърдечни болести. Но най– мощна е „ хуманната ” теза. Убедените вегетарианци декларират, че не желаят да бъдат изцапани с кръвта на почтени животни, които се отглеждат само поради консуматорските нагони на актуалния човек.
За поддръжка на тезата си, природозащитниците настояват, че отглеждането на животни в международен мащаб е най- огромният източник на въглероден диоксид, извършител на парниковия резултат и световното стопляне. Изсичането на гори за пасища, изразходването на естествени запаси и доста други безумства, с цел да получим в чиниите си по една сочна пържола, е аморално и безконтролно. Тези причини печелят от ден на ден почитатели на вегетарианството.
Но не всички вегетарианци изключват от менюто си всички храни от скотски генезис. Всъщност най-разпространено е лакто-ово-вегетарианството, което позволява потреблението на яйца и млечните артикули. Най-често това са хора, за които не е толкоз значима моралната страна на въпроса, колкото вкусовите желания. Без яйца, само че с мляко и млечни артикули се хранят лакто-вегетарианците.
Третата група вегетарианци са веганите. Те употребяват храни извънредно и единствено с растителен генезис – бобови, ориз, всички типове плодове и зеленчуци, ядки, зърнени, кълнове. При тях водеща е моралната страна на въпроса. Те отхвърлят носенето на облекла, обувки и други аксесоари с скотски генезис, както и използването на мед, желатин, даже някои типове захар. Отношението на веганите към козметиката, в която има скотски мазнини също се подразбира.
Добре е да се знае, че за децата този режим на хранене не е целесъобразен. Той може да докара до дефицит на протеини, желязо и калций, които са жизненоважни за детския организъм.
Най-малобройната група към този момент са суровоядците. Те отхвърлят освен месото, млякото, техните артикули, яйцата, само че и кулинарната обработка. Според тях, само несготвената храна е пълноценна и работи пречистващо на организма, защото усъвършенства функционалността на храносмилането. Освен това в нея са непокътнати всички витамини и минерали. Суровоядците настояват, че боледуват по-малко, защото това е най-близкият до природата метод на хранене. Именно те обаче отнасят най-вече рецензия. Диетолозите показват, че сготвената храна се усвоява по-лесно от организма, който не трябва да бъде товарен непрекъснато със сурово меню, т.е. това, което е плюс за суровоядците, за тях е минус. Те не отхвърлят изгодите от „ гладните ” плодово-разтоварващите дни, само че считат, че би трябвало да се вършат най-вече веднъж в седмицата.
Ако сме решили, да се присъединим към вегетарианството, би трябвало да знаем, че промяната на хранителния режим, изключително що се отнася до веганите и суровоядците, би трябвало да става последователно, гладко и в действителност уверено. Минаването в крайности би трябвало наложително да е съобразено със здравословното положение на всеки. Ние сме това, което ядем. Балансът в храненето носи естетика и на тялото, и на съзнанието.
Промените в околната среда, глобализацията, нагледните материали за пътя на месото въодушеви и завоюва вечно почитателите на вегетарианството. Тази идея роди и доста други – за опазването на околната среда, за хуманно отношение към животните, за здравословен метод на живот.
Както всички знаем, вегетарианството е тип хранителен режим, който изключва от храненето месото и всичките му артикули. За да си набират нужните белтъчини, мазнини, калций и желязо, витамини като В12, вегетарианците употребяват растителни заместители. В поддръжка на своят избор те цитират всевъзможни проучвания за връзката на здравето с храненето. Според тях, отводът от месото, което ядем през днешния ден, понижава риска от някои съществени и все по-чести болести като рак на храносмилателната система, атеросклероза, затлъстяване, сърдечни болести. Но най– мощна е „ хуманната ” теза. Убедените вегетарианци декларират, че не желаят да бъдат изцапани с кръвта на почтени животни, които се отглеждат само поради консуматорските нагони на актуалния човек.
За поддръжка на тезата си, природозащитниците настояват, че отглеждането на животни в международен мащаб е най- огромният източник на въглероден диоксид, извършител на парниковия резултат и световното стопляне. Изсичането на гори за пасища, изразходването на естествени запаси и доста други безумства, с цел да получим в чиниите си по една сочна пържола, е аморално и безконтролно. Тези причини печелят от ден на ден почитатели на вегетарианството.
Но не всички вегетарианци изключват от менюто си всички храни от скотски генезис. Всъщност най-разпространено е лакто-ово-вегетарианството, което позволява потреблението на яйца и млечните артикули. Най-често това са хора, за които не е толкоз значима моралната страна на въпроса, колкото вкусовите желания. Без яйца, само че с мляко и млечни артикули се хранят лакто-вегетарианците.
Третата група вегетарианци са веганите. Те употребяват храни извънредно и единствено с растителен генезис – бобови, ориз, всички типове плодове и зеленчуци, ядки, зърнени, кълнове. При тях водеща е моралната страна на въпроса. Те отхвърлят носенето на облекла, обувки и други аксесоари с скотски генезис, както и използването на мед, желатин, даже някои типове захар. Отношението на веганите към козметиката, в която има скотски мазнини също се подразбира.
Добре е да се знае, че за децата този режим на хранене не е целесъобразен. Той може да докара до дефицит на протеини, желязо и калций, които са жизненоважни за детския организъм.
Най-малобройната група към този момент са суровоядците. Те отхвърлят освен месото, млякото, техните артикули, яйцата, само че и кулинарната обработка. Според тях, само несготвената храна е пълноценна и работи пречистващо на организма, защото усъвършенства функционалността на храносмилането. Освен това в нея са непокътнати всички витамини и минерали. Суровоядците настояват, че боледуват по-малко, защото това е най-близкият до природата метод на хранене. Именно те обаче отнасят най-вече рецензия. Диетолозите показват, че сготвената храна се усвоява по-лесно от организма, който не трябва да бъде товарен непрекъснато със сурово меню, т.е. това, което е плюс за суровоядците, за тях е минус. Те не отхвърлят изгодите от „ гладните ” плодово-разтоварващите дни, само че считат, че би трябвало да се вършат най-вече веднъж в седмицата.
Ако сме решили, да се присъединим към вегетарианството, би трябвало да знаем, че промяната на хранителния режим, изключително що се отнася до веганите и суровоядците, би трябвало да става последователно, гладко и в действителност уверено. Минаването в крайности би трябвало наложително да е съобразено със здравословното положение на всеки. Ние сме това, което ядем. Балансът в храненето носи естетика и на тялото, и на съзнанието.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ